Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (23)

22

Докато Халдоран прекосяваше помещението, Катрин размишляваше отчаяно. Дали се беше срещал с Майкъл, който често я придружаваше на обществените забавления в Брюксел? Или с Колин? Вече не помнеше. Ако познаваше мъжа й, измамата й веднага щеше да бъде разкрита, а тя вече разбираше достатъчно добре дядо си, за да знае, че това ще го вбеси.

Сърцето й спря, когато в очите на Халдоран се появи странен израз, нещо като шок, при вида на Майкъл. Но той изчезна моментално и тя повярва, че само си е въобразила.

— Радвам се да ви видя отново, мисис Мелбърн — проговори сърдечно Халдоран.

Той се поклони пред нея и подаде ръка на Майкъл.

— Мисля, че съм ви виждал със съпругата ви в Брюксел, но не съм имал честта да ви бъда представен. Името ми е Халдоран.

Катрин едва скри облекчението си, когато двамата мъже си стиснаха ръце. По ирония на съдбата фактът, че беше излизала с Майкъл, допринесе за продължаване на играта.

— Познавате ли се? — попита със смръщено чело лердът.

— Срещнахме се миналата пролет в Белгия — отговори Катрин. — Когато изглеждаше, че Брюксел ще бъде нападнат от французите, лорд Халдоран беше така любезен да отведе приятелката ми Ан с децата й и дъщеря ми Ейми в Антверпен.

— Радвам се, че ти си останала — отговори одобрително лердът. — Да си жена не е извинение за страхливостта.

— Добър удар — усмихна се подигравателно Халдоран. — Вашата внучка е известна в цялата армия със смелостта си. Заради работата си като милосърдна сестра е получила името Света Катерина.

— Чувал съм — отсече лердът. — Това ме наведе на мисълта, че е достатъчно силна да управлява Скоул, макар че е жена.

Катрин не понасяше да говорят за нея, като че я няма. За щастие Майкъл привлече вниманието на дядо й върху себе Си:

— Според онова, което съм чел, предните на островните жители са били викинги и келти, а техните жени са известни със смелостта и самостоятелността си. С такава кръв не е изненадващо, че Катрин обикаляше бойните полета на континента.

— Интересувате ли се от история? — Без да чака отговор, лердът заговори за създаването на Британия и Майкъл го изслуша с видим интерес.

Катрин хвърли въпросителен поглед към Халдоран.

— Много се изненадвам да ви видя тук. Знаехте ли, че сме роднини?

— Предполагах, че произхождате от Скоул, дори, че сте дъщерята на Уилям, но не бях сигурен и сметнах, че е по-добре да не говоря за това. — Той си взе чаша шери. — Когато се върнах в Лондон, посетих Едмънд Харуел и му казах, че съм се запознал с една очарователна офицерска съпруга с островни очи. Той потвърди идентичността ви.

Катрин си спомни безпокойството му при първата им среща. Пак тези островни очи. Дали беше премълчал роднинството им от дискретност или защото не искаше съперница в Скуол? Неловкостта, която винаги изпитваше в негово присъствие, се усили. Зад любезността му беше скрито нещо като презрение. Явно се чувстваше много по-високо стоящ от останалите смъртни.

Един слуга влезе и оповести, че вечерята е сервирана. Дейвин Пенроуз застана зад стола на лерда и го откара в трапезарията. Като управител той беше в постоянен контакт с дядо й, а това изискваше и талант, и още повече такт. Катрин го харесваше все повече. Харесваше и Глинис, русата му съпруга, надарена с чувство за хумор, по което приличаше на Ан Моубри.

— Ти седни в другия край на масата, Катрин — заповяда лердът. — Мелбърн, вие ще седнете до мен.

Катрин се подчини безмълвно. Съзнаваше, че дядото й е отредил мястото на домакиня. Халдоран седна от дясната й страна. Тя го дари с бърз поглед, питайки се дали е ядосан от тази проява на благосклонност от страна на лерда. Не беше в състояние да прочете мислите му. Когато поднесоха първото ястие, заговори спокойно:

— Дядо явно е решен да ни настрои един срещу друг. Съжалявам.

Мъжът смръщи чело.

— Е, ние сме конкуренти, нали? Само един от нас може да наследи Скоул.

Тя не загуби самообладание.

— Преди три дни не знаех нищичко за този остров. Вероятно ви се струва непочтено, че се появих от нищото и имам претенции към имот, който сте считали за своя собственост.

Лордът вдигна рамене.

— И аз живея отскоро с тези очаквания. До миналата година мислех, че ще наследи Харалд. Трябва да призная, че перспективата да стана феодален господар ми се струва примамлива, но зад тази титла се крият не особено примамливи задължения. Освен това на острова почти няма възможности за лов. Няма да хленча, ако чичо предпочете вас.

Аргументите му изглеждаха убедителни. Само да можеше да му повярва. Катрин опита супата от омар.

— Какво всъщност е роднинството ни?

— Дядо ми е по-младият брат на вашия прадядо — обясни той. — На острова няма възможности за непървородните синове. Затова дядо ми започнал доходна кариера като пират. Използвал Скоул като база за набезите си, после се оттеглил в имението си в Хемпшир и заслужил такова уважение, че го направили барон. Но си запазил къщата на острова. Аз съм роден тук и идвам редовно.

— Значи и вие сте Пенроуз, освен това познавате добре острова. — Тя хареса супата и се почувства някак по-силна.

Мъжът отново я дари с широка, неразгадаема усмивка.

— Тъй като сме братовчеди, можеш да ме наричаш Клайв.

Тя кимна неопределено, защото нямаше желание да интимничи с новооткрития си братовчед.

Отец Матюс, който седеше от другата й страна, я попита дали е виждала дук Уелингтън. Всички се интересуваха от героя на Европа. Катрин отговори с готовност, защото това беше сигурна, неутрална тема за общ разговор.

Катрин тъкмо се занимаваше със задушената риба, когато Халдоран заговори бавно:

— Щом заговорихме за херцози, Мелбърн, бих искал да попитам за един ваш квартирант в Брюксел. Говоря за лорд Майкъл Кениън, по-малкия брат на дук Ашбъртън. Познавам бегло херцога. Що за човек е лорд Майкъл?

Катрин едва не се задави с рибата си. Въпросът не беше случаен. Може би Халдоран си играеше с нея, очаквайки подходящ момент да разкрие измамата. Тя отправи безпомощен поглед към партньора си.

Майкъл спокойно отчупи парче хляб.

— Кениън е много добър офицер, със спокоен характер. Не го виждахме често, тъй като беше зает с новия си полк.

— Спокоен? — попита провлечено Халдоран. — Аз останах с впечатлението, че е светски лъв, позор за семейството си.

Майкъл остана все така овладян.

— Може би е бил такъв в миналото. За съжаление аз не мога да преценя. — Той се усмихна на свещеника. — По традиция непървородните синове избират между църквата и армията, нали? Само светците решават да изберат църквата.

Матюс се изкиска одобрително.

— Светците са рядкост дори между свещениците. — Той се обърна към Катрин: — Ще посетите ли нашата църква? Криптата е от седми век, когато ирландски мисионери построили първия молитвен дом.

Викарият явно искаше да установи добри отношения с нея. Тя се почувства неловко при мисълта, че разполагаше с такава власт над хората. За щастие мистър Матюс беше дружелюбен и съвестен. Тя му се усмихна сърдечно.

— С удоволствие ще дойда на църква.

Лердът кимна одобрително.

— Трябва да се запознаеш с целия остров. Утре Дейвин ще ви разведе с каретата. Колкото по-бързо ни опознаеш, толкова по-добре.

Катрин забеляза как Халдоран сви устни и отново си помисли, че дядо й говори така, за да го провокира. Не можеше да се сърди на стария дявол. Според нея беше твърде рано за избор и не беше редно да ликува още отсега.

След като се уговориха с констейбъла за следващата сутрин, Халдоран каза:

— Щом обиколите острова, заповядайте в Рагнарьок на чай. Гледката е впечатляваща.

— Рагнарьок? — попита смаяно Катрин. — Това не е ли северната версия на Армагедон?

— Точно така. Залезът на боговете — обясни хладно той, макар че очите му святкаха развеселено. — Доста мелодраматично име за една обикновена къща, но дядо ми пожелал да окаже почит на викингското ни минало.

— Чаят ще направи мелодрамата малко по-реална. Ще се видим утре — заключи тя и се изправи. — Тъй като съм заела мястото на домакинята, ще изпълня дълга си и ще дам знак на дамите да се оттеглят, докато господата пият порто. О, Господи, за съжаление не знам в каква посока да ги поведа!

Всички избухнаха в смях. Глинис Пенроуз и Алис Матюс станаха и я отведоха в салона. Катрин изпита облекчение. И двете жени бяха радващо естествени. Трите се настаниха удобно и съпругата на управителя заговори сърдечно:

— Радвам се да се запозная с вас, мисис Мелбърн. Откакто дядо ви съобщи за вас, се носят какви ли не слухове. Опасявахме се, че сте изискана светска дама, която няма нищо общо с хора като нас.

— Аз съм само една войнишка жена — отговори с усмивка Катрин. — Нямам нищо общо със светските дами. Но откакто стигнахме в Пенуорд и видяхме Джордж Фицуйлям, постоянно имам чувството, че всички други знаят повече за задачите ми от самата мен.

— Така е в малките общини — обясни спокойно Алис Матюс. — Но хората в Скоул имат добри сърца. Щом произхождате от острова, скоро ще ви приемат.

Катрин реши, че е дошъл моментът да задава въпроси.

— Не знам нищо за семейството на мама. Имам ли лели и вуйчовци или други близки роднини?

Глинис и Алис размениха поглед, сякаш се питаха дали да издадат тайната.

— Майка ви беше Дьо Сал — отговори Глинис. — Беше едно дете, затова нямате първи братовчеди. Аз също съм Дьо Сал, следователно сме роднини, мисля, че втори братовчедки.

— Това е чудесно. Мисля, че ми харесва да имам роднини. — Катрин се наведе към нея. — Познавахте ли майка ми?

— Да. Тогава бях малко момиченце, но я помня. Най-красивото момиче, което съм виждала — Глинис се усмихна малко накриво. — Горда и своенравна. Всички виждаха, че двамата с Уил са предопределени един за друг, но родителите бяха против брака им. Разликата в положението беше твърде голяма. Той беше син на лерда, а тя дъщеря на дребен селянин, който дори не беше член на съвета.

— Какъв е този съвет?

Алис, изненадана от незнанието на Катрин, побърза да обясни:

— Първоначалната норманска грамота задължава лерда да разполага с четиридесет въоръжени мъже, които да се бият за върховния му господар, дука на Корнуол. Първият лерд е дарил на всеки от тях по парче земя. Земята и правото да заседават в островния съвет преминават към най-големия син.

— Разбирам. Дейвин също ли е член на съвета?

Глинис се усмихна несигурно.

— Не, но беше умно момче, затова го изпратиха на сушата да следва селско стопанство.

Катрин разбра, че Глинис не й казваше всичко. Преди да е задала друг въпрос, отецът и Дейвин се присъединиха към дамите.

— Лердът пожела да разговаря насаме със съпруга ви. — Дейвин се усмихна развеселено. — Не вярвам, че съществува опасност за живота му.

Бедният Майкъл. Скъпо щеше да плати за грижите й в Брюксел. След около половин час, когато двамата се присъединиха към гостите, Катрин не се учуди на уморения им вид.

Майкъл отиде при нея.

— Искаш ли да излезем на балкона, за да подишаме малко чист въздух?

— Чудесна идея. — Двамата излязоха заедно. Майкъл затвори грижливо вратата и сложи ръка на рамото й.

— Тъй като всички ни виждат, трябва да покажем малко съпружеска привързаност — обясни полугласно той.

Тя се усмихна, зарадвана от възможността да го прегърне през кръста.

— Дядо ми сигурно те е подложил на строг разпит?

Майкъл извъртя очи.

— Даже ако бях попаднал в плен при французите, щеше да ми е по-леко. Лердът е отлично осведомен какво е вършил Колин през всичките тези години. След като ме затрупа с имена и факти, заяви кратко и ясно, че не съм достатъчно добър за внучка му. Естествено аз веднага се съгласих.

Катрин го погледна ужасено.

— Господи! Това успокои ли го?

— В крайна сметка да. След като се разпрострях надълго и нашироко върху ужасите на войната, които правят мъжете лекомислени, обясних, че мирът и щастливото ми оцеляване са ме накарали да преоценя живота си и съм се заклел да се променя. — Той смръщи чело. — Неприятно ми е да го мамя. Макар че има труден характер, той е много загрижен за хората на острова.

Катрин прехапа устни.

— Съжалявам, че те доведох тук, Майкъл. Беше напълно прав, като каза, че последствията ще бъдат опустошителни.

Той я прегърна по-здраво.

— В този случай съм убеден, че целта оправдава средствата. Ти ще бъдеш чудесна господарка на Скоул. Първо обаче трябва да убедим дядо ти, че сме надеждни и наистина женени. Той е със старомодното убеждение, че жената трябва да има съпруг.

— Тогава е време за нова проява на брачна привързаност. — Тя се надигна и докосна устните му със своите.

Направи това като жест на благодарност и беше напълно неподготвена за силата на реакцията му. Той изстена задавено и притисна устни в нейните. Устата й се отвори и тя прие целувката му. Усети плъзгаща, ленива пълнота. И дива, всепоглъщаща сила. Тялото й се сля с неговото и в същото време стана по-живо и пламтящо от всякога. Вече не изпитваше умора, само желание.

Не знаеше, дори не беше сънувала, че целувката може да бъде толкова омайваща. Ръцете й се вдигнаха от само себе си и се заровиха в косата му. Точно това беше искала, от първия миг, в който го видя. Тази тъмна мъжка сила, която гонеше страховете й, това пламенно желание, което изпълваше сърцето и задоволяваше сетивата.

Майкъл помилва гърба й и я притисна към себе си. Ала коравата мъжка плът, която се опря в корема й, разруши магията на мига и я върна рязко в действителността. Тя се отдръпна, цялата трепереща, готова да изпищи.

Вината беше нейна, не негова. Сложи ръце на раменете му, отдръпна се още малко и проговори с привидно безгрижие:

— Това ще убеди всички, че сме мъж и жена.

Видя ужаса в учите му, болката от прекъснатата целувка, бързото пулсиране на вратната вена и изпита презрение към себе си. Не бе успяла да остане на разстояние и сега той трябваше да плаща за слабостта й.

Тъй като беше по-силен от нея, Майкъл бързо успя да скрие чувствата си под маската на хладна веселост.

— Май прекалихме. Мъж и жена, женени от десетина години, не се целуват след вечеря. Хайде да го направим по-достоверно.

Той вдигна брадичката й и отново притисна устни към нейните. Когато я пусна, Катрин разбра, че втората целувка го е оставила равнодушен. С нея беше друго. Бързото, бегло докосване беше достатъчно да разпали отново огъня във вените й. Изпълнена с отчаяние, тя се запита защо животът е толкова труден. Щеше да бъде много по-просто, ако тя беше неспособна да изпитва желание.

Майкъл сложи ръка на гърба й и я поведе към салона.

— Мисля, че направихме всичко, което се искаше от нас, и е време да се оттеглим. Толкова съм изтощен, че ей сега ще заспя.

Катрин си припомни, че той щеше да спи до нея на пода, и се почувства още по-зле. Сигурно цяла нощ нямаше да затвори очи.

 

 

Майкъл лежа буден до късно през нощта, неспособен да се успокои. Лицето на Катрин след тази проклета, невнимателна целувка го преследваше. Естествено тя я бе предизвикала, но намеренията й бяха невинни. Той, а не тя, бе превърнал обикновената прегръдка в пламенна физическа жажда.

Когато се отдели от него, очите й бяха пълни със страх. Той се мразеше, че й е причинил това. Тя го смяташе за приятел, доверяваше му се, беше зависима от него в ситуация, която щеше да определи живота й. А след целувката се отнасяше с подозрение към него, дори се уплаши, когато той заключи грижливо вратата на спалнята им. Тялото й беше сковано. Дали се опасяваше, че той ще й натрапи близостта си? Не му каза нито дума, само безмълвно отиде зад паравана, за да свали вечерната рокля.

Нощницата й беше дебела, безформена, напълно непрозрачна. Въпреки това Майкъл я пожела с нова сила.

Беше положил огромни усилия да се държи естествено, като че беше напълно нормално двамата да спят в една стая. Устрои постелята си колкото можеше по-далече от леглото й. Угаси грижливо всички свещи, съблече се бързо и се пъхна под завивките.

Поведението му очевидно я беше успокоило, а и умората си каза думата, защото тя заспа много бързо. Той й завидя за чистата съвест, резултат от това, че беше светица, не грешница. Доказателство за покварения му характер беше, че не можеше да потисне задоволството си от близостта им, от факта, че бе реагирала на целувката му с желание, равно по сила на неговото. Макар че беше добродетелна съпруга, тя също усещаше сексуалното привличане помежду им.

По-добре да беше студена и безчувствена, повтаряше си горчиво Майкъл. Докато се взираше в мрака и се вслушваше в шума на морето, той се опитваше да си отговори дали принципите й ще бъдат достатъчно силни, за да й попречат да стори непоправимото.