Атанас Далчев
Коли

Дълъг път, потъмнял и разкалян,

който води незнайно къде,

който прав в есента кървоалена

като меч е разсякъл света.

 

Още колко остава да минат

тези стари и груби коли?

Много дни във полета пустинни

непрестанния дъжд ги вали.

 

Много дни в тоя път безнадежден

ги следи неотстъпно дъжда

и разгъва чудовищна мрежа

от изпредена в нишки вода.

 

Дъжд и път, дъжд и път неизмерен

и понякога бедни села;

само скучната песен размерена

на скриптящи безспир колела.

 

Тази песен, която приспива

и скъсява далечния път,

като нощ почернелите биволи

денонощно покорно вървят.

 

И, макар толкоз път да е минат,

пак безкраен е пътя отпред,

сякаш, тръгнали вече години,

не ще стигнат край никога те.

 

Стари груби коли сред полята,

ето ви по безкрайния път!

Като спиците на колелата ви

едносъщите дни се въртят.