Дара Джой
Тази нощ или никога (6)

ГЛАВА ПЕТА
ХЛОЕ ПОЛУЧАВА ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, ЗА КОЕТО СЕ Е СПАЗАРИЛА

Той направо си изповръща червата.

Почти проснат на пода, стиснал здраво нощното гърне, Джон подпря влажното си чело на ръба на леглото. Затвори очи и зачака да разбере дали поредният пристъп на гадене е бил последен, или стомахът му възнамерява да направи още няколко салта и акробатики.

Джон се опита да възвърне нормалното си добро физическо състояние, като задиша дълбоко и равномерно. Какво му ставаше?

При друг случай би обвинил храната, но главният готвач Лафен бе изключително изкусен майстор, а и неприятното усещане в стомаха му се бе зародило още преди да е ял нещо. Всъщност то бе налице още като седна на трапезата. Появи се веднага след тоста на Пърси.

Да, първите симптоми се проявиха точно докато той произнасяше думите взаимно споразумение и в мига, когато осъзна, че Хлое наистина вече е негова съпруга.

И оттам насетне му ставаше все по-зле и по-зле.

Той отново вдиша дълбоко. Точно в този момент Хлое го чака там, в дъното на коридора, в тяхната спалня. Чака го да изпълни съпружеските си задължения.

За първи път през живота си Джон се страхуваше от правенето на секс.

Той разкърши рамене, за да се освободи от напрежението в мускулите си. Не че не я желаеше… Не се боеше от неуспех. Просто… — Джон блъсна чело в ръба на леглото — това значеше нещо за него, по дяволите!

Хлое бе единственият човек, пред когото някога се е разкривал напълно. Той имаше доверие в нея. Грижеше се за нея. А какво ще стане, ако те…? Възможно ли бе физическата им близост да повлияе на отношението им един към друг?

Джон изсумтя. Това сигурно е най-абсурдният въпрос, който някой мъж някога си е задавал! Само Хлое може да вкара подобна мисъл в главата ми.

Той разтри слепоочията си с пръсти. Това бе лудост. Сега ще стане, ще се изкъпе във ваната, ще си облече халата и ще отиде при жена си. Ще се наслаждават един на друг наистина много и нищичко няма да се промени.

Вече взел това решение, той се изправи и решително пристъпи към писалището си. Грабна четката си и кутийката с прах за почистване на зъбите и рязко я отвори. Прахът се разлетя във въздуха и го посипа от главата до петите. Джон затвори очи и преброи до десет.

Съвсем по мъжки той топна навлажнената четка в праха, събрал се във вдлъбнатинката на ключицата му, и затърка зъбите си.

Като приключи с това, си изплакна устата с розова вода и се отправи към ваната, приготвена за него точно пред камината. Това щеше да е втората му баня за деня. Прислугата го бе погледнала доста странно, когато си поръча за втори път гореща вода.

Е, след като ги бе накарал да свършат и тази работа, беше честно поне да използва водата. И той се потопи в нея.

Грабна сапуна и започна да се търка усърдно с него, а през това време обмисляше плана си за действие. Веднага щом се изкъпе, ще отиде при нея.

Веднага. Моментално.

А може би е добре да си измие още веднъж и косата?

Да, и без това е във ваната, нищо не му пречи да я измие. Той потопи глава под водата и започна усилено да търка със сапун косата си. Че само преди няколко часа вече я бе мил, явно въобще не фигурираше като информация в замъгления му мозък.

Получи се едно изключително дълго и обстойно къпане.

Ако например в Камарата на лордовете бяха свидетели на тази сцена, може би щяха да проведат оживен дебат на тема, какво ли толкова иска да измие от себе си виконт Секстън?

Приключил с това занимание, Джон си помисли, че може би не е лоша идеята, да полежи така в топлата вода, за да му се поотпуснат мускулите, които внезапно му се сториха някак схванати. И като изтегна едрото си тяло, колкото може по-добре в тясната вана, той се облегна назад и затвори очи. Златната верижка с мъничкия талисман се укроти върху гърдите му.

Прилошаването преди малко, отпускащата топлина на водата го накараха, без да иска, да заспи.

И когато отново отвори очи, водата бе леденостудена и часовникът над камината показваше, че са изминали цели два часа. Е, поне косата му бе изсъхнала.

Не можеше да отлага повече.

Трябваше вече да отиде при Хлое.

И да й каже, че им е нужно още време. Искаше и двамата, първо, да свикнат с мисълта, че вече са женени един за друг, преди да имат по-интимни отношения.

Взел това решение, той облече тъмнозеления си брокатен халат и се отправи по коридора към спалнята.

И нито за миг не му хрумна колко странно се държи, особено като се има предвид що за човек е по принцип. Един от най-прочутите женкари в Англия. И въпреки това, от десетките жени, с които бе спал, от безбройните връзки, които бе имал, той избра да се ожени за единствената жена, с която се колебае да има интимни отношения.

Но съзнаваше в момента само, че не иска да поставя на изпитание приятелството си с Хлое. Тя бе единственият човек в живота му, когото винаги е пазил. Да загуби Хлое? Гърлото му отново се сви и му се догади.

Това бе прекалено голям риск.

 

 

Но къде се губи той?

Хлое крачеше насам-натам из стаята в пищната копринена нощница и с коса, разпиляна по раменете и гърба й.

Обикаляше вече часове наред и с всяка стъпка тревогата й се засилваше. Защо не идва? Какво прави? Тя кършеше ръце от притеснение и нерешителност.

Може би трябва да отиде в стаята му и да види какво го е забавило толкова. Тя се поколеба и обмисли тази идея. Всичко бе приготвено тук, в тази стая. Ами ако отиде да види какво става и той реши да… да го направи още там? Какво ще каже тя? Извини ме, Джон, но би ли спрял за мъничко, колкото да се преместим в спалнята ни? Не можеше да си го представи…

Вратата се отвори и тихичко се затвори.

Хлое затаи дъх и се обърна.

Джон стоеше до вратата на стаята, а изражението му бе наистина странно.

Бе облечен в зелен халат и както й се стори, не носеше нищо друго. Косата му падаше свободно по раменете и светлината на огъня позлатяваше блестящата й коприна. Леко отворен на гърдите, халатът му разкриваше стегнатата златиста кожа, златната верижка проблесна под дрехата.

Сърцето на Хлое пропусна един удар. Никога не го бе виждала по-красив. И никога не го бе желала повече.

Те се гледаха така сякаш цяла вечност.

Но в миг едно изпращяване на дървата в огъня развали магията. И двамата понечиха да заговорят едновременно.

— Трябва да…

— Искаш ли…

И млъкнаха.

Хлое сключи пръсти, опитвайки се да спре треперенето им.

— Какво, Джон? — попита тя, почти останала без дъх.

Той потри врата си, скрит под разпуснатата му коса.

За миг Хлое си помисли какво ли ще е, ако не неговата, а нейната ръка докосва врата му. Искаше й се да усети допира на косата му точно така, да я остави бавно да се изнизва между пръстите й. Искаше да обсипе с мънички целувки лицето и мускулестата шия. Искаше й се да зарови лице в тази чиста коса, която винаги ухае на детелина.

— … така че, разбираш ли, просто ми се струва, че всъщност…

Хлое примигна. Какво каза Джон? Бе толкова запленена от видението си, че въобще не бе чула думите му.

— Работата е там, че мисля да напредваме бавно. Всичко се случи толкова бързо и нямахме време да…

О, Господи! Джон се е разколебал! Но така нищо няма да излезе! Ами ако реши, че е било грешка, да се съгласява с тази сделка и пожелае да я анулира? Mon Dieu, всичко ще е било напразно!

Хлое направо се паникьоса. Не можеше да изгуби Джон, не и след всичко това! И тя видя кристално ясно каква ще бъде следващата й стъпка. Не можеше да отлага повече.

Всичко щеше да се реши или тази нощ, или никога!

И тя се хвърли върху нищо неподозиращия виконт. Изненадан, Джон нямаше друг избор, освен да я хване здраво, когато тя обви крака около кръста му и сграбчи лицето му в мъничките си, но решителни ръце.

За пръв път в живота си Хлое долепи устни до устните на Джон и го целуна с цялата любов, на която бе способна.

Слисан, Джон леко отвори уста. Невероятните му зелени очи примижаха удивено.

Първо нищо не се случи.

Но после то се случи.

Като изригващ вулкан, гореща лава потече по цялото му тяло, по ръцете, по краката му, по слабините. Усещането бе толкова силно, че той едва успя да се задържи на краката си.

Сякаш по своя собствена воля ръцете му се обвиха около нея и я стиснаха като в менгеме. Без да съзнава действията си, той отвърна с целувка, събрала в себе си цялата страст, на която бе способен.

А тя съвсем не бе малко.

Притисната към него, Хлое простена под пламенната му атака. Врагът явно бе приел предизвикателството. И тя се опита да събере силите си за чувствената битка, която несъмнено предстоеше.

Той бе пламенен, необуздан и страстен. Истинският Джон, каза си тя, тържествуваща в победата си. А парещите му целувки направо я влудяваха.

Караше я да изпитва всичко онова, което си бе представяла, а и много повече. Цялостното въздействие на виконт Секстън далеч надминаваше очакванията й.

Въпреки скорошните си притеснения и твърдото си решение да поотложи нещата, сега Джон сякаш не можеше да спре. В мига, в който устните му се долепиха до нейните, той разбра, че този път всичко ще е различно. Изживяваше всеки допир, всяко движение, всеки дъх с цялото си същество.

Някъде в тъмните ъгълчета на съзнанието си той разбираше, че сега поведението му е коренно различно от обикновено. По принцип той не бе героя завоевател — а по-скоро изкусният прелъстител. Изтънчен, с искреното желание да върши всичко с финес.

Но сега гласът, който дрезгаво прошепна в малкото й ушенце: Не мога да чакам повече, искам да бъдеш моя, не принадлежеше на опитния прелъстител.

Нито пък гласът, който трепетно отвърна: Да, да, бе на свенливо наивно момиче, което отново, останало без дъх, долепи устни до неговите.

Страстта на Хлое, не по-малка от жестокия глад, който самият той изпитваше, го накара да я понесе през стаята към леглото.

Всъщност Джон бе така запленен от усещането, че държи Хлое в прегръдките си, че въобще не забелязваше колко неопитни са целувките й. Знаеше само едно: непресторената й реакция направо го влудяваше. За него поведението й бе само доказателство за силната й възбуда, която явно бе не по-малка от неговата.

Връхчето на езика й погъделичка ъгълчето на устните му. Джон буквално изтръпна. О, Хлое…

Сега тя имаше вкуса на единственото, най-неустоимото, нещо, което някога би могло да утоли изгарящото му желание.

Той простена, като засмука езичето й в устата си, без да го изпуска дори и докато я поставяше на леглото.

И от този миг насетне виконтът бе напълно неспособен да мисли трезво.

Което бе много добър резултат — като се има предвид какво предстоеше да му се случи.

Докато Джон безумно я целуваше и разкопчаваше копчетата на нощницата й с опитните пръсти, калени в безброй подобни схватки с облеклото на различни дами, Хлое храбро се стараеше да запази разсъдъка си.

При подобна чувствена буря това съвсем не бе лесна задача.

Наистина, тя винаги бе желала Джон именно в това състояние. Колко пъти бе мечтала за това, но някак реалността този път бе съвсем различна. Първо, тя никога не бе и предполагала колко… колко необуздан може да е той. И второ, не бе очаквала, че и самата тя моментално ще се зарази от тази лудост.

Хлое дълбоко си пое дъх, опитвайки се да реши какво да прави. Най-важно бе да не потъне в усещанията си. Тя трябва — на всяка цена — да държи нещата в свои ръце, иначе всичко ще бъде загубено.

Парещите му устни сякаш изпепеляваха кожата й, докато той бавно ги плъзгаше по шията й. Против волята й от устните й се отрони лекичък стон. Той сякаш още повече го разпали.

А може би, ако успее да го възбуди и още, той ще побърза повече.

Да. Така ще е най-добре. В това бе единствената й надежда. Трябваше да го накара съвсем да изгуби разсъдъка си, като в същото време самата тя остане трезва.

Погледът й, търсейки нещо окуражително, отскочи към стойката с порцелановата кана за вода, стратегически поставена до леглото. Тя си чакаше там търпеливо, надвиснала като Дамоклев меч за нищо неподозиращия виконт.

Хлое за миг се поколеба. Надяваше се баба й да й прости; все пак това бе една от любимите й порцеланови кани.

Угрижените й мисли бяха прекъснати от Джон, който ненадейно захапа ухото й и лекичко, но много възбуждащо, го подръпна. По целия й врат и раменете й пробягнаха тръпки.

Ето че всичко се оказва далеч по-трудно, отколкото си бе представяла! Ами ако съвсем я омае с ласките си? Хлое затвори очи и преглътна тревожно.

Не, не може да позволи това. Не и първия път.

С намерение да ускори развръзката на нещата, Хлое потърси с ръка колана на халата му. Възелът лесно се развърза, тя издърпа дрехата от раменете му и я хвърли на пода до леглото.

Щом ръцете й срещнаха голата кожа на гърба му. Хлое си даде сметка, че е била права. Джон наистина не бе облечен с нищо друго под халата.

Любопитството й надделя и тя се опита да надникне под рамото му, за да зърне съкровищата, които току-що бе разкрила. Досега никога не бе виждала гол мъж, а се говореше, че Джон бил изключително добре сложен и надарен навсякъде.

За нещастие нямаше възможност да се увери с очите си, тъй като при дръзките й действия мъжът върху нея изръмжа ниско и гърлено, завладян от неустоима страст, след което веднага издърпа нощницата й през главата и се излегна върху й в цял ръст.

Докосването на толкова много Секстънова кожа бе предостатъчно да я накара почти да се изгуби в чувствената наслада. Движенията на дланите му, които галеха цялото й тяло, бяха предостатъчни да я оставят без дъх.

Това е Джон. Докосва я. Люби я.

Тя простена името му, понесена на вълните на желанието си.

— Хлое… Хлое… — дишаше той насечено, а горещият му дъх изпепеляваше кожата й.

Мощните му бедра се вмъкнаха между нейните и тя усети как нещо твърдо и парещо се притиска към долната част на корема й. Върховете на пръстите му блуждаеха по гърба й, и тя разбра, че не би могла да издържи още дълго, без да се предаде на чувствената магия, с която той, изглежда, бе решил да я обвърже.

Подсъзнателно направо се дразнеше от внимателните му ласки. Сякаш имаше нужда да я разпалва повече!

Сега тя направо трепереше от желание и проклинаше факта, че не може да си позволи да се наслаждава на всичко това по-пълно. Бог й бе свидетел, след всичко, което бе и изтърпяла заради този негодник, и тя заслужаваше поне мъничко удоволствие!

Но трябваше да остави това за по-нататък.

С развратниците — въздъхна — трябва да се действа много внимателно, да не би да прегризат юздите. Тя умишлено се потърка в тялото му, като издаде звук, по нейна преценка подходящ за случая.

Джон се поспря за миг, колкото да я погледне озадачено. Разрошената му златна коса бе паднала на челото и той бе направо очарователна картинка.

Хм. Може би това прозвуча малко като скимтене на кученце. Тя бързо пренастрои височината на тона и опита отново.

Този път се получи. Той й отвърна с дрезгав стон, а устните му моментално покриха нейните.

Но въпреки чувствата й към Джон, въпреки желанието и решителността й, когато Джон започна нежно да проучва скритата й сърцевина с върха на члена си, за миг Хлое почувства как я обзема страх. Единствено непоколебимата й решителност успя да го прогони. С големи усилия.

Той трябва вече да свърши с това, повтаряше си тя, като се опитваше да не се предава на ужаса. Ето сега. Сега!

— Сега! — изтърси тя на глас.

В неопитността си Хлое нямаше как да знае, че Джон просто проверява дали вече е влажна, а в действителност той бе замислил много по-дълга любовна игра. Но като чу трескавия й вик, тази мисъл веднага се изпари от главата му.

— Да — дрезгаво изстена той. — Да, мила, сега…

Той се изви назад, приготвяйки се да проникне в нея. Ръката на Хлое се протегна и хвана дръжката на каната. Той извика името й, а зениците му бяха разширени от страст. И нахлу в тялото й.

Три неща се случиха едновременно. Хлое изпищя; Джон застина изумен; и една кана се строши върху главата му.

Хлое го наблюдаваше очаквателно. Прелестните зелени очи за миг се фокусираха върху нея, веднага след което бавничко започнаха да се събират над носа му.

— Ти… — бе всичко, което той успя да издума, преди да се строполи върху нея в безсъзнание.

О-ох, че е тежък!

Като се напъна с всички сили, тя успя да избута развратника от себе си и да го претърколи настрани, колкото да може да се измъкне изпод него от леглото.

Стиснала единия стълб на леглото, за да не падне, тя си пое два-три пъти дълбоко дъх, за да поуспокои нервите си. Едва ли ще има много време. Първото нещо, което трябва да направи, е да се измие, а после да събере парчетата порцелан.

Тя припряно се зае със задачата си. Като видя кръвта по бедрата си, малко й прилоша, но успя да устои на прималяването. Приключила и с това, тя огледа леглото за евентуални остатъци от обречената кана.

Доволна, че е събрала всички отломки, Хлое започна да роши с пръсти косата на Джон, за да изглежда правдоподобно. А и се надяваше той да не забележи голямата подутина, която бе изникнала точно на темето му.

Когато той се събуди, тя вече ще спи до него, сякаш всичко е било съвсем нормално. Джон ще си помисли, че е заспал веднага щом са свършили и затова няма да има ясен спомен какво точно се е случило, преди да го цапардоса с каната по главата. Всичко щеше да е съвсем наред…

Хлое седна на ръба на леглото и се хвана за челото. Май трябваше да пообмисли този момент малко повече. Ами, ако помни? Глупости. Малко целувки, малко прегръдки, и готово…

Две убийствено изумрудени очи се бяха вторачили в нея.

Хлое ахна сепнато. Как може вече да се е събудил? Трябваше все още да спи!

Веднъж вече бе виждала това изражение на лицето му. Тогава тя бе на десет години и бе поръсила всичките му панталони със сърбящ прах. Леле, тогава той наистина бе излязъл от кожата си.

И когато успя да я докопа — а за да го стори му се наложи да се изкатери след нея по едно дърво — тя не можа да седне удобно на насиненото си дупе цели два дни.

А доколкото можеше да се съди по изражението му сега, този път той бе дори по-ядосан.

Една ръка се протегна през леглото, за да сграбчи в желязна хватка китката й.

Хлое изпищя и скочи от леглото.

Съвсем гола и с коса, развяваща се зад гърба й, тя се стрелна през спалнята към всекидневната и оттам направо към вратата, водеща вън от апартамента им.

Отвори със замах тежката дъбова врата и затича с всички сили по коридора на източното крило на замъка.

— Хлое-е-е! — изрева Джон след нея.

Ситуацията въобще не бе от онези, при които човек може да се поспре и да ги обмисли трезво. Mon Dieu, ревеше направо като побеснял бик! Може да поговори с него едва след като се успокои.

А това, ако се съди по зловещия му рев, щеше да се случи едва след три-четири месеца.

Хлое въобще не очакваше Джон да хукне след нея. Но шляпането на босите му крака по паркета точно зад гърба й определено подсказваше решението му да я догони.

Друго доказателство, че той е по петите й, бе писъкът на камериерката, която съвсем случайно тъкмо в този момент се появи иззад ъгъла с купчина чисти чаршафи. И едва не се блъсна в новия господар на къщата, който, чисто гол, тичаше лудо по коридора и ревеше името на жена си.

Горкичката камериерка замръзна на мястото си, изпусна чаршафите и покри очите си с ръце, като изригна всякакви клетви по адрес на тия развратници.

Но в мига, в който негова светлост прелетя покрай нея, любопитството й надделя и няколко пръста на ръцете й се поотместиха, за да позволят на женицата да поогледа мускулестите му задни части. Тя въздъхна, прехласната от фамозната гледка.

Като разбра, че няма кой да чуе виковете й на възмущение, тя сви рамене. После се наведе, прибра разпилелите се чаршафи и продължи по коридора.

При писъка на камериерката Хлое трепна. Слава богу, че баба й бе оставила това крило сравнително ненаселено от гости! Тя свърна зад един ъгъл, като търсеше път за бягство.

Не трябваше да забравя, че Джон има противния навик да разплита всякакви загадки близо до първоизточника им. Хлое разтри задните си части, трепвайки от спомена за синините по тях. И се мушна в една прикрита със завеси ниша в стената.

Приковал поглед в жертвата си, Джон въобще не обърна внимание на попръжните на камериерката. Бе прекалено бесен, за да обръща внимание на подобни глупости. Да видим къде е тази малка проклетница?

Погледът му хитро се плъзна към нишата. Завесата пред нея лекичко трепереше. Мм-хмм.

Тъкмо смяташе да се мушне вътре, две виолетови очи надникнаха иззад нея, за да проверят обстановката. И значително се разшириха, когато ги осени прозрението, че той се намира точно пред тях.

В същото време Джон чу гласове откъм далечното стълбище. Явно някакви окъснели гости се прибираха по стаите си. А господарят и господарката на къщата се намираха насред коридора както майка ги е родила! Той трепна, като си представи на какви ли клюки и слухове би дал храна подобен факт.

Затова бързо се вмъкна зад завесата и покри устата на Хлое с ръка, като я притисна плътно до стената в далечния ъгъл на нишата.

— Да не си гъкнала! — изсъска той в ухото й.

Тя го гледаше с ужасени очи иззад ръба на ръката му. Гласовете отвън се приближиха.

Джон се облегна върху нея, а топлата му суха кожа се долепи до нейната. Тя можеше да усети цялото му тяло, всяко мускулче по него, цялата му сила, докато той я държеше на мястото й. А нямаше и капка съмнение, че целият е пламнал.

Пламнал от гняв, но и от нещо друго, което тя отпърво не позна.

— Бих могъл да те обладая още тук — веднага — ето до тази стена — дълбокият му глас бе съвсем тих, но безкрайно заплашителен. — Това известно ли ти е, Хлое?

Тя замръзна. Думите му не целяха да я очароват. Напротив, очакваше се сериозно да се замисли върху тях.

Тя поклати глава, а косата й се допираше до гърдите му.

— Да, има много неща, които не са ти известни — той говореше съвсем тихо, долепил устни до шията й. Свободната му ръка се плъзна по гърба й и обхвана задничето й, като я прилепи към тялото му.

Хлое почувства колко твърд и издут е членът му и как пулсира, долепен до корема й.

Въпреки страхът любопитството я караше да се чуди как ли изглежда. Усещаше го наистина голям и все още не бе виждала…

Той махна ръката си от устата й и притисна устните й в целувка, целяща сякаш да я накаже. Хлое не бе свикнала Джон да я целува. Лорд Секс. Коленете й омекнаха.

Но мощните му ръце я държаха здраво.

— Защо ме излъга, че не си девствена, котенце? — той говореше тихо, а устните му бяха само на косъм от нейните.

Гласовете вече се чуваха почти до тях.

Хлое преглътна. Беше се надявала гневът му да се дължи на удара по главата, а не на лъжата й. Но явно тази вечер нямаше късмет!

— Значи си разбрал и това? — едва попита тя, съвсем обезкуражена.

Гласът му затътна в ухото й, а принудата да шепне, за да не ги открият, съвсем не можеше да прикрие яростните нотки в тона му.

— Не се ли вслушваш какво говорят за мен — че съм спал с почти половината жени в Англия? — горещият му дъх пареше ухото й. — Разбира се, че веднага разбрах.

Хлое не бе сигурна дали е чула правилно. В гласа му имаше нещо странно. Тя вдигна поглед и се опита да го огледа в тъмната ниша, но чертите му си оставаха скрити.

— Отговори ми, Хлое!

Равният сдържан тон я разтревожи. Но тя забеляза, че внимателните му жестове бяха някак в разрез със заплашителния му глас.

Хлое реши, че ще е най-добре да му каже истинската причина. Тя не бе цялата истина, но все още не бе нужно да разбере всичко.

— З-защото иначе нямаше да се съгласиш с плана!

— Плана? — Хлое долови слисването му. — Не ми казвай, че все още не си изоставила тази откачена идея да…

— Права ли съм? — бързо го прекъсна тя. Нямаше никакво намерение да отговаря точно на такъв въпрос.

Той се поколеба. Значи е била права.

— Виждаш ли? Не можех просто така да ти кажа, щеше да си помислиш съвсем друго нещо — той явно не забеляза колко двусмислени са думите й. Още по-добре, въздъхна. Всичко това бе наистина трудно.

Гласовете заглъхнаха по коридора.

— Дори и да е така, ако просто ми го бе казала тази нощ, щях да съм много по-… внимателен с теб — за нейна изненада устните му целунаха челото й.

Очите й се напълниха със сълзи. Жестът му, целящ явно да я утеши, направо щеше да разбие сърцето й. Той бе както винаги любящ и загрижен — но като семеен приятел. Целувката, която постави на челото й, не бе страстната ласка на съпруг или любовник.

От ъгълчето на окото й се отрони сълза и се търкулна по бузата й. В тъмнината на нишата тя капна точно върху ръката на Джон.

Моментално го обзеха угризения. Хлое рядко плачеше. Сигурно й е причинил ужасна болка, когато я е обладал.

— Котенце, наистина съжалявам! — той я гушна утешително в прегръдката си.

Милото му държание и това, че явно погрешно разбра поведението й, я накараха да заплаче още по-силно. Тя зарови лице в гърдите му, опитвайки се да спре сълзите си, но не успя.

Джон я прегърна още по-силно.

— Моля те, миличка, недей…

— Д-дай ми малко време — изхълца Хлое.

Той леко се усмихна, като потърка брадичката си в главата й.

— Носът ти е замръзнал.

— Така ли? — тя подсмръкна.

— Да, маймунке. Сигурно ще настинеш… Нека те заведа обратно в леглото — той я вдигна в прегръдките си.

Когато излезе от прикритата със завеса ниша, свещите по стените осветиха с бледа светлина жената в ръцете му. Тя се взираше в лицето му, а виолетовите й очи все още бяха влажни от сълзите й. Меките й устни бяха леко подути от целувките му, а по страните й бе избила руменина от събитията през нощта.

Джон я гледаше и онова нещо в гърдите му отново подскочи.

Не бе сигурен какво точно е то, но вече ясно си даде сметка за усещането. Същото проклето нещо му се бе случило и в тяхната спалня, когато тя го целуна за пръв път.

Очите им се срещнаха. Всичко около тях сякаш избледня.

— Нека те целуна, Хлое — прошепна той.

Тя поднесе устни към неговите.

Джон долепи уста до нейната. Тих стон на удоволствие се откъсна от гърлото му.

Той задълбочи целувката си, засмука устните й, опитвайки се да се наслади изцяло на вкуса й.

Това вече наистина е целувката на съпруг, помисли си Хлое.

Тя отдръпна лице, за да се вгледа дълбоко в очите му. С женския си усет, за който досега дори не бе подозирала, разбра, че я желае. Наистина я желае.

Той решително тръгна назад към спалнята.

И по целия път дотам, нито за миг не откъсна поглед от очите й.

А Хлое не бе съвсем сигурна кой от двама им е по-изненадан.

Той затвори вратата с крака си.

По поведението му Хлое почти очакваше да я облегне на стената и да я обладае още там точно както бе предложил по-рано.

В действителност Джон си го помисли, но се отказа от идеята. Не я желаеше по този начин. Или поне не тази вечер.

Той тръгна право към леглото. Лорд Секстън бе съвсем наясно какво иска.

Никакви сложни пози.

Никакви внушителни техники.

Просто нея. Здраво обвита около тялото му.

Той нежно я постави на леглото, като внимателно разстла червените й коси по възглавниците. Точно така си я бе представял. Сърцето му заблъска в гърдите. Тя бе толкова жестоко красива!

Няколко дебели свещи осветяваха стаята и леглото. Опустошителният му поглед я поглъщаше цялата. Всъщност досега въобще не бе имал възможност да й се нагледа до насита. И сега реши да си позволи това удоволствие.

Бе виждал други жени, които може би бяха с по-тънки талии и с по-дълги крака, но в неговите очи нито една от тях не можеше да се сравнява с Хлое.

За него тя винаги си оставаше образец на съвършенството.

А сега дори и повече.

Като подпря коляно на леглото, той се наведе и обви един червен кичур коса около китката си. И така, държейки я здраво в ръцете си, той се излегна върху нея.

По някаква причина Хлое бе по-притеснена от първия път. Сега Джон смяташе да я люби. Изцяло. Решителността му бе просто изписана на лицето.

И макар че и тя го желаеше, онова, което бяха сторили първия път, й се стори много болезнено. Докато той я оглеждаше, тя също бе провела малко разследване на тялото му и й се стори, че той е някак много… голям. И сигурно пак щеше да боли.

А тя не бе сигурна дали е готова и за това при всички неща, които й се бяха случили тази вечер.

Сигурно опасенията й бяха проличали, защото ръката му нежно обхвана бузата й. Палецът му се плъзна по пълната й долна устна.

Гъстите черни мигли прикриваха очите му, докато той наблюдаваше как палецът му я гали и как устната й танцува при ласките му.

За миг по тялото му пробягна едва доловима тръпка, но Хлое я почувства.

Той вдигна очи към нея. В тях гореше изумруден пламък. Гласът му прозвуча много сурово и решително.

— Ще ти доставя толкова голямо удоволствие…