Кони Мейсън
Смела любов (22)

ЕПИЛОГ

Имението Пенрод, десет години по-късно

Тиа спря, за да погледне през прозореца към Хокебъри. Беше тих и спокоен летен ден на 1829, съвсем неприличащ на бурята, в която едва не беше загубила живота си преди десет години. Лека усмивка изви пълните и устни, щом си спомни за онзи ден, когато най-накрая разбра колко много я обича Бен.

Усмивката й стана по-широка, когато видя Бен да идва откъм хамбара, насочвайки се към къщата. Десетгодишният им син Крие го следваше неотлъчно. Висок за годините си, Той не беше нито тъмнокос като баща си, нито рус като майка си. Косата му имаше цвета на есенен залез. Беше здраво момче, красиво и едро за възрастта си, както някога Бен, и умно не за годините си.

Предната врата се отвори и Тиа видя седемгодишната им дъщеря Триша да излиза спокойно на верандата, за да посрещне баща си и брат си. Напълно съзнавайки женствеността си, Триша беше дребничка като майка си, с черна коса и големи сиви очи. Един ден щеше да стане невероятна красавица.

Точно тогава една малка вихрушка мина край Тиа, за да иде при Триша на верандата. Тригодишната Поли рядко вървеше, когато имаше възможност да тича. Жива и приветлива, русата синеока Поли беше чаровницата на семейството. Не можейки да дочака баща си да стигне до нея, тя се втурна със закръглените си крачета, за да го посрещне. Бен грабна детето и го вдигна високо във въздуха. Пищейки от възторг, Поли обви пухкавите си ръчички около врата му и започна да го мляска по цялото лице. Тиа чуваше смеха им чак в приемната.

Когато Бен и децата влязоха в къщата след няколко секунди, Тиа вече ги чакаше. Очите на Бен пламнаха, когато я зърна. Малко се беше състарила за десет години, но с всеки изминал ден ставаше все по-красива. Трите деца и зрелостта бяха закръглили неуловимо фигурата й, макар че все още си оставаше тънка и гъвкава.

Тя се усмихна топло на семейството си, мислейки, че никоя жена не е била така благословена. Бен беше чудесен баща и съпруг, все още красив и мъжествен, почти без никакви признаци на остаряване, още я искаше със същата интензивност, както и преди десет години. Според нея всички мъже от семейство Пенрод бяха учудващи примери за жизненост и младежки дух независимо от възрастта. Деър, по-голям от Бен с няколко години, изглеждаше десет години по-млад от възрастта си. Братята бяха останали близки през годините и братовчедите Пенрод се виждаха често, радвайки се на близките семейни връзки. Деър и Кейси бяха още по-влюбени от преди, ако изобщо беше възможно.

Рой се беше върнал от чужбина скоро след сватбата на Тиа и Бен. Съпругата му беше починала от туберкулоза в Швейцария и Рой се беше върнал да прекара оставащите му години в лоното на семейството. Много се радваше на внуците. Живееше в имението Пенрод, все още красив и енергичен на шестдесет и пет години.

Робин, Кейт и двете им деца още бяха в Батхърст, в голямата си и процъфтяваща ферма. Прославил се като магистрат, Робин си беше създал име като първия еманципант, назначен за магистрат от губернатора Макуори. Те посещаваха често Парамата, разделяйки времето си между фермата на Деър и имението Пенрод. На свой ред семействата Пенрод често връщаха визитите им, защото за десет години пътищата бяха станали много по-добри.

Големия Джон и Лизи се бяха оженили скоро след завръщането си, в Батхърст преди десет години. Набързо бяха създали няколко деца, общо пет. Големия Джон все още беше един нежен гигант, но беше спечелил уважението на общността, помагайки на нуждаещите си и работейки с еманципантите, за да направи живота им по-лесен, фермата му процъфтяваше.

Бен пусна Поли и детето избяга тичешком. Двете по-големи деца си имаха определена работа и отидоха да я вършат. Той се загледа след тях с разнежени очи, изпълнени с любов и гордост. Обърна се към Тиа и сърцето му се разтуптя. Не можеше да си представи живота без нея. Той, който беше бягал от брака. Нямаше за какво да съжалява, но дали и с нея беше така? Вероятно не, но все пак реши да я попита.

— Съжаляваш ли, скъпа?

Странният му въпрос я изуми.

— За какво?

— Че си била далече от Лондон през всичките тези години. Че е трябвало да живееш в неопитомена, дива страна, без удобствата на големия град. Че не потърси наследството си от Деймиън. Че… че се омъжи за мене.

— Идиот такъв! Да не си откачил, Бен Пенрод? Ти си един тъп задник, ако мислиш, че ще се върна в Лондон след толкова години. Никога не съм съжалявала, че се омъжих за тебе, макар да ми задаваш глупави въпроси.

Бен зяпна. Толкова отдавна не я беше чувал да използва уличния език. Изгледа я втренчено. Сините й очи блещукаха весело и устата й се извиваше нагоре в усилие да скрие усмивката.

Очите им се срещнаха в съвършено разбиране и те се прегърнаха, кикотейки се истерично.

Смехът им стигна до ушите на Крие и Триша в другата част на къщата. Децата размениха многозначителни погледи и мъдро вдигнаха рамене. Крие, проницателен и опитен не за годините си, изрече онова, което им беше на устата:

— Пак започнаха.