Дара Джой
Тази нощ или никога (7)

ГЛАВА ШЕСТА
ИГРАТА ЗАПОЧВА

Струваше му се че е омагьосан.

Когато се наведе над нея, тънката верижка около врата му се залюля точно пред лицето й.

Хлое погледна мъничкия талисман и ахна изненадано. Това бе едно морковче. Нейният морков.

— Ти… ти си го запазил!

Джон се поспря, явно изненадан от откритието й. Или си е мислил, че тя няма да го помни, или го е носил толкова дълго време, че привикнал към него, съвсем е забравил да го махне.

Той не й отговори. Скулите му се възпламениха и той отмести поглед настрани, като мускулчето на челюстта му отново затрепка. Изглеждаше наистина смутен. Сякаш някой бе разкрил някаква негова съкровена тайна, която е искал да запази само за себе си.

Талисманът! Тя много добре си спомняше деня, когато той й го подари. Бе на тринадесетия й рожден ден. И имаше много причини да не го забрави.

Всяха година след шестата Джон й подаряваше по една мъничка златна висулка, която да прибави към гривната на ръката си. Всяка висулка бе талисман е особено значение, известно само на тях двамата. Те символизираха галените имена, които той й измисляше. Имаше едно малко коте, едно мече, мъничък дългоопашат папагал, маймунка, зайче и едно малко слонче.

А през онази година той й подари морковчето.

То пряко се отнасяше до цвета на косата й. Джон много обичаше да я дразни, като я нарича морковче. Знаеше, че това направо я вбесява, та съвсем естествено бе да използва това обръщение най-често.

По-късно съшия ден тя се бе изкатерила на едно дърво, за да шпионира Джон и лейди Миро, които се бяха разположили на пейка в по-отдалечения край на градината. Хлое бе забелязала как двамата си разменят доста странни погледи по време на обяда и искаше да разбере за какво е било всичко това.

И съвсем скоро разбра.

Лорд Секстън и въпросната лейди се бяха вкопчили в страстна прегръдка, а ръцете на Джон пълзяха някъде из бюстието на дамата.

Жестока болка бодна сърцето й и й се стори, че се задушава. До този момент бе смятала, че Джон е само неин. Дори и не бе подозирала за отношенията му с другите жени.

И тогава за пръв път в краткия си живот тя се сблъска с изневярата и се почувства предадена.

Прекалено малка за да разбере, тя бе слязла от дървото и бе застанала лице в лице с него, за да излее гнева си. А Хлое никога не се стесняваше да изразява открито мнението си.

Когато Джон я зърна как увисва от един клон, приготвяйки се да скочи на земята, той, първо, страшно се ядоса, че нарушава усамотението им, а и бе загрижен за безопасността й. Той освободи жената от прегръдките си и яростно извика името на Хлое.

Тя се пусна от клона и скочи на земята. Той моментално се втурна към нея, за да се увери, че не се е наранила, но тя бързо се отдръпна, отвратена от него. Действията й дълбоко го нараниха. Никога преди Хлое не се бе отдръпвала от него. И за да прикрие собствената си несигурност, той се нахвърли върху нея.

— Аз съм мъж — какво си мислиш? — но въпреки тона си, не смееше да я погледне в очите.

По страните й потекоха сълзи.

— Мразя те!

Джон бе видимо объркан. Той умолително протегна ръка към нея.

— Това няма нищо общо с нас, морковче.

Именно от това я заболя най-много. Тогава тя откъсна талисмана от гривната си и го хвърли на тревата в краката му. После се обърна и избяга. Той много пъти я вика, за да се върне, но Хлое не искаше и да чуе. Чак след няколко месеца му проговори отново. Тогава вече бе съвсем наясно със склонностите му и отношенията им вече никога не бяха същите. Все още бяха много близки, в някои отношения дори по-близки отпреди, но бе премината някаква граница и бе достигнато друго ниво.

Той никога повече не я нарече морковче.

Но въпреки това бе запазил висулката.

Ръката на Хлое обхвана мъничкия талисман. Отново очите й се напълниха със сълзи, макар че този път причината бе съвсем различна. Джон е запазил морковчето. Явно винаги го носи около врата си. А това благородно поведение й подсказваше толкова много неща.

Вместо да премести ръката й, както винаги правеше с другите жени, които докосваха висулката, Джон обви пръсти около нейните и ги стисна здраво заедно с медальона.

Този простичък, но толкова нежен жест трогна Хлое до дъното на душата й. Тя обви врата му и зарови пръсти в копринено меката му коса.

Затворила очи, повдигна глава и нежно го целуна.

Джон въздъхна до устните й.

И точно в този миг Хлое разбра, че той е стоял със затаен дъх, очаквайки реакцията й. Тя си помисли колко абсурдно е това! При целия му опит с жените дали наистина знае поне мъничко за женското сърце?

В отговор тя го притисна към себе си, като ръцете й се вкопчиха в силните му рамене.

Той мъничко навлезе в нея.

Хлое усещаше тръпките, които преминават по онази част от него в тялото й.

— Не искам да ти причинявам болка, мила — задавено продума той, а в прочувствените му думи се криеше толкова дълбок смисъл.

— Няма, Джон. Ти никога повече няма да ме нараниш.

И наистина бе така. По никакъв начин нямаше да я наранява повече. А Хлое нито за миг не се съмняваше, че постъпила правилно.

Правилно и за двама им.

Достигнала до това откритие, тя почувства как опасенията й се изпаряват. Джон явно усети промяната, настъпила в нея. И нежно целуна извивката на гърдите й.

От полуразтворените устни на Хлое се откъсна леко възклицание, толкова изненадана бе тя от допира на устните му на това интимно място.

Той вдигна лице и видя изненадата по лицето й. Ъгълчетата на устата му леко се извиха при неволния й стон от удоволствие.

— Никой ли не те е целувал тук, Хлое? — копринените му устни блуждаеха по сатенената кожа на гърдите й, като лекичко я пощипваха на места.

— Н-не — тя на пресекулки си пое въздух.

— А тук? — връхчето на езика му погъделичка зърното й. При това възбуждащо движение малката розова пъпчица се стегна и набъбна.

— Не — тя ахна, удивена от реакцията на собственото си тяло като цвят, разцъфнал само за него, зърното й сякаш се протягаше към устните му като цвете към лъчите на слънцето.

— В такъв случаи май не си усещала и това — той улови нежната пъпчица между устните си и я засмука.

Хлое простена при невероятното усещане. Сякаш огнена нишка се проточи от мястото, където я докосваше, чак до дъното на душата й.

— Джон…

— Ммм… — пъргавият му език неумолимо галеше зърното й, докато той продължаваше да го смуче. Никога през живота си Хлое не бе изпитвала такова удоволствие. Ето защо си помисли, че ще е честно да му каже какво е мнението й по въпроса.

— Това е толкова вълнуващо, Джон. Наистина мисля, че е много хубаво да правиш така.

Той примигна. Само от Хлое можеш да очакваш подобно нещо. Не познаваше друга жена, която да отдели ценно време за размисли върху ситуацията. Джон се изкикоти. Ама че работа, та тя изказва мнението си относно аспектите на любенето така, сякаш това е тема за дискусии, а не чисто физически акт!

Развеселен, той продължи да я стимулира, като улови сладкото връхче на гърдата й между зъбите си и лекичко го подръпна. При това почувства как от нея потече сладката роса на възбудата и навлажни върха на члена му.

И той лекичко го натисна навътре.

Хлое потръпна. Ето че той навлиза в нея, двамата ще се съединят. Ще бъдат едно цяло. Тя трепетно си пое дъх. Да, да…

Взираше се в очите му — те бяха някак замъглени, премрежени от страст. И й се струваше, че никога няма да успее да откъсне поглед от тези бездънни зелени очи.

Доловило трепета й, тялото му се разтърси от мощно, изгарящо желание. Той се надигна над нея, като се стараеше двамата да останат така свързани. Джон знаеше, че тя го гледа — и той я гледаше право в очите.

И тогава навлезе по-дълбоко.

Въпреки че влагата й донякъде го улесняваше, тя все още бе много тясна и стегната. Като девица. Джон не можеше просто да се плъзне в тялото й. Трябваше да я разшири, особено за неговите размери.

Макар да бе твърдо решена да не го прави, Хлое извика. Затворила очи, тя извърна лице настрани. Натискът му бе прекалено мощен, прекалено неумолим, за да издържи.

— Погледни ме!

Тя едва си поемаше дъх, без да смее нито да помръдне, нито дори да вдиша дълбоко.

— Погледни ме, скъпа моя!

Очите й мигновено се отвориха. Тя се взря в него питащо.

Без да откъсва поглед от тях, той наведе устни към нейните и отново натисна в тялото й. Хлое простена, когато Джон най-сетне проникна напълно в нея и те станаха наистина едно цяло.

Той улови в устните си стона й и го погълна. Удоволствието се надигна в гърлото му като дрезгаво ръмжене. Никога през живота си не се бе чувствал така.

— Хлое — тихо продума, прехласнат от изживяването не по-малко от нея.

Колко дълго са останали така — притихнали, свързани в едно, — никой от тях не знаеше. След малко Хлое почувства как Джон лекичко захапва чувствителната кожа под ухото й.

— Обвий краката си около мен.

Хлое стори, каквото й бе казано, и с радост установи, че така усещането е много по-силно.

— Така ли?

— Да… малко по-високо, до кръста ми — езикът му се плъзна в ухото й, а връхчето му погъделичка дупката в средата му.

— О! Но това е…

— Мм-хмм. Това е само началото, миличка.

Той внимателно започна да се движи в нея с леки, кратички тласъци, за да й достави наслада без болка.

— Аз… аз… — тя се опита да изрази мнението си и по този въпрос.

— Шшт! Просто го почувствай, Хлое — той проникна малко по-дълбоко.

От устните й се изтръгна тих вик.

— Зная — дрезгаво прошепна той, но и неговият дъх явно не достигаше.

Съзнавайки колко неопитна е тя, той храбро се опита да контролира движенията си и да регулира дълбочината и силата на тласъците си. Но съвсем не му бе лесно. Всеки път, когато потъваше в нея, почти губеше самообладание.

Но нейната неподправена, невинна реакция му напомняше да бъде много внимателен.

По челото му бяха избили капчици пот, но той успяваше да поддържа постоянния сигурен ритъм.

Хлое помръдваше под него, без да знае какво точно иска, но съзнавайки, че е нещо повече.

Джон простена. Ако тя продължава да мърда така, той не би могъл да се сдържи още дълго.

— Недей…

— Никога не съм предполагала, че може да си толкова твърд.

— О, боже! — По дяволите, дотук със самообладанието му!

— Нещо лошо ли каз…

Устните му прилепнаха към нейните и той нахлу в нея с цялата си мъжка сила. И отново, и отново.

Отначало Хлое бе направо слисана, но скоро започна да отвръща на всяко негово движение.

— А се-сега какво? — попита тя, задъхана.

Въпросът й, зададен в най-неподходящия момент, сигурно би успял да обезкуражи някой по-неопитен господин. Но Лорд Секс просто се усмихна ехидно и отново улови устните й в своите.

— Това! — завъртя таза и бедрата си, а едновременно с това улови розовото връхче на гърдата й с уста и силно го засмука.

Хлое извика, но този път от дълбоко удоволствие, а през тялото й преминаваха вълни на невероятна наслада. Вкопчена, достигнала самия връх на екстаза си, тя обви ръце около него и го притисна с все сили към себе си.

Задъхан, Джон почувства как собственото му облекчение наближава. То сякаш кипеше дълбоко в тялото му и търсеше път към своето местенце в Хлое.

Мощно и диво изригна като вулкан, сдържал лавата си прекалено дълго време. Той също я притисна към себе си с цялата си страст и шепнеше името й отново, и отново, докато се изливаше в нея.

Няколко минути по-късно Джон все още лежеше върху нея, заровил лице във врата й, ухаещ на цветя. Все още са опитваше да възвърне самообладанието си.

Какво се бе случило с него? Това бе първият път за нея, а самият той се чувстваше като за пръв път обладан.

И за първи път не чувстваше, че нещо липсва.

Съвсем нищичко.

Още повече, той с изненада откри, че вече пак е загризал нежно извивката между врата и рамото й, като човек, който все още не е заситил глада си.

И се подготвя да си вземе допълнителна порция.

Наложи си да се отърколи от нея. Тя бе много нежна и той бе сигурен, че сега леко я боли. Докато свикне с него, ще трябва да е много внимателен. Все пак й беше за първи път.

Изпитваше известен гняв заради онова, което бе сторила. Но, странно, чувстваше и голямо облекчение. Тя бе непокътната. И той не можеше да не признае колко радостен е от откритието си.

Нейният първи път. Някакъв тревожен спомен изплува на повърхността на съзнанието му. Като се облегна на таблата на леглото, той обви ръка около свитото си коляно, а мислите му поеха в неочаквана посока.

Хлое наведе нощната лампичка, после се излегна на една страна до съпруга си. Лунната светлина озаряваше красивия му профил и й се стори, че той е дълбоко умислен. След невероятното изживяване, което й бе дарил, тя все още не можеше да изтрезнее. Ако се замислеше за преживяното, щеше да й се прииска да започнат отново, но тя не бе сигурна дали е готова за това.

Върху обикновено гладкото му чело се появи малка бръчка. Хлое се чудеше за какво ли се е замислил, та лицето му изглежда толкова унесено.

Гласът му внезапно проряза тишината на стаята. Той говореше монотонно, сякаш чувствата му нямаха нищо общо с онова, което смята да каже.

— Бях на дванадесет години… доста едър за възрастта си. Жената на един викарий ми каза да вляза в къщата й, щяла да ми даде нещо за ядене — той направи многозначителна пауза. — Тогава бях изпосталял от глад, нали разбираш. След това тя наистина ми даде парче мухлясал хляб и малко вкисната супа. Аз избягах в обора им и плаках.

Тя го гледаше безмълвно, изумена от чутото. Джон никога на никого не разкриваше какво му се е случило през онези години, през които е бил принуден сам да се грижи за себе си.

А сега тя придоби съвсем ясна представа какво трябва да е било то. На шестнадесет години той бе необикновено красив; на двадесет и девет бе направо зашеметяващ. Дори и на толкова крехка възраст, на дванадесет, сигурно е изглеждал изключително добре. А как е успял да оцелее, също й се изясни. Това обясняваше толкова много неща.

Обзеха я мрачни мисли. Ще ми трябва много повече време. Много повече, отколкото бе очаквала. Досега не знаеше тези неща за него.

Хлое видя какво е представлявал младият виконт — изплашен, самотен, гладен. Душата й плачеше за него. Джон.

Сякаш чул безмълвния й вик, той се обърна към нея.

— Така че, сега разбираш, Хлое. Първият път е много важен. Изглежда, никога не го забравяме.

Тя протегна ръка и докосна рамото му.

— Това е хубаво, защото ти ми дари прекрасен спомен и аз винаги ще го пазя в сърцето си.

Той леко се усмихна.

— Така ли?

— О, да! Надявам се и твоите спомени за нашия първи път да са същите.

— Да… — в очите му тлееше скрит огън. — Невероятни спомени, морковче!

Той умишлено я подразни с това обръщение. Тя поруменя, което страшно й отиваше.

— Нека те изместят другите ви спомени, лорд Секстън — вдигна брадичка. По гласа й личеше, че го предизвиква.

Той се засмя.

— Смятайте го за сторено, мадам — ръката му обхвана главата й, а пръстите му се заровиха в косите й. — За което много ви благодаря, лейди Секстън.

Устните му докоснаха нейните.

Лейди Секстън. Името звучеше чудесно. Почувствала значимостта на онова безценно съкровище, което й бе дарил, Хлое се усмихна на двойния си удар.

Ръцете й обвиха силния му врат и тя притисна устните му с дълбока целувка. Струваше й се, че и сто години да живее пак никога няма да свикне с целувките му и да ги приема за нещо обикновено. Защото просто бяха много специални. Възбуждащи и примамливи, те сякаш сбъдваха всичките й желания, но и събуждаха нови.

А това бе дарба, която Хлое се съмняваше, че може да бъде научена.

Това е Джон.

Нищо чудно, че жените го смятат за неустоим. Опиташ ли веднъж вкуса му, и вече копнееш за още. Възхитителен… и толкова примамлив…

И докато тя редеше мислено епитет след епитет, върхът на кутрето й докосна долната част на ухото му.

Тя примигна изненадано.

То бе толкова меко — като мъхесто кадифе. Какво невероятно откритие! Тя моментално го захапа.

— Недей! Трябва да…

— Не, чакай малко. Искам просто да проверя нещо тук.

Той се изсмя, но когато тя спря да гризе ухото му, за да го погъделичка с връхчето на езика си, реши да сложи край на играта й, като се отдръпна от нея.

— Говоря сериозно. Не искам да те заболи. Трябва да си починем. Ти трябва да си починеш.

— Е, щом настояваш — тя въздъхна натъжено.

— Настоявам — той целуна главата й. — Искам да си добре отпочинала за онова, което съм ти измислил за сутринта.

— Щом настояваш — повтори тя с примирение в гласа и въздъхна дълбоко. — Нали не искаме да се престараеш в първия си ден — сърдито добави.

Той се усмихна и закачливо подръпна ухото й.

— Наистина не искаме.

— Добре тогава — тя отново въздъхна драматично и се сгуши във възглавницата, сякаш се готвеше да спи. — Но утре очаквам от теб по-добро представяне.

— О, ще го имаш — сластно изръмжа той.

— Ех, само обещания…

— Ммм — широката му длан обхвана главата й и той я придърпа по-плътно до себе си.

— От теб се получава поне идеална възглавница — прозя се тя.

И наистина гласът й вече звучеше сънено. Той бе доволен, че я накара да поспрат. Е, не всички части на тялото му бяха доволни. Поразмърда се, за да облекчи малко напрежението си.

Не след дълго усети по гърдите си спокойното й дишане. Тя вече спеше дълбоко. Той я погледна, легнала морно в прегръдките му. Милата му, сладка Хлое. Как можа да заслужи това?

Когато разбра, че не е била с друг мъж, Джон почувства как в него се надига нещо като благодарност. Но знаеше, че няма право на подобни чувства. Не и при неговото минало.

Всичко това бе далеч по-сложно, отколкото бе предполагал отначало.

Той се загледа в нежния профил, който вероятно би могъл да нарисува и със затворени очи. Бе се запечатал в съзнанието му още когато бе на шестнадесет години. В онзи ден — в деня, когато я срещна — той започна и да се тревожи за нея.

И ето че все още го правеше!

За миг дори се зачуди над този абсурд: достатъчно е само веднъж да приемеш това отношение, и то си остава за цял живот — той бе личният рицар на Хлое. При тази мисъл изсумтя.

Тази нощ тя бе надминала всичко, за което един мъж би могло да мечтае — чувствена, всеотдайна, пламенна и… доверчива.

И именно това го безпокоеше най-много — нейната доверчивост.

Защо му вярва толкова? Колко пъти й бе повтарял, че никога не бива да се доверява на който и да е мъж за това. Но, разбира се, не бе имал предвид себе си — самият той никога не би я излъгал. Просто не можеше да го стори.

И все пак тя би трябвало да е по-разумна.

Безкрайно внимателно той опипа голямата подутина на темето си, а очите му се присвиха. Да, наистина, но когато й бе давал тези съвети, въобще не бе предполагал, че той ще е човекът, който…

А какво точно си мислеше тогава, Джон?

Това бе големият проблем. Той нито за миг не бе помислил за бъдещето, за нейното или за своето.

И ето че то вече бе тук. Те бяха женени и имаше известни условия, с които трябваше да се съобразяват. Условията на тяхното споразумение. Той трябваше да сподели с нея знанията и уменията си в областта на секса, за да може тя да води същия живот като него.

За да може да търси други мъже, с които…!

В него се надигна един глас — чисто мъжки, собственически, досега оставал нечут — но вече прекалено силен, за да го пренебрегва.

Защо пък да й позволя това?

Е, вече й бе дал дума.

И какво? Един мъж на място винаги би успял да открие различна интерпретация на някакво си споразумение.

А дали ще му се размине безнаказано? Хлое бе невероятно решителна. Той въздъхна дълбоко и затвори очи. Каква точно е тази сделка, която сключихме?

Каквато и да е, от нея няма да излезе нищо добро, съвсем прозаично си призна той.

 

 

По ключицата му пълзяха женски устни.

— Хлое… — сънено измънка Джон, а очите му все още бяха затворени.

— Как разбра, че съм аз? — подразни го тя.

Той се усмихна и отвори очи.

— С малко късмет.

— Ах ти, негоднико — тя го ощипа силно по носа, Джон се засмя на глас, а белите му зъби проблеснаха.

— О, не, бих познал тези устни навсякъде.

Хлое се подлъга по стръвта.

— Наистина ли? И по какво? — тя потри нослето си в неговия нос.

— Гриз, гриз, кратка пауза, за да огледа положението, гриз, гриз…

— Какъв безсрамник си! — при тези думи тя го ощипа много болезнено точно под мишницата.

Двете трапчинки се появиха на страните му.

— Освен това кой друг би спал цяла нощ, обвил ръце около врата ми, и с розово носле, мушнато точно в ухото ми? — той се подсмихна на странностите на Хлое.

Тя се изчерви.

— Ухото ти е толкова меко, Джон. Също като кадифе.

Той моментално сведе очи надолу.

— Хм, такова ли е? А искаш ли да пипнеш нещо също толкова меко?

Само за част от секундата гласът на Джон от закачлив бе станал някак много сладострастен. Отлично.

С интонация, умишлено наподобяваща неговата, тя го погледна примижала и попита:

— Какво ли може да е то?

— Ето това.

Хвана нежно ръката й и вплел пръсти в нейните, премести двете им ръце върху гърдите й.

Под ръководството на пръстите му двете ръце погалиха нежната им долна част.

— Съвсем като сатен, миличка — каза той, затаил дъх.

Хлое гледаше запленена как зениците му се разширяват от усещанията, които той създава и за двама им. Тя винаги бе знаела, че е много чувствен.

— И това… — той плъзна ръцете им надолу по корема й, докато докоснаха къдравите косъмчета в основата му.

Неговите пръсти нежно се вмъкнаха между тях. Хлое рязко си пое дъх.

— И това.

Той я притегли към себе си така, че ръцете им лекичко погалиха върха на ерекцията му.

Все още здраво хванал ръката й, Джон премести палеца и показалеца си, за да насочат нейния показалец към него. После поведе ръката й така, че възглавничката на пръста й започна да описва мънички кръгчета по върха на члена му.

И там той бе мек като кадифе. Толкова мек, но и толкова твърд.

— Ти си прелестен — прошепна тя, прехласната от великолепието му.

— Мъжете не могат да бъдат прелестни, папагалче — при тези думи той я целуна по ъгълчето на устата.

— Но ти си — тя изви глава, за да улови устните му.

И Джон пламенно отвърна на целувката й.

Нежно държейки ръката й, той я насочи по дължината на жезъла си и показалецът й бавничко измина дългия път до основата му. От гърлото му се разнесе тихо одобрително ръмжене.

Щом на Джон това му доставяше такова удоволствие, Хлое реши, че би могла да поеме инициативата и започна да движи пръста си нагоре и надолу по дебелия жезъл и по мекия му тъп връх.

— Да! О, да — едва-едва се отрони насърчаващият му глас. Той засмука долната й устна и нежно я подръпна.

Пусна ръката й и дланта му се плъзна по корема й, като пръстът му се спря за миг до пъпчето й и се завъртя няколко пъти около него. После продължи надолу към снопчетата къдрави косми.

Подражавайки на нейните действия, той вмъкна пръста си между тях и започна нежно да го движи в топлата влага на това меко местенце. В същото време пъргавият му език се впи дълбоко в устата й, като я галеше и притискаше в същия ритъм.

Усещанията, които й даряваше, бяха невероятни. Хлое поспря за миг собствените си действия, обезсилена от всичко това. Може би трябва да изкаже мнението си по този въпрос?

— Не спирай сега, моя прекрасна съпруго! Не сега!

Моя прекрасна съпруго! При подобни окуражителни слова Хлое просто не можеше да не грабне члена му в ръка и да започне да го гали по цялата му дължина. Невероятно, но той сякаш стана дори още по-голям и по-твърд в ръцете й.

Хлое се чудеше на извършеното от самата нея. Чувстваше се така, сякаш това бе истинско постижение. Само виж колко е голям! Мъжествеността му помръдна в ръцете й, напомняйки, че иска още.

И тя продължи.

Допря главичката му до дланта си и докато я галеше лекичко, с другата си ръка го обхвана и започна да го масажира нежно по цялата дължина. При това по него пробягаха тръпки, придружени от възторжено възклицание.

В същото време и нейното тяло потръпна, залято от вълната на възбудата, която умелите му пръсти създаваха в нея.

Устните му уловиха върха на гърдата й и я засмукаха.

Хлое се заизвива от невероятно силните усещания. Джон бе страхотно добър в това.

— Искам да вляза в теб, лейди Секстън.

Предложението, произнесено с гърлен приглушен глас, още повече засили възбудата й.

Хлое кимна, като потри бузата си о чувствените му устни.

Той обхвана коляното й и вдигна крака й върху хълбока си, както лежаха един до друг, обърнати настрани. Така телата им се озоваха идеално прилепнали заедно.

— Насочи ме към себе си — промълви той, а горещият му дъх се плъзна по устните й.

Тя го погледна и разбра какво иска. Хвана го здраво и насочи члена му към входа на женските си тайни.

Джон не откъсваше поглед от нея.

— А сега ме въведи в тялото си, любима.

Хлое се помръдна напред и надолу към него. Бавно и внимателно той започна да навлиза в тялото й, докато я изпълни докрай. И двамата простенаха.

Когато сякаш бе стигнал дъното, той обхвана с ръце таза й и успя да достигне още мъничко дълбочина.

Хлое просто не можеше да не изкаже мнението си относно това.

— Ооо!

— Добре ли си? — той поспря, за да прошепне дрезгаво в ухото й. — Не те боли?

— Н-не, просто удоволствието е невероятно!

— Ах…

Малките й длани обхванаха лицето му.

— Нека останем така завинаги!

Той рязко си пое дъх. Имай милост! Откъде ли се е научила, така да разпалва мъжа?

— Хлое… когато кажеш нещо такова, аз…

Той не довърши, просто впи устни в нейните. Хлое простена от чувствената огнена ласка.

— Когато си готова… движи се. Прави онова, което ти е приятно.

Езикът му лекичко погъделичка мъничките трапчинки в ъгълчетата на устата й.

Много внимателно тя започна да се движи към него. И двамата усещаха и най-малката извивка; и двамата се наслаждаваха изцяло на чувственото изживяване.

Скоро неуверените й движения станаха по-бързи и по-находчиви. Тя променяше темпото, извиваше се, плъзгаше се, движеше се най-фантастично.

Джон не помръдваше, а устните му си играеха с ухото й, с шията, с нежните вдлъбнатинки до раменете й — веднъж дори я ухапа по рамото, когато тя прекалено силно се притисна към него.

Лорд Секс я оставяше сама да измисля подхода си, сякаш търпеливо и позволяваше тя да го обладае.

След известно време дланите му обхванаха задничето й и започнаха да я движат към себе си по друг начин. Като я прилепяше много плътно към тялото си, той я въртеше върху жезъла си с рядко срещана вещина.

Тя се движеше, но вече не можеше да определя как. Той оставаше неподвижен, но контролираше силата и дълбочината на нейните тласъци.

И за двамата изживяването бе невероятно еротично.

По този начин — докато неговите силни умели ръце насочваха енергичните й движения — той доведе и двама им до разтърсваща, всепоглъщаща кулминация.

Но това съвсем не бе краят.

Хлое скоро разбра, че Джон едва сега започва. Тя почти нямаше време да поуспокои дишането си, когато той започна отново, като й показа още една вариация на същата техника.

През целия ден и до късно през нощта той прояви завидно усърдие в изпълняването на обещанието си. Всъщност представянето му бе направо забележително. И тя въобще не пропусна да му го каже.

Дълбокият звънък смях на виконта отекна в спалнята.

— Радвам се, че одобрявате представянето ми, мадам.

Намигна й дяволито.

И продължи.