Катрин Харт
Изкушение (11)

Глава единадесета

Отначало Аманда се замисли дали изобщо да отиде в Мериланд, след това реши, че ако си остане вкъщи, ще навреди само на себе си. Тя искаше да бъде там, за да види участието на Гордостта на султана на състезанието в Прийкнес, особено ако този път той и Пади победят. А що се отнася до Грант, Аманда предпочиташе да не го вижда, но й беше напълно ясно, че рано или късно ще й се наложи, и може би по-добре щеше да бъде, ако го видеше, докато му беше все още ядосана, тъй като гневът й беше добра защита срещу неговия дяволски чар.

Като си помисли за чара му, Аманда си спомни още една причина, поради която ненавиждаше Грант сега. Хитрият плъх й беше задигнал златната монета. Беше сигурна. Когато разбра, че липсва, тя се върна в градината и я търси, но напразно. Макар че можеше да я е загубила и по пътеката към къщата, тя би заложила и последния си долар, че Грант я е откраднал, и тя щеше да му го изкара през носа, докато не й я върнеше, дори да трябваше да жертва за това целия си живот — или неговия — който съдбата реши. А от това, което изпитваше сега към него, можеше да се заключи, че дните му са преброени.

Третата и може би най-важната причина, поради която Аманда реши да пътува за Балтимор, беше, че тя ужасно се нуждаеше от съвет. Макар да знаеше, че това, което тя и Грант бяха правили в градината, не е достатъчно, за да забременее, имаше нещо друго, за което не беше толкова сигурна. Нито от детските си спомени, нито от книгите, нито от клюките с Бетси и другите момичета тя имаше представа в какво точно се изразява загубването на девствеността. Семейството, което я осинови на парахода, тъй като знаеше за нейната невинност, предпочете да я предпази от най-интимната страна в отношението между мъжа и жената, дори и от своето собствено, често твърде свободно, държание.

Разбира се, това не беше въпрос, който Аманда можеше да зададе на Чалмърс, нито пък имаше кого другиго да попита в Лексингтън. Макар че местният лекар би могъл да я посъветва, бог знае след това на кого щеше да каже.

Да отиде в Балтимор, би било чудесно разрешение. В град като този сигурно имаше стотици лекари и възможността отново да се види с някой от тях беше равна на нула. Не че лекарят би могъл да поправи грешката, ако станеше ясно, че вече не е девствена, но поне щеше да знае дали моментното загубване на трезвия разум я бе опетнило толкова, колкото се беше оказала глупава. И ако Грант я беше обезчестил и тя вече не можеше да се омъжи за някой друг, то дори кастрирането щеше да е прекалено леко наказание за този похотлив мръсник!

Този път тя и Чалмърс бяха в един хотел с Грант. Всъщност той беше направил предварително резервация и за тях. Да си уговори среща с лекар в околността, беше нищо работа в сравнение с това да се отърве за малко от Чалмърс, който я следваше вярно по петите. Най-накрая Аманда трябваше да измисли, че я боли стомах, за да може да оправдае отиването си при лекаря, и Чалмърс, верен на дълга си както винаги, седна и я изчака в чакалнята, докато тя говореше с лекаря от другата страна на вратата, през която, Аманда беше сигурна, всичко се чуваше. Все пак тя беше благодарна на англичанина, че не настоя да я придружи и вътре в кабинета.

Накрая, изчервена, но успокоена, Аманда с облекчение научи, че е все още чиста като сняг. Докторът дори подходи с чувство за хумор към всичко това, като я изпрати с голямо шише, пълно с бели таблетки, които гарантираха успокоение за раздразнения й стомах и които същевременно послужиха за алиби пред Чалмърс. Единственият проблем беше, че Реджи настояваше да я види как взема отвратителните хапчета след всяко хранене, както беше написано в указанието.

Измислената й болест беше чудесно обяснение за това, че поръча да донесат вечерята й в стаята и не видя Грант до състезанието на другия ден. По време на предварителните състезания той стоеше с Пади и дойде в сепарето няколко минути преди да започне главното състезание. Тогава и двамата бяха толкова развълнувани от предстоящата борба, че изобщо не им се занимаваше с обсъждане на случилото се между тях.

— Как вървят нещата, сър? — запита Чалмърс, който беше толкова нервен, колкото и те.

— Султан е в превъзходна форма и очаква с нетърпение да се състезава. Никога не е бил по-добре.

— А Пади? — попита Аманда резервирано — все още отвътре й кипеше от последната среща с Грант. — Как му е глезена?

— Превързан е, за всеки случай, ако падне, но той твърди, че е добре.

— И днес няма никаква опасност да вали — добави Чалмърс, като въздъхна с облекчение.

Друго нещо, което накара Аманда да се чувства спокойна, беше, че Анабела не дойде в Балтимор. Изглежда, двете жени, които бяха седнали до нея на дербито, бяха братовчедки на Анабела и й служеха за придружителки през почивните дни. Пред родителите й и дума не можеше да става да отиде в Балтимор — толкова далеч, и то без подходяща компания.

Състезанието започна и всички странични мисли излетяха от главите им. И тримата се съсредоточиха единствено върху Пади и Гордостта на султана. Отново яркозеленият цвят беше цветът на деня. Беше им се паднала по-добра стартова позиция — втора — по-близо до вътрешността на хиподрума. Това зарадва Грант неимоверно много. Аманда също си мислеше, че това е добре за тях, тъй като числото две винаги й носеше късмет.

Когато дадоха старта, тя инстинктивно посегна към мястото, където обикновено лежеше златната монета, и като не я намери, измърмори. Да върви по дяволите Грант! Ако загубят, вината ще е негова, защото й беше взел талисмана.

Сякаш за да си възвърне малко от късмета, откраднат от Грант, тя се приближи към него и го сграбчи за ръкава, докато конете се носеха по хиподрума. Без да го поглежда, разбра, че е притеснен. Той следеше коня с поглед и гледаше намръщено.

— Какво става?

Поради шума на тълпата той се наведе, към нея и извика:

— Султан е много нетърпелив. Иска да се отскубне напред, а е твърде рано, за да му се позволи да препуска с пълна сила. На Пади му е ужасно трудно да го удържи.

Тъй като и Аманда искаше да види, и ядосана от това, че той гледаше през бинокъл, а тя — с просто око, реши да му го издърпа от ръцете, без изобщо да я е грижа, че с това движение щеше да изтръгне главата от раменете му. Тя пренебрегна сподавения му протест, не обърна внимание и че каишката на бинокъла се беше увила около врата му и буквално го задушаваше. Той беше принуден да приближи главата си до нейната под много неудобен ъгъл и направо изблещи очи, докато успя да се освободи и отново да се изправи. Като я погледна още веднъж ядосано, той насочи вниманието си към състезанието.

Сега вече Аманда сама виждаше всичко. Султан чувстваше как го възпират и беше нетърпелив от това, че го задържат, когато всичко, което искаше да направи, и всичко, на което го бяха учили, беше да тича като вятър. В интерес на истината Пади го държеше здраво до последната обиколка. Те бяха втори от вътрешната страна, но когато водещият кон се отклони малко повече на завоя, Султан се понесе свободен напред! Дългите му, силни крака го носеха устремно. Чудесна гледка! Той правеше това без каквото и да било усилие, и измамно лесно се приближаваше към финиша.

Една дължина преднина! Две! Тълпата подлудя! Забравяйки държанието си на дама, Аманда подскачаше като полудяла и пищеше колкото можеше. Изглеждаше толкова откачена, колкото всички наоколо. Зад нея Чалмърс крещеше като обезумял, без да го е грижа каква гледка представлява. Усмивката по лицето на Грант се разширяваше с всяка крачка на Султан, а гърдите му се бяха издули от въздуха, който не смееше да издиша. Когато Султан премина през финалната линия с цели четири дължини преднина пред следващия състезател, тълпата експлодира и се чу един див вик на истински възторг.

Аманда още веднъж се оказа притисната и замаяна в прегръдката на Грант, докато ръцете му направо премазваха ребрата й. Отначало тя си помисли, че той иска да й отмъсти за това, че преди малко почти щеше да го задуши. Смехът им се сля, Грант отново я притисна към себе си, а Чалмърс се радваше заедно с тях, като потупваше гърбовете им, докато двамата крещяха с пълно гърло от радост.

— Успяхме!

— Победихме!

— Господи, какъв величествен момент! Де да можех да го запечатам и да го запазя завинаги.

Когато Грант освободи Аманда от прегръдката си, тя вече се задушаваше и пред очите й танцуваха жълти кръгове. Откакто спечели „Мисти Вали“, не беше изпитвала такова щастие. Този път беше до Грант, когато той отиде да получи паричната награда. Беше много горд! Аманда застана до него, Пади и Гордостта на султана за снимката на един фоторепортер от Балтимор, който запечата момента на триумф за идните поколения. Това беше победа, която винаги щяха да уважават, независимо колко други им предстояха за в бъдеще.

Трябваше да полеят победата и враждебността беше поставена на второ място. В чест на отличното представяне и на цялата усилена работа, която бяха извършили, Грант покани всички от фермата, включително треньорите и момчетата, които се грижеха за конете, на прекрасна вечеря в най-луксозния ресторант на Балтимор. Дори и на двамата слуги от конюшнята, които бяха оставени да пазят спечелилия жребец, им беше занесена храна, но без шампанско, което останалата част от групата пиеше в неограничено количество.

Ако преди Аманда беше зашеметена от радост, то сега, с напредването на нощта, беше още по-замаяна, а чашата й се пълнеше отново и отново, независимо от оплакванията й. Можеше да издържа на бира и уиски, но шампанското направо я удари в главата. Може би причината се криеше в пяната — Аманда не знаеше със сигурност. Всичко, което разбираше, беше, че тя никога не ще може да пие от това питие, без да й се завърти главата.

Освен че я замая, шампанското имаше странен ефект — то караше кръвта й да кипи. Скоро плътта й пламна като от треска и цялата й кожа стана толкова чувствителна, че дори усещането на собствената й рокля беше почти нетърпимо.

С напредването на вечерта Грант следеше чашата на Аманда никога да не остава празна. Сред веселието и смеха на празненството беше страхотно лесно да постигне това и Аманда вече беше изпила толкова много, че и самата тя едва ли би повярвала. Смехът й се превърна в кикот, но не в някакъв дразнещ писклив звук, какъвто толкова много жени издаваха, а в тихо, гърлено трептене, което изкушаваше всеки, който го чуеше, и най-вече Грант. От доста време тя беше започнала да си прави вятър с ръка. Лицето й беше приятно зачервено. Очите й блестяха като син топаз и бяха много по-грейнали от обикновено. Тя определено бе достигнала до онова свободното държание, което бележи първия стадий на напиване, макар че все още не беше почнала да преплита език и доста стабилно стоеше на краката си.

Точно това целеше Грант. Той искаше тя да се отпусне, да е щастлива, за да може да го последва, тръпнеща от желание, но да не е толкова пияна, че да не съзнава какво прави или пък да не може да участва пълноценно. Като се усмихваше вътрешно, той потупа леко джоба на жилетката си, където усещаше очертанията на малката златна монета. Може би тя щеше да донесе щастие както на него, така и на нея. Когато съзнанието му се обади, че би трябвало да се срамува от това, което е намислил, и от непочтения начин, който смяташе да използва за постигане на целта си, усети неприятна тръпка, но лесно оправда действията си. Тя го изкушаваше още от момента, когато се срещнаха за първи път. Само щеше да си получи това, което заслужаваше, това, което толкова дълго беше търсила! Но този път и той щеше да получи това, което искаше. В края на краищата, тя не беше вода ненапита.

Когато Аманда започна да се върти и да подръпва роклята си, сякаш за да охлади тялото си, Грант реши, че е пила достатъчно. Ако не искаше да е съвсем пияна, беше време да тръгват, затова сръчка Чалмърс и каза:

— Ще заведа Аманда до хотела. Мисля, че й е достатъчно за тази вечер.

— О, чудесно — съгласи се слугата. — И аз ще дойда.

— Няма нужда да прекратяваш забавата си толкова рано — каза му Грант. — Някои от мъжете може би ще искат да играят на карти или може би ще намерят по-подходящ начин за харчене на парите си. Сигурен съм, че няма да имат нещо против, ако отидеш с тях.

— Но защо, сър?

— Мисля, че ще си легна рано. Не спах много нощес, защото се притеснявах за днешното състезание.

Това не беше лъжа, но в никакъв случай не беше и цялата истина. Когато си легнеше, то нямаше да бъде, за да спи.

— Добре, ако сте сигурен, че няма да ви бъда необходим, сър? — каза тихо Чалмърс.

— Сигурен съм. — Преди Чалмърс да успее да промени решението си, Грант подбра доста замаяната Аманда и двамата тръгнаха към каретата.

През целия път до хотела тя се беше сгушила сънливо до него, като с това още повече разпали желанието му. Той се надяваше, че не е сгрешил в преценката си за това, до колко да й позволи да пие. Сега не биваше да изпуска момента.

Тя започна да се върти и той я попита:

— Какво има, скъпа? Топло ли ти е?

Беше му приятно да чуе признанието й:

— Господи, да! Не трябваше да пия толкова шампанско. След това винаги усещам кожата си да гори. Не мога да дочакам да се прибера в стаята си и да се отърва от тези дрехи. Кълна се, те направо ме протриват.

Това беше повече, отколкото беше очаквал, и той почти извика от радост. По дяволите! Ако знаеше, че кипящата течност щеше да й подейства по този начин, той щеше да й сервира от нея много по-рано. Беше чувал, че някои напитки, които се рекламираха шумно, имат странен ефект върху хората, че ги възбуждат и че ги карат да реагират непривично. Нежна чувствителна кожа. Повишена чувственост. Любвеобилно отношение. Сякаш Аманда не беше само пияна. Или беше алергична към действието на шампанското, или то й влияеше възбуждащо! И ако не грешеше в предположението си, по-скоро беше второто, защото тя направо се търкаше в него и мъркаше като котка върху печка!

Хотелът им имаше асансьор и Грант побърза да се вмъкнат вътре, за да попречи на Аманда напълно да обърка младия мъж, който работеше при асансьора, тъй като тя продължаваше да се опитва да разкопчее горните копчета на роклята си. Той леко я бутна в стаята й и докато влезе и заключи вратата, тя вече беше съблякла наполовина роклята си, беше захвърлила обувките си и държеше с пръсти единия си чорап, като го полюшваше, гледаше го и се смееше, сякаш беше най-смешното нещо, което беше виждала. После се пльосна по гръб на леглото и размърда пръстите на краката си:

— О, чувствам се толкова добре! Като изключим тези отвратителни дрехи! — заяви тя и веднага поднови опитите си да се съблече, но не можеше да се развърже.

Грант със смях се доближи до леглото.

— Моя принцесо на страстта, позволи ми да ти помогна или предпочиташ да се овържеш в тях така, че после цяла армия ще трябва да те освобождава.

— Принцеса на страстта! — каза тя гукащо, вдигна ръката си, както той поиска, и гледаше учудено как й смъква ръкава. — О, Грант! Понякога си толкова глупав!

— Така ли? — отвърна той кратко, като поклати глава и се подсмихна. Така или иначе тази вечер щеше да се окаже много интересна!

С неясно мърморене в знак на протест, тя му позволи да я съблече, докато най-после остана напълно гола пред него. Черната й коса падаше на вълни и тя приличаше на митична морска сирена. Като я погледна, Грант разбра защо толкова моряци се бяха съблазнявали от такива като нея. Аманда беше съвършено оформена — като се започне от вълнистите й, черни като нощ, коси, които се спускаха по средата на гърба й, до сърцевидната й задна част, където на всяка половина имаше по една малка трапчинка, и се стигне до изящните пръстчета на краката й, до ноктите, които бяха лакирани в бледорозово и представляваха неописуемо възбуждаща гледка, от която на Грант му стана така горещо, сякаш беше на слънце в жарък летен ден.

Млечнобяла, съвършено гладка кожа, големи, щръкнали нагоре гърди, ханш, който се разширяваше от един невероятно тънък кръст и се стопяваше в приказно дълги крака. Екзотични очи, които криеха в себе си сладострастни тайни, и устни, меки и сочни като листенца на роза. Всичко, за което един мъж би могъл да мечтае, всичко, което би могъл да пожелае.

Когато той започна да се съблича, тя го гледаше обожаващо, със замаян поглед. През цялото време Аманда гладеше с ръце тялото си и той толкова много се възбуди при мисълта, как пръстите й щяха да го милват, че му беше трудно да си смъкне панталоните.

Когато най-после отиде до нея, тя отвори широко ръцете си.

— Вземи ме! Твоя съм! — каза през смях, като използва реплика от един нецензурен роман, който беше задигнала от поредната любовница на баща си.

— Ще бъдеш. Скоро — обеща той, като се надяваше, че веселото й настроение ще утихне достатъчно и че няма да възприема любовните му ласки в някаква абсурдна светлина. Да се смееш е едно, а да станеш смешен е друго.

Нямаше за какво да се безпокои. Възбудата от шампанското, усещането от допира на тялото му върху нейното скоро я накараха да се извива в сладостен екстаз. След всяка целувка, след всяка ласка тя се молеше за още:

— Да! Докосни ме! Още!

Той я възбуждаше до крайност, като използваше езика и зъбите си, закачливо я ухапваше и след това разсейваше болката с влажни и горещи целувки, докато никое местенце от тялото й не бе лишено от изгарящото му докосване. Подтикваше я и тя да го люби и беше изненадан от лекото, боязливо опипване на треперещите й пръсти, от изражението на удоволствие върху лицето й, което показваше, че сякаш открива нещо за първи път. Като сексуален ход това беше много ефектно, най-еротичното нещо, което някога беше изпитвал и което караше страстта му да пламти. Тя беше добра и достатъчно умна, за да знае, че нищо не е толкова възбуждащо, колкото една невинност, която ще бъде покорена всеки момент, че нищо друго не би предизвикало така силно, бързо и властно повика у мъжа, да завладява.

Тя зарови лицето си в гърдите му, а езикът й се плъзгаше нагоре жаден да изпие плоските зърна на гърдите му, който се криеха сред космите, устните й се спираха дълго върху тях и ги смучеха така, както той беше правил с нейните. Тя въздъхна и потърка цялото си тяло о неговото, като се наслаждаваше на допира и на различията между неговата кожа и нейната. Пръстите й обгърнаха възбудената му мъжественост, погалиха я леко, любовно, и когато тя потрепна в ръката й, Аманда се засмя изкусително.

— Толкова нежен и толкова твърд. Ти си прекрасен, Грант! Така невероятно очарователен!

Вместо да й отговори, той притисна пръстите й още повече около трептящия от възбуда член, като в същото време впи устните си в нейните в изгаряща целувка, след която и двамата едва си поеха въздух.

— Кажи ми, че ме желаеш — подкани я той. Искаше да чуе това след всичките й любовни ласки.

— Желая те — каза със сподавен глас тя.

Пръстите му намериха доказателство за това, когато се плъзнаха в цепката на горещото й, сладко като мед тяло и усетиха как там трепти. Устните му прокараха огнена пътечка по гърдите й и най-накрая засмукаха розовите пъпки. Тя се изви нагоре, пръстите му още по-здраво обхванаха нежната й гръд.

— О! Колко много те желая! — изпъшка тя, като почти виеше от изгарящо желание.

Той се качи върху нея, разтвори краката й, постави ги около бедрата си, защото тя сякаш не можеше сама да направи това.

— Погледни ме, Аманда — каза той дрезгаво. — Искам да знаеш кой те люби. Аз няма да бъда просто поредния мъж, някой безименен човек, спал с теб. Кажи ми името. Нека да те чуя да го казваш, когато те обладавам.

Когато прониза треперещото й тяло, тя произнесе името му със сепнато възклицание. Пръстите й обхванаха ръцете му и тя впи нокти. Присви леко очи, дишаше трудно и на пресекулки.

Тогава той разбра. Разбра това, което никога не се беше надявал да открие. Тя наистина беше невинна. Тя беше девствена. Тази жена — крупие, облечена като проститутка, тази развратница с тяло на куртизанка и с усмивка на низвергнат ангел, тази жена не бе познала досега мъжко тяло. Само неговото.

— Трябваше да ми кажеш — каза той зашеметен. Тялото му все още усещаше горещината на вътрешността й.

Тя поклати глава, миглите й леко се повдигнаха и очите й намериха неговите.

— Няма нищо. Моля те! Болката почти изчезна. — Тя го придърпа към себе си, така че да може да достигне устните му. — Целуни ме отново. Люби ме — промърка тя, а устните й трептяха срещу неговите.

В този момент той не можеше да й откаже, дори и ако трябваше да се прости с живота си. Отново устните му се впиха в нейните. Пламъкът, който беше затихнал, избухна с нова сила. Много нежно, той я целуна по слепоочието, тихо й шепнеше нещо, милваше я, галеше я, докато тя се изви нагоре и му позволи да я обладае по-навътре. Тогава той започна да се движи в нея — с бавни, плавни движения, които предизвикваха бурни вълни на желание, обливащи ги като водопад. Великолепното усещане нарастваше постоянно, докато накрая те се издигнаха на гребена на страстта и този път писъкът й на възторг беше причинен от екстаз, който се сля с неговия.

— Обичам те! — Тя въздъхна, потръпна още веднъж, влажните й мигли се спуснаха надолу и тя се сгуши в прегръдката му, слагайки глава на рамото му.

Тогава тя заспа плътно прилепена до Грант, докато той се бореше с противоречивите си мисли. Шок, срам и възмущение. Вина и объркване. Всичко това се смеси с вълненията от най-прекрасната любовна нощ, която някога беше имал. Накрая гневът му надви угризенията на съвестта и го подтикна да си тръгне. Щяха да говорят утре. Утре щеше да изтръгне някакво обяснение от нея, такова, че да може да си живее отново постарому и да оправдае деянието си от тази нощ.

Като внимаваше да не я събуди, тъй като имаше какво да премисля от цялата бъркотия, и като не искаше да я погледне в очите, докато не може да говори с нея по-спокойно и по-трезво, той си събра дрехите от пода. Когато си облече жилетката, монетата падна от джоба му и отново му напомни за подлия му замисъл. Тя беше нейна, нейн талисман, който я предпазваше от нещастия, и ако не й го беше взел, може би щеше все още да е добродетелна, може би невинността й нямаше да бъде открадната толкова безскрупулно.

Той внимателно постави монетата на шкафчето до леглото, така че тя да я види, когато се събуди. Нямаше да може да върне невинността й. Искаше, но не можеше! Можеше единствено да върне талисмана й, а може би и част от всичко чисто, което беше загубила с него.