Атанас Далчев
Равнина

Тук пътищата спират във небето.

Кажи, какво видя по твоя път

из таз безкрайна равнина, където

на облаците сенките пасат?

 

— Аз срещнах вятъра със образ ален,

видях големи мелнични криле

и църквици в далечината, бяли

като зъбчето първо на дете.

 

Сред нивите, потънали в омара,

със утрото видях една жена.

Коя бе тя, тъй лека като па̀ра,

излъхната от мократа земя?

 

И кимна ли ми? Може би склони лик,

за да отбегне в този миг крилат

една от тези паяжинни нишки,

които над полетата летят.

 

Денят бе дълъг и светът — огромен,

и аз минах край хиляди неща.

Какво видях? Днес вече си не спомням.

Отслабва и тъмнее паметта.

 

1936 г.