Патриша Корнуел
Хищник (21)

21

Бензиностанцията се оживи, защото все повече и повече шофьори паркираха своите тирове зад магазина или отстрани на ресторанта „Чики Хът“ или пък ги нареждаха в редица до гората и спяха в тях, а вероятно правеха и секс в тях.

Шофьорите ядяха в „Чики Хът“, без да забелязват, че името е написано неправилно, защото хората, които идваха тук, бяха твърде невежи, за да знаят как се пише или дори какво означава. „Чики“ беше индианска дума на племето семиноли, но дори и те не знаеха как се пише.

Невежите тираджии живееха миля за миля и отбиваха тук, за да си харчат парите в магазина, където имаше изобилие от дизелово гориво, бира, сандвичи и пури, а в една стъклена витрина имаше дори колекция от сгъваеми ножове. Можеха да играят на ротативките в игралната зала или да оставят тировете си в сервиза за ремонт или смяна на гуми. Бензиностанцията беше отбивка с пълно обслужване насред нищото, където хората идваха и си отиваха, без да се интересуват един от друг. Никой не закачаше Бор. Не го поглеждаха дори, толкова много хора влизаха и излизаха, че едва ли имаше някой, който да го е видял два пъти, освен бармана в „Чики“.

Ресторантът се намираше зад телена ограда в края на паркинга. По нея висяха табели, които предупреждаваха, че опитите за проституция са подсъдни, че се допускат само полицейски кучета и че дивите животни могат да влизат на свой риск. Нощем имаше много диви животни, но Бор не знаеше това от първа ръка, защото не пилееше парите си в игралната зала, на ротативките или джубокса. Не пиеше. Не пушеше. Не искаше да прави секс с никоя от жените.

Те го отвращаваха в своите оскъдни панталонки и стегнати бюстиета, лицата им бяха загрубели от твърде много евтин грим и твърде много слънце. Седяха в открития ресторант или на бара, който представляваше просто един покрив, покрит с палмови листа и захабен дървен плот, с осем бар-стола до него. Ядяха специалитетите за вечеря, като например ребра на скара или кюфтета, или пържола по селски, и пиеха. Храната беше добра и се приготвяше на място. Бор харесваше бургерите, а и бяха само по три долара и деветдесет и пет цента. Сандвичите със сирене бяха по три долара и двадесет и пет цента. Евтини, отвратителни жени, лоши неща се случваха с такива жени. Заслужаваха си го.

Просеха си го.

Беше очевидно.

— Един сандвич със сирене за вкъщи — каза Бор на мъжа зад бара. — И един бургер за тук.

Мъжът имаше огромен корем и носеше мръсна бяла престилка. Беше зает да отваря разпенени бирени бутилки, които държеше във вана с лед. Този барман го беше обслужвал и преди, но не даваше вид да си спомня.

— Сандвичът заедно с бургера ли го искате? — попита той, като плъзна две бутилки бира към един шофьор и дамата му, които вече бяха пияни.

— Няма значение, само да е увит за вкъщи.

— Попитах ви дали го искате по същото време — уточни барманът по-скоро с безразличие, отколкото с раздразнение.

— Би било чудесно.

— Какво ще желаете за пиене? — попита мъжът с огромния корем, като отвори поредната бира.

— Обикновена вода.

— Какво, по дяволите, е това? — попита пияният шофьор на висок глас, докато дамата му се кикотеше и се облягаше с пищните си форми на огромната му татуирана ръка. — Вода, която ти дават в самолет ли?

— Само обикновена вода — каза Бор на бармана.

— Не си падам по обикновените неща, нали, бебчо? — изломоти пияната приятелка на пияния шофьор, като обхвана стола с пълните си крака в тесни шорти и разкри пищните гърди под ниско изрязаното бюстие.

— Е, накъде си тръгнал? — попита жената.

— На север — отвърна той. — В крайна сметка.

— Внимавай като караш така сам — каза жената. — Има ги всякакви луди.