Нора Робъртс
Ритуал в смъртта (9)

Девета глава

В очите на Джейми горяха гневни пламъчета. Без да откъсва поглед от лицето му, Ив подпря дланите си на масата и се приведе.

— Нима твърдиш, че си видял как Лобар е убил сестра ти?

Лицето на момчето се изкриви, сякаш те предъвкваше думите и му се струваха горчиви.

— Не, не съм го видял. Но знам, че беше един от тях. Видях го с Алис. Видях… всички. — Брадичката му потрепери и гласът му прегракна, което напомни на Ив, че момчето е едва шестнайсетгодишно. Ала очите му бяха като на възрастен. — Една нощ се промъкнах в онзи апартамент.

— В кой апартамент?

— На вампирката Селина и на онзи педераст Олбан. — Вдигна рамене, но жестът съвсем не беше безгрижен. — Наблюдавах едно от дяволските им представления. — Когато взе кутийката с пепси, ръката му трепереше.

— Нима са ти разрешили да наблюдаваш церемонията?

— Глупости! Дори не подозираха, че съм там. Да допуснем, че се бях самопоканил. — Хвърли поглед към Рурк и добави: — Алармената им инсталация далеч не е съвършена като твоята.

— Това ме радва.

— Очевидно имаш навик да се промъкваш в чуждите домове, Джейми — намеси се Ив. — Навярно възнамеряваш да станеш професионален крадец.

— Не. — Той дори не се усмихна. — Искам да бъда ченге. Като теб.

Ив тежко въздъхна и потърка челото си, сетне заяви:

— Ченгета, които имат навик да влизат с взлом в чужди къщи, обикновено свършват в затвора.

— Имам оправдание — онези бяха хванали сестра ми.

— Искаш да кажеш, че са я задържали против волята й, така ли?

— Въздействаха върху съзнанието й, което на практика беше като да я задържат насила.

„Въпросът е деликатен“ — помисли си Ив. Не можеше да „превърти обратно лентата“ и да попречи на момчето да влезе в онзи апартамент. Хрумна й, че дядото на Джейми беше полицай с отлична репутация и все пак се бе опитал да стори същото. Ала внукът беше успял.

— Ще направя компромис, защото харесвах и уважавах дядо ти. Няма да съобщя за стореното от теб. Официално никога не си бил тук. Никога не си влизал в къщата. Ясно ли е?

— Да. — Той отново сви рамене. — Както кажеш.

— А сега ми разкажи какво видя там. Не преувеличавай и не си измисляй.

Момчето леко се усмихна.

— Дядо все това ми повтаряше.

— Разбрахме се. Щом искаш да бъдеш полицай, научи се да рапортуваш.

— Добре. Хей, ти си супер! По онова време Алис беше започнала да се променя. Държеше се странно, бягаше от лекции, намекваше, че ще се откаже от следването. Мама беше полудяла от тревога. Мислеше си, че Алис е влюбена в някое момче, но аз знаех истинската причина. И то не от сестра ми. Тя беше престанала да разговаря с мен. — В този момент самообладанието го напусна и тъжните му очи се насълзиха. Поклати глава, въздъхна и продължи: — Но аз познавах сестра си. Когато беше влюбена, ходеше като отнесена и не чуваше нищо. Ала този път се държеше по-различно. Хрумна ми, че е започнала да взима наркотици. Знаех, че мама се е оплакала на дядо и че той е разговарял с Алис, но без да постигне какъвто и да било резултат. Затова реших сам да се заема с тази работа. Проследих я няколко пъти. Казвах си, че се упражнявам за бъдещата си професия. Нито Алис, нито онези хора разбраха, че са под наблюдение. Обикновено хората не забелязват хлапетата, а дори да ги видят, ги смятат за безобидни глупци.

Ив не откъсваше поглед от лицето му.

— Според мен ти изобщо не си безобиден.

Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка. Не беше глупав и бе осъзнал, че думите на младата жена изобщо не са ласкателни.

— И така, проследих Алис до онзи клуб… „Атаме“. Първият път се наложи да изчакам отвън. Бях изненадан, че примерната ми сестра посещава подобно заведение. Тя влезе в клуба около десет и излезе след два часа, придружавана от тримата вампири. — Отново се ухили, щом видя иронично повдигнатите вежди на Ив. — Добре, ще използвам полицейски термини. Обектът напусна заведението в компанията на трима души: двама мъже и една жена. Вече знаеш как изглеждат, затова ще кажа само, че по-късно разбрах имената им: Селина Крос, Олбан и Лобар. Тръгнаха пеш към източната част на града, сетне влязоха в голяма жилищна сграда, собственост на Селина. Забелязах как включиха осветлението в стаята на последния етаж. Прецених възможностите и реших да вляза в сградата. Обезвреждането на алармената инсталация не представляваше особен проблем… Ще ми отпуснете ли още една кутийка пепси?

Рурк безмълвно пусна празната кутийка в уреда за преработване на отпадъци и подаде на момчето нова.

— Във фоайето цареше мъртвешка тишина — продължи Джейми. — Беше тъмно. Носех джобно фенерче, но не го включих. Качих се на последния етаж и успях да изключа камерите, както и механизма, който се задейства при притискането на дланта към пластината. Ключалките бяха съвсем обикновени. Навярно онези типове са смятали, че никой не може да обезвреди охранителната система. Влязох в апартамента и направо се шашнах — беше празен. По дяволите, бях ги видял да влизат и да включват осветлението, но в жилището нямаше никого. Проверих всички помещения. Видях много необикновени предмети, долових странна миризма. Не беше на тамян и на боклуците дето ги продават в магазините на онези от „Свободна ера“, а някак… по-особена. В една от спалните се натъкнах на скулптура на човек със свинска глава и огромен, възбуден член… — Той се сепна и се изчерви. Внезапно се беше досетил, че ченгетата, които го разпитваха, бяха жени. — Извинете.

— Няма нищо. Случвало ми се е да виждам възбудени членове — продума Ив. — Продължавай.

— Ами… докато се оглеждах, в спалнята ненадейно влезе единият от мъжете. Помислих си, че ми е спукана работата, ала той не ме забеляза. Отвори някакво чекмедже, извади нещо и се отдалечи, без изобщо да погледне към мен. — Джейми поклати глава и потръпна, сякаш отново изживяваше ужасяващото си приключение. — Озовах се в коридора в мига, в който човекът минаваше през тайна врата в стената. Дотогава си мислех, че подобни врати могат да се видят само в старите видеофилми. Изчаках няколко минути и последвах непознатия.

Ив притисна длани към слепоочията си и изпъшка:

— Господи, ти не си с всичкия си.

— Защо не? През онази нощ късметът ми работеше. Озовах се на площадката на тясно каменно стълбище. Дочух някаква музика. Всъщност не беше музика, а гласове, монотонно напяващи странна мелодия. Тук миризмата бе по-силна. Изкачих се по стъпалата и видях стая наполовина на тази. Стените й бяха облицовани с огледала, на пода бяха поставени запалени свещи, имаше и скулптури, подобни на скулптурата в спалнята. Помещението беше задимено. Усетих, че главата ми се замайва и се помъчих да не вдишвам дима.

Джейми млъкна и се загледа в кутийката с пепси. Едва сега осъзна колко трудно ще му бъде да опише видяното в онази стая.

— Сред стаята се издигаше нещо като подиум. Върху дървото бяха гравирани думи, които не успях да разчета. Алис лежеше на подиума. Беше гола. Онези тримата стояха до нея и пееха. После… започнаха да й правят… нещо. — Отново преглътна. По мъртвешки бледите му страни бяха избили червени петна. — Използваха уреди като онези, които се продават в секс магазините… и Алис позволяваше на мъжете да се гаврят с нея, докато мръсницата Селина ги наблюдаваше отстрани. А пък Алис изобщо не се съпротивляваше…

Ив машинално се пресегна и силно стисна ръката му.

— Почувствах, че не мога да остана нито миг повече. Повдигаше ми се от отвратителната гледка, от дима, от песента на чудовищата. Избягах… — Вдигна поглед и Ив забеляза, че очите му са насълзени. — Сестра ми не би позволила да се гаврят с нея, ако не я бяха омагьосали. Не беше уличница! Беше почтено момиче!

— Знам. Сподели ли с някого какво си видял?

— Не. — Момчето избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Това окончателно щеше да съсипе мама. Исках да изненадам Алис и да й съобщя, че знам всичко. Бях направо вбесен. Ала не го направих. Навярно защото се срамувах, че съм я видял гола. След няколко дни отидох в клуба.

— Как влезе?

— С фалшива лична карта. В подобни заведения хич не им пука, че изглеждаш дванайсетгодишен, щом в личната ти карта е упомената друга възраст. Охранителната им система е отлична. Поставили са камери навсякъде. Видях как Алис и онзи гадняр Лобар се качиха на третия етаж, където не пускат всекиго. Разбира се, не можех да ги последвам, но реших, че там има стая. Подобна на онази в апартамента на Селина. След това дни наред кроях планове как да вляза в клуба, когато не работи с клиенти. Но най-неочаквано Алис се отказа от тримата си „приятели“ и отиде да живее при жената на име Изида. Сетне си намери собствено жилище и започна работа в магазина. И никога повече не стъпи в клуба, нито в апартамента на Селина. Реших, че е осъзнала с какви опасни хора се е свързала. Тя дори започна да разговаря с мен.

— Разказа ли ти подробности за Селина и двамата мъже?

— Не. Повтаряше, че е направила фатална грешка, че трябва да изкупи вината си и да прочисти съзнанието си. Усещах, че е изплашена до смърт, но знаех, че е разговаряла с дядо, затова реших да я оставя на спокойствие. Мислиш ли, че онези хора са убили и дядо?

— Нямаме доказателства за това. Не желая да обсъждаме неговата смърт — добави Ив, когато момчето впери печалните си очи в нея. — Предупреждавам те, че трябва да запазиш всичко в тайна. Да не си посмял отново да отидеш в клуба или в онзи апартамент. Ако го сториш, непременно ще науча и ще те принудя да носиш специална гривна, което означава, че ще бъдеш под непрекъснато наблюдение.

— Трябва да предприема нещо. Убити са най-близките ми хора.

— Вярно е. Но щом искаш да станеш полицай, трябва да знаеш колко важно е да разсъждаваш безпристрастно.

— Дядо ми е бил безпристрастен — промълви Джейми. — А сега е мъртъв.

Ив не знаеше какво да му отговори. Изправи се и заяви:

— В момента най-големият проблем е как тайно да те изведем от тук. Представителите на медиите не бива да те виждат. Лошото е, че са обградили портала.

— Има изход — намеси се Рурк. — Ще се погрижа за всичко.

Ив кимна.

— Трябва да се преоблека и да отида в полицейското управление. — Погледна многозначително към Джейми и нареди на Пийбоди: — Ти ще ме заместваш тук.

— Слушам, лейтенант.

— Намекна, че трябва да ме държиш под око — кисело изрече момчето, щом Ив и Рурк излязоха от кухнята.

— Не се притеснявай. — Младата жена дружелюбно се усмихна. — Искаш ли още една кутийка пепси?

— Може.

Тя му подаде напитката и си наля чаша ароматно кафе, сетне попита:

— Кога реши, че искаш да станеш ченге?

— Мечтая за това откакто се помня.

— Какво съвпадение — аз също.

Двамата заобсъждаха тънкостите на полицейската работа.

 

 

Докато се преобличаха в спалнята, Рурк се обърна към съпругата си:

— Намислил съм начин да изведа незабелязано Джейми.

— Как ще го сториш?

— С минихеликоптера. И без това се канех да се поупражнявам в пилотиране.

— Този район е забранен за лични хеликоптери.

Рурк се изкиска, но щом забеляза гневния й поглед, се престори, че кашля. После промърмори:

— Дори вкъщи говориш като полицай.

Тя кисело се усмихна и си облече чиста риза.

— Моля те, отведи го право в дома му. Хлапето има късмет, че не са убили и него.

— Джейми е безкрайно изобретателен и много умен. — Рурк любопитно разглеждаше изобретението на младежа. — Питам се какво би излязло от мен, ако на неговите години имах подобна играчка.

— Не можеш да отречеш, че си постигнал големи успехи благодарение на други свои умения.

— Права си. — Той пъхна устройството в джоба си. Щеше да го предостави за анализ на инженерите от своята компания за електронни уреди. — За съжаление малцина от днешните младежи проявяват склонност към изобретенията. Ако хлапето се откаже от мечтата си да работи в полицията, когато порасне, с удоволствие ще го назнача в някоя от моите компании.

— Да не си посмял! Ще го поквариш.

Рурк сложи елегантния си златен часовник и промълви:

— Поведението ти спрямо него беше безупречно. Беше строга и едновременно нежна — все едно, че му беше майка.

— Моля? — смаяно премигна тя.

— Умееш да разговаряш с деца. — Рурк дяволито се усмихна. — Питам се кога…

— Без излишни приказки, приятелю — прекъсна го тя и сложи кобура си. — Сега отивам в управлението. Ще напиша рапорта си и ще съобщя на Уитни всички факти, които съзнателно съм пропуснала. Името на Джейми няма да фигурира в официалния доклад. Сигурна съм, че ако се наложи, с него ще измислите някаква правдоподобна история за пред майка му.

— Никакъв проблем — иронично заяви Рурк.

— Има и още нещо. Предварителният оглед показва, че Лобар е бил убит към три и половина сутринта, приблизително един час, след като напуснахме клуба. Трудно е да се прецени колко време е лежал пред вратата на имението, но предполагам, че Джейми го е открил само петнайсетина минути, след като са го захвърлили там. Едва ли убийците са се навъртали на улицата, но ако случайно са забелязали момчето, то е обречено. Искам да бъде под наблюдение, но без разрешението на Уитни не мога да поверя наблюдението на полицай.

— Искаш ли да възложа задачата на мой служител?

— Не. Молбата ми е лично да се заемеш с това. — Тя се обърна към огледалото и разреса косата си с пръсти. — Извини ме, че те занимавам със служебните ми проблеми.

Рурк се приближи до нея, обърна я и обгърна лицето й с длани.

— Не очаквам и не искам да се промениш. Онова, което те тревожи, безпокои и мен.

— Наскоро ти едва не загина заради мен. — Тя силно стисна ръката му. — Сам си си виновен, че не мога без теб.

— Точно така. — Наведе се и нежно я целуна. — Мечтаех да чуя тези думи. Тръгвай, лейтенант, дългът те зове.

— Слушам. — Когато стигна до вратата, Ив се обърна и заяви: — Дано не науча от службата по контрол на движението, че съпругът ми е нарушил закона, като е излетял със своя минихеликоптер.

— Няма. Прочут съм с щедрите подкупи.

Ив искрено се разсмя, сетне с Пийбоди се отправиха към портала, където ги очакваха любопитните репортери.

Още преди да седне в колата, тя чу бръмченето на двигател. Вдигна рамене и погледна към небето. Видя как малкият хеликоптер с кабина от матово стъкло кръжи във въздуха, след което сребристите витла се завъртяха по-бързо и вертолетът изчезна от погледа й.

— Майчице! Страхотна машина! На Рурк ли е? — Пийбоди проточи шия, опитвайки се да разгледа хеликоптера. — Бива си го.

— Млъквай, Пийбоди.

— Никога не съм летяла с частен вертолет. В сравнение с този полицейските машини изглеждат като останки от праисторическата епоха.

— Едно време ти се подчиняваше на заповедите ми, а сега човек не може да ти затвори устата.

— Това време отмина, лейтенант — усмихнато заяви сътрудничката й. — Възхитена съм от начина, по който разговаряхте с хлапето.

Ив забели очи.

— Знам как да разпитвам свидетел, който желае да ми помогне.

— Не всеки би могъл да намери правилния подход към един юноша. Днешните младежи са брутални и едновременно уязвими. А Джейми е бил свидетел на сцени, които биха потресли дори възрастен.

— Знам — отвърна Ив и си помисли, че на годините на Джейми също беше видяла ужасяващи гледки. Може би заради това разбираше момчето и му съчувстваше. — Подготви се, Пийбоди. Лешоядите ни очакват.

Репортерите се бяха скупчили пред портала. Носеха миникамери и записващи устройства и напрегнато наблюдаваха подвижната врата.

Пийбоди измърмори:

— Дано да изляза добре на кадрите.

— Съмнявам се, защото най-хубавото в теб е задникът ти, а в момента не се вижда.

— Благодаря за комплимента. Знаете, че се опитвам да отслабна. — Тя престана да се усмихва и придоби делово изражение. — Не виждам Надин сред тези акули.

— Бъди спокойна, със сигурност е тук. — Ив натисна копчето на дистанционното управление, чрез което се отваряше порталът. — Фарст не би пропуснала подобна сензация.

Вратата се отвори миг преди предницата на автомобила да се вреже в нея. Репортерите заобиколиха колата, насочиха камерите си към двете жени, докато се надпреварваха да задават въпроси. Неколцина по-смели или по-непредпазливи представители на медиите навлязоха в имението. Ив включи мегафона и заяви:

— Убийството се разследва. На обяд ще дадем пресконференция. Всички репортери, позволили си да навлязат в частното имение, ще бъдат дадени под съд и няма да им бъде предоставена никаква информация. — Отново натисна копчето на дистанционното и затварящата се врата едва не смаза краката на журналистите, които панически побягнаха. — По дяволите, къде са униформените полицаи, които оставих да охраняват портала?

— Навярно пишещите братя са ги изхрускали на закуска. — Пийбоди се втренчи в репортера, който беше прилепил лице към предното стъкло. — Този е истински красавец, лейтенант. Дано не го обезобразите.

— Зависи от самия него — отвърна Ив и продължи да кара през тълпата. Някой отскочи в последния момент и изруга. След миг се дочу глухо тупване и силен писък.

— Печелите десет точки — отбеляза Пийбоди, която се стараеше да не издаде какво удоволствие изпитва от гледката. — Постарайте се да пометете онази жена дето краката й започват от сливиците. Това ще ви донесе още пет точки.

Ив рязко изви волана и репортерът, който беше легнал върху предното стъкло, полетя встрани.

— Не успяхте! — възкликна сътрудничката й. — Е, човек не може да има всичко в този живот.

Ив поклати глава, натисна педала за газта и промълви:

— Пийбоди, понякога се безпокоя за душевното ти здраве.

 

 

Искаше й се час по-скоро да разговаря с Уитни, но не се изненада, когато видя, че Надин я чака до ескалатора в полицейското управление.

— Изглежда, че тази нощ си имала доста работа, Далас.

— Така е, а сега съм още по-заета. В дванайсет на обяд ще има пресконференция.

— Хайде, кажи ми нещо повече, нали сме приятелки. — Надин скочи редом с Ив върху движещото се стъпало. Не беше висока жена, но бе изключително пъргава, ловка и пробивна. Благодарение на тези свои качества беше сред най-известните репортерки в града, прочули се с предаванията си на живо. — Някоя интересна подробност, която да съобщя по новините в десет.

— Извършено е убийство. Въздържам се от официално идентифициране на мъртвеца, докато не бъде разпознат от сродниците му.

— Значи самоличността му ти е известна. Имаш ли представа кой е прерязал гърлото му?

— Някой, който е разполагал с остър нож — сухо отбеляза Ив.

— Чудесен отговор, няма що. — Фарст присви очи. — Носи се слух, че на местопрестъплението била открита някаква бележка и че става въпрос за ритуално убийство.

„Някой се е раздрънкал“ — каза си Ив, а на глас изрече:

— Без коментар.

— Почакай! — Надин я хвана за ръката, когато се озоваха на първия етаж. — Знаеш, че ако ме помолиш, няма да разгласявам информацията. Само ми позволи да ти помогна.

Ив знаеше, че не може да се вярва на обещанията на журналистите, ала Надин беше заслужила доверието й. Освен това репортерката действително можеше да й помогне.

— Ако убийството е било ритуално (това е лично мое мнение и не бива да ме цитираш), следващата ми стъпка ще бъде събиране на сведения за съществуващите култове.

— Доколкото знам, броят им е доста голям, Далас.

— Тогава се захващай за работа. — Издърпа ръката си от хватката на Надин и подхвърли: — Странно, думата „култ“ вероятно е корен на „окултен“. Или пък е само съвпадение.

— Може би. — Репортерката се прехвърли на другия ескалатор. — Ще ти съобщя всичко, което науча.

— Успяхте да я пратите за зелен хайвер — възхитено изкоментира Пийбоди.

— Да се надяваме, че действително се е хванала на въдицата. Отивам при Уитни. От теб искам да направиш списък с имената на всички полицаи, които бяха на местопрестъплението. Ще поговоря с всеки един от тях за служебната тайна.

— Горките! — ухили се Пийбоди. — Не им завиждам.

— И аз — промърмори Ив и тръгна към асансьора.

 

 

Уитни я прие веднага. Когато влезе в кабинета му, Ив забеляза, че очевидно и той не беше мигнал през изминалата нощ. Изчака я да седне и без излишни предисловия заговори:

— Хората от отдела за вътрешна сигурност искат официално разследване на Воджински. До края на работното време трябва да им дам официален отговор.

— Рапортът ми хвърля светлина по случая. — Тя извади някакъв диск от чантата си. — Няма абсолютно никакви доказателства, че сержант Воджински е вземал наркотици. Събраната от мен информация показва, че той се е занимавал с проследяването на Селина Крос. Причината за това е била от личен характер, но колегите от отдела за вътрешна сигурност навярно ще я уважат. Разполагам със запис на показанията на Алис. Според мен е била дрогирана… след което е била изнасилвана. Била е член на секта, създадена от Селина Крос и от Олбан. Когато решила да напусне сектата, онези двамата започнали да я заплашват. Девойката се изплашила и се доверила на Франк.

— Но защо се е отказала от сектата?

— Твърди, че е наблюдавала ритуалното убийство на дете.

— Какво?! — Уитни скочи и сви ръцете си в юмруци, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. — Била е свидетелка на убийство, съобщила е за това на Франк, а той не е докладвал, така ли?

— Не му е съобщила веднага, сър. Навярно защото не е имала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Аз също не разполагам с информация за случилото се. Ала Алис беше убедена, че е присъствала на убийството. Страхуваше се, че ще убият и нея. Освен това се чувстваше отговорна за смъртта на дядо си. Беше убедена, че е загинал, тъй като се е заел с частно разследване на Селина Крос. Твърдеше, че въпросната Селина отлично е познавала всички видове химическа дрога и че е отровила Франк.

— Нямаме никакви доказателства, че сержант Воджински е бил убит.

— Все още не. Алис беше сигурна, че ще бъде следващата жертва и действително загина същата нощ, когато даде показания. Твърдеше още, че Селина Крос можела да се преобразява.

— Моля?

— Убедена бе, че онази Крос умее да се превъплъщава в различни същества. Например във врана.

— Вярвала е, че Крос може да се превърне във врана и да лети, така ли? Господи, момчетата от отдела за вътрешна сигурност ще се спукат от смях като им го кажа.

— Не твърдя, че е вярно, ала Алис беше твърдо убедена в необикновените способности на Крос. Беше изплашена млада жена, която тези типове подлагаха на неописуем тормоз. В нощта на смъртта й открих гарваново перо на перваза на прозореца й, а на видеотелефонния секретар бяха записани заплашителни послания. Не греша, сър. Онези хора действително са я измъчвали, Франк само се е опитвал да защити членовете на семейството си. Може би подходът му не е бил правилен, но той беше добър полицай и умря, без да опетни полицейската значка.

— Ще се погрижа честта му да остане неопетнена. — Уитни заключи диска и заяви: — Засега това ще остане при мен.

— Ами Фийни?

— Не сега, лейтенант.

Ив стисна зъби. Нямаше да му позволи да й се сопва като на непослушно дете.

— Сър, позволете да ви напомня, че не открих никаква връзка между частното разследване на сержант Воджински и капитан Фийни. Липсват доказателства, че последният е подправял сведения, за да помогне на Франк.

— Нима мислиш, че Фийни ще остави уличаващи го улики?

Ив го погледна право в очите и отговори:

— Щях да разбера, ако беше виновен. Той е сломен от смъртта на своя приятел и на кръщелницата си, а ние го залъгваме с официалната версия. Смятам, че има право да научи истината.

Уитни си помисли, че ще бъдат засегнати чувствата на най-близките му колеги, но нямаше друг избор.

— Нямам право да се съобразявам с чувствата му, лейтенант. Хората от отдела ще ме подкрепят. Искам разговорът ни да остане напълно поверителен. Знам, че ти е трудно, но трябва да се справиш сама.

Въпреки че сърцето й се късаше от мъка, младата жена кимна.

— Каква е връзката между невероятната история, която ми разказа, и тялото, открито тази сутрин пред дома ти?

Ив преглътна мъката си и делово докладва:

— Мъртвецът се нарича Робърт Матиас, по прякор Лобар. Осемнайсетгодишен, принадлежащ към бялата раса. Смятам, че смъртта е настъпила след прерязване на гърлото му, но по тялото му имаше и други рани. Бил е член на сектата на Крос. Снощи го разпитах на работното му място — в клуб „Атаме“, собственост на Крос.

— Прави ми впечатление, че щом разговаряш с някого, той веднага бива убит, Далас.

— Лобар беше единственият, който можеше да потвърди алибито на Селина и Олбан за нощта, когато загина Алис. — Тя отвори чантата си. — Младежът не е бил заклан на улицата пред дома ми, а е бил оставен там в инсценировка на ритуално убийство. — Постави една от фотографиите на бюрото на Уитни, сетне продължи: — Най-вероятно е бил убит с ножа, който беше забит в слабините му. Нарича се „атаме“ — ритуален нож. Предполага се, че поклонниците на уика притъпяват острието и го използват само за символично белязване. — Извади нова снимка, на която в близък план беше фотографирано писмото. — Ако съдим по текста, убийството е било извършено от противник на Църквата на Сатаната.

— Църквата на Сатаната — замислено повтори Уитни. При вида на обезобразения труп не беше изпитал отвращение, а странна умора. През дългите години в полицията беше видял безброй подобни фотографии. — Очевидно някой враг на сатанистите е очистил младежа.

— Или пък са искали да ни накарат да повярваме точно в това. Все пак не изключвам подобна възможност.

Командирът вдигна поглед от снимката.

— Подозираш, че Крос има пръст в убийството. Мислиш ли, че е екзекутирала единствения човек, който потвърждава алибито й?

— Селина е способна да убие собственото си дете. Смятам, че е много умна. И че е умопобъркана. Възнамерявам да се консултирам с Майра по този въпрос. Има и още нещо. Убедена съм, че убийството й е доставило особено удоволствие. Смята, че ми е натрила носа и ме предупреждава да не си го пъхам в нейните работи. Лобар повече не й е бил необходим, след като е потвърдил алибито й.

Уитни кимна и й подаде фотографиите.

— Разпитай я отново. Също и Олбан.

— Слушам, сър. — Тя прибра снимките в чантата си и промълви: — Искам да поговорим по един… деликатен въпрос.

— Казвай.

— Ще ви съобщя нещо, което не съм включила в официалния рапорт. Позволих си да променя някои факти. В доклада си пиша, че с Рурк сме били събудени от алармата, която вероятно се е включила, когато са облегнали трупа на стената. Истината е, че мъртвецът беше открит от Джейми Лингстром.

Командирът смаяно я изгледа и сякаш онемя. След няколко секунди прошепна:

— Господи, само това ми липсваше. Разкажи ми всичко.

Ив накратко описа какво се бе случило, след като с Рурк бяха събудени от алармената система. Завърши с онова, което сутринта Джейми беше споделил с нея.

— Не знам до каква степен трябва да се доверите на хората от отдела за вътрешна безопасност. Показанията на Джейми потвърждават думите на Алис, че Франк се е опитвал да уличи Крос.

— Ще скрия каквото мога. — Той уморено потърка слепоочията си. — Първо загина внучката на Воджински, а сега и внукът му е в опасност.

— Мисля, че успях да го сплаша и да го убедя да не предприема нищо на своя глава.

— Далас, от личен опит знам, че момчетата на неговата възраст не се плашат лесно.

— Съгласна съм. Затова ми се иска да бъде поставен под наблюдение и да го охраняват. Позволих си сама да уредя този въпрос.

Командирът повдигна вежда.

— Може би е по-точно да се каже, че Рурк го е уредил.

Младата жена скръсти ръце и заяви:

— Момчето ще бъде под наблюдение.

— Засега ще оставя нещата в твои ръце. — Облегна се на стола и промърмори: — Май спомена за някакво портативно устройство, измайсторено от хлапето, с което то успяло да обезвреди системата за сигурност на крепостта, наречена твой дом.

— Да, изобретението му е гениално.

— Къде е уредът? Надявам се, че не си му го върнала.

— Да не съм луда! — възкликна Ив и се почувства така, сякаш я бяха плеснали през ръцете. — Дадох го на Рурк. — Внезапно осъзна какво е казала в гнева си и потръпна.

— Дала си го на Рурк, така ли? — Уитни не успя да се въздържи и гръмко се разсмя. — Това е върхът. Сама си пуснала вълка в кошарата. — Забеляза гневно присвитите й очи и сподави смеха си. — Е, не ме гледай така. Опитвах се да се пошегувам.

— Много смешно! Ха-ха-ха! Ще ви го върна.

— Не искам да те засегна, Далас, но можем да се обзаложим. Залагам стотачка на Рурк. Знай, че високо оценявам помощта, която съпругът ти оказва на полицията.

— С ваше разрешение няма да му предам думите ви, защото ще се възгордее. — Ив разбра, че разговорът е приключил и се изправи. — Сър, Франк е бил невинен. Хората от отдела по безопасност ще го потвърдят. Много по-трудно е да се установи дали е починал от естествена смърт или е бил убит. Необходима ми е помощта на капитан Фийни.

— Отлично знаеш, че ще се справиш и сама. Разбирам чувствата ти, но засега разследването ще остане поверително. Нищо чудно един ден да заемеш мястото ми — продължи той и забеляза смайването на младата жена. — Ще се наложи да взимаш трудни решения. Знай, че е еднакво неприятно както да предприемаш непопулярни мерки, така и да ги изпълняваш. Дръж ме в течение.

— Слушам, сър. — Когато излезе от кабинета на Уитни, Ив си каза, че не би искала да бъде на негово място и да поема на плещите си цялата отговорност.