Включено в книгата
Оригинално заглавие
La psychologie des foules, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22 гласа)

Трета глава
Идеи, съждения и въображение на тълпите

1. Идеите на тълпите

При разглеждане в един предишен труд на ролята на идеите за еволюцията на народите доказахме, че всяка цивилизация е производна от малко на брой фундаментални идеи, които рядко търпят обновление. Показахме как тези идеи се настаняват в душата на тълпите; колко трудно проникват, но и каква мощ придобиват, щом проникнат там. Показахме освен това, че големите исторически сътресения са най-вече резултат от измененията в тези фундаментални идеи.

След като достатъчно се занимах с тази тема, няма да се връщам повече на нея и ще се огранича с няколко думи за достъпните за тълпите идеи и как те ги възприемат.

Можем да ги разделим на две групи. В едната ще сложим инцидентните и преходни идеи, възникнали под влияние на момента: например увлечението по дадена личност или доктрина. В другата — основополагащите идеи, на които средата, наследствеността, възгледът придават голяма стабилност: такива са някогашните религиозни идеи и днешните демократични и социални идеи.

Основополагащите идеи биха могли да се представят като водната маса на една река, бавно влачеща се по течението; преходните идеи — чрез малките, вечно изменчиви вълни, раздвижващи повърхността й, които, макар и без реално значение, са по-видими от движението на самата река.

В наше време големите основополагащи идеи, с които живяха бащите ни, изглеждат все по-неустойчиви и заедно с това институциите, изградени върху тях, се оказаха из основи разтърсени. Сега възникват много от онези дребни преходни идеи, които току-що споменах; малко от тях обаче изглеждат призвани за определящо влияние.

Каквито и да са идеите, внушени от тълпите, те могат да ги завладеят само ако придобият много проста форма и бъдат представени в съзнанието им във вид на образи. Несвързани с никаква логична връзка за сходство или последователност, тези идеи-образи могат да се взаимозаменят като стъклата на магическия фенер, които фокусникът изважда от кутията, в която са били едно върху друго. Така че при тълпите можем да наблюдаваме смяна на най-противоречиви идеи. В зависимост от моментната случайност тълпата ще изпита влиянието на една от различните, натрупани в сетивата й идеи и ще извърши, като последствие, най-различни постъпки. Пълното отсъствие при нея на критичен дух не й позволява да забележи противоречията в тях.

Всъщност това явление не е свързано само с тълпите. То се среща при много взети поотделно хора и не само сред примитивните, но и сред тези, които по някаква особеност на духа, например запалените религиозни сектанти, се приближават до тях. Аз съм го наблюдавал, от моя страна, при начетените и образовани в нашите европейски университети индуси, притежатели на всички дипломи. Върху тяхната неподвижна основа от наследствени религиозни и социални идеи се бе натрупал, без изобщо да ги помръдне, един слой от западни идеи без връзка с предишните. Според моментния случай едните или другите се изявяваха със съответното словесно обкръжение и по този начин един и същ човек разкриваше най-очевидните противоречия. Противоречия по-скоро привидни, отколкото истински, понеже само наследствени идеи са достатъчно могъщи у индивида, за да се превърнат в истински двигател на поведение. Само когато в резултат на преплитания човек се окаже между различни наследствени импулси, постъпките могат да бъдат в постоянно противоречие. Едва ли е необходимо да наблягаме на тези явления, въпреки огромното им психологическо значение. Според мен са нужни поне десет години пътешествия и наблюдения, за да бъдат те разбрани.

Поради това, че идеите могат да бъдат възприети от тълпите само ако са облечени в съвсем проста форма, те, за да добият популярност, често трябва да претърпяват цялостни промени. Говорим ли за малко по-възвишени философски или научни идеи, можем да установим колко дълбоки изменения са нужни в тях, за да достигнат, пласт по пласт, до равнището на тълпите. Такива изменения зависят основно от народността, на която принадлежат съответните тълпи; във всички случаи обаче те омаловажават и опростяват.

Освен това идеите в действителност не признават никаква йерархия от обществена гледна точка, тоест делене на по-възвишени и по-малко възвишени идеи. Достатъчно е, че една идея достига до тълпите и е в състояние да ги развълнува, за да бъде оголена от почти всичко, което й е придавало възвишеност и величие.

Между другото йерархическата стойност на една идея е без значение. Единствено важат резултатите от нея. Християнските идеи на Средновековието, демократичните идеи на миналия век, днешните социални идеи със сигурност не са много възвишени, философски те могат да бъдат сметнати за твърде жалки грешки. И въпреки това ролята им е била и ще бъде огромна, а те задълго ще останат сред най-важните фактори за поведението на държавите.

Дори когато идеята претърпи изменения, правещи я достъпна за тълпите, тя въздейства едва когато по различни начини, обект на по-нататъшното изследване, проникне в несъзнаваното и се превърне в чувство. По принцип тази промяна е доста продължителна.

Не бива заради това да се мисли, че след доказване правдивостта на дадена идея тя може да почне да се проявява, дори да става дума за образованите умове. Разбираме го, като видим колко слабо влияе на мнозинството от хората и най-ярката демонстрация. Крещящата очевидност може да бъде усетена от някой интелигентен слушател; несъзнаването у него обаче бързо ще го върне към първичните му разбирания. Потърсете го след няколко дни и той отново ще ви поднесе старите си доводи, точно със същите думи. Фактически той е завладян от предхождащи идеи, превърнали се в чувства, а както е известно, само те въздействат на невидимите двигатели на нашите постъпки и слова.

Когато по различни пътища една идея е успяла да се вгради в душата на тълпите, тя добива неудържима мощ и повлича многобройни последствия, философските идеи, увенчали се с Френската революция, се вселили доста по-късно в душата на народа. Знаем за непреодолимата им сила, която придобили, щом се настанили в нея. Поривът на цял един народ към завоюване на социалното равенство, към осъществяването на абстрактни права и идеални свободи разклатил всички тронове и дълбоко разтърсил западния свят. В продължение на двайсет години народите се нахвърляли един срещу друг и Европа познала кланета, сравними с тези на Чингис хан[1] и Тамерлан[2]. Никога не е проличавало по-ясно до какво може да доведе развихрянето на идеи, способни да променят посоката на чувствата.

Ако е нужно дълго време, за да влязат идеите в душата на тълпите, не по-малко време трябва да мине и за да излязат от нея. Заедно с това тълпите, що се отнася до идеите, винаги изостават с няколко поколения от учените и философите. Днес всички държавници познават грешките на цитираните преди малко фундаментални идеи, но поради все още много силното им влияние те са принудени да управляват според принципи, в чиято истинност са престанали да вярват.

2. Съжденията на тълпите

Не може твърдо да се обобщава, че тълпите не се поддават на съждения. Но доводите — и използваните от тях, и въздействащите им, изглеждат, от логична гледна точка, толкова нискоразредни, че само по пътя на аналогията можем да ги определим като съждения.

Както и възвишените съждения, нискостепенните съждения на тълпите почиват на асоциации; но асоциираните от тълпите идеи са свързани само привидно с връзки на прилика или на последователност. Те се навързват както у ескимоса, който, знаейки от опит, че ледът — прозрачно тяло, се топи в устата, заключава, че и стъклото — също прозрачно тяло, трябва да се стопи в устата; или според логиката на дивака, въобразил си, че щом изяде сърцето на някой храбър враг, се сдобива с храбростта му; или пък според тази на работника, който, експлоатиран от един господар, прави извод, че всички господари са експлоататори.

Свързване на несходни неща, чиито връзки са само привидни, и моментално обобщаване на частни случаи — такива са характеристиките на колективната логика. Точно такива асоциации излагат винаги пред тълпите ораторите, владеещи изкуството да ги обработват. Само тези асоциации са в състояние да им повлияят. Поредица от сурови съждения би била напълно непонятна за тълпите, ето защо имаме основание да казваме, че те не разсъждават или разсъждават погрешно и че не може да им се повлияе чрез съждение. Слабостта на някои слова, упражнили огромно влияние върху слушателите, понякога изненадва при прочитането им; да, но се забравя, че са били готвени, за да увличат общности, а не за да бъдат четени от философи. Ораторът, който влиза в лична връзка с тълпата, умее да предизвика привличащите я образи. Успее ли, постигнал е целта си; и цял том с речи не се равнява на няколкото изречения, успели да привлекат душите, които е трябвало да бъдат убедени.

Едва ли трябва да се добавя, че безпомощността на тълпите за правилно съждение ги лишава от всякакъв критичен дух, тоест от способността да различават истината от грешката, да съставят точно мнение. Те приемат само наложени и никога обсъдени мнения. В този смисъл много хора не надвишават нивото на тълпите. Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.

3. Въображението на тълпите

Типичното за тълпите въображение, както при всички същества, лишени от участието на разсъдъка, е склонно към дълбока впечатлителност. Образите, предизвикани в съзнанието им от човек, събитие, случай, почти носят яркостта на реалните неща. Тълпите са донякъде в положението на спящия, чийто временно приспан разум пропуска в съзнанието крайно напрегнати картини, които бързо биха се разпръснали при контакт с разсъдъка. Неспособни на размисъл и на съждение, тълпите не познават правдоподобното; а известно е, че най-неправдоподобните неща смайват най-силно.

Затова и чудотворното и легендарното в събитията винаги поразяват най-силно тълпите. В действителност чудотворното и легендарното са истинските опори на една цивилизация. В историята привидността е играла много по-силна роля от реалността. Тук нереалното господства над реалното.

Познаващи само образното мислене, тълпите се оставят да бъдат впечатлени само от образи. Единствено те ги плашат или привличат и прерастват в подтик за действие.

Оттук и постоянното огромно влияние върху тълпите па театралните постановки, показващи образа (картината) в най-чистия му вид. Едно време хляб и зрелища олицетворявали идеала за щастие за римския плебс. С течение на вековете този идеал малко се е променил. Нищо не смайва по-силно народното въображение от една театрална пиеса. Цялата зала едновременно изпитва едни и същи емоции и ако те не се превръщат веднага в действия, то е, защото най-несъзнаващият зрител не може да не си даде сметка, че е жертва на илюзия и че се е смял или плакал на измислени преживявания. Понякога обаче внушените чрез образите чувства са прекалено силни, за да се удържи стремежът им, подобно на обикновените внушения, да се превърнат в действия. Широко известен е случаят с онзи народен драматичен театър, където се принудили да охраняват при излизането му артиста в ролята на предателя, за да го спасят от набезите на зрителите, възмутени от въображаемите му престъпления. Мисля, че това е един от най-показателните примери за умственото състояние на тълпите и преди всичко за лесната им податливост на внушения. За тях нереалното е почти толкова важно, колкото реалното.

На народното въображение се основават мощта на завоевателите и силата на държавите. На тълпите трябва да се въздейства, за да бъдат поведени. Всички велики исторически събития: раждането на будизма, на християнството, на исляма, Реформацията, революцията и в наше време — заплашителното нашествие на социализма, са преките или далечни последици от силни впечатления, произведени върху въображението на тълпите.

Нека добавим, че големите държавници от всички времена и във всички страни, включително абсолютните деспоти, са виждали в народното въображение опора на своето могъщество. Те никога не са се опитвали да управляват срещу него. „Приех католицизма — казваше Наполеон в Държавния съвет — и успях да завърша войната във Вандея; направих се на мюсюлманин и се установих в Египет; превръщайки се в ултрамонтанист, спечелих италианските свещеници. Ако управлявах еврейския народ, щях да възстановя Соломоновия храм.“ Никога, може би от времето на Александър и Цезар насам, никой велик човек не е разбрал по-добре как трябва да се въздейства на въображението на тълпите. Да го поразява, било негова постоянна грижа. Мислел за това, когато побеждавал. Когато държал речи и слова, при всяко свое начинание. Тази мисъл не го напускала и на смъртното му ложе.

Как да бъде впечатлено въображението на тълпите? Ще разберем не след дълго. Нека кажем още отсега, че целта е непостижима чрез нарочни демонстрации за величие върху съобразителността и разсъдъка. На Антоний не му била нужна учена реторика, за да възбуди народа срещу убийците на Цезар. Той прочел пред него завещанието му и му показал трупа му.

Всичко, което смайва въображението на тълпите, се явява като грабващ и чист образ, освободен от допълнително тълкувание или пък придружен единствено от няколко чудотворни деяния: голяма победа, голямо чудо, голямо престъпление, голяма надежда. Важното е нещата да се представят наведнъж и без никога да се посочва произходът им. Сто малки престъпления или сто малки произшествия изобщо не са в състояние да поразят въображението на тълпите; докато едно само сериозно престъпление, една-единствена катастрофа ще ги поразят дълбоко, дори резултатите от тях да са безкрайно по-малко смъртоносни от всичките сто малки произшествия. Голямата епидемия от инфлуенца в Париж, повалила пет хиляди души за няколко седмици, не засегна кой знае колко народното въображение. Действително тази истинска хекатомба не се изразяваше чрез някакъв видим образ, а само чрез всекидневните статистически данни. Някое произшествие, при което вместо тези пет хиляди биха загинали само петстотин — в същия ден, на някой площад, в резултат на ясно виждащо се събитие, например падането на Айфеловата кула, би произвело огромно впечатление върху въображението. Вероятната гибел на един презокеански кораб, смятан, поради липса на информация, за потънал в морето, се отрази дълбоко в продължение на осем дни на въображението на тълпите. Същевременно официалните статистики показват, че хиляда големи кораба са изчезнали през същата година. Тълпите не се развълнуваха нито за миг от тези последователни загуби, по друг начин различни като погубени живи хора и стоки.

Изводът — не фактите сами по себе си стряскат народното въображение, а именно начинът, по който се проявяват. Трябва тези факти чрез бих го нарекъл сгъстяване да предизвикат някой завладяващ образ, който изпълва и подчинява съзнанието. Да познаваш изкуството на въздействието върху въображението на тълпите, значи да познаваш изкуството да ги ръководиш.

Бележки

[1] Чингис хан (1155–1227) — знаменит татарски завоевател и основател на Първата монголска империя.

[2] Тамерлан (1336–1405) — татарски завоевател, основател на Втората монголска империя.