Джули Гарууд
Разбивач на сърца (17)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Лорен вече бе напълно убедена, че Уесън е противен човек. Бе отчайващо тъп, гаден, груб и арогантен, а и хората му не ги биваше. И което бе още по-лошо, у него нямаше капчица състрадание. След новината, че някакъв фермер се спънал в обезобразеното тяло на осемнайсетгодишната Тифани Тара Тайлър, Уесън направо ликуваше. Развика се от радост, малко оставаше да се разпее. Необузданият му ентусиазъм изглеждаше още по-отвратителен в очите на Лорен.

Ник искаше да я изведе от вилата, преди да е видяла още дивотии, а по-късно да се разправя с Уесън, но когато я хвана за ръката, Лорен се дръпна. Онова, което тя направи в следващия момент, не само го изненада, но и възхити.

Лорен накара Уесън да се смути. И то много. Изправи се пред него и му напомни, че е било убито младо момиче и че ако той не може да изпита поне малко жалост към бедничката Тифани, то тогава ще трябва да помисли за друга професия.

Когато Уесън започна да й възразява, Ник ядосано се намеси.

— Ще напиша за това в доклада си! — заплаши Уесън.

— Непременно го направи — извика Ник.

Уесън реши да приключи разговора. Той бе засегнат от това, че външен човек се изказваше за неговото поведение, а и нямаше никакво намерение да хаби безценното си време, за да предразположи Лорен. Това беше част от задачата на Ник.

— Просто правете каквото ви казвам и ще го хванем — каза Уесън.

Обърна се отново към компютъра си и се направи, че не ги забелязва.

— Ник, може ли да използвам мобилния ти телефон? — помоли Лорен и след като той й подаде апарата, попита: — Какъв е директният номер на доктор Моргенщерн?

Уесън се изстреля от въртящия се стол:

— Ако имате някакви проблеми, ще се обърнете към мен!

— Не смятам да го правя.

Уесън погледна Ник, търсейки от него помощ да се справи с тази опърничава жена. Ник му отвърна с втренчен поглед, докато диктуваше набързо телефонния номер на Моргенщерн:

— Просто набери трийсет и две. Това ще ускори връзката.

— Вижте какво, госпожо, аз може би бях малко рязък…

Лорен спря да набира номера.

— Бяхте безчувствен, господин Уесън. Коравосърдечен, жесток и безчувствен.

Уесън стисна зъби и я изгледа с присвити очи.

— На никого от нас няма да е от полза, ако приемаме така лично нещата. Ние се опитваме да хванем тоя смахнат, за да няма повече трупове.

— Тя се казваше Тифани — напомни му Ник.

— Бих искала да я назовавате по име — каза Лорен с леден глас.

Уесън поклати глава примирено, сякаш искаше да каже, че е готов на всичко, само и само да се отърве от нея:

— Тифани. Името й беше Тифани Тара Тайлър.

Тя върна мобилния телефон на Ник и с твърда крачка напусна вилата. Влезе в автомобила, преди агентът да успее да я догони.

— Какъв отвратителен човек! — въздъхна Лорен.

— Да, такъв е — съгласи се Ник. — Но ти го накара да се изпоти, не съм мислил, че това е възможно.

— Не разбирам защо Пит му е възложил операцията.

— Пит е само консултант по случая. О’Лиъри е шефът и Уесън работи под неговото ръководство.

Ник подкара колата обратно към града. Слънцето потъваше зад дърветата, образувайки лъчезарно сияние върху повърхността на езерото.

Лорен продължаваше да си мисли за Тифани.

— Уесън едва не пощуря от възторг, когато научи за бедничкото момиче.

Ник се почувства задължен да изясни нещата.

— Той не се зарадва, защото жената е била убита. Развълнува се, понеже откриха мястото на престъплението, което е крачка напред. Оттук нататък нещата могат да се променят. Не че оправдавам поведението му, просто се опитвам да го обясня. Предполага се, че той е добър агент. В миналото само веднъж съм работил с него, но това беше много отдавна и двамата още бяхме неопитни новаци. Пит казва, че Уесън го бива. Но на Уесън ще му се наложи да докаже това и пред мен.

— Твърдиш, че след като откриха трупа, нещата ще се променят. Как ще стане това?

— Всеки убиец оставя на местопрестъплението личния си подпис, както го наричат психолозите криминалисти. Той е израз на извратените му фантазии и от него ще научим много за престъпника.

— Самият ти каза, че той е предпазлив. Ами ако не е оставил никакви следи?

— Ще се намерят — увери я той. — Винаги когато един човек влезе в контакт с друг, той оставя нещо след себе си, независимо колко е хитър. Люспичка от кожата, косъмче, парченце от нокът, следи от обувки или може би конец от панталона или ризата си… Винаги остава нещо. Проблемът не е в това да открием улики. Много по-трудно е да се анализира намереното. Това изисква време и усилия. И докато криминолозите си вършат работата, снимки от местопрестъплението ще бъдат изпратени на криминалния психолог. Подписът на убиеца — обясни й Ник, — това е неговата психологическа визитна картичка. Той може да промени методите си, да промени мястото, времето и начина, но никога не променя подписа си.

— Искаш да кажеш, че винаги действа по някакъв модел.

— Да — съгласи се той. — Криминалният психолог оглежда следите по трупа или начина, по който е разположен и открива каква всъщност е целта на убиеца. Аз вече мога да ти кажа, че при този човек всичко е въпрос на контрол.

Ник спря колата на ъгъла на Оук Стрийт и Главната. Млада жена с бебешка количка прекоси улицата пред тях. Тя поспря за миг, за да погледне Ник и да помаха на Лорен.

— Моята къща се намира в следващата пресечка. Но не желая да ходя там. Бих искала просто да се регистрираме в някой мотел.

— Трябва да се прибереш у дома и да се държиш така, сякаш нищо не се е случило, не помниш ли?

— Зная, но въпреки това не ми се иска — каза тя. — Дори не ми се ще повече да стъпя в тази къща.

— Мога да те разбера.

Потеглиха надолу по улицата, засенчена от двете страни със стари дървета. Лъчите на залязващото слънце се процеждаха през клоните и изпъстряха със светли петна дворовете. Но на хоризонта тъкмо започваха да се трупат тежки буреносни облаци. Лорен погледна своята къща и си спомни колко очарователна й се беше видяла, когато първия път спря колата си тук. Беше стара и поочукана сграда, но тя я обичаше. Първото нещо, което бе направила, след като се нанесе, бе да си купи люлка за верандата. Всяка сутрин си вземаше чаша чай и сядаше на люлката да прочете вестника. А вечер бъбреше със съседите, които работеха по дворовете си.

Това чувство за спокойствие, че е у дома си, вече го нямаше. И тя не знаеше дали някога ще се върне.

— Камерата още ли е там, или те са я изнесли? — попита Лорен.

— Още е там, дори е включена. Не искаме той да разбере, че сме я намерили.

— Значи той не е видял агентите, които са я открили?

— Не, постарали са се да стоят извън обсега й.

Колата навлезе в алеята отпред и Ник изключи мотора. Лорен бе вперила поглед в къщата:

— Откъде би могъл да се снабди с такова нещо? В магазините продават ли предаватели?

Но преди Ник да й отговори, Лорен въздъхна отчаяно:

— Сега всеки път, когато вляза в спалнята, той ще продължава да ме наблюдава.

— Нали това искаме — припомни й Ник. — Така по-скоро ще го извадим от равновесие. Но двамата с теб ще трябва да изобразим разпалени страсти пред камерата.

— Да, знам какъв е планът.

Тя усети как решимостта й се стопява. Собственият й живот се превръщаше в един от онези сюрреалистични филми, в които нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Всичко добро и невинно представляваше само маска, криеща зловещи тайни. Нейната очарователна къщичка изглеждаше привлекателна, но той вече бе влизал вътре, за да постави камера, насочена към леглото й.

— Готова ли си да прекрачиш прага?

Тя кимна решително.

Ник забеляза колко е разтревожена и реши да отвлече вниманието й:

— Холи Оукс е хубав град, но въпреки това бих се побъркал, ако трябваше да живея тук. Прекалено спокойно е.

Когато слязоха от автомобила, Лорен попита:

— Ти обичаш уличното движение и шума?

— С това съм свикнал — отговори той. — Тук дори нямате чак толкова агресивни шофьори.

— Напротив, имаме. Когато Лони, синът на шерифа, и неговите приятели се носят с бясна скорост из града и крещят, много хора с удоволствие биха блъснали колата му в някоя канавка. Той е истинска напаст, но баща му няма намерение да направи нищо по въпроса.

— Местният дерибей, а? — рече Ник.

— Да.

Тя се пресегна да вземе чантичката си от колата, докато той оглеждаше наоколо. В предния двор имаше голям дъб, почти същия като в двора на съседите. От другата страна на бялата двуетажна къща се виждаше празен парцел. В края на дългата алея за коли имаше построен гараж, което означаваше, че след като прибереше колата си, трябваше да извърви пеша разстоянието до задния вход на дома. Двете къщи бяха разположени една до друга, а отстрани имаше дървета и избуяли храсти — твърде много места, където човек можеше да се скрие. Липсваше и външно осветление на къщата и гаража.

— Тук е рай за крадците — отбеляза Ник. — Има твърде много места, подходящи за скривалища.

— Сложила съм лампа на верандата.

— Не е достатъчно.

— Местните въобще не заключват вратите си, дори и нощем. Градчето е малко и всички се познават.

— Да, но ти ги заключваш.

В този миг една белокоса възрастна дама, облечена в яркочервена рокля с широка дантелена яка, излезе на верандата си и се провикна:

— Ехей, Лорен. Вече си у дома!

В ръката си стискаше бяла дантелена кърпичка. Изглеждаше на около осемдесет години и беше слаба като вейка.

— Преживяхме доста вълнения, докато те нямаше — побърза да я уведоми старицата.

Лорен отиде до съседската ограда от бели колчета и почака да чуе какво се е случило.

— Не ме карай да викам, скъпа — нежно й се скара Беси Джийн. — Ела тук и доведи със себе си този млад мъж.

— Да, госпожо — извика тя, после прошепна на Ник: — Иска да знае кой си.

Агентът я улови за ръката и отговори тихо:

— Време е за шоу.

При тези думи той се наведе и леко я целуна.

Беси Джийн стоеше на верандата си и поглъщаше с поглед милата сцена. Очите й едва не изхвръкнаха от орбитите, докато наблюдаваше усмихнатата двойка.

Оградата от бели колчета опасваше предния двор. Лорен отвори съседската порта. Докато я следваше по циментовата пътека и по стълбите на верандата, Ник забеляза още една възрастна жена, която надничаше към него през замрежената врата. Вътре в къщата беше тъмно и лицето на непознатата се губеше в сумрака.

— Какви вълнения сте преживели? — попита Лорен.

— Някакъв хулиган се вмъкна в къщата ти! — Беси Джийн сниши глас, сякаш съобщаваше нещо поверително: — Аз се обадих на шерифа и настоях да дойде веднага тук и да разследва. Струва ми се обаче, че никой не беше арестуван. Шерифът остави хулигана вътре и хукна към колата си. Гледката си струваше. Не е достатъчно възпитан, за да ми каже какво се е случило. Най-добре е да провериш дали не липсва нещо. — Тя се изправи и отстъпи назад, за да може да огледа по-добре Ник. — О, а кой е този красив мъж, дето е застанал толкова близо до теб? Струва ми се, че не съм го виждала никога в Холи Оукс.

Лорен побърза да ги представи един на друг, а Беси Джийн Вандерман бавно го огледа с преценяващ поглед. „Тази жена не пропуска нищо!“, помисли си Ник, като зърна проницателните й яснозелени очи.

— И с какво се занимавате, господин Бюканън?

— Работя във ФБР, госпожо.

Беси Джийн млъкна от изненада. В продължение на няколко секунди изглеждаше напълно слисана, но след това се посъвзе.

— Защо не казахте веднага? А мога ли да видя значката ви, млади човече?

Ник извади картата си, но старицата хвърли само един бегъл поглед на значката и изсумтя:

— Хич не сте се разбързали!

— Моля? — не проумя думите й Ник.

Когато му отговори, в гласа й прозвучаха критични нотки:

— Ние със сестричката не обичаме да ни карат да чакаме.

Агентът нямаше ни най-малка представа за какво говори тя и по озадаченото изражение на Лорен разбра, че и тя не знае нищо.

Беси Джийн отвори замрежената врата.

— Не виждам никаква причина да губим още време. Влезте вътре и можете веднага да започнете разследването.

— Какво по-точно искате да разследвам? — заинтересува се Ник, като последва Лорен.

Сестрата на Беси Джийн ги чакаше вътре. Лорен отново се зае с представянето. Виола свали очилата си, пъхна ги в джоба на престилката си и се приближи да му подаде ръка. Тя беше по-ниска, по-закръглена, едно по-смекчено копие на сестра си.

— А ние чакахме ли, чакахме! — рече тя и потупа ръката на Ник, преди да я пусне. — Почти се бях отчаяла, че ще дойдете, но Беси Джийн никога не загуби надежда. Тя беше сигурна, че писмото й е било изпратено на погрешен адрес и затова написа още едно.

— Не е в стила на агентите от ФБР да се туткат — намеси се Беси Джийн. — Затова бях сигурна, че моето писмо се е загубило. Написах второ и когато все още нямаше отговор…

— Тя изпрати писмо на самия директор — обясни Виола.

Беси Джийн ги поведе към всекидневната. Вътре беше прохладно и сумрачно и миришеше на канела и ванилия. Едната от двете сестри беше изпекла нещо вкусно. Беше по-гладен, отколкото си мислеше.

Но вечерята щеше да почака. Трябваше му секунда, за да свикнат очите му с тъмнината, но след това Виола дръпна завесите на предния прозорец и той отново присви очи. Стаята беше отрупана с антики. Точно срещу него се намираше камината. Върху полицата й имаше цяла редица свещи. А над нея — огромна картина с маслени бои, изобразяваща куче със сива козина, седнало върху виненочервена възглавничка. Животното изглеждаше кривогледо.

Беси Джийн заведе Ник и Лорен до дивана във викториански стил, след това махна възглавничката от плетения люлеещ се стол и седна с кръстосани глезени, както я беше учила майка й. Стойката й изглеждаше така вдървена, че Ник едва сдържа усмивката си.

— Извади бележника си, драги — нареди тя.

Но вниманието на агента беше привлечено от безбройните снимки по стените и масите. Обектът в сребърните рамки беше един и същ — кучето, шнауцер, както предположи той, или от някаква смесена порода.

Лорен докосна ръката му, за да привлече вниманието му.

— Беси Джийн и Виола са написали писмо на ФБР, защото имат нужда от помощ за решаването на една мистерия.

— Няма никаква мистерия, скъпа — поправи я Виола. — Ние знаем точно какво се е случило.

Тя седеше в голямо кресло, тапицирано с дамаска на цветя.

— Да, ние знаем какво се е случило — съгласи се Беси Джийн и кимна.

— Защо не му опишеш подробностите, сестричке.

— Той все още не е извадил бележника и писалката си.

Виола стана и отиде в трапезарията, докато Ник потупваше джобовете си, търсейки бележник, макар да знаеше, че няма такъв. Беше останал в колата заедно с папките му.

Сестричката се върна с една розова тетрадка и с розова писалка със стърчащо от единия й край пурпурно птиче перо.

— Можеш да ги използваш — каза му тя.

— Благодаря. Обяснете ми сега за какво става дума.

— Директорът е проявил небрежност и не ти е казал каква е задачата ти — рече Беси Джийн. — Ти си тук, за да разследваш убийство.

Ник ги изгледа смаяно.

Беси Джийн търпеливо повтори, а Виола кимна утвърдително.

— Някой е убил Татко.

— Татко беше домашен любимец — обясни му Лорен и кимна към картината с маслени бои, която се извисяваше над тях.

— Татко беше кръстен на нашия татко, полковника — добави Виола.

Ник положи гигантски усилия, за да не се усмихне.

— Разбирам… — едва отрони той.

— Ние искаме справедливост — заяви твърдо Виола.

Беси Джийн го гледаше намръщено:

— Млади човече, нямам намерение да критикувам… но никога не съм чувала за агент, дето не носи бележник и писалка със себе си. Тоя пистолет на кръста ти зареден ли е?

— Да, госпожо, зареден е.

Беси Джийн остана доволна. По нейно мнение беше важно, че той има пистолет — щом веднъж хванеше виновника, много вероятно бе да му се наложи да го застреля.

— Местните власти разследваха ли случая? — попита Ник.

— Не случая, драги. Това беше убийство — поправи го Виола.

— Веднага повикахме шериф С. 3., но той не направи нищо, за да ни помогне да хванем престъпника — обясни му Беси Джийн.

— Викат му Свински задник, драги — намеси се Виола. — А сега си го запиши.

Ник не можеше да реши кое го влудява повече — домашният любимец на име Татко или милата стара дама, изричаща думите „Свински задник“.

— Защо не ми разкажете какво точно се е случило?

Беси Джийн погледна сестра си с израз на облекчение и започна:

— Ние смятаме, че Татко е бил отровен, но не можем да сме съвършено сигурни. От време на време през деня го извеждахме в предния двор и го държахме вързан на верига за големия дъб, а понякога и във вечерите на бингото го оставяхме там, за да може да подиша свеж въздух.

— Имаме ограда, но Татко можеше да я прескочи, затова го връзвахме с веригата — обясни Виола. — Записваш ли си това, драги?

— Да, госпожо.

— Татко беше в отлично здраве — заяви Беси Джийн.

— Беше само на десет години и в разцвета на силите си — услужливо добави Виола.

— Паничката му с вода беше преобърната — додаде Беси, като се поклащаше напред-назад на люлеещия се стол и си вееше с кърпичката.

— Татко никога не би успял да я обърне, защото тя имаше тежест отдолу!

Беси Джийн кимна утвърдително.

— Така е. Татко беше умен, но не можеше да пъхне носа си под паницата.

— Значи някой е преобърнал паничката! — заключи Виола.

— Ние смятаме, че някой е сложил отрова във водата му и след като бедничкият Татко се е напил, виновникът се е отървал от вещественото доказателство.

— Отървал се е и още как! — извиси глас Виола. — Изхвърлил е отровната вода в моите балсамини. Унищожил е красивите ми цветя. Предния ден бяха разцъфнали в целия си блясък, а на следващия изсъхнали и кафяви! Изглеждаха така, сякаш някой ги е полял с киселина.

Някъде в дъното на къщата нещо иззвъня. Виола с мъка стана от люлеещия се стол.

— Моля да ме извините, ще отида да извадя моите кифлички от фурната. Да ви донеса ли нещо, така и така съм станала?

— Не, благодаря — каза Лорен.

Ник бе зает да пише в бележника, но вдигна поглед:

— Аз бих изпил чаша вода.

— Вечер ние често пием джин с тоник — рече Виола. — Действа много освежително в такива горещини. Искате ли една чаша?

— И водата ще свърши работа — отговори Ник.

— Той е на работа, сестричке. Не може да пие алкохол.

Агентът не й възрази. Довърши бележката, която правеше за себе си, и след това попита:

— Кучето лаеше ли по непознати?

— О, божичко, да! — възкликна развълнувано Беси Джийн. — Той беше един чудесен пазач. Беше много придирчив и не допускаше чужди хора да се приближават до къщата. Лаеше по всеки, който минаваше по улицата, защото се дразнеше.

Темата за кучето несъмнено продължаваше да разстройва Беси Джийн. Докато говореше за него, се люлееше все по-бързо и по-бързо. Ник очакваше да изхвърчи от стола.

— В града има някакви външни хора, работят в абатството. Трима души се нанесоха в къщата на стария Морисън отсреща, държат я под наем — каза тя. — А други двама се настаниха при семейство Никълсън в съседната пресечка.

— Татко не обичаше особено никого от това семейство — обади се Виола от трапезарията.

Тя донесе чаша вода с лед и я постави на масичката за кафе върху салфетка, която измъкна от джоба си.

Ник започна бързо да проумява, че Татко никого не е обичал особено.

— Тези католици винаги препускат — отбеляза Беси Джийн. Тя явно бе забравила, че Лорен е католичка и че брат й е свещеник. — Ако питате мен, те са припряно племе. Искат реставрацията на абатството да привърши, че да бъдат готови за откриването по време на празненствата за Четвърти юли.

— Ще честват и стогодишнината на абатството — допълни Виола.

Но Беси Джийн забеляза, че се отклоняват от темата за разследването.

— Ние накарахме доктора да сложи Татко във фризера, за да можете да направите аутопсията. Записвате ли всичко това в бележника?

— Да, госпожо, записвам — увери я Ник. — Моля, продължавайте.

— Тъкмо вчера получих сметката на доктора за извършените услуги около кремацията. Направо се слисах и на минутата му се обадих. Сигурна бях, че има грешка.

— Кучето е било кремирано ли?

Беси Джийн попи с кърпичката сълзите в ъгълчетата на очите си и отново започна да си вее.

— Да. Докторът ми съобщи, че моят племенник му се обадил и му казал, че сме си променили намерението. И веднага да се заеме да кремира бедничкия Татко.

Люлеещият се стол вече направо летеше и подът скърцаше под него.

— Значи ветеринарят го е послушал, без да се посъветва с вас?

— Да, така е — изхлипа Виола. — Просто не му е хрумнало да ни попита.

— А вашият племенник…

— Ама точно там е работата — извика Беси Джийн. — Ние нямаме никакви племенници.

— Ако питате мен, виновникът е искал да се отърве от веществените доказателства — обясни Виола. — Права ли съм?

— Така изглежда — съгласи се Ник. — Бих искал да видя тези цветя.

— О, това не е възможно, драги — въздъхна Виола. — Джъстин ми помогна да изкопая корените и да посадя нови цветя. Той ме видя там навън, бях коленичила в градината и така се мъчех, и макар че цял ден се беше трудил, щото работи като дърводелец горе в абатството, той беше достатъчно мил да дойде да ми помогне. Аз вече не мога да се справям с работата на двора, не ми стигат силите.

— А кой е този Джъстин?

— Джъстин Брейди — нетърпеливо му отговори Беси Джийн. — Наистина съм сигурна, че вече ви споменах за него.

— Не, не си — укори я Виола. — Обясни на Николас, че трима работници са се нанесли в къщата на Морисън, а двама други живеят у семейство Никълсън. Но не спомена имената им. От ясно по-ясно чух всяка твоя дума.

— Е, смятах да го направя — отговори Беси Джийн. — Виждала съм само онези тримата от къщата отсреща. Той се казва Джъстин Брейди. Единствено него харесваме.

— Защото той ми помогна — отбеляза Виола. — А другите двама са Франк Ханоувър и Уили Лейкмън. Всички те седяха заедно на стълбите на верандата и пиеха бира. И всички те ме видяха да се мъча, но само Джъстин прекоси улицата и дойде да ми помогне. Другите двама продължиха да пият.

— Е, млади човече, смяташ ли, че Татко е бил убит, или си мислиш, че ние сме просто две изкуфели стари дами, дето си съчиняват разни небивалици?

— Като се основавам на онова, което ми казахте и като приемам, че е вярно и точно, аз съм съгласен, че кучето ви е било убито — каза Ник.

Очите на Лорен се разшириха.

— Така ли?

— Да — отговори спокойно агентът.

Беси Джийн плесна с ръце. Цялото й същество ликуваше.

— Знаех си, че ФБР няма да ме разочарова! А сега, Николас, кажи ми какво си готов да направиш по случая?

— Сам ще го разследвам. Няколко проби от почвата, където са били засадени тези цветя, ще ми помогнат. А и паничката за вода… все още у вас ли е?

— Да — отговори Виола. — Прибрана е в гаража, заедно с всичките любими играчки на Татко.

— Ще ни уведомявате, когато има нещо ново, нали? — попита Беси Джийн.

— Непременно. Нали случайно не сте измили онази паничка за вода?

— Струва ми се, не — рече Виола. — Ние бяхме толкова разстроени, че просто я прибрахме, за да не ни напомня за него.

— Виола искаше да свали картината и да прибере снимките, но аз не й позволих. Истинска утеха е да гледаме как Татко ни се усмихва от стената.

Всички едновременно млъкнаха и вдигнаха погледи към рисуваната с маслени бои картина. Докато Ник се чудеше как жените разбират, че кучето се усмихва, Лорен размишляваше върху това как сестрите са могли да обичат това злонравно животно, което се е зъбело на всеки, влязъл в двора им. Толкова много хора беше ухапало, че на дъската за съобщения в чакалнята на ветеринаря имаше списък на сложените инжекции.

— Надяваме се да се окаже, че виновникът не живее в нашата мирна долина. Не ни харесва да си мислим, че някой от нашите хора е могъл да извърши такова ужасно престъпление — рече Виола.

— Аз не бих изключила момчето на шерифа, то е способно на такава жестокост. В Лони наистина има нещо много долно. Наследил го е от баща си, разбира се.

— Той си е много потаен. Майка му почина преди няколко години. Не искам да говоря лошо за умрелите, ама тя беше плаха и боязлива. Хич нямаше кураж, дори като младо момиче. И все хленчеше, нали, Беси Джийн?

— Божичко, така беше.

— Споменахте, че в града има много външни хора — рече Ник. — Да сте забелязали някой да се навърта около вашата къща или около къщата на Лорен?

— Аз прекарвам голяма част от времето си на верандата, а и нощем понякога поглеждам навън през прозореца, просто за да се уверя, че всичко е наред. Освен онзи мъж, дето вчера влезе в къщата на Лорен, не съм забелязвала друг да се спотайва наоколо. Както ви казах, повечето от външните хора са работници, които помагат при реставрацията на абатството. Някои от тях са пристигнали от много далече, чак от Небраска и Канзас.

Тя стъпи здраво на пода и закова стола на място. Наведе се с обнадежден вид към Ник и Лорен и ги попита:

— Ще останете ли за вечеря?

— Тази вечер сме на макарони — обяви Виола, като се подпря с две ръце на възглавничките, за да стане от ниския стол, и се отправи към кухнята. — Макарони и задушени гърди. И домашни канелени кифлички. А ще направя и една лека салата.

— Не бихме искали да ви затрудняваме — възрази Лорен.

— С удоволствие ще хапнем с вас — съгласи се Ник.

— Лорен, защо не отидеш да помогнеш на сестричката, а аз ще правя компания на Николас — предложи Беси Джийн.

— Ела да сложиш масата, мила — повика я Виола. — Ще вечеряме в кухнята, но ще използваме сервиза от костен порцелан.

Беси Джийн не си губеше времето. Веднага щом Лорен излезе, тя се наведе от люлеещия се стол и настоя да узнае как така Ник и Лорен са се сближили толкова много.

Той очакваше тази възможност. Съвсем накратко й разказа за приятелството си с Томи и как е бил повикан на помощ, когато някакъв мъж влязъл в изповедалнята и заплашил, че ще нарани Лорен.

— Този нещастен инцидент ни събра заедно — обясни й той. — Нашите експерти са единодушни, че този човек е просто някакъв фукльо, решил да се позабавлява. Нали ги знаете тези типове. Иска да уплаши хората, да създаде суматоха и проблеми. Иска да му обърнат внимание и това е всичко. Те смятат, че не е особено умен. Сигурно има много нисък коефициент на интелигентност. И най-вероятно е импотентен. Беси Джийн се изчерви.

— Импотентен, казвате?

— Да, госпожо. Така смятат експертите ни.

— Тогава значи вие не сте дошли тук, за да разследвате убийството на Татко?

Той се зачуди колко ли време ще й трябва да проумее това.

— Така е, но все пак ще разследвам и него — обеща Ник.

Старицата се отпусна в люлеещия се стол.

— Кажи ми нещо за твоето минало, Николас.

В никакъв случай нямаше намерение да му позволи да претупа разказа си. Майсторски проведе един истински разпит. Искаше да знае всичко и за неговото семейство.

Лорен го спаси, като се появи на вратата и ги повика за вечеря. Ник последва Беси Джийн в кухнята. Изящният порцеланов сервиз на цветчета бе поставен върху бяла ленена покривка, която почти напълно скриваше хромираните крака на кухненската маса. Ник очарова дамите с маниерите си на джентълмен, като побърза да дръпне столовете им и да ги настани да седнат. Те сияеха от удоволствие.

Оказа се, че леката салата се състои от лимоново желе с квадратна форма, върху канапе от маруля и топчица майонеза отгоре. Той мразеше желе, но яде от него, за да не ги обиди. А през това време Беси Джийн осведоми Виола за инцидента в Канзас Сити.

— Само какви неща са готови да извършат хората в днешно време, за да получат малко внимание! Ужасно, направо ужасно! Отец Том трябва да е бил много разстроен.

— О, така беше — въздъхна Лорен. — Просто не знаеше какво да прави и извика на помощ Ник.

— Но от всичко това произлезе нещо хубаво — заключи агентът. Намигна на Лорен през масата и добави: — Най-накрая се запознах със сестрата на Томи.

— И веднага се увлече по нея, нали? — развълнува се Беси Джийн.

— Разбира се, че ще се увлече — намеси се Виола. — Тя е най-хубавото момиче в Холи Оукс.

— Това беше любов от пръв поглед — призна Ник и погледна Лорен с обожание. — Аз не вярвах в тези работи, докато не се случи на мен.

— А ти, Лорен? — попита я Виола. — И за теб ли беше любов от пръв поглед?

— Да — развълнувано отвърна тя.

— Колко романтично! — прошепна Виола. — Не смяташ ли, че това е много романтично, Беси Джийн?

— Разбира се — съгласи се сестрата. — Но понякога огънят, като се разгори бързо, бързо угасва. А аз не искам някой да разбие сърцето на нашата Лорен. Разбираш ли какво ти казвам, Николас?

— Да, госпожо, но в случая не е така.

— Тогава ми кажи какви са намеренията ти?

— Ще се оженя за нея.

Виола и Беси Джийн се спогледаха и най-неочаквано избухнаха в бурен смях.

Лорен и Ник също се спогледаха, смутени от смеха на старите дами.

— И ти ли мислиш същото като мен, сестричке? — изкиска се Беси Джийн.

— И още как! — Виола многозначително се усмихна на сестра си.

— Това е много вълнуваща новина — обяви Беси Джийн, — Предполагам, че отец Том вече ви е дал благословията си?

— Да — отговори Лорен. — Той много се радва за нас.

— Николас, ние не се смеехме на чудесната новина, която ни съобщи. Ами просто… — започна Виола.

— Заради Стив Бренър — подсказа й Беси Джийн. — Той ще припадне, когато разбере за вас двамата. О, божичко, много се надявам със сестричката да сме наблизо и да го видим. Господин Бренър има велики планове за теб, Лорен.

— Но аз дори никога не съм излизала с него!

— Той е безумно влюбен, скъпа — обясни Виола.

— Не, той направо е вманиачен — поправи я Беси Джийн. — Ти си най-хубавото момиче в Холи Оукс и затова трябва да те има. Смята, че като получи най-доброто от всичко, ще стане най-добрият човек в града. Затова купи онази голяма стара къща на Сикамор Стрийт. Ако питате мен, господин Бренър не е нищо друго, освен един надут стар петел, дето се перчи из града. — Тя се обърна към Ник: — Той си мисли, че може да има всичко, което поиска, в това число и твоята Лорен.

— Тогава значи го очаква изненада, нали така? — усмихна се Ник.

— Мили боже, да! — съгласи се Беси Джийн. — Може би сте забелязали, че ние със сестричката нямаме високо мнение за този човек.

— Забелязах — съгласи се агентът.

— Ала всички останали го харесват — каза Виола. — Ние знаем и защо. Господин Бренър дарява пари на всевъзможни местни благотворителни организации, а това кара хората да го ценят. Пък и той никак не е грозен. Има много хубава гъста коса.

Беси Джийн се намръщи презрително.

— Мен не може да ме впечатли така лесно. Аз не харесвам ония, дето обичат да се показват, а Стив Бренър хвърля пари наоколо, сякаш сади трева. Ако продължаваме да говорим за него, ще си изгубя апетита. А сега ни кажи, Лорен, твоят годеж официален ли е, или искаш да го запазиш в тайна? Ние умеем да пазим тайни, когато се налага — увери тя.

— Можете да кажете на всички. С Ник утре или вдругиден отиваме да изберем годежния пръстен. — Тя протегна ръка развълнувано. — Не искам да е прекалено голям.

— Не забравяй да пуснеш във вестника съобщение за годежа. Аз бих могла да ти помогна в това — предложи Беси Джийн.

Нетърпеливите нотки в гласа й и блясъкът в очите й подсказаха на Лорен, че тя примира от нетърпение да съобщи новината на Лорна Хамбърг, дъщеря на нейна приятелка, която по една случайност беше редактор на страницата със светските новини.

— Бих могла да звънна на Лорна веднага след вечеря.

— Много ще ми помогнеш — съгласи се Лорен.

— Трябва ли да й спомена за проблема в Канзас Сити?

Лорен не беше сигурна и погледна към Ник, който побърза да отговори:

— Разбира се. Редакторката сигурно ще иска да знае всички подробности около нашето запознанство. Нали, съкровище?

Нежното обръщение не беше предвидено. Просто се изплъзна от езика му и самият той изглеждаше по-изненадан от нея.

— Да, скъпи. Струва ми се, че Беси Джийн трябва да каже на малката Лорна и за това, че според заключението на експертите на ФБР този човек явно е неуравновесен и… с комплекс за малоценност.

— О, аз непременно ще осведомя Малката Лорна. За всичко — зарече се Виола.

Тя предложи подноса със задушеното на Ник и настоя да си сипе още една порция. Но той отмести стола си назад и се извини, че вече не може да изяде нито хапка повече.

— В днешно време има толкова много неуравновесени хора по света — отбеляза Беси Джийн, поклащайки глава. — За нас ще е истинско облекчение да знаем, че наблизо живее агент на ФБР.

— Къде по-точно смятате да отседнете? — попита Виола.

— При Лорен — отговори Ник. — Тя е силна жена и може да се грижи сама за себе си, но искам да съм там, за да съм сигурен, че е в безопасност. И че не я заплашват мъже като Стив Бренър или който и да е друг, дето си мисли, че може да й досажда.

Сестрите се спогледаха многозначително, но Ник не можа да проумее защо. Навярно изтърва нещо, което не им хареса.

Беси Джийн остави вилицата си, отмести чинията си, след това подпря ръце на масата и за момент се постара да събере мислите си. После погледна Лорен право в очите.

— Скъпа, ще бъда пряма. И аз знам нещичко за бушуващите хормони в младите ви тела. Може да съм стара и закостеняла, но винаги съм в крак с промените на новото време, защото гледам много истории по телевизията. Виж какво, ти нямаш нито майка, нито баща, които да те напътстват. О, знам, че си пълнолетна, но все пак имаш нужда от някой по-стар и по-мъдър човек, който да ти дава съвети от време на време. Всяка млада жена се нуждае от това. Ние със сестричката много се привързахме към теб, но то ни носи тревоги. Виж какво, трябва да те попитам направо: докато Николас е зает да те пази от други мъже, как смяташ да се опазиш от него?

— Тя говори за твоята добродетелност, мила — намеси се с благ глас Виола.

— Ние сме се обрекли един на друг — започна Ник. — Аз няма да направя нищо непочтено…

— Хората ще говорят, но зад гърба ви — прошепна Виола.

— Те така и така ще говорят — рече Беси Джийн. — Но в момент на възбуда и най-добрите намерения изчезват. Разбирате ли какво ви казвам?

Лорен отвори уста да продума нещо, но млъкна. Само погледна умолително Ник.

— Премини към същината на въпроса, Беси Джийн — настоя Виола, сгъна внимателно салфетката си върху масата и стана.

— Добре тогава, ще го направя — решително изрече тя, като попиваше деликатно ъгълчетата на устните си със своята салфетка. — Говоря за безопасен секс, Николас.

— Да, драги — съгласи се Виола. Тя обиколи масата, прибирайки чиниите. — Искаме да практикуваш безопасен секс… Ще хапнем ли десерт?