Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 7 гласа)
Източник
litclub.com

Напразно ти кълнеш жестоката съдба

и бедното тело осмиваш със злорадство:

душа, ти свойта мощ и своето богатство

на него, тленното, уви, дължиш все пак.

 

Безумно не роптай, че бог те е затворил

като бунтовница в нерадостната плът,

без сетивата й от себе си навън

не би излязла ти, монадо без прозорци!

 

Ти властвуваш в света чрез тези сетива

и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,

докато тялото за теб покорно крее.

 

Какво ще му дадеш в награда за това?

Когато отлетиш във блясък и във слава,

неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!

 

1927 г.

Край
Читателите на „Метафизически сонет“ са прочели и: