Марио Кроненберг
Без теб…

Без теб аз какво съм — прашинка в безкрая,

отчаяна, търсеща в студената бездна

За мен ти отвори вратите на Рая

и аз — простосмъртният, дръзнах да влезна

 

Без теб даже времето сякаш е спряло,

очакващо влюбено нашата среща

Сърцето ми в унес по теб е замряло —

мечтае за твоята целувка гореща

 

Без теб сякаш мрак е дошъл на Земята —

душата ми зъзне в самотна одежда

Когато те видя, изгрява Зората,

и твоята усмивка дарява надежда