Атанас Далчев
Пролет

Изгубената пролет

ще слезе в оня час

по белите тополи,

по листналия бряст.

 

Ще спре една латерна

в безслънчевия двор

и дворът ще запее

с латерната ведно.

 

В сърцето стигнат — мигом

аз ще се отрека

от учените книги,

от тясната яка.

 

И отведнъж ще снема

вси свои имена,

с тях — цялото си бреме

от скърби и злина.

 

Ще сляза лек и весел

по стълбите запял,

и слязъл, ще се смеся

с огромната тълпа…

 

Цял ден ще дялам камък

в виелици от прах

и няма да узная

съмнения, ни страх.

 

А вечер ще ме чака

на каменния мост

жена със къдри, сякаш

увиснал черен грозд.

 

1928 г.