Патриша Корнуел
Хищник (11)

11

Интерактивната бяла дъска в класна стая 1А беше изпълнена от цветна снимка на мъжки торс. Ризата беше разкопчана, а в косматия гръден кош беше забит огромен нож.

— Самоубийство — предложи мнението си един от студентите.

— Ето още един факт. Макар да не се виждат на тази снимка — обърна се Скарпета към групата от шестнадесет студенти — мъжът е имал множество прободни рани.

— Убийство — бързо промени мнението си същият студент и всички се разсмяха.

Скарпета пусна друга снимка, на която се виждаха множество рани около фаталната.

— Изглеждат плитки — обади се друг студент.

— Ами ъгълът? Трябва да са под ъгъл нагоре, ако сам си ги е нанесъл, нали?

— Не задължително, но ето ви още един въпрос — каза Скарпета от подиума пред аудиторията си. — Какво ви говори тази разкопчана риза?

Мълчание.

— Ако възнамерявате да се самонаръгате, през дрехите ли ще го направите? — попита тя. — А между другото сте прав — отправи тя поглед към студента, който спомена за плитките рани. — Повечето едва са одраскали кожата. Наричаме ги „маркери за колебание“.

Студентите си водеха бележки. Те бяха умни и ентусиазирани, на различна възраст, с различно потекло, от различни краища на страната, а двама бяха от Англия. Няколко бяха детективи, които искаха да минат интензивен курс на обучение по криминалистика. Други бяха следователи, дошли за същото. Имаше и завършващи колеж, които работеха върху дипломите си по психология, молекулярна биология или микроскопия. Един беше помощник областен прокурор, който искаше повече присъди в съдебната зала.

Скарпета показа друга снимка на дъската — доста потресаваща гледка на мъж, чиито вътрешности се бяха изсипали от зейнал прорез на корема му. Някои от студентите изпъшкаха, един възкликна „Ох“.

— Кой е запознат със сепуку? — попита Скарпета.

— Харакири — каза един глас откъм вратата.

Доктор Джо Еймъс, тазгодишният аспирант, влезе в стаята сякаш това беше негов час. Той беше висок слаб мъж, с буйна черна коса, дълга остра брадичка и тъмни блестящи очи. На Скарпета й напомняше някаква черна птица, гарван.

— Не искам да ви прекъсвам — каза той, като в същия момент го правеше. — Този тип — и посочи с глава грозната гледка на дъската — взел огромен ловджийски нож, забил го в едната част на корема си и направил дълбок прорез до другата. Това се казва мотивация.

— Ваш ли беше случаят, доктор Еймъс? — попита една красива студентка.

Еймъс се приближи до нея с много сериозен и важен вид.

— Не — рече той. — Но трябва да запомните едно: може да разпознаете самоубийството от убийството по това, че при самоубийството човекът разрязва корема си надлъжно и после реже нагоре, правейки класическия L-разрез, който наблюдаваме при харакири. И който не виждаме на тази снимка.

Той насочи вниманието на студентите към интерактивната бяла дъска.

Скарпета засега се сдържаше.

— Ще е малко трудно да се постигне това при убийство — добави той.

— Този няма L-разрез.

— Именно — каза той. — Кой е „за“ убийство?

Няколко студенти вдигнаха ръце.

— Аз също съм „за“ — рече той уверено.

— За колко време би умрял?

— В такава ситуация може да се оживее няколко минути, но кръвта изтича наистина бързо. Доктор Скарпета, мога ли да ви видя за минута. Извинете за прекъсването — обърна се той към студентите.

Двамата излязоха в коридора.

— Какво има? — попита тя.

— Става въпрос за възстановката, която е насрочена за днес късно следобед — каза той. — Искам да я поукрася малко.

— И това не можеше да почака да си свърша часа?

— Ами надявах се да убедиш някой от студентите да участва. Те биха направили всичко, за което ги помолиш.

Тя пренебрегна ласкателството.

— Попитай ги дали някой от тях има желание да помогне за възстановката, но не разкривай подробностите пред цялата група.

— За какви подробности говорим по-точно?

— Мислех си за Джени. Може би ще й позволиш да пропусне часа ти в три, за да ми помогне?

Джени беше красивата студентка, която го беше попитала дали случаят с коремния разрез е бил негов.

Скарпета неведнъж ги беше виждала заедно. Джо беше сгоден, но това изглежда не го спираше да се сближава с привлекателни студентки, въпреки че в академията не се гледаше с добро око на такова поведение. Засега не бяха го хващали в неоспорима злоупотреба със служебното положен ние, но Скарпета щеше да е доволна. С удоволствие би се отървала от него.

— Ще я използваме за ролята на престъпника — заобяснява той тихо и въодушевено. — Тя изглежда толкова невинна, толкова сладка. Ще влизат по двама студенти наведнъж и ще работят по версия за убийство, жертвата е застреляна многократно, докато е в тоалетната. Всичко става в мотелска стая, разбира се, и Джени е потресена, в истерия. Тя е дъщерята на убития. Да видим дали студентите ще се хванат.

Скарпета мълчеше.

— Разбира се, ще има и няколко полицаи на местопрестъплението. Да речем, ще оглеждат мястото, приемайки, че убиецът е избягал. Идеята е да видим дали някой ще прояви достатъчно съобразителност да се сети, че тази млада красавица може би не е извън подозрение и може би именно тя е застреляла татенцето, докато ака. И знаеш ли какво? Така е, Но никой не я подозира, така че тя изважда пистолет и започва да стреля, при което я убиват. И… завеса! Класическа сцена на самоубийство с помощта на полицията.

— Можеш сам да попиташ Джени след часа — каза Скарпета, като същевременно се мъчеше да се сети защо този сценарий й звучеше познато.

Джо беше маниак на тема възстановки, едно нововъведение на Марино, което всъщност представляваше разиграване на изключително тежки престъпления с цел да се покажат реалните рискове и грозните подробности при една истинска смърт. Понякога й се струваше, че за Джо щеше да е по-добре да зареже съдебната патология и да продаде душата си на Холивуд. Ако имаше душа. Сценарият, който току-що бе изложил, й напомняше за нещо.

— Супер е, нали? — рече той. — Може да се случи и в реалния живот.

Тогава си спомни. Беше се случило в реалния живот.

— Имахме подобен случай във Вирджиния — сподели тя. — Когато бях завеждащ.

— Така ли? — рече той учудено. — Май няма нищо ново под слънцето.

— Между другото, Джо, при повечето случаи на сепуку, или харакири, ако искаш, причината за смъртта е инфаркт, който се дължи на внезапния сърдечен колапс, който от своя страна се дължи на внезапното спадане на вътрекоремното налягане, което пък се дължи на внезапното изкормване. А не на кръвозагуба.

— Твой ли беше случаят? Онзи на дъската? — попита той.

— Мой и на Марино. Преди много години. И още нещо — добави тя. — Самоубийство е, а не убийство.