Александър Блок
За мен си горестно позната… ^[0]

За мен си горестно позната,

като че дълго с теб съм бил.

На гости, в къщи, сред тълпата

ме следва твоят профил мил.

Ти крачиш в моите пътеки,

съзирам те във всеки кът.

Не твоите ли стъпки леки

след мене в нощите кънтят?

Не твойта сянка ли пред прага

се мярва, щом изляза вън,

и пак, полувъздушна, бяга —

като в сънуван, светъл сън?

И може би пак ти седеше

всред селско гробище, сама,

на нечий гроб безмълвно бдеше

със скромна кърпа от басма?

Пристъпих — ти бе с лик унесен,

поспрях — ти стана от пръстта

и към реката тръгна с песен…

След миг подеха песента

камбани — биха за вечерня…

И плахо чаках, плаках аз…

В мелодията им размерна

заглъхна милият ти глас…

И безответно бе полето,

ти бе отвъд, на оня бряг…

Но мисля си, с тъга в сърцето,

кога ли ще те срещна пак.

 

1908