Катрин Харт
Изкушение (22)

Глава двадесет и втора

Когато Арт Мейси, придружен от приятелката на Аманда от парахода, ниската блондинка Бетси, спряха с каретата пред „Мисти Вали“ два дена по-късно, Грант направо умря на място. Първата му мисъл беше, че Аманда наистина възнамерява да превърне къщата им или в игрален дом, или в място с лоша репутация.

Преди да успее да се осъзнае от шока при неочакваното пристигане на Мейси и Бетси — хора, които изобщо, не би искал да вижда — и преди да се прояви като пълен глупак, той забеляза, че момичето лошо куцаше и малкото му бледо лице беше се изкривило от болка. Тогава у него се пробуди джентълменското отношение и като си припомни, че трябва да се държи като истински мъж — нещо, което майка му се беше опитвала да му набие в коравата глава — той побърза да помогне на приближаващата двойка. По-късно, когато настаняха удобно приятелката на Аманда, щеше да иска обяснения.

— Мейси, Бетси, добре дошли в „Мисти Вали“ — каза той и учтиво кимна с глава. — Заповядайте, влезте. Ще изпратя да повикат Аманда. Предполагам, че е в кабинета. — Като се приближи неуверено към Бетси, той попита: — Може ли да ви придружа, мис?

— По-добре не, Гарднър — отвърна Мейси. — Бетси има няколко счупени ребра и по-добре сама да прецени как да се движи, за да не я боли.

— Все пак благодаря — каза тя, като направи болезнена гримаса.

Докато стигнаха до вратата, Аманда вече беше там и ги посрещна. Доволната й усмивка веднага се стопи и лицето й придоби загрижено изражение.

— Бетси, скъпа, какво се е случило?

Грант беше убеден, че някой от клиентите на Бетси я е пребил, но отговорът на Мейси беше далеч по-зашеметяващ.

— „Царицата на хазарта“ избухна във водата на четвърти юли. Мислех, че сте прочели за това. Пишеше го почти във всички вестници.

— О, господи! — Аманда пребледня и за момент Грант си помисли, че ще тя припадне. Той се пресегна към нея, за да я подкрепи, а Мейси заведе Бетси до най-близкия стол и й помогна да се настани в него.

— Напоследък нямахме много време за четене на вестници — каза Грант. — И никой не е бил в града от няколко дена, тъй че тази новина е голяма изненада за всички нас.

Като се намръщи, той погледна към Аманда и видя, че се е вцепенила от уплаха.

— Добре ли си, скъпа?

— Добре съм — каза тя, като потрепери и си пое дълбоко въздух, без изобщо да забележи загрижеността му. Като направи усилие да се отърси от шока, тя отиде към Бетси, коленичи до нея и взе хладната й ръка.

— Нещо много лошо ли се е случило? — попита тя, страхувайки се от отговора.

— Да — отговори Бетси, хълцайки, а големите й кафяви очи се изпълниха със сълзи. — Нещо наистина много лошо. Аманда, Амос е мъртъв! Също и капитанът и старият Нети. Ела Мей също е вече погребана! О, божичко, Манди! Беше толкова ужасно! Същински ад!

Сълзите на Аманда се търколиха и паднаха върху треперещата ръка на Бетси.

— О, Бетси, толкова съжалявам! Но сега ти си тук. Ти си жива и си тук при мен. Аз ще се грижа за теб и ти скоро ще бъдеш отново добре. Обещавам ти, Бетс. Обещавам ти. О, господи, толкова съм благодарна, че си жива!

— Но е някакво чудо — каза Мейси. — Този параход направо експлодира като огнена топка и когато пушекът се разсея, от него бяха останали само дъски.

— Как се случи? — попита Грант.

— Както разбрах, на притежателите на парахода много им се е искало да направят тържествено честване и никой не е успял да ги убеди да си променят мнението. Проклети да са тези глупаци! На всичкото отгоре са постъпили още по-глупаво, като претъпкали парахода и взели двойно повече пътници от обикновено. Около стотина човека загинаха при експлозията или се удавиха, опитвайки се да стигнат до брега. Още осемдесет бяха ранени — обгорени или с откъснати ръце и крака. Господи, беше такава бъркотия! Една кървава баня!

— На парахода ли беше? — попита Аманда, като погледна загрижено мъжа, търсейки да види някакви белези от рани.

— За щастие, не. Така се случи, че експлозията стана на около миля от моята плантация. По това време Лорна и аз давахме прием на открито и изведнъж се чу такъв звук, сякаш цялата планета експлодира! Едно изхвърчало парче долетя толкова далеч, че падна и проби покрива на стаята, където опушваме риба. Естествено ние всички се затичахме надолу към реката, за да видим какво е станало. — Мейси прекара ръка по лицето си. Очите му се бяха насълзили при спомена. — До края на живота си няма да забравя всичките тези овъглени и горящи тела, плуващи във водата! И само как крещяха тези нещастници, които все още не бяха прибрани от Всевишния, как стенеха и пищяха от болка. Дано никога да не видя подобно нещо!

— И аз това се моля — каза тихо Бетси, — но наистина съм радостна, че беше там този ден, Мейси. Ако не бяхте вие и вашите приятели, много повече хора щяха да са се удавили. А и жена ти беше толкова мила към мен. Никога няма да мога да се отблагодаря на хората, които ме спасиха.

— Ние бяхме щастливи, че успяхме, мъничката ми — каза й Мейси с тъжна усмивка. — Иска ми се само да бяхме спасили повече. — Закачливо пламъче проблесна в очите му и той добави: — Но следващия път, когато решиш да се отбиеш у нас, използвай предната врата, вместо да се приземяваш в клоните на някое дърво и да крещиш като заклана. Това би се отразило по-добре на ребрата ти, а да не говорим за нервите ми!

 

 

Мейси остана да прекара нощта, преди да се върне в Сейнт Луис. Докато жените бяха на горния етаж, за да настанят Бетси, той разказа на Грант още някои подробности.

— Поне още един месец ще сънувам кошмари. А Лорна ми каза, че Бетси крещи всяка нощ на сън след преживяното. Ще се грижите добре за нея, нали? Знам, че Аманда ще се постарае, но трябва да се уверя, че нещастното момиче наистина ще се чувства удобно в дома ви.

Грант кимна с глава и се усмихна кисело.

— Тук думата ми вече не тежи както по-рано, Мейси. Знаеш ли, сега Аманда притежава цялата ферма. Можеш да бъдеш сигурен, че Бетси ще получи необходимите грижи.

Учуден, Мейси се изсмя дрезгаво:

— Хайде стига де! Не ми казвай, че си бил такъв глупак и си играл покер с тази жена! По дяволите! Мислех те за малко по-умен!

— Но не, когато съм пиян.

— Е, наистина съжалявам да чуя това, синко. Но не всичко е изгубено. Ако си изиграеш правилно картите, извини ме за израза, за нула време можеш да накараш тази жена да лази в краката ти. Тя е влюбена в теб. Веднага се разбира, само като я видиш как те гледа.

— Не бъркай любовта със злоба, Мейси. Тази жена таи в себе си повече злоба, отколкото една змия — отрова.

— Нима не е така с всички жени? Виж какво Ева е направила с Адам. Повярвай ми: тя те обича. Всичко, което трябва да направиш, е да я накараш да си помисли, че и ти я обичаш. Накарай я да се омъжи за теб, Гарднър, и ще си върнеш цялото имущество, ще имаш и най-сладката жена, която един мъж би могъл да си пожелае.

Това по-скоро би означавало доживотен затвор с една злобна жена дявол, помисли си Грант и потрепери при тази мисъл. Може би Арт Мейси не познаваше Аманда чак толкова добре или тя никога не беше разкривала отвратителната си страна — тази, която пазеше за хора, които ненавиждаше, и особено за Грант Гарднър. Да се ожени за нея?! Когато някоя кобила роди пиле!

 

 

Пилета, гъски, всякакви други птици бяха поне десет пъти по-добри от патките, мислеше си Грант, по-добри от Сладкобузко, който постоянно му се мотаеше в краката. Малкото патенце бързо се превърна в едно разглезено чудовище. Поне приличаше на такова сега, когато порастваше и започваше да си сменя пухчето с истински пера. Почти цялото пухче на патето опада и сега то беше полуголо, макар че навсякъде по тялото му бяха наболи пера. Изглеждаше така, сякаш е болно от краста.

Но дори и сега Аманда отказа да го затвори някъде навън, където му беше мястото.

— За бога, Грант, прояви малко състрадание! То ще настине с тая рядка перушина.

— А ти прояви малко разум, Аманда — отвърна Грант, имитирайки я. — Средата на юли е и е ужасно топло. Единственото нещо, което това същество може да усети, е подметката на обувката ми, ако продължава да ми се мушка под краката.

Сладкобузко сякаш разбра какво каза Грант и се втурна към него, захапа единия му крачол и злобно го дръпна.

— Виждаш ли това? — каза Грант, като погледна унищожително малката птица. — Ако не бях с ботуши, той направо щеше да ми откъсне парче месо. Той е цяла заплаха!

Аманда почти му се присмя:

— Изглежда, че той просто не харесва мъже — обясни тя с очарователна усмивка. — Ако ще се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че той няколко пъти ухапа Дарси, нападна дори Чалмърс, когато ставаше една сутрин от леглото, и го ухапа по палеца. Сладкобузко предпочита жените — нещо, което е напълно нормално за момченцата.

— За патоците — поправи я Грант, като погледна насмешливо и Аманда, и патето, докато тя го вдигаше и го сгуши, без да я е грижа, че ще си изцапа роклята.

— Моля?

— Мъжките патки се наричат патоци, Аманда.

— Благодаря. Ще се опитам да го запомня. — След малка пауза и с усмивка, която би засрамила и самата Ева, тя попита сладко: — А как се наричат хората от мъжки пол, Грант, щом си толкова вещ в тази област?

— Мъже — отговори той кратко.

— Така ли! — Тя присви устни, тъй като не можа да си сдържи усмивката. — Надявах се да чуя нещо по-точно и по-изразително, като например: рогати развратници, похотливи свалячи, хищници.

— Много смешно, Аманда. Продължавай, скъпа — предупреди я той и зелените му очи се плъзнаха по привлекателните форми на тялото й, — но съвсем скоро аз ще се възползвам от някои от твоите безбройни покани, които постоянно ми отправяш.

— Все още нищо не съм ти отправяла.

Грант се изсмя.

— Така ли мислиш? С всеки поглед, с всяка стъпка, с дрезгавите трептения на гласа си ти постоянно пращаш сигнали, които и един слепец би разбрал. Аз не съм сляп, не съм глух, нито пък съм твърде стар, за да не отговоря на примамливия ти зов. Тъй че внимавай, скъпа, после да не кажеш, че не съм те предупредил.

 

 

Грант скоро се примири с факта, че Бетси ще остане да живее при тях, поне за известно време. След ужасния инцидент тя не само имаше счупени ребра, но беше лошо ожулена и изгорена. Все пак беше се отървала леко, макар че щяха да минат доста седмици, преди напълно да се възстанови.

Като допълнение към всичките си други грижи, сега Аманда трябваше да се грижи за Бетси. Без изобщо да се замисли, тя остави в опитните ръце на Грант много от предишните му задължения.

Точно когато подготовката за предстоящия търг на коне беше в разгара си, Грант разбра колко много е нараснала неприязънта на съседите му и на търговците към него. Начинът, по който то приеха на четвърти юли, беше само началото на неприятностите му, макар че приятелите му се опитваха да изтрият петното от репутацията му. Спречкванията на Аманда с асоциацията на отглеждащите коне накара хората направо да настръхнат.

Първото доказателство за това беше, когато снабдителят им на зърно, без каквито и да било обяснения и предупреждения, отказа да им достави заявената за есента поръчка. Когато Грант отиде в града да го попита защо, мъжът му отвърна враждебно:

— Не търгувам с курви и сутеньори — каза той направо на Грант и му затвори вратата под носа, оставяйки го напълно учуден.

После, когато Грант реши да купи боя за боядисване на обора, собственикът на магазина поиска да му плати веднага, преди да натовари поръчаното количество.

— Бройте пари за всяка кутия, Гарднър, и тогава ще я получите — каза той грубо. И следа не беше останала от обичайната му любезност. — Сметката на „Мисти Вали“ е прекратена. Повече никакво купуване на кредит или плащане в края на месеца.

— И откога? — попита Грант ядосано.

— Откакто онази жена пое фермата и започна да кани разни никаквици. Ако иска да отвори публичен дом, то поне да го направи открито и честно, както и другите съдържатели, а не да се прикрива зад работата си във фермата за коне.

Той получи същото отношение, когато се опита да поръча нова ограда за пасищата.

— Съжалявам, Грант — измърмори изчервеният от неудобство чиновник, — но мистър Еплингър няма да изпълни поръчката, ако не му платите предварително. Вероятно си мисли, че после може да не си получи парите.

Унижен и ядосан, толкова ядосан, че би убил някого, Грант излезе и отиде направо в офиса на Пепърмайер, като нахлу в стаята на адвоката, без да изчака да съобщят за него.

— Какво, по дяволите, става? Всички търговци в града отказват да продават на кредит на „Мисти Вали“, а отдавна дадените поръчки са отхвърлени и в отговор трябва да слушам единствено някакви абсурдни приказки за проститутки и публични домове! По дяволите, нямам никакво време да се занимавам с такива глупости!

Пепърмайер му направи знак да седне.

— Е, синко, тези дни тъкмо се канех да намина към фермата, но ти ми спести идването. Честно казано, не горя от желание да обяснявам тези деликатни въпроси на мис Сайтс, признавам си.

— Значи знаеш каква е ситуацията — заключи Грант, — докато аз изобщо не подозирах какво става. О, разбира се, че знаех, че всички се настроиха срещу мен, след като разбраха за Анабела и за инцидента с Дарси, но си мислех, че скоро ще забравят и всичко ще отшуми. Явно съм сгрешил. Но защо? Да не би да се говори още нещо, което не знам?

— Старата песен на нов глас, само че са прибавени още няколко куплета — каза Пепърмайер.

— Като например?

— Например, че бащата на Анабела Фостър се отби вчера при мен. Изглежда, дъщеря му се кълне, че ти си я „направил трудна“ и сега отказваш да постъпиш както би подобавало на един джентълмен. Фостър пожела да ти кажа, че макар и да си последният човек, който би искал да има за свой зет, ще трябва да поемеш отговорността за случилото се и да осигуриш необходимите пари за издръжката на детето.

— С какво? — попита Грант. — Та аз имам само едни дрехи на гърба си! Освен това детето не е мое и да бъда проклет, ако платя за кефа на някой друг!

Пепърмайер кимна.

— Вчера казах същото на Фостър, но той изобщо не се трогна, уверявам те. Също така ме посетиха няколко представителя на асоциацията на отглеждащите коне, които бяха много ядосани и твърде недоволни, макар и не толкова от теб, колкото от мис Сайтс. Изглежда, тя има някакво особено желание да дразни хора с положение в обществото, нали?

— Меко казано — съгласи се Грант, като се усмихна пренебрежително.

— Е, и този път добре се е представила. Независимо дали притежава „Мисти Вали“ или не, това не й дава никакви гаранции, че може да стане член на асоциацията, и тези чудесни хора сега не искат да й позволят да се присъедини към тяхната група. Молбата й да стане член е отхвърлена единодушно, а начело на цялото това вълнение не е никой друг, освен нашия мистър Фостър.

— Изобщо не съм изненадан да чуя това — каза Грант. — Но не очаквах такова нещо от някои други членове на асоциацията. Понеже Аманда не се е постарала да им се хареса и не се е консултирала с тяхната прословута асоциация, изглежда, тя несправедливо е понесла ударите от омразата на Анабела и моята глупост.

— Повече, отколкото си представяш, Грант. Говори се, че тя посрещала с отворени обятия и други „неподходящи хора“ в „Мисти Вали“, че е изпратила покани на безброй много комарджии и дами с лоша репутация и че планира да отвори някакво заведение, как да кажа, не съвсем почтено.

Грант кимна смутено.

— Признавам си, че същата мисъл и на мен ми мина през главата особено когато Аманда започна да променя обстановката в къщата. И аз си помислих, но съвсем за кратко, имай предвид това, че наистина иска да я превърне в игрален дом. Но съвсем скоро се успокоих и разбрах, че напълно греша, и то само защото не харесвах предишната професия на Аманда и тази на нейните приятели.

— Има и още нещо — предупреди го адвокатът. — За да потвърдят слуха, много от членовете на асоциацията твърдят, че тя се е опитала да им купи гласовете, предлагайки тялото си. Услуга за услуга, така да се каже.

— Но това е абсурдно! Те се опитват да кажат на черното бяло, а знаят, че всичко е било точно обратно! Подразнили са се, когато Аманда им е отказала.

— Да, чух и тази страна на историята — каза Пепърмайер. — Но не е била много тактична в отказа си, нали? Станфорд Дарси също твърди, че мис Сайтс е флиртувала с него постоянно и че дори няколко пъти го е поканила да сподели леглото й, тъй че в момента примерните граждани на Лексингтън изобщо не биха я приели любезно. Трябва да ви предупредя — по-зле ще става, не по-добре. Засега негодуват и се възмущават само хората от района и виждаш резултата. Но господ знае колко бързо ще се разнесе мълвата и кога ще се отрази това пагубно на деловите ти отношения. Мисля, че трябва да си подготвен за това, че ще се провалят няколко сделки в най-близко бъдеще.

Грант изстена поразен и захлупи глава с ръцете си.

— По дяволите! Само това липсваше! Трябва да има начин всичко това да спре, Дарси да престане да се меси и Анабела да си затвори устата!

— Добре, ако измисля нещо, ти и мис Сайтс ще сте първите, които ще го узнаете — увери го Пепърмайер. Грант понечи да си тръгне, когато адвокатът каза: — Между другото, Грант, май че някой налива масло в огъня, може би някой не добре информиран посетител или недоволен работник, който е заобиколен от много хора. Той разправя, че Аманда събира предишните си колеги с някаква незаконна цел.

— И този слух, най-вероятно, тръгна от мен — съгласи се Грант с отчаяние в гласа. — Спомням си, че когато бях много разгорещен, казах нещо подобно на някой от моите приятели и кой знае кой друг ме е чул. Между другото Аманда не е направила нищо нередно, само прибра една своя приятелка, която е ранена при експлозията на парахода в Сейнт Луис и се нуждае от помощ и грижи. Ако в това има нещо лошо, то аз ще танцувам гол в центъра на града!

— Само ако продавам билети за представлението — изсмя се Пепърмайер. — А също така, какъвто съм си страхливец, ще оставя ти да обясниш всичко на мис Сайтс, докато аз се опитам да намеря някакъв изход от положението, макар че в момента се съмнявам дали и едно публично изявление в „Лексингтън нюз“ би променило общественото мнение.

— Щом това е единствения изход, ще го направя — закле се Грант, — ако нищо друго не помогне, то поне ще извадим наяве и нечии други кирливи ризи — не само моите и на Аманда. Мръсотията ще опръска и някои от най-ревностните клюкари, например семейство Фостър. Благодаря за предложението. Ще го имам предвид.

— Грант, аз само се пошегувах — каза объркано адвокатът. — Това не беше сериозно.

— За мен беше — отговори Грант, като се усмихна язвително.