Атанас Далчев
Александър Невски в мъгла

Щом тя се спусне, отначало горе

на куполите златото помръква,

а най-подир и на самата църква

потъва бавно каменния кораб.

 

Угасват стъпките и гласовете,

със багрите — и линията трезва,

и на мъглата във небитието

несетно всичко видимо изчезва.

 

В това безмълвно корабокрушение

напразно бий голямата камбана:

дохождат звуците й приглушени

като от дъното на океана.

 

Затуй и после в висината синя

лъщят на Невски куполите мокри

и виждаш по зеления му покрив

да съхне сякаш още пласт от тиня.

 

1972 г.