Атанас Далчев
Носачи на реклама

Те бродят в този град прокажен

без цел, превърнати на вещ,

и вече своя вид зловещ

самички не съзнават даже.

 

Със поглед тъп и образ впаднал

прекосват този свят засмян

и носят на гърба си — гладни —

меню на някой ресторан.

 

И как е странно под това

небе, изядено от пламък,

да виждаш (случва се това)

реклама да чете реклама.

 

Човечество, спри да въздишаш,

скрий лицемерните сълзи!

Човек не ни е брат, а зид,

на който се лепят афиши.

 

1934 г.