Включено в книгата
Оригинално заглавие
La psychologie des foules, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22 гласа)

Увод
Ерата на тълпите

Големите сътресения, които предшестват промените в цивилизацията, на пръв поглед сякаш са предопределени от значителни политически преобразувания: нашествия на народи или сваляне на династии. И все пак един внимателен анализ на тези събития зад видимите причини най-често разкрива като реална причина наличието на дълбока промяна в мисленето на народите. Истинските исторически сътресения не са тези, които ни стряскат с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията. Паметните събития са видимият ефект от невидимите изменения на човешките чувства. Ако се проявяват рядко, то е, защото наследственият фонд на чувствата на даден род съставлява неговия най-траен елемент.

Днешната епоха е един от критичните моменти на промяна на човешката мисъл.

Тази промяна се осъществява благодарение на два основни фактора. Първият е разрушаването на религиозните, политическите и социалните възгледи, от които произтичат всички елементи на нашата цивилизация. Вторият фактор е създаването на изцяло променени условия за съществуване и мислене, дължащи се на съвременните научни и технически открития.

Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия.

Едва ли е подходящо да се гадае днес какво може да произлезе един ден от такъв неминуемо малко хаотичен период. Върху какви фундаментални идеи ще се изграждат утрешните общества? Все още не знаем. Още отсега обаче можем да предвидим, че в организирането си те ще трябва да се съобразяват с една нова сила, с един най-нов господар на съвременността: мощта на тълпите. Върху развалините на толкова идеи, смятани някога за верни и мъртви днес, на толкова управления, разрушени едно след друго от революциите, единствено тази мощ се е въздигнала и изглежда призвана скоро да претопи всички други сили. Докато овехтелите ни разбирания се разклащат и изчезват, а старите опори на обществата последователно се сгромолясват, действието на тълпите е едничката сила, която нищо не заплашва и чийто престиж расте непрекъснато. Епохата, в която навлизаме, ще бъде действително ерата на тълпите.

Само допреди столетие основни фактори на събитията бяха традиционната политика на държавите и съперничествата на князете. Мнението на тълпите най-често беше без значение. Днес политическите традиции, личните склонности на владетелите, ежбите им значат малко. Определящ е гласът на тълпите. Той диктува на кралете какво да правят.

Съдбините на нациите вече се решават не на княжеските съвети, а в душата на тълпите.

Издигането на народните класи до политическия живот, постепенното им превръщане в ръководни класи е една от най-изпъкващите характеристики на нашата преходна епоха. Това издигане всъщност не е белязано от всеобщото гласуване, чието влияние за дълго време бе толкова слабо и с доста проста насоченост в началото. Мощта на тълпите се роди първо от разпространението на някои бавно проникващи в умовете идеи, а след това — чрез постепенното обединяване на индивидите, довеждащо до реализирането на теоретични дотогава концепции. Обединяването позволи на тълпите да си изградят ако не много правилни, то поне доста устойчиви представи за собствените си интереси, както и да осъзнаят силата си. Те образуват синдикати, пред които всички власти капитулират, трудови борси, чиято цел, въпреки икономическите закони, е управлението на условията за работа и за заплащане. Изпращат в ръководните събрания представители, лишени от всякаква инициатива и независимост и сведени най-често до положение на говорители на избралите ги комитети.

Днешните изисквания на тълпите стават все по-ясни и стремежът им е да разрушават открай докрай обществото такова, каквото е, за да го доведат до онзи примитивен комунизъм, който е бил нормалното състояние на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, експроприация на мините, жп линиите, заводите и земята, поравно разпределение на продуктите, премахване на висшите класи в полза на народните класи и т.н. Такива са техните искания.

Трудно поддаващи се на разсъждение, тълпите, напротив, са много податливи на действие. Те добиват огромна сила благодарение на сегашното устройство. Догмите, чието зараждане наблюдаваме, не след дълго ще притежават мощта на старите догми, тоест тираничната и властна сила, предпазваща от спорове. Божественото право на тълпите замества божественото право на кралете.

Модните сред нашата буржоазия писатели, които най-добре представят малко ограничените й идеи, малко тесногръдите й виждания, малко повърхностния й скептицизъм, понякога крайния й егоизъм, се ужасяват от новата сила, която расте пред очите им, и с цел да превъзмогнат безпорядъка в духовете призовават отчаяно моралните сили на църквата, толкова омразни им в миналото. Те говорят за банкрута на науката и ни призовават към поуките на доказаните истини. Само че тези новопокръстени забравят, че ако милостта наистина ги е докоснала, то тя не би могла да въздейства по същия начин върху недотам загрижени за тревогите на отвъдното души. Днес тълпите вече не искат божества, които бившите им господари са отхвърлили вчера и за чието събаряне са помогнали. Реките не се връщат към изворите си.

Науката не е банкрутирала и с нищо не допринася за съвременната духовна безпътица, както и за надигащата се в нея нова сила. Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум; тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие. По господарски безразлична към чувствата ни, тя не чува жалбите ни и нищо не би могло да върне обратно илюзиите, прогонени от нея.

Всеобщи симптоми показват при всички нации бързо растящата сила на тълпите. Каквото и да произлезе от това, ще трябва да го преживеем. Обвиненията са празни думи. Възходът на тълпите може би ще отбележи един от последните етапи на западните цивилизации, едно връщане към онези периоди на тъмната анархия, предшестващи разцъфтяването на новите общества. Но как да го предотвратим?

Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в пълното разрушаване на остарели цивилизации. Историята учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, окончателното разпадане е дело на онези безсъзнателни и груби множества, справедливо определяни като варварски. Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат. Вземат ли връх, стига се до безредие. Понятието „цивилизация“ включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на културата — все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. Единствено чрез разрушителната си мощ те действат като онези микроби, ускоряващи разложението на омаломощените тела или на труповете. Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята.

Това ли ще е съдбата и на нашата цивилизация? Можем да се боим, но все още не знаем.

Нека се примирим с мисълта за господството на тълпите, след като непредвидливи ръце премахнаха една след друга всички прегради, които можеха да ги възпрат.

Ние познаваме твърде слабо тези тълпи, за които започна толкова да се говори. Живели далеч от тях, професионалните психолози винаги са ги пренебрегвали и ако са се занимавали с тях, то е било само от гледна точка на възможните престъпления на тълпите. Безспорно съществуват престъпни тълпи, но има също така и добродетелни тълпи, героични тълпи и още много други. Престъпленията на тълпите са само един частен случай на психологията им и не биха подпомогнали познаването на душевността им повече от това — да се познава душевността на отделен човек единствено чрез описание на пороците му.

В действителност обаче господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и — на по-скромно равнище — водачите на малки човешки обединения винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание за душата на тълпите, познание, често пъти много точно. Познавайки я добре, те лесно са я завладявали. Наполеон прониквал безпогрешно в психологията на френските тълпи, но понякога напълно се заблуждавал по отношение на психологията на чуждоземните тълпи[1].

Това непознаване го накарало да започне и в Испания, и в Русия войни, подготвили падането му.

Познаването на психологията на тълпите е средство за държавника, който иска не да ги управлява — това днес е много трудно, но поне да не бъде изцяло управляван от тях.

Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат. Ако например един законодател реши да въведе нов данък, ще трябва ли да прибегне до теоретично най-справедливото решение? По никакъв начин. Най-несправедливото ще бъде практически най-добро за тълпите, стига да е най-незабележимо и най-малко тежко на пръв поглед. По този начин един косвен данък, дори да е убийствен, винаги ще бъде приет от тълпата. Всекидневно удържан в сантимови размери от предмети за потребление, той не нарушава навиците й и не й прави особено впечатление. Заменете го обаче с пропорционален данък върху заплащането или други доходи и който да се заплаща еднократно, пък бил и десет пъти по-нисък от другия, той ще предизвика единодушни протести. Невидимите ежедневни сантими са заменени в действителност от една обща относително висока сума, придобиваща впоследствие внушителни размери. Тя би останала незабележима само ако беше отделяна стотинка по стотинка; такъв икономически ход обаче включва доза предвидливост, на която тълпите са неспособни.

Горният пример осветлява много ясно тяхното мислене. То не е убягнало на психолог като Наполеон; законодателите обаче, непознавайки душата на тълпите, не биха могли да го разберат. Опитът все още не ги е научил достатъчно, че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум.

Много други примери могат да се приложат във връзка с психологията на тълпите. Познаването й хвърля обилна светлина върху много исторически и икономически явления, оставащи напълно неразбираеми без него.

Ето защо си заслужава, дори само от чисто любопитство, да се направи опит за изследване на тази психология. Да се разкрият движещите сили на човешките постъпки, е точно толкова интересно, колкото да се изучи един минерал или едно растение.

Нашата студия за душата на тълпите не ще може да бъде нещо повече от кратък синтез, обикновено обобщение на направените от нас проучвания. Единственото, което може да се изисква от него, са няколко насочващи мнения. Други ще копаят по-дълбоко браздата. Днес ние само я прокарваме върху едно все още крайно неизследвано пространство[3].

Бележки

[1] Всъщност и най-изкусните му съветници не успели да я схванат. Талейран[2] му писал, че „Испания посреща войниците му като освободители“. А тя ги е посрещнала като диви зверове. Един познавач и психолог на наследствените родови инстинкти би могъл лесно да го предвиди. — Б.а.

[2] Талейран-Перигор, Шарл Морис (1754–1838) — именит френски дипломат.

[3] Малцината автори, занимавали се с психологическо изучаване на тълпите, са го правели, както посочих по-горе, единствено от криминална гледна точка. Тъй като съм посветил само една кратка глава на тази тема, ще препратя читателя към студиите на г-н Тард и брошурата на г-н Зигел „Престъпните тълпи“. Този труд не съдържа и една само лична мисъл на автора, а е компилация от ценни за психолозите факти. Впрочем моите заключения за престъпността и за морала на тълпите изцяло противоречат на тези двама, посочени от мен писатели.

В различните мои трудове, включително в „Психология на социализма“, ще се открият някои последици от законите, направляващи психологията на тълпите. Те могат да бъдат използвани, между другото, по най-различни въпроси.

Г-н А. Жевер, директор на Кралската консерватория в Брюксел, установи неотдавна едно забележително приложение на законите, изложени от нас, в свое произведение за музиката и които закони той много точно определя като „изкуство на тълпите“. „Именно Вашите две книги, писа ми този прочут професор, изпращайки ми изследването си, ми дадоха решението на един проблем, който доскоро считах за неразрешим: странния усет на всяка тълпа за някое музикално произведение, независимо ново или старо, местно или чуждо, обикновено или сложно, стига да е изпълнено красиво и дирижирано от въодушевен диригент.“ Г-н Жевер показва по възхитителен начин защо „една творба, която именити музиканти, четящи партитурата в тишината на кабинетите си, не са разбрали, понякога ще бъде мигновено почувствана от аудитория, чужда на каквато и да е техническа култура.“ Той обяснява с голяма убедителност и защо тези естетически впечатления не оставят никаква следа. — Б.а.