Дара Джой
Тази нощ или никога (9)

ГЛАВА ОСМА
ЕДНО ИНТЕРЕСНО СЪВПАДЕНИЕ

Тази вечер те така и не успяха да слязат за вечеря.

Графинята предвидливо бе наредила да им занесат в спалнята една лека студена закуска.

Хлое се усмихна, когато забеляза китката розмарин, оставена от баба й на подноса. Розмаринът бе символ на приятелството, любовта и верността. По традиция се използваше при сватбени церемонии, но в случая явно й подсказваше нещо.

Баба й изпращаше тайно съобщение да продължава по поетия курс, тъй като наградата си струва усилията.

Значи разбира всичко. И напълно подкрепя избора на внучката си. В този момент Хлое почувства ясно, както никога досега, колко силно обича баба си.

Забелязал умисленото й изражение, Джон повдигна брадичката й с пръст.

— Какво има?

— Нищо — с колеблива усмивка Хлое се изправи на пръсти, за да целуне лекичко устните му. Ръката му се обви около раменете й и той настойчиво удължи целувката им. Вече се любеха часове наред, но той все не можеше да й се насити.

Хлое се насили да се откъсне от него.

— Искам да се изкъпя, преди да вечеряме, Джон. Имаш ли нещо против да ме изчакаш?

— Съвсем не. Всъщност ще им кажа да донесат още вода. Сто на сто ще ни трябва повече — рече той с насмешливо провлечен глас.

Вярно. Този мъж сякаш никога нямаше да спре да я люби. Не че тя се оплакваше от това. Въпреки че Хлое нямаше база за сравнение, за да прецени какво би могло да означава енергията му, все пак й се струваше доста окуражителен знак. Само един тлеещ поглед на изумрудените му очи, проблеснал изпод онези гъсти тъмни мигли, бе съвсем достатъчен да я накара да се чувства като апетитна порция деликатесно месо, специално приготвена за него. Никога през живота си не бе изпитвала такова удоволствие!

До този момент Джон пределно ясно бе доказал качествата си на експерт.

Всъщност опияняваше я не толкова това, което той правеше — на практика те едва сега навлизаха в тази област на познанията му, — колкото това, как го прави. Имаше нещо неописуемо чувствено в Джон. Той притежаваше способността напълно да се потопи в усещането на мига.

Припомняйки си как я докосваше, как се движеше в нея, тя вече отново го желаеше. Обожаваше усещането, когато той е в нея. Силен, и все пак нежен; властен, и все пак готов да бъде направляван.

И сега бе съвсем прав — наистина щеше да им трябва още вода.

Хлое кимна в знак на съгласие.

— Защо просто не им кажеш да донесат цяло корито с гореща вода? — съвсем сериозно попита тя.

Джон отметна глава назад и се запревива от смях.

— Да, и това ми мина през ума.

Веднага щом ваната бе напълнена, Хлое доволно се потопи в димящата топла вода. Разни мускулчета, за които досега не бе имала и представа, сега я наболяваха — но болката бе наистина приятна.

— Ах, прекрасно е — тя облегна глава на ръба на ваната.

— Искаш ли да ти помогна?

— Да ми помогнеш? За какво?

— Да се изкъпеш — той я гледаше през спуснати клепачи и с изражението на човек, току-що открил съкровище, най-неочаквано станало негова собственост.

Хлое не бе сигурна дали този поглед й харесва.

— Стига, как така ще ми помагаш да се изкъпя?

Предпазливият й въпрос го развесели.

— Ето така…

Той взе уханния сапун, оставен до ваната. Вдъхна дълбоко лекия му аромат на цветя. Бе същият като на парфюма й, а той особено харесваше това ухание.

Вече всеки път, когато доловеше тази миризма, тя му припомняше невероятното усещане, когато за първи път бе в нея. И не само за първия път. За всеки път.

— Цяла вечер ли ще стоиш там и ще душиш сапуна ми, или смяташ вече да ми покажеш какво имаш предвид? — закачливо подвикна тя от ваната.

Той я погледна, повдигнал едната си вежда.

— Имай търпение, Хлое. Вече започвам.

Коленичи до нея, намокри сапуна и хубавичко го разпени между дланите си. Хлое затвори очи, докато чакаше следващите му действия. А той явно съвсем не бързаше да…

Големите му насапунисани ръце започнаха бавно да обтриват раменете и гърдите й, като особено се стараеха за последните. Хлое чувстваше как всеки път, докато я сапунисва и изплаква, връхчетата на пръстите му се плъзват лекичко около зърната й.

— Ах…

— Харесва ти, нали?

Все още със затворени очи, тя отвърна с въпрос:

— Как позна?

Два пръста се плъзнаха по едната й гърда и като стигнаха до зърното й, вече твърдо като камъче, го стиснаха като в ножица. Болезнено силно при това.

Хлое моментално се изправи във водата.

— Джон!

Той се засмя приглушено.

— По-полека, миличка. Не мисли, че съм свършил.

А тя точно от това се опасяваше.

Той продължи усърдно да я къпе, като плъзна сапунените си ръце надолу до кръста й и още по-надолу по извивката на ханша й. После поспря, колкото отново да натърка със сапун ръцете си, и тогава изми и двата й крака от горната част на бедрата й, чак до пръстите на стъпалата.

— Имаш прелестни крака, Хлое — внезапно гласът му бе станал някак дрезгав. Чувствен.

— Нима? — тя вдигна хубавичкото си краче във въздуха, за да разбере какво толкова е прелестното в него. Е, прилича й на съвсем обикновен крак. Тя сви рамене. Каквото и да е открил в него, то бе накарало гласа му да се снижи с няколко тона. Понякога мъжете наистина се държат много странно.

— Твоите крака са много по-хубави, Джон — тя заразглежда мускулестите очертания на краката му, от бедрата до прасците. Изглеждаха невероятно силни. — Обзалагам се, че можеш да яздиш цял ден, без да се умориш.

Той хвана с два пръста върха на носа си. На бузите му хлътнаха две дълбоки бразди, когато се ухили широко и разтърси глава.

— Маймунке, ти си направо уникална!

— Защо? — тя го погледна съвсем объркано.

— Няма значение — Джон целуна върха на носа й.

— О! — виолетовите й очи се разшириха, когато внезапно схвана двусмислицата в собствената й невинна забележка, а и в същото време почувства как сапунената му ръка се плъзва между бедрата й.

На лицето му се появи дълбока трапчинка.

— Ммм-хмм.

Пръстът му игриво помръдваше между скритите й гънки. Хлое се чувстваше унизена.

— Джон, недей!

— Просто те къпя, миличка — той я погледна невинно, което още повече я вбеси.

Тя го сграбчи за китката.

— Не е вярно! Играеш си и няма да го позволя!

— Няма да позволиш какво? — попита той многозначително, като продължаваше да я гъделичка.

Тя нацупи устни.

— Добре тогава, но помни само едно: смятам да ти върна услугата, ето защо след малко ти ще бъдеш изкъпан. Затова много внимавай какво правиш, всичко ще ти се върне тъпкано!

Той се ухили доволно.

— Това да не беше заплаха?

Хлое го замери с една мокра тривка, която той парира още във въздуха.

С интимно приглушен глас той се наведе към нея и каза:

— Позволи ми да ти дам един съвет. Когато искаш да заплашиш някого, необходимо е да споменеш нещо, което той няма да приеме на драго сърце.

И се разсмя с цяло гърло, развеселен от изненаданото й и доста нацупено изражение.

— Край! Аз приключих с банята — тя се изправи във ваната, а от тялото й се стичаха струйки вода. Погледът на Джон я обходи от главата до петите и в очите му проблесна ново желание.

— Нека те избърша.

И още преди тя да успее да откаже, той я зави в един сух чаршаф, а ръката му старателно започна да подсушава особено мокрите места по тялото й.

— Достатъчно! — тя се отдръпна от него и протегна ръка към следващата кофа гореща вода. — Твой ред е.

Той отстъпи назад.

— Нали не смяташ да ме залееш с тази кофа, миличка?

— Разбира се, че не. Това е за ваната — тя му се усмихна благосклонно.

Много внимателно и без да я изпуска из очи, той стъпи във ваната. После седна, като старателно намести едрото си тяло в тясното пространство.

— Така, сега да видим…

Пляс!

Той изчака водата да се оттече от лицето му. И тогава се пресегна да я хване.

Хлое едновременно се превиваше от смях и пищеше:

— Не! Да не си посмял!

— Забравил съм да измия косата ти. Я ела тук, милейди! — той рязко я издърпа във ваната и я просна върху скута си.

— Джон, не ме мокри отново!

Белите му зъби проблеснаха в дяволита усмивка.

— О, едва ли точно това имаш предвид, морковче.

Хлое стана червена като косата си.

— Mon Dieu, наистина си ужасен!

Той примигна невинно като ангелче.

— Кой, аз? Ужасен? Съвсем не! — лененият чаршаф, увит около тялото й, бе издърпан и захвърлен през рамото му право на килима.

— Сега вече се ядосах! Гладна съм и искам да…

Пляс!

Тя почака струйките вода да се стекат по лицето й. Дългите кичури мокра коса бяха залепнали по гърба й.

— Ще си платиш за това! — тя пъргаво грабна ароматния сапун и се нахвърли върху него. Като го въртеше насам-натам като някакво миниатюрно оръжие, тя се зае да го сапунисва от главата до петите, съвсем безразборно, оставяше навсякъде вълма бели мехурчета.

Джон се смееше прекалено силно, за да може да я спре. И вече ухаеше на пролетни цветя.

Тя дори нападна и косата му, като я затърка ожесточено със сапуна, докато кичурите му щръкнаха във всички възможни посоки.

— Ето на! Сега сигурно ще се позамислиш, преди… — тя се поспря, за да огледа творението си. Джон имаше сапунена шапка, сапунена брада и сапунени гърди. Хлое покри уста с ръката си.

Той изпърха с мигли срещу нея. И тя прихна в звънък смях.

Джон се разсмя заедно с нея. Като улови брадичката й с насапунения си пръст, той приближи устата й към неговата в една мокра целувка. В същото време другата му ръка лекичко разтриваше задната част на главата й.

Или поне така изглеждаше.

Когато я пусна, той се облегна назад, за да огледа своето собствено произведение на изкуството. На главата на Хлое се мъдреше нещо като шапчица от пяна.

— Желаете ли и едно перце за новата си шапка, мадам?

В отговор тя се изплези.

Силните му пръсти се промъкнаха през мократа й коса и я притеглиха по-близо до него.

— Предизвиквам те да го направиш пак — прошепна той до устните й.

И тя пак се изплези.

При което той бързо улови розовото езиче между зъбите си.

— Пусни ме!

— Ъъък — ъъък!

И двамата не можеха да говорят ясно. Но това въобще не им попречи да се разберат идеално.

— Шон!

Той се изкикоти.

— Е’но ушлоуие.

— Какуо?

— Да ме доишкъпеш.

— Доуре — с готовност се съгласи тя.

Той я пусна и се облегна назад на ръба на ваната с разперени ръце.

— Целият съм на ваше разположение, лейди Секстън.

Тя му отвърна с поглед, който недвусмислено гласеше: Ще съжаляваш за това.

После отново взе сапуна и продължи с насапунисването на гърдите му, като правеше широки кръгови движения. Продължи надолу по тялото му и стигна до плоския му твърд стомах.

Нещо докосна ръката й.

Хлое сведе поглед. Вместо да го поохлади, както се бе надявала, бързите й делови движения само бяха го възбудили повече. Върхът на члена му се бе подал над повърхността на водата като някакво гигантско подводно създание, излязло, за да си поеме въздух.

Тя зяпна от изненада.

— Змия! Водна змия! — изпищя тя с престорен ужас.

Джон се запревива от смях.

— Ще трябва да я пронижа с харпуна!

Смехът моментално секна. Той светкавично се изправи, както бе седнал.

— Не си го помисляй!

Хлое го погледна хитро, докато изплакваше собствената си коса.

— Значи приключих с къпането ти?

— Така ми се струва, мадам.

Хлое бързо излезе от ваната и започна да се подсушава.

Лорд Секстън бе в много игриво настроение, но пък лейди Секстън бе ужасно гладна.

Джон потопи глава под водата, за да изплакне сапуна от нея. Когато се показа отново на повърхността, за да си поеме дъх, той разтърси косата си и напръска всичко наоколо. Като куче след баня, помисли си Хлое.

Тя се подсмихна. Колкото и да бе вещ в някои отношения, Джон все пак бе запазил и много очарователни момчешки навици.

Решиха да похапнат, седнали на килима пред камината, макар огънят в нея да не бе запален. Нощта бе доста топла като за този сезон и Джон бе отворил френския прозорец към балкона, за да може нежният ветрец спокойно да навлиза в стаята.

И двамата бяха увити в ленени чаршафи. Хлое бе омотала около косата си един чаршаф като тюрбан. Джон закачливо заяви, че тя е султанът, а той — робът за развлечения.

Хлое изсумтя презрително.

— Въобще не се опитвай да се преструваш, че си роб на някоя жена, лорд Секстън. Просто никои няма да ти повярва.

— О, нима — тайнствено вметна той.

Тя бързо смъкна тюрбана от главата си. В очите му блестеше странно пламъче, а тя нямаше представа накъде може да се отплесне буйното му въображение.

Пролетният ветрец, натежал от аромата на множество свежи разцъфнали растения, сега повяваше около тях, докато се хранеха.

Джон й слагаше в устата парченца печено говеждо, картофено-зеленчукова салата и испански маслини, като и двамата използваха една и съща чиния.

За десерт той я изкуши с хапчици джинджифилова питка и ароматен пунш.

Когато свършиха с вечерята, косите им вече бяха сухи. Нощта бе напреднала. Всички свещи, които тя бе запалила по-рано, вече бяха изгорели и сега леко мъждукаха.

Джон стана и протегна ръка, за да й помогне да се изправи.

Когато тя застана пред него, той се пресегна и бавно свали от тялото й ленения чаршаф. Той падна на пода заедно с неговия.

После бързо я грабна на ръце и вместо на леглото, както тя бе очаквала, я отнесе на балкона.

— Джон! — запротестира Хлое, докато се опитваше да се измъкне от прегръдката му. Та нали бяха чисто голи!

Той не обърна внимание на усилията й да се освободи, а просто я занесе до ръба на парапета.

— Погледни. Има пълнолуние.

— Някой ще ни види! Не можем…

— Не, няма да ни видят. Късно е, а този балкон гледа към частните градини отдолу. Всичко е наред. Не е ли красиво?

Все още доста смутена от мисълта, че се намира на един балкон — без значение чий — без никакви дрехи по себе си, Хлое неохотно огледа пейзажа.

Нощта бе донесла някакво спокойно, изобилно великолепие, изрисувано в черно-бели краски, а тишината се нарушаваше само от случайните викове на някаква сова в короната на едно близко дърво.

Лунната светлина се процеждаше през листата и посребряваше градините пред погледа им. В далечината белите лъчи се отразяваха от набраздената повърхност на езерцето и очертаваха силуетите на боровете в горичката до него. Нощта сякаш бе омагьосана.

Въздухът около тях, сладостен до забрава, бе примесен с уханието на хиляди градински цветя, напъпили в ранната пролет. Това опияняващо спокойствие я накара да изпита до болка силна благодарност, че е жива в такава нощ в прегръдките на този мъж.

Съвършената гледка пред тях бе като пейзаж от сънищата, превърнал се в реалност.

— Chacun a Son Gout — прошепна тя името на любимото имение, прехласната от великолепието му. Наследственият замък на рода Харт, който тя бе поверила заедно със самата себе си в ръцете на Джон.

— Моята райска градина — промълви той, като наведе глава за страстна целувка. — Ти ми дари истинско съкровище!

Не говореше само за имението, и двамата го знаеха. Тя обви ръце около врата му, за да го приближи отново към себе си.

— Аз реших на кого ще го даря.

Дълбоко развълнуван, Джон простена дълбоко, докато устните му се долепяха до нейните. Винаги, когато я целуваше, ставаше така…

Онова нещо в гърдите му отново подскочи.

Сякаш дъх не му достигаше, а в същото време го обзе някакъв странен екстаз. За него това бе пълна загадка — но той я желаеше все повече и повече. Всеки път, когато я целуваше, чувстваше, че трябва да я целуне отново. Всеки път, когато навлизаше…

Ясният спомен за интимността им накара Джон да осъзнае неутолимото си желание. Някакъв дрезгав мъркащ стон се откъсна от гърлото му като свидетелство за това.

Хлое отвърна на чувствения стон. Сякаш някаква част от Джон й говореше, една негова страна, за която тя интуитивно съзнаваше, че само тя би могла да я достигне. Не просто да я достигне. Да я подсили и да я възпламени.

Двамата създаваха вълшебства.

А Хлое вече започваше да подозира, че и Джон е осъзнал този факт.

Много внимателно той я постави на парапета. Гладката каменна стена бе хладна и широка около две стъпки. Лекият ветрец повдигна косата й с една въздушна ласка и червените къдрици се развяха в нощта.

Джон коленичи пред нея, загледан в косите й, докато същият ветрец разроши и собствените му златни коси, сега посребрени от луната. И той сякаш бе омагьосан от нея.

Хлое нямаше как да разбере, че красотата й просто го оставя без дъх. Цялото й същество сякаш се разкриваше пред него, докато тя седеше на онзи перваз, увенчана с венец от звезди. Той стоеше, запленен от магията, и сякаш не можеше да стори нищо друго, освен да я наблюдава с този прелестен ореол в нощта.

Големите му ръце обхванаха кръста й от двете страни. Сетне той допря бузата си в коляното й.

— Хлое — най-после прошепна той.

Връхчетата на пръстите й нежно погалиха копринената коса около лицето му. Събуди се, Джон, повеляваше тя на красивия мъж пред себе си. Моля те, събуди се!

Той вдигна лице и срещна погледа й с изумрудените си очи, чиито клепки бяха натежали от страст и плътско желание. Не това се бе надявала да види тя… но все пак бе стъпка в правилната посока.

Тя познаваше Джон почти през целия си живот. Познаваше мислите му, настроенията му, а вече и желанията му. Хлое знаеше какво иска той от нея сега.

Странно, но тя ни най-малко не почувства стеснение от това.

Каквито и да бяха чувствата на Джон, Хлое знаеше, че я приема каквато е в действителност. С него винаги се бе чувствала спокойна и отпусната.

Тя повдигна брадичката му с дланта си.

— Искаш да опиташ вкуса ми, нали, лорд Секстън?

В зелените очи пламтеше неутолим глад.

— Да — отвърна той. — О, да!

Ръцете му се плъзнаха надолу и нежно разделиха коленете й. Без да се колебае, той започна да люби фината кожа по вътрешната страна на бедрата й, а устните му бяха нежни и внимателни, докато й показваше тази непозната форма на любовта.

Хлое гледаше златистата му коса между краката си.

Сатенените устни се плъзгаха по краката й с невероятна лекота и деликатност. Без да бърза, той леко гризваше тук и там бедрото й, приближаваше се, но все не достигаше до крайната цел, сякаш точно тази част бе любим десерт, оставен за най-накрая.

Той потърка лицето си о меката й топла кожа и прошепна нещо неразбираемо, след което съвсем лекичко целуна крака й почти до мястото, където бедрата й се събираха.

После притисна глава към нея, като се сгуши в топлината й.

Хлое обхвана с длани страните му. Той затвори очи и долепи устни до ръката й. Целуна дланта й.

— Поведи ме към себе си. Както първия път.

И тя стори онова, за което той я молеше. Притегли го към себе си, както бе коленичил между бедрата й. Докато почувства горещия му дъх.

Цялата потръпна.

Той я целуна там. Постави устните си върху нейните скрити женски тайни с някакво особено благоговение.

Хлое затвори очи, а главата и се отпусна назад при невероятното усещане на горещия му дъх, на горещите устни на толкова интимно местенце.

Джон промълви нещо почти неразбираемо, нещо, което просто звучеше еротично и чувствено. Нещо, което означаваше желание.

Той притисна с длани задничето й и го притегли към себе си, сякаш за да улови по — здраво това специално преживяване и да го запази само за двама им.

Между гънките й се плъзна един копринен мъжки език.

Хлое извика от изумителното усещане.

Той я притисна дори още по-силно към себе си и се плъзна в нея. После поспря. И пак я близна. Отново пауза. И отново…

Хлое стискаше здраво широките му рамене и просто не можеше да повярва, че изпитва подобно нещо, че той е способен да й достави такова удоволствие.

Той плъзгаше езика си в нея и го отдръпваше, за да близне някаква скрита част, която бе твърда и пулсираше. Пръстите й се заровиха в гъстата му коса и яростно стиснаха коприната му в малкия си юмрук.

Той сякаш се бе изгубил за реалността, притискаше я силно към лицето си, сякаш искаше да се удави в уханието й, в усещането, във вкуса. Дотолкова се бе потопил в насладата, че сякаш въобще не чуваше стоновете й, воплите й на неудържима наслада.

Той просто я любеше с устни.

И именно в този миг Хлое действително разбра защо е бил наречен Лорд Секс. Джон бе свикнал изцяло да се отдава на физическата наслада. Всяка капчица чувствителност, която притежаваше този мъж, биваше насочена към сексуалните му действия. Той бе неудържимо всеотдаен в чувствеността си.

Езикът му танцуваше по нея бавно, равномерно. Тя извика името му с цялата страст, която той събуждаше у нея, но викът й само ускори ритъма на странния му танц. Джон не спираше нито за миг невероятните ласки. Струваше й се, че вече не може да си поема дъх от възбуда. Стенеше гласно.

Той лекичко допря зъбите си до нея и тя отново извика името му.

Отговорът му бе безмълвен, той просто я притисна по-силно към устните си и езикът му се промъкна в нея. Когато почувства как тя потръпва около него, той простена.

Вибрациите на възклицанието му още повече засилиха удивителното усещане. Заляха я бурни вълни и тя се почувства така, сякаш е водопад, изливащ се над стръмна пропаст.

— Сладко е, сладко — изръмжа той, заровил лице в омайната есенция.

Вълните все още я разтърсваха, а той сякаш бе решил да изцеди от нея и последните тръпки.

Хлое отметна глава назад. Ръцете й безволно се отпуснаха върху главата му. Струваше й се, че не може да ги помръдне. Тя отвори очи към луната и небето над тях. Облаците протягаха бели пръсти върху мастиленочерния небосклон като вълшебни подканващи пипала.

Какво съвършенство, помисли си тя. Безкрайно съвършенство.

Щеше да помни тази нощ до последния си дъх. Тя завинаги се бе запечатала в съзнанието й. Една изпълнена с призрачни светлосенки картина на нейната душа.

Движенията на Джон стихнаха до някое леко близване от време на време. Той зарови лице в нея, а ръцете му се обвиха около кръста й. Не искаше да я пусне. Никога.

Никога досега Джон не бе изпитвал нещо подобно това.

Не знаеше точно какво е станало с него, но знаеше, че е нещо много важно. Щом връхчето на езика му вкуси първите капчици роса от тялото й, той сякаш потъна в нереален свят. Горещи тръпки препускаха из тялото му. Отново се бе почувствал като умиращ от глад човек, пред когото е постлана изобилна трапеза.

Какво ставаше с него?

Каквото и да бе, то ставаше все по-страшно — или по-хубаво, стига човек да го погледне от друга страна. Както и преди, колкото повече получаваше, толкова повече желаеше да получи.

И това вече започваше да го тревожи.

И все пак нямаше причина за безпокойство. Тя бе тук, с него, и бе негова жена, така че, нямаше причина…

Но защо тогава е толкова неспокоен?

От първата нощ на брака им той бе започнал да се ужасява от вероятността да загуби приятелството й заради настъпилата интимност. И това опасение не бе стихнало. Угрижената мисъл все още бе с него, просто вниманието му значително се бе изместило. Сега грижите му имаха нова посока и друго звучене.

Страстта му към нея вече го надвиваше.

И нещо повече, още от мига, в който я целуна за първи път… Не. Защо да се лъже? Може да бъде честен поне пред себе си. Винаги е знаел, че никога няма да се съгласи да я сподели с друг.

А защо тогава я остави да вярва, че ще го стори?

Някакъв глас се обади дълбоко в него: За да можеш да се ожениш за нея.

Тази обезпокоителна мисъл отекна в главата му.

Вярно е. Той се ожени за нея под лъжлив предлог. Искаше я само за себе си. А как би могъл да й съобщи това?

Тя може би няма да хареса тази идея — особено като се има предвид, че се бе спазарила с него да запази свободата си.

По дяволите!

Лейди Секстън принадлежи на лорд Секстън и никой освен него няма дори да я докосне с пръст!

Тя просто ще трябва да свикне…

Ами той?

Щеше ли и той да се откаже от стария си начин на живот? Тогава го осени странно прозрение. Вече и пет пари не даваше за другите жени.

Въобще не го интересуваха.

Не и в сравнение с това, което тя…

Той внезапно вдигна поглед към нея, а по лицето му бе изписано удивление. Вече не го интересуваше миналото му! Това бе животът, който истински желаеше! Животът в Chacun a Son Gout.

— Какво има? — Хлое приглади косата отстрани на лицето му.

— Аз… — той просто не знаеше какво да каже. Какво можеше да каже? Че изведнъж е решил да се отметне от условията на тяхното споразумение и да я запази само за себе си? Как ще отвърне тя на това? Какво обяснение би могъл да й даде? Тя направо ще побеснее и ще е права. Подвел я е.

А и самият той не разбираше какво се е случило. Наистина в момента бе нещо повече от объркан. Освен това онова тревожно чувство се бе завърнало и го предупреждаваше да се оттегли навреме.

Нямаше нужда да се притеснява още отсега, разсъждаваше.

Все още и двамата спазваха условията на договора, имаше предостатъчно време да обмисли подробностите. Той дълбоко си пое дъх.

— Нищо — с този отговор той я притегли към себе си и отново зарови лице в тялото й. — Нищо, за което да си струва се тревожиш, морковчето ми.

Хлое също го гушна, но нито за миг не се заблуди от позата му. Познаваше го прекалено добре. Нещо се бе случило с Лорд Секстън. Но какво точно щеше да открие по-късно.

Джон се изправи между краката й и я притегли към себе и с ръце, обгърнали плътно кръста й, той повдигна краката й и ги обви около стройните си бедра, докато устните му трескаво целуваха гърлото й.

Хлое обхвана с ръка силния му врат и го притисна още по-силно към себе си. Членът му се плъзгаше по нея, но без да навлиза в тялото й, с плавни движения, целящи едновременно да я измъчват и да й доставят невероятна наслада.

— Влез в мен, моля те — прошепна тя, сгушила лице в гърдите му.

— Не още.

Той здраво хвана двете полукълба на дупето й и като я приближи още повече към себе си, продължи да се плъзга по нея.

Леко гризна шията й, като не спираше да се движи и да я възбужда още повече. Хлое долови уханието на рози и жасмин, както и собствения си аромат, примесени върху тялото му. Получаваше се богата и възбуждаща комбинация.

Тя с две думи му съобщи за откритието си.

— Зная — отвърна той със сластен глас. — Това съчетание е съвършено.

— Джон… — тя хвана с ръце лицето му и страстно го целуна.

Той галеше гърба й с една ръка, а с другата все още я притискаше към себе си. Сякаш бе готов да останат така винаги, да се люлее напред и назад, като бавно ускорява ритъма.

Два лебеда се плъзнаха по повърхността на езерцето, облени от лунната светлина. И това сякаш бе част от магията на тази вълшебна нощ. Щом ги зърна, Джон повдигна Хлое пред себе си и я обърна така, че и тя да види тази прелестна гледка.

— Те са брачна двойка — прошепна той зад нея, а ръцете му се обвиха около кръста й и той я притисна към себе си.

— Толкова е красиво!

Топлината, която се излъчваше от него, сякаш отпъждаше от тялото й хладния нощен ветрец.

— Да — промълви той, но вече не гледаше лебедите. Гледаше нея — неговата съпруга. Целуна нежно рамото й, а силното му бедро се промъкна между краката й.

— Хвани се за парапета на балкона — тихо й нареди, а интонацията на дрезгавия му глас й подсказа какво е намислил.

От устните й се отрони леко възклицание. Не бе предполагала, че може да се любят и така.

— Ето така ли? — попита тя, а гласът й бе отмалял от изненада.

— О, да, миличка — усмихна се Джон, очарован от прелестната й неопитност.

Твърдият му жезъл се притисна към входа на тялото й. Хлое рязко си пое дъх.

Той лекичко натисна напред. Чувстваше как тя се стяга, бе някак притеснена от новата поза, но не искаше да си го признае.

— Гледай лебедите, любима. Погледни как се плъзгат по водата — при тези думи той лекичко се помръдна напред и навлезе мъничко в тялото й.

Хлое преглътна.

— Те… толкова са красиви.

— Да, и ти си красива!

Още мъничко навътре.

Тя ахна, а мускулите й се стегнаха.

— Отпусни се! Отпусни се…

Той нежно захапа ухото й, за да отклони вниманието й.

— Аз… аз…

Джон реши да подходи по друг начин.

— Виждаш ли колко величествено е това имение, Хлое? То ни принадлежи — всяко дръвче, всяко стръкче трева, всяко цвете. На нас двамата. Всичко си приляга съвършено, като мъж и жена…

И още мъничко навътре.

Тя се бе вкопчила в силните ръце около кръста й.

— Джон!

— Като нас — дъхът му бе горещ и пареше ухото й. Той отново гризна връхчето на меката му възглавничка. — Усещам те толкова приятно, котенце. Ти си съвършена!

Хлое чувстваше как той се опитва да навлезе в нея още по-пълно. Тази поза му позволяваше да достигне наистина голяма дълбочина. И той се плъзна още мъничко напред.

Джон бе много голям мъж, а тя все още изпитваше лека болка заради доскорошната си неопитност в правенето на любов. Изскимтя, а в стона й бяха примесени и объркване, и страстно желание.

— Не се съпротивлявай на усещането — той близна нежната извивка на рамото й. — Ще ти хареса, миличка, ще видиш… Вярваш ли ми?

Хлое прехапа устни и безмълвно кимна с глава. За това, както и за всичко останало, тя му вярваше безмерно. Щом той твърди, че ще й достави удоволствие, значи наистина ще бъде така. И тя се отпусна.

Безусловното и доверие дълбоко го развълнува. Той я прегърна пламенно.

— Ще се плъзна в теб докрай… докъдето мога да стигна. Ще бъдем като лебедите, Хлое, ще се носим заедно…

И той стори точно каквото бе казал. Плъзна се в нея докрай.

Невероятното усещане, когато я изпълни изцяло и за пулсира в нея, отне дъха й. Чувстваше се направо разпъната от него…

— Джон!

Той промълви нещо, а ръката му обхвана брадичката й и я завъртя към лицето му. Наведе глава и прилепи устни до нейните.

— Като лебедите — прошепна до устните й и започна лекичко и плавно да се плъзга напред-назад в нея.

Бялата сова избуха в нощта. Ветрецът разхлаждаше телата им. Те сякаш се бяха слели с нощния пейзаж — част от вълшебството на окъпания в лунни лъчи омагьосан свят.

Лорд Джон я любеше.

Влудяващите движения на тялото му забързаха и станаха по-целеустремени. Той сякаш бе завладян от магията на Chacun a Son Gout. От очарованието на Хлое.

Долепи ханша й до хълбоците си и я прикова в пламенна прегръдка, а движенията му ставаха все по-силни и по-бързи. Той повтаряше името й отново, и отново. Припомняше си вкуса й и вдишваше аромата й, докато отнасяше двама им все по-далеч и по-далеч в забравата.

Хлое знаеше, че никога няма да забрави тази нощ. Никога.

Главата й се облегна назад върху мускулестите му гърди. Едва успяваше да сдържи словата, с които би разкрила истинските си чувства към него. С невероятни усилия тя все пак успя да се възпре. Още не бе дошло времето да го стори, трябваше да чака още дълго време…

Едната му ръка пусна бедрото й, за да прилепи длан към гърдата й, а другата ръка продължаваше да я притиска силно към тялото му. Той лекичко погали розовото зърно. Тази нежна ласка, толкова различна от енергичните движения на тялото му, я накара до болка да закопнее за него.

Как може една жена да желае един мъж толкова силно?

Страстен вопъл се откъсна от гърдите й.

Джон й отвърна с горещи, жадни целувки. Ръката му се отдалечи от гръдта й, за да погали къдравите косъмчета по-надолу. Тя знаеше какво ще стори той. Ръката й сграбчи неговата, за да го спре — щеше да е прекалено много.

— Не, моля те, недей — простена, останала без дъх.

Той не обърна внимание на молбата й и зарови пръсти в гъстите червени къдрици. И откри онова, което търсеше, в кладенче от гъст течен мед.

Пръстът му се завъртя около твърдата пъпчица, а тялото му последва движението в нея, като завъртя бедрата си.

Хлое извика, достигнала до върха, а вятърът отнесе стона й в нощта.

С премерена сила Джон яростно нахлу отново в нея, а дивият му вик повтори като ехо нейния, когато и той достигна до облекчението.

Хлое се отпусна в прегръдката му, останала почти безчувствена. Преживяването я бе обезсилило и физически, и емоционално. Джон я притегли в обятията си и я отнесе обратно в спалнята им.

Когато се наведе, за да я положи на леглото, с изненада видя, че по лицето й има сълзи.

— Какво е това? — попита загрижено, а гласът му все още бе някак пресипнал от собствените му емоции.

— Прелестно е — прошепна тя. — Беше толкова прекрасно!

Очите му се изпълниха със съмнителна влага.

— Да, миличка, така е.

Самият той чувстваше, че не му достигат думи, затова просто легна до нея и покри и двамата с меката завивка. Като не пропусна да я сгуши на сигурно място в прегръдките си.

Това бе най-невероятното изживяване през целия му живот.

И то дълбоко го бе разтревожило.