Дара Джой
Тази нощ или никога (3)

ГЛАВА ВТОРА
ДЖОН ОБМИСЛЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

— Искам да се ожениш за мен.

Джон не знаеше дали да се изсмее на това, или да разбие главата си в тухлената пътека.

Реши в полза на първия вариант. Облегна се на дървото зад пейката, на която седяха, отметна глава назад и от устата му се разнесе мощен гърлен смях.

Хлое търпеливо го изчака да приключи с артистичната си проява.

Като изтри сълзите, избили по очите му, той най-сетне успя да изграчи:

— Какво?

При Джон тайната бе никога да не му позволяваш да разбере, че те интересува по някакъв начин. Хлое бе изненадана — и страшно благодарна — че още нито една жена не се бе сетила за това. И тъй като го познаваше добре — а тя се бе проявила като отличен шпионин в миналото по време на няколко соарета на баба й — също така знаеше, че Джон винаги разкрива само една повърхностна част от себе си пред жените, които ухажва.

Хлое така и не разбра защо той поставя тези бариери пред другите. Знаеше само, че те съществуват. Всички казваха, че Джон доставя огромно удоволствие, но никога не отдава себе си. Никога не се ангажираше емоционално. Жените говореха, че когато лорд Секстън има някаква интимна връзка, той върши работата си съвсем делово.

В светлината на всичко това Хлое винаги бе разбирала, че тяхната особена близост се е зародила само защото Джон никога не я е възприемал като потенциално завоевание. Затова в момента съществуваше опасността той да се отдръпне от нея.

И все пак благодарение на близостта им, тя бе почти сигурна, че би могла да го накара да чувства, че е в безопасност. Ха, в безопасност! Хлое изсумтя презрително. Горкичкият нищо неподозиращ негодник!

Реакцията му на предложението й съвсем не успя да я разколебае. Au contraire. Тя смяташе да довърши започнатото.

— Чу ме добре, Джон. Искам да се ожениш за мен.

Той тръсна глава, както за да прочисти паяжините в мозъка си, така и за да изтрие ужасяващата мисъл от съзнанието си. Женен! Не друг, а той! Сякаш знаеше какво да прави с една съпруга!

Какво си въобразява тя? Затова каза само:

— Да не си се побъркала?

Хлое вдигна ръка, за да го накара да мълчи.

— Моля те, изслушай ме, Джон. Като чуеш какво имам да ти кажа, ще се съгласиш, че ти предлагам чудесен план. От него и двамата бихме спечелили.

Джон вдигна обутия си в ботуш крак върху ръба на пейката, на която седеше, и обви с ръце коляното си. Наведе глава напред и нарочно се ококори с престорен интерес. И въобще не се потруди да скрие присмехулната си трапчинка.

— Онемях от любопитство, любима.

Хлое сви устни при предизвикателната му поза. После започна предварително намислената си реч.

— Както знаеш, винаги съм ти се възхищавала…

— Трогнат съм — той сложи ръка на сърцето си.

Хлое се зарече, че по-късно непременно ще й плати за това.

— Животът ти е пример, на който бих искала да подражавам. Разбираш ли, смятам, че живееш във възможно най-добрия свят.

Джон се облегна на дънера.

— И как така, Хлое?

— Наслаждаваш се на всички удоволствия, които ти се изпречат на пътя, и все пак не си ограничаван от предразсъдъците на обществото.

Джон вдигна едната си вежда.

— Има разлика между…

— Не съм свършила. Макар да съм само на деветнадесет години, не съм толкова наивна.

— Вече намекна за това — той я гледаше заплашително. — И какъв по-точно опит си натрупала…

— Джон, моля те. Въобразяваш си прекалено много — особено пък ако смята, че ще отговори на въпроса му! Истината бе, че нямаше абсолютно никакъв опит. Но това трябваше на всяка цена да скрие от него, ако искаше планът й да успее. — Работата е там, че онова, което открих, много ми хареса и сега бих искала да продължа с това развлечение.

— Развлечение?

— Така да се каже — тя се покашля. — Но докато сега имам практически знания, липсва ми техника. И точно затова на сцената излизаш ти.

— Ти определено си се побъркала — Той се изправи и се надвеси над нея. Това вече бе обидно! Той не можеше да повярва за какво точно го моли тя. Не смяташе, че е нечий инструмент за упражнения — той си бе оръжие за водене на битки! — Каква игра играеш?

— Не е игра, виконте — Хлое извърна лице от него. Мразеше се, че трябва да го кара да вярва на една лъжа. Но то бе съществена част от плана й. — Баба вече говори за балове за представяне в обществото и тям подобни. Но при дадените обстоятелства от това няма никакъв смисъл.

Той сви юмруци.

— Да не намекваш онова, което ми се струва?

Хлое прехапа устни и кимна.

Джон прокара пръсти през дългата си коса. Леко трепереха, явно заради шока, предизвикан от внезапното й разкритие, а не защото се е притеснил от самата новина. Просто досега никога не си бе представял Хлое в прегръдките на друг.

Но веднага изникна втора, доста по-тревожна мисъл.

Той внимателно постави ръце на раменете й.

— Да не би да не си…?

— Не! — възкликна тя, като се обърна и го погледна в очите. Не бе смятала да намеква подобно нещо. Достатъчно лошо бе, че вече е загатнала за това. Баба й щеше направо да припадне, ако дочуе нещо от този сорт. Жените Фонболар винаги са отивали под венчилото чисти. А как се държаха след това със съпрузите си, бе съвсем друга история.

Джон издиша дълбоко и с облекчение. По някаква странна причина обаче ужасното стягане в гърдите му не изчезна.

— Не такъв живот търся… Твоят е пълен с приключения и удоволствия. Защо тогава на мен да бъде отказано подобно нещо само понеже съм жена?

Джон изпъшка. Нещата се оказаха по-лоши, отколкото бе очаквал.

Хлое продължаваше да го убеждава.

— Знаеш, че обществото не гледа с добро око на неомъжени госпожици, които си търсят развлечения. А една омъжена жена, която прави съвсем същите неща, е просто пренебрегвана или дори аплодирана от всички. Така че виждаш защо искам да се ожениш за мен…

Ето това вече преля чашата!

— Хлое, това е най-абсурдното нещо.

Тя го ритна но глезена.

— Хлое!

— Изслушай ме! Кой друг би си затварял очите за моите забежки освен теб… Лорд Секс?

Очите му се присвиха злокобно.

— Откъде си чула…

— Кой може по-добре от теб да ме научи на тънкостите в леглото?

Това го сепна. Червени коси, разпилени по сатенени чаршафи… Неговите чаршафи.

Той моментално потисна този смущаващ образ. Но по бузите му — невероятно! — се разля малко по-тъмен бронз.

Хлое продължи неумолимо:

— А и на кого мога да доверя грижите за моята собственост и за благополучието ми, освен на теб? Ти си като член на семейството от години, а си и най-добрият ми приятел.

Прочувствените й думи го трогнаха повече, отколкото тя би могла да предположи. В този миг той разбра, че винаги е чувствал Хлое по-близка от всяко друго живо същество. Както все още умът му бе парализиран от току-що направеното откритие, последните й думи го свариха неподготвен.

— Собственост? Какво имаш предвид?

Хлое се впи в тази цепнатина в стената и реши да изиграе и следващия си коз. Тя искаше Джон, а ако той желае имението й повече от самата нея, това просто би й дало време, за да го обработи. За съжаление вече й се струваше, че за този проект ще й трябва много повече, отколкото бе предполагала. Но Хлое никога не се бе заблуждавала за това. Развратниците бяха ужасно трудна порода за опитомяване.

— Да не си забравил, че Chacun a Son Gout ми принадлежи? Онзи, за когото се омъжа, ще придобие правата върху моята собственост, тоест върху имението.

Забелязала изненаданото му изражение, тя реши да кове желязото, докато е горещо, и вдигна ръце във въздуха с театрален жест.

— Нима ще позволиш то да попадне в ръцете на друг? Кой друг би се грижил за него така добре както теб? Зная, че винаги си обичал тази къща.

Думите й го накараха да се замисли. Всъщност той никога не се бе сещал за това. Кой ли ще заеме стаята му? Какво ще стане с тази прелестна къща? Той се вгледа в Хлое така, сякаш я виждаше за пръв път А на кого ще повери да се грижи за неговата малка Хлое? Отговорността за нея винаги е била негова.

Досега никога не бе обмислял тези неща. Някак все бе приемал, че нещата ще продължат да си бъдат все същите. И ето, изведнъж се бе превърнал в угрижен човек.

Хлое забеляза колебанието му. Затова се прицели добре и стреля отново.

— Помисли за това, Джон. Chacun a Son Gout — твой!

Чувствените му устни се стегнаха. Трапчинката, която при усмивка се очертаваше дълбоко в бузата му, сега само леко се вдлъбна. Хлое добре познаваше това изражение — означаваше, че Джон обмисля нещо, което не е сигурен дали ще му допадне.

Тя си пое дълбоко дъх и продължи смело напред. Всичко, което значеше нещо за нея, сега бе заложено на карта. Погледна го право в очите:

— Зная какво искам.

Джон се зачуди дали наистина има представа в какво ще се забърка, ако сключат тази сделка. Прякорът му Лорд Секс бе по-заслужен, отколкото нейното младо съзнание можеше да си представи.

Под гъстите тъмни дъги на клепките му проблесна предизвикателно изумрудено пламъче.

— Мислиш си, че ме познаваш? — гласът му бе копринено мек и провлачен, а дългите мигли се спуснаха над очите му.

— Да.

— Всичко, което си чувала за мен, е самата истина. Наистина съм извършил всички онези мръсни неща — той я предизвикваше. — А и много други.

Хлое дори не трепна. О, как само щеше да го ругае и проклина по-късно, усамотена на безопасно място в гардеробната си, но точно сега бе съвсем наясно, че той обмисля предложението й и се чувства неловко. Именно затова се опитва да я изплаши и откаже.

Като се замисли, то направо й се стори почтено.

— Знаеш ли, Джон, наистина приличаш на Дон Жуан. Сигурно Моцарт си е представял именно теб, когато го е композирал.

Ъгълчетата на устните му се извиха.

— Не е точно така. Бих могъл спокойно да се дуелирам със съпруг, баща или любовник, но никога не бих поканил духа му на вечеря. Дори едва понасям Дитер на нашата маса.

— О, бъди сериозен, Джон.

Той се засмя.

Макар и да го познаваше от толкова години, тя почувства как сърцето й запърха. Лорд Секс наистина. Този дълбок плътен смях можеше да накара всяка жена да потръпне.

— Развратникът си е развратник — измърмори под носа си. — Във всеки случай поне няма да остана разочарована от избора си за частен учител.

Откъде ли бе събрала толкова жлъч, та да спомене пред него подобно нещо, тутакси се учуди Хлое.

Без думи Джон продължаваше да я гледа изпод полуспуснатите си клепки.

Изнервена от този оглед, а и тъй като го бе изтълкувала погрешно, Хлое реши да добави:

— Разбира се, бих могла да си намеря и друг за тази част от задачата, но си помислих, че с твоя богат опит ти би могъл да бъдеш най-добрият учител… О!

Джон рязко я притегли на пейката. И то точно върху скута си.

От проницателните изумрудени очи изскачаха яростни искри.

— Ако ще има някакви частни уроци, паленце, аз съм този, който ще ги преподава.

При тези думи широката му длан я тупна по гърба.

Тази реакция далеч надвишаваше очакванията й. О, изглежда, Джон почти ревнуваше! От години не я бе потупвал.

Но Хлое моментално се окопити. Какво си мисли тя? Та това е Лорд Секс, за бога! И думата ревнувам въобще не фигурира в речника му.

Все още.

Хлое се опита да се измъкне и да се изправи.

— Щом настояваш.

След това умишлено се прозя, уж отегчена от тази тема.

Зениците на Джон се свиха като карфички.

Тя прие това за окуражаващ знак.

— Има още нещо. Хлое — каза той с нисък и премерен глас.

— Да, Джон? — тя приглади косата му зад ухото.

— Ако реша да обмисля предложението ти — Хлое се изправи като пружина на скута му — казах ако… тогава и аз ще поставя едно условие.

— Условие?

— Да. Докато трае обучението ти, не искам да се срещаш с други мъже.

Тези думи сепнаха и двамата. Но Джон се съвзе първи. Не искаше да се замисля защо поставя това условие. Знаеше само, че след като то самичко се отрони от устните му, тази идея му харесва. Харесва му, и още как! Направо бе обсебен от нея.

— Не искам някой да се намесва в преподаването ми — той се опитваше да пооглади странното изискване. — Имам отлична стратегия. Не искам някой друг да проваля частните ми уроци и да те обърква.

О, нима! Хлое едва успя да сдържи победния си вик. Този резултат далеч надминаваше и най-смелите й надежди. Но тя внимателно прикри радостта от триумфа си.

Мозъкът й усилено работеше и тя побърза да вмъкне:

— Ще се съглася с условието ти, ако и ти се съгласиш със същите изисквания, Джон. Никакви други жени… докато ме обучаваш.

Клепачите му потрепнаха и Хлое разбра, че го е била на собствената му игра.

— Само така ще е честно — тя приглади реверите му. — Колкото и невероятно да звучи, и аз бих могла да те науча на нещо. Но ако не искаш, нямам нищо против…

Едно мускулче на челюстта му потрепна.

— Отлично. Но само докато трае обучението ти.

Хлое се ухили самодоволно.

— Което започва след като се оженим.

Това така го ядоса, че чак ноздрите му се разшириха. Как бе позволил да се стигне дотук?

— Това означава ли, че си съгласен с плана ми? — попита тя съвсем спокойно.

Джон все още не бе готов да вземе такова съдбовно решение. Той поклати пръст към нея.

— Казах ако, котенце. Ако.

Хлое кимна и му се усмихна невинно.

В отговор на бузата му се появи мъничка трапчинка.

Хванах го, възтържествува тя.

 

 

Джон крачеше из обширните градини на Chacun a Son Gout.

Самотните разходки винаги го успокояваха. Красивият, уханен парк, изглежда, подпомагаше мисловните му процеси. А в момента имаше да мисли за толкова неща!

Да се ожени за Хлое?

Той! Най-прочутият развратник в Лондон.

Полудяла ли е?

Абсолютно сигурен бе, че тя би могла да си намери къде-къде по-добра партия. При тази мисъл подритна едно камъче на пътеката.

Е, може би не чак по-добра, но поне също толкова добра.

Той тропна с ботуша си, като подплаши ято яребици и те и излетяха във въздуха. Добре тогава, но никой да не е посмял да се приближи! Нужни му бяха дълги, дълги години, за да придобие и усъвършенства експертната си техника.

Да, той бе най-добрият кандидат за тази задача. Това му бе съвсем ясно. Дори би могъл да ръкопляска на доводите й.

Всъщност досега никога не се бе замислял за женене. Въпреки натиска, упражняван от вуйчо му, за наследник, а и няколкото случая, при които се бе озовавал пред дулата на пистолети, прицелени в него от вбесени бащи, братя и наставници, той никога не бе успял да се убеди в целесъобразността на подобна стъпка.

Но макар лошата му слава да се носеше навсякъде, той никога не бе съсипвал репутациите на невинни момичета. Тъкмо напротив, винаги бе предпочитал по-зрелите и умели партньорки, жени, които знаеха точно какво искат и точно какво е готов да им даде. Ни повече, ни по-малко.

Никога не бе ламтял за пари или имоти. Истинските интереси на Джон се отнасяха до нещо далеч по-сериозно.

А сега положението бе опасно.

Като излезе от розовата градина, той сви наляво и се отправи навътре в лабиринта.

Почти без да обръща внимание откъде точно минава (познаваше този лабиринт на пръсти), продължи да обмисля предложението на Хлое.

Добрата страна на нещата бе, че тя определи границите на отношенията им, като по този начин облекчи поне част от напрежението относно онова, което го очаква. Май това нямаше да прилича на истински брак.

Но тази мисъл някак го тревожеше.

Джон прокара пръсти през гъстата си златиста коса и се опита да погледне предложението й от друг ъгъл.

Разбира се, че ще е истински брак! Просто няма да изглежда така.

И когато и двамата са готови, да… тоест, когато той вече ще я е научил на всичко, което трябва да знае…

Раздразнен, Джон изостави тази посока на разсъждаване.

Излязъл от лабиринта, той се отправи към вечнозелените градини и езерото отвъд тях. Chacun a Son Gout бе направо вълшебен по това време на годината. Макар че според него имението бе несравнимо през всеки сезон.

Мисълта да прекара остатъка от живота си заедно с Хлое внезапно му се стори неудържимо привлекателна. Винаги се бяха разбирали чудесно помежду си.

По някаква причина винаги бе чувствал това момиче особено близко. Той наистина се възхищаваше на вуйчо си и му бе приятно да е с него. Но Хлое бе тази, за която се сещаше, щом си помислеше за място, наречено в мислите му дом.

Може би това бе така, защото се смяташе отговорен за това девойче.

Устните му се разтеглиха в лека усмивка. Въпреки склонността й да върши пакости и какви ли не безразсъдни неща, тя винаги си оставаше най-милото момиче. Спомни си как веднъж, когато бе на около осем години…

Някъде прозвуча зовът на гъска, която вика партньора си, и това наруши концентрацията му.

Джон седна върху меката трева на брега на езерцето под една плачеща върба. Нежен ветрец развя косата му, дълга до раменете. Загледан към спокойните води, той се замисли за детството си. А това не бе сред нещата, които обичаше да прави често.

Също като него, баща му бе прахосник. Разликата бе само в това, че не жените привличаха предишния виконт, а игралните зали. Още когато Джон бе на пет години, баща му вече се бе устремил към банкрута си. Когато стана на осем, бе намерен мъртъв с куршум в челото, който вероятно бе изстрелял самият той.

Но странно, майката на Джон все още мислеше, че обича онзи неудачник дори и след като той ги бе оставил на практика без пукната пара. Имението им си бе отишло, наследството му — също. Едва намериха покрив над главата си в една схлупена селска къщурка.

Майка му правеше всичко по силите си, за да предпази невръстния си син. Но понякога това не бе достатъчно. Тя се спомина няколко години по-късно и го остави съвсем сам.

Казаха, че починала от кръвоизлив в белия дроб, но Джон знаеше истината. В съзнанието на младия виконт именно любовта на майка му към баща му я бе направила уязвима. Именно слабостта на баща му ги бе съсипала.

За един млад и лесно впечатлителен ум това не бе възможно най-добрият пример за радостите на семенния живот. Нито пък доказателство за благородните страни на любовта. През трудните години след тези събития — години, за които Джон не разказваше на никого — чувствителното момче се бе научило как да се предпазва. Да пази тялото, съзнанието и сърцето си.

По времето, когато вуйчо му го бе открил, вече шестнадесетгодишен, той бе полуумрял от глад и съвсем подивял. Въпреки това някак бе успял да запази през всички изпитания несравнимото си чувство за хумор и самонадеяната си осанка.

Морис бе убеден, че именно показната самонадеяност на Джон го е спасила от по-лоши ужасии. Но тази черта също така му пречеше да се изправи лице в лице с чувствата си.

Докато съзряваше, тази привидно безгрижна самонадеяност продължаваше да го обвива като мантия. По-скоро като здрава, непробиваема броня.

И точно тогава бе срещнал Хлое.

Тя бе само на шест години. Дребно момиченце със засмени виолетови очи и рижа като морков коса. И без родители. Нейните хитрини, очарователната й личност, а и склонността й към пакости моментално плениха младия виконт. Хлое се превърна в единствен обект на неговата загриженост. Той се грижеше за нея, предпазваше я, обожаваше я.

От онзи миг Джон пое отговорността за нея.

Вярваше, че е единственият, който разбира какво би могло да й се случи, затова и единствен би могъл да я предпази.

Нито за миг не му мина през ума, че Хлое в действителност не е заплашвана от нищо. В нея той виждаше собственото си положение преди години, затова я пазеше така пламенно.

Неговата собствена уязвимост бе явна единствено за Хлое.

Джон хвърли едно плоско камъче и проследи подскоците му няколко пъти по повърхността на водата. Спомените за детството винаги го натъжаваха. Защо въобще се осмели да се върне към тях? Те нямаха място в настоящия му живот, нямаха никакво отношение към сегашното положение.

Какво да направи с предложението на Хлое? Да се ожени за нея, за да попаднат в сигурни ръце имотите й? Тази мисъл, която отпърво му се бе сторила направо смешна, сега изглеждаше доста привлекателна. Особено сред спокойствието на тази градина, до езерцето…

Като се изпъна върху меката трева, той подпря глава върху кръстосаните си ръце. Лекият ветрец повя в косата му и прохлада заля врата му. Звукът на плискаща се вода бе толкова успокоителен, че той почувства как се отпуска и го наляга дрямка.

Какво да отговори на предложението й?

Докато сънят го отнасяше, мислеше не за градини и имения. В онова полубудно състояние между съня и действителността плискащите се визии се превърнаха в червени коси, които се носеха към него. В съзнанието си той видя как се протяга просто за да докосне една къдрица, преди тя да отплава от нето, а после разбра, че я хваща и обвива около ръката си, за да я запази в безопасност.

И за нищо на този или онзи свят нямаше да позволи тя да му се изплъзне.

 

 

Джон лежеше изпънат на тревата и спеше дълбоко.

Класически красивото му лице, обърнато към нея, бе почти скрито от разпуснатата му коса. Черните му панталони очертаваха мускулест таз и яки бедра.

Изглеждаше прекалено красив, за да е истински.

Хлое поклати глава. Джон можеше да заспи навсякъде. Тя си каза, че това сигурно е задължително умение за един женкар.

Седна до него на моравата. Гледаше го. Глуповата усмивчица бе разтегнала чувствените му устни и той изглеждаше необичайно доволен от себе си. А ръката, върху която почиваше главата му, бе свита в юмрук.

Чудя се какво ли е сграбчил така? Направо си представяше какви долни завоевания сънува този негодник в момента! Хлое въздъхна. Щеше да е наистина трудно да го превъзпита.

Но не и невъзможно.

Тя знаеше точно какво трябва да направи, за да постигне целта си. Да му отпусне достатъчно свободно въже на примката, която му предлагаше, за да се съгласи той да вмъкне шията си в нея, образно казано.

Как може толкова порочен човек да изглежда тъй невинен в съня си? Тя направи гримаса към абсурдната картина, която изникна в съзнанието й. Невинничкият Лорд Секс. Ха! Стараейки се да не се изсмее на глас, тя се наведе напред, за да отмести нежно кичур коса от лицето му.

Наистина си струваше Джон да бъде превъзпитан.

В него имаше нещо изключително привлекателно. Който го видеше, моментално си даваше сметка за това. Все пак, Хлое винаги бе смятала, че в Джон има нещо много по-ценно от безгрижната му приятна мошеническа личност. Тя бе виждала у него проблясъци, които говореха за нещо много повече от това.

Истината за Джон лежеше дълбоко заровена в самия него: едно златно сърце, заключено от стените, които сам бе издигнал. Хлое се надяваше с цялата си душа, че именно тя е ключът на този затвор.

Несъмнено още от мига, в който се срещнаха, той стана неин. О, не телом, разбира се, но със сигурност духом. Тя винаги бе долавяла това: те си принадлежаха.

И винаги е било така.

И винаги ще бъде.

Но само от нея зависеше да накара този нехранимайко да го разбере. После да си го признае.

И точно там бе трудното.

Как може човек да накара един развратник, висок над метър и деветдесет, да падне на колене? Е, смяташе да разбере и да приключи с тази история. Тя си пое дълбоко дъх. Мога да се справя… Зная, че ще успея. Това бе шансът на живот й и бе твърдо решена да не го изпуска. Като откъсна една тревичка, тя се наведе над него и лекичко прокара връхчето й по устните му. Зелените очи на Джон се отвориха едва-едва. Както предполагаше, той се оказа доста чувствителен към физически дразнения.

— Ммм, здравей, мила — прошепна сънено той.

Доверчив като бебе, помисли си Хлое. Поне докато се разсъни напълно.

— Имал си тежка нощ, а? — подразни го тя.

Той се претърколи по гръб. Няколко копчета на бялата му риза бяха откопчани и Хлое успя да зърне опънатата му бронзова кожа и златна верижка тъкмо преди тя да се плъзне под ризата.

Като сключи ръце под главата си, той вдигна поглед към нея, а очите му искряха от добро настроение.

— Яздих като луд да стигна тук, и ти го знаеш.

— Да, сигурно… — тя плъзна стръкчето трева по устните си, привидно съвсем несъзнателно. Погледът му потъмня. Хлое тържествуваше. Това бе добър знак. Всъщност той, изглежда, вече бе взел някакво решение.

— Ела и легни до мен — рече тихо Джон и протегна ръка към нея.

Хлое преглътна. Бе желала да предизвика някаква реакция, но чак пък такава…

— З-защо?

Джон повдигна вежди.

— За да обсъдим икономическото положение в Англия! Ти за какво мислиш?

— Аз… ти… ти се шегуваш!

— Кой каза, че иска да подобри техниката си? Е, сега съм в подобряващо настроение — той потупа тревата до себе си.

Какъв негодник! Не беше казала това. Но май… точно това бе казала.

И все пак друго бе имала предвид!

— Това не е всичко. Ако помниш, предложението ми включваше и брак с теб.

Джон вече бе решил да го приеме. Но това съвсем не означаваше, че смята веднага да й го каже. Искаше му се да види дали… Ето на! Хлое се нацупи. Винаги правеше така, когато бе принудена да чака за отговор, който може и да не й хареса.

Джон се усмихна на себе си, после видя нещо различно в лицето й. Как така никога не бе забелязвал колко пълни и сладостни са устните й? Той се втренчи в устата й, запленен от откритието си. Веднъж влязъл в главата му, образът на тези устни сякаш не можеше да го остави на мира. Как ли би се чувствал, ако тези пълни, меки устни се докоснат до неговите?

Устните на Хлое.

Разтворени за него, канещи го все по-навътре…

Неочакваната мисъл почти го накара да изстене гласно. За щастие той успя да се спре навреме.

Джон премигна. Никога преди не бе мислил за Хлое по този начин. Както и да е, след като вече си го бе представил, смяташе да проучи въпроса. Цялостно и задълбочено. Самата мисъл затова го накара внезапно да пламне. Нажежен до червено.

Време бе да скочи върху плячката.

Ситуацията го налагаше. Ето защо Джон потри брадичка, сякаш все още премисляше думите й.

Хлое го наблюдаваше зорко като ястреб.

Почти е време, каза си той, но не съвсем…

Почувствала, че Джон е готов да й съобщи отговора си, тя затаи дъх и се наведе напред.

— Съгласен съм. Ще се оженя за теб.

Ето сега!

Хлое издиша затаения досега дъх, но само ахна и почти се задави с него, тъй като ръцете на Джон светкавично се бяха протегнали, сграбчвайки раменете й, и той я притегли върху себе си.

— Джон! — тя отчаяно се опита да се измъкне от желязната му прегръдка.

— Но, първо, искам да опитам от онова, което ще получа — силните му ръце я бяха обвили неумолимо и я притегляха още по-силно към него. Главата му се наведе към нея.

Хлое се опита да го отблъсне. Какво му става? Само преди минутка изглеждаше толкова кротък… Да, като сънен тигър — призна си тя със съжаление. Но в никакъв случай нямаше да позволи това! Според плана не трябваше да стигат до крайности до сватбената церемония.

Първо, той бе прекалено опитен, за да може тя дори и да си помисли, че би успяла да го контролира. Никога не би могла да го спре, ако реши да я обладае. Второ, ако той открие колко е неопитна, докато мигне, вече ще е отпрашил за Лондон.

Тъкмо когато устните му се навеждаха към нейните, тя светкавично вдигна ръка пред лицето си, за да предотврати докосването им.

— Какфо правиш? — изфъфли той с приглушен глас и устни, долепени до пръстите й.

— Не, не можем — тя говореше кратко и ясно, за да може той да я разбере.

Ръцете му, обвити около кръста й, се стегнаха още повече. Той леко отмести устата си, за да може да говори.

— Какво искаш да кажеш с това не можем? Разбира се, че можем! Ти самата каза, че…

Хлое поклати глава.

— Това е… семейна традиция за жените Фонболар. Никога не избързваме със семейното ложе.

Това поне бе вярно, доколкото и бе известно. И звучеше като добро извинение.

— Традиция? — той гледаше така, сякаш никога не бе чувал тази дума. — Какво ми пука за някаква си смешна традиция? Не ставай глупава, хайде да…

— Не, Джон, говоря ти сериозно. Не преди сватбата.

Ето как изглеждали женкарите, когато им откажат, удиви се тя. И сигурно за него изживяването е съвсем непознато.

Джон бе ядосан, и то повече, отколкото бе готов да си признае. Как така не?

— Това не го разбирам. Нали ти вече…

Хлое преглътна. Смелост!

— Сега е различно. Ти ще бъдеш мой съпруг. Според традицията трябва да почакаме.

Ето, това вече звучи съвсем убедително.

Той я наблюдаваше съсредоточено.

— Хмм.

Да не би да подозира нещо? Хлое реши, че се налага да отклони мислите му в друга посока.

— Искам да кажа, ако беше някой друг, ами… всичко щеше да е наред.

Тя го погледна изпод вежди.

Джон изглеждаше направо сащисан.

— Нима… нима твърдиш, че би легнала с друг, а не с мен?! — задавено попита той.

— Да, разбира се. Всъщност нашето споразумение би могло да не влиза в сила, докато се оженим, затова… — тя остави мисълта си многозначително недоизказана.

Той просто я гледаше, онемял от слисване.

Поела бе голям риск, но за момента това бе крайно наложително.

— И двамата можем да се чувстваме свободни, така да се каже, до деня на сватбата. Ако искаш, де — тя закима ентусиазирано, за да го подразни още повече.

Като видя, че мускулчето на челюстта му заигра, разбра, че тактиката е била успешна.

Моля те, не се съгласявай, Джон. Хлое чакаше отговора му като на тръни. Защо най-после не кажеш нещо?

— Колкото до мен — най-сетне процеди той през стиснати зъби, — споразумението вече е в сила. Ще чакаме. И двамата.

Тя едва се сдържа да не го прегърне възторжено. Но вместо това просто се престори, че й е все едно и сви рамене.

— Както искаш.

Капитулацията й мъничко го поуспокои, макар все още да изглеждаше доста сърдит.

— Това значи ли, че не можем поне да се целунем преди сватбата?

— По-добре да не го правим — отвърна Хлое. — Май никога не мога да се спра само с целувка — довери му тя.

Изумрудените очи се присвиха.