Нора Робъртс
Ритуал в смъртта (19)

Деветнайсета глава

Ив продължи разпита още час, безмилостно притискаше заподозрения, задаваше му неочаквани въпроси или го питаше по няколко пъти едно и също, надявайки се да получи различен отговор. Беше разпръснала върху масата отвратителните снимки на мъртвия Тривейн и непрекъснато питаше Час още колко души е убил.

Той плачеше и отричаше всичко, накрая изобщо престана да говори. Когато го предаде на полицая, който щеше да го отведе в ареста, Час се обърна и втренчено я изгледа, сякаш искаше да я убеди в невинността си. Ала Ив беше обезпокоена от странното изражение на сътрудничката си. С нетърпение изчака да останат насаме и заядливо попита:

— Какво те притеснява, полицай?

По време на разпита на Пийбоди й беше хрумнало, че сякаш наблюдава как кръвожаден вълк разкъсва ранен елен. Пое си дълбоко въздух и заяви:

— Не ми харесва начина, по който проведохте разпита, лейтенант.

— Нима?

— Проявихте прекалена грубост и излишна жестокост. Непрекъснато натяквахте на Час за баща му, показвахте му снимките…

Ив чувстваше, че й се повдига, нервите й бяха опънати до краен предел, ала когато събра фотографиите от масата, ръцете й не трепереха.

— Може би трябваше учтиво да го помоля да направи самопризнание, за да се приберем вкъщи и да се върнем към безгрижния си живот — саркастично изрече тя. — Жалко, че не се досетих. Ще опитам тази тактика при следващия разпит на човек, заподозрян в убийство.

Пийбоди се постара да не покаже колко е засегната от иронията й, а спокойно каза:

— Като се има предвид, че не присъстваше адвокатът на заподозрения…

— Съобщих му какви права има, нали?

— Да, лейтенант, но…

— Той потвърди ли, че е разбрал всичко?

Пийбоди кимна.

— Ще бъдеш ли така добра да ме осведомиш колко разпита на заподозрени убийци си провела, полицай?

— Лейтенант, аз…

— А аз не мога да изброя случаите, когато съм се опитвала да изкопча истината от потенциалните престъпници — разгорещено изрече Ив. Очите й заблестяха като разпалени въглени. — Не мога, защото ми се случва прекалено често. Предлагам отново да разгледаш снимките, да видиш изкормения мъртвец и да разбереш, че това е действителността, с която почти ежедневно се сблъсква полицейският служител. Страхувам се, че си сбъркала професията си, щом се размекваш от сълзите на един престъпник и ме упрекваш, че съм била груба с него. — Тръгна към вратата, сетне спря и се обърна към Пийбоди, която безмълвно я наблюдаваше. — Очаквам от сътрудничката ми да ме подкрепя, не да ме упреква само защото проявява слабост към магьосниците. Ако не можеш да спазваш изискванията ми, ще подпиша молбата ти за прехвърляне в друг отдел. Разбра ли?

— Да, лейтенант. — Пийбоди тежко въздъхна, заслушана в отдалечаващите се стъпки на началничката си по коридора. — Разбрах — прошепна на себе си и затвори очи.

— Беше прекалено жестока с нея — отбеляза Фийни, който настигна Ив.

— И ти ли ще ми четеш морал?

Ирландецът вдигна ръка, за да предотврати нападките й.

— Изида дойде доброволно. Поканих я в зала № 2.

Ив безмълвно кимна, обърна се и влезе в помещението, където я очакваше амазонката.

Щом я видя, Изида престана да крачи из стаята и извика:

— Как можа да му причиниш такава мъка? Защо насила го доведе тук? Знаеш, че изпитва ужас от полицията!

— Чарлс Форт е задържан по подозрение в убийството на Лоуис Тривейн и на други хора. — За разлика от Изида Ив говореше невъзмутимо. — Още не са му предявени обвинения.

— Обвинения ли? — Амазонката пребледня. — Сигурно се шегуваш. Час никога не би убил когото и да било. Кой е този Лоуис Тривейн? Не го познавам.

— Не си въобразявай, че знаеш абсолютно всичко за Форт, Изида. — Ив сложи на масата папката със снимките и продължи да я притиска с дланта си, сякаш за да си напомня какво има вътре. — Не си въобразявай, че познаваш мислите и плановете му.

— Ние сме безкрайно близки не само тялом, но и духом. Уверявам те, че Час не е убиец. — Внезапно гневът й утихна и гласът й потрепери. — Моля те, позволи ми да го отведа у дома.

Сърцето на Ив се сви, когато забеляза искреното страдание на Изида. Ала не се издаде, а я попита:

— След като сте толкова близки, знаеш ли, че Час е решил да се… „сближи физически“ с Мириам?

— С Мириам ли? — Амазонката примигна от изумление, сетне горчиво се засмя. — Невъзможно е.

— Младата жена призна за връзката им. Направи го с усмивка. — Споменът за самодоволното лице на Мириам накара Ив да забрави съчувствието си към мъката на амазонката. — Усмихваше се, възседнала трупа на Лоуис Тривейн, размахваше ножа, с който го беше убила, а лицето и ръцете й бяха покрити с кръвта му.

Изида почувства, че краката й се подкосяват и машинално, се хвана за облегалката на стола.

— Невъзможно е. Мириам не е способна на убийство.

— Мислех си, че за вас, магьосниците, няма нищо невъзможно. Лично присъствах на „ритуала“, който Мириам извършваше. — Искаше й се да й покаже снимките, ала изпита съжаление към жената, която сляпо обичаше един предполагаем убиец. — Тя гордо ми съобщи, че Форт й е разрешил да отнеме живота на Тривейн. За разлика от друг път, когато само е наблюдавала деянията му.

Придържайки се към облегалката на стола, Изида го заобиколи и се отпусна на него, сетне прошепна:

— Излъгала те е. — Имаше усещането, че в сърцето й се е забила отровна стрела. — Час няма нищо общо с това. О, как не съм прозряла в душата на тази жена? — Тя притвори очи и започна ритмично да се поклаща. — Как можах да й позволя да ме заблуди? Посветихме я в нашата вяра, доверихме й се, смятахме я за наша сестра.

— Човек не може да предвиди всичко, нали? — Ив наклони глава. — Струва ми се, че повече трябва да се безпокоиш относно погрешната ти представа за Чарлс Форт.

— Не! — Гадателката отвори очи. Изражението й беше печално, но погледът й подсказваше, че е готова да се бори, за да спаси любимия си. — Повтарям, че на света няма човек, който да познава Час по-добре от мен. Мириам лъже.

— Ще я подложим на специален тест. Добре размисли дали все още желаеш да осигуряваш алибито на Форт. Та той те измами, подигра се с теб. — Ив пристъпи по-близо. — Може би е искал да ликвидира и теб. Мириам е по-млада и вероятно му се подчинява безпрекословно. Питам се колко ли още щеше да ти позволи да го командваш?

— Нима не разбираш, че чувството, което ни свързва, е необикновено? Мислиш ли, че твърденията на една умопобъркана млада жена ще ме накарат да се усъмня в човека, когото обичам? Ако ти наговореха какво ли не за Рурк, би ли се усъмнила в него?

— Не желая да обсъждаме личния ми живот — заяви Ив с леден тон. — Не разбираш ли, че твоето щастие е поставено на карта? Щом толкова обичаш Час, трябва да повярваш във вината му и да ми помогнеш. Това е единственият начин да му попречим да извършва нови престъпления и да му помогнем.

— Да му помогнем ли? — Ясновидката иронично се усмихна. — Изобщо не желаеш да му помогнеш. Иска ти се да докажеш вината му и да го накажеш заради произхода му. Заради баща му.

Ив погледна към папката, в която бяха скрити кошмарните снимки на обезобразения труп на адвоката, сетне промълви като че на себе си:

— Грешиш. Именно заради баща му бих искала Час да е невинен. — Втренчи се в очите на Изида и добави: — Имам заповед за обиск на магазина и на апартамента ви. Предупреждавам те, че ако открием веществени доказателства за извършеното убийство, ще бъдеш обвинена в съучастничество.

— Не се страхувам. — Въпреки че краката й се подкосяваха, амазонката се изправи. — Няма да откриете нищо, което да ви бъде от помощ.

— Имаш право да присъстваш на обиска.

— Ще остана тук. Искам да видя Час.

— Невъзможно е. Не сте роднини, нямате официален брак…

— Далас — промълви Изида, — послушай сърцето си и ми позволи да поговоря с любимия си.

Ив не можа да устои на молбата, която беше още по-трогателна, защото беше изречена от властна жена, свикнала да й се подчиняват.

— Разрешавам ти да поговориш пет минути с него, но ще ви разделя специално стъкло. — Понечи да излезе, обърна се и добави: — За бога, накарай го да си вземе адвокат.

 

 

В склада на „Спирит Куест“ и в работилницата, намираща се в апартамента над магазина, откриха множество шишенца с различни цветни течности, както и кутии, пълни с прахообразни вещества, с листа или със семена. Ив намери каталози, в които беше описано съдържанието на въпросните шишенца и кутии, и лечебното въздействие на всяка билка или отвара. Нареди всичко да бъде изпратено в лабораторията за анализ и продължи претърсването.

Откри ножове с гравирани и с обикновено дръжки, с дълги и къси остриета и накара един от „метачите“ да ги провери за следи от кръв. Сетне се залови да оглежда церемониалните роби и другите дрехи. Работеше бързо и методично, без дори да чува гласовете на колегите си. Усилията й бяха възнаградени, когато в ракла, ухаеща на розмарин и кедър, откри смачкана на топка и окървавена черна роба. Възбудено направи знак на „метача“ да се приближи.

— Фасулска работа. — Колегата й прекара по тъканта накрайника на портативния си уред. — Кръвта е най-вече по ръкавите. — Очите му зад предпазните очила изглеждаха отегчени. — Кръвна група А отрицателна. Повече подробности ще научим след лабораторния анализ.

— Засега и това ми е достатъчно. — Ив прибра робата в специален плик за веществени доказателства. — Кръвната група на Уайнбърг беше точно такава. — Подаде плика на Пийбоди и промърмори: — Бил е прекалено самоуверен и изобщо не се е потрудил да унищожи доказателството за престъплението си.

— Да, лейтенант. — По-младата жена грижливо прибра плика в голямата си чанта. — Така изглежда.

— Кръвната група на Лобар беше 0 положителна. — Отвори нов скрин и нареди на Пийбоди: — Продължи обиска.

Навън вече падаше мрак, когато приключиха. Двете се качиха в колата, ала Ив чувстваше, че сътрудничката й все още й се сърди заради отношението й към Час. Ето защо, вместо да я заговори, включи видеотелефона.

— Лейтенант Далас. Искам да разговарям с доктор Майра.

— В момента тя има пациент — учтиво отговори секретарката. — Желаете ли да й предам някакво съобщение?

— Искам да разбера дали е направила тест на Мириам Хопкинс.

— Един момент, сега ще проверя. — Жената извърна поглед към монитора си, сетне отново се обърна към Ив: — Въпросната пациентка ще бъде прегледна утре, в осем и половина.

— Защо е отложен днешният преглед?

— В дневника е записано, че пациентката се е оплаквала от силно главоболие и дежурният лекар й е предписал успокоително.

Ив стисна зъби и процеди:

— Кой е дежурен днес?

— Доктор Артър Саймън.

— Ясно. — Ив гневно задмина огромен автобус, претъпкан с пътници. — Той предписва приспивателно дори ако си порязал пръста си.

Секретарката съчувствено се усмихна.

— Съжалявам, лейтенант, но таблетките са били дадени на пациентката малко преди да бъде доведена при нас. Доктор Майра ще може да направи теста едва утре сутринта.

— Прекрасна новина, няма що. Помолете я да ме уведоми веднага щом има резултатите. — Ив прекъсна връзката и промърмори: — По дяволите! Лично ще отида да видя как е Мириам. Пийбоди, занеси веществените доказателства в лабораторията и ги помоли да побързат с анализа, въпреки че това едва ли ще ги накара да си размърдат задниците. После си свободна.

— Навярно довечера отново ще разпитвате Форт.

— Да.

— Лейтенант, моля да ми разрешите да присъствам.

— Не разрешавам — рязко изрече Ив и вкара колата в гаража на главното полицейско управление. — Свободна си. — Тресна вратата на автомобила и бързо се отдалечи.

 

 

Прибра се у дома малко след полунощ. Струваше й се, че главата й ще се пръсне от силните болки. Пристъпи в притихналата къща и бавно се заизкачва по стълбите. Не се изненада, когато видя, че Рурк е буден и разговаря по видеотелефона в спалнята. Докато минаваше покрай него, погледна към монитора и позна един от младите инженери, които работеха при изграждането на междупланетното курортно селище „Олимп“.

Спомни си за последните дни от сватбеното си пътешествие, които бяха прекарани на „Олимп“. По ирония на съдбата дори тогава й се беше наложило да разследва убийство.

Наведе се над умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода си помисли, че където и да отидеше, смъртта сякаш я преследваше. Нито за миг не можеше да я забрави.

Избърса се, сетне седна на ръба на леглото и свали обувките си. Внезапно се почувства безкрайно уморена, нямаше сили да се съблече. Просна се по корем на леглото и остана неподвижна.

Рурк слушаше с половин ухо обясненията на инженера, докато внимателно наблюдаваше съпругата си. Сенките под очите й, мъртвешки бледото й лице, забавените й движения му подсказаха, че отново е работила до пълно изтощение — навик, който го караше да се възхищава от Ив и едновременно го нервираше.

— Ще ти се обадя отново утре сутринта — обърна се той към събеседника си и прекъсна връзката. — Денят ти е бил ужасен, нали, лейтенант?

Ив не се помръдна, когато Рурк я възседна и започна да масажира врата и раменете й. След няколко секунди промърмори:

— Имала съм и по-кошмарни дни. Но не мога да си спомня точно кога.

— Във всяка новинарска емисия по телевизията описват убийството на Лоуис Тривейн.

— Проклети лешояди!

Рурк свали кобура й и продължи да масажира гръбнака й.

— Не им се сърди, скъпа. Когато един виден адвокат е нарязан на парчета в прочут частен клуб, новината несъмнено заслужава внимание. Надин вече няколко пъти се обади тук.

— Да, звъняла е и в управлението. В момента нямам време за нея.

Рурк измъкна ризата от панталоните й и я повдигна, сетне попита:

— Действително ли си се появила на местопрестъплението, когато убийцата изкормвала Тривейн, или пък репортерите са го измислили, за да придадат още по-голям драматизъм на случилото се?

— Това е самата истина. Може би ако онзи кретен на рецепцията не ме беше… — Тя замълча и поклати глава. — Пристигнах прекалено късно. Онази жена вече беше разпорила мъртвеца, но продължаваше да се занимава с него като ученик в час по биология. Съобщи ни, че извършила убийството по нареждане на Чарлс Форт.

— И това беше съобщено от медиите.

— Не се съмнявам — въздъхна тя. — Репортерите имат шпиони дори в полицията.

— Предполагам, че сте го арестували.

— Да. При първия разпит отрече всичко. Открих в апартамента му уличаващи го веществени доказателства, ала той продължава да твърди, че е невинен. Знаеш ли, изглежда искрено объркан и ужасен. По дяволите! — Тя притисна лице към завивката. — По дяволите!

— Отпусни се, скъпа. — Рурк леко я целуна по главата. — Сега ще те съблека и ще те сложа да спиш.

— Не ме глези.

— Опитай се да ми попречиш.

Ив понечи да се отмести, сетне внезапно осъзна какво иска в момента. Вкопчи се в Рурк, отпусна глава на рамото му и затвори очи, сякаш да прогони от съзнанието си ужасяващите спомени за изминалия ден.

— Винаги си до мен… дори когато отсъстваш.

— Никога повече няма да бъдем самотни — прошепна той и я притегли в скута си. — Усещам, че не си разтревожена само от жестокото убийство. Кажи ми какво ти тежи?

— Не съм благороден човек — спонтанно изрече Ив и моментално съжали, че не е успяла да се въздържи. — Знам, че съм добро ченге, но ми липсва обикновената човешка доброта. Не мога да си я позволя.

— Говориш глупости, Ив.

— Не, казвам самата истина. Ала работата е там, че не желаеш да я приемеш. — Тя се отдръпна назад, за да го погледне. — Когато искрено обичаш някого, си готов да се примириш с малките му недостатъци, но предпочиташ да си затваряш очите пред големите. Отказваш да приемеш, че любимият ти човек е способен на подобно нещо и се преструваш, че всичко е наред.

— Хайде, сподели за скришните си слабости, които досега не съм забелязал. За каква своя постъпка намекваш?

— Днес смазах Форт. Не в буквалния смисъл — допълни тя и отметна косата от челото си. — Щеше да бъде прекалено лесно и нямаше да ме измъчват угризения на съвестта. Лошото е, че го съсипах емоционално. И още по-страшно е, че го направих напълно съзнателно. Исках да изтръгна самопризнанието му и да приключа с това убийство. А когато Пийбоди има смелостта да ми каже, че не одобрява начина, по който провеждам разпита, направо я наругах. Изпратих я вкъщи, за да разпитам необезпокоявано Форт.

Рурк не й отговори веднага. Стана, отметна завивките и промълви:

— Позволи ми да обобщя онова, което току-що ми каза. Когато си се озовала на местопрестъплението, си заварила убийцата над обезобразения труп на Тривейн. Арестувала си я, а тя е обвинила Чарлс Форт, че я е подтикнал към кървавото дело и че самият той е убил много хора. И всичко това се случва само няколко дни, след като намираш пред дома си друг обезобразен труп.

— Не вярвам убийствата да са инсценирани така, че да ме изплашат.

— Извини ме за грубия израз, лейтенант, но ми се струва, че дрънкаш глупости. — Залови се да разкопчава ризата й и продължи: — Започнала си да разпитваш Форт, когото с основание подозираш, че е отнел живота на няколко души. Опитвала си се да го притиснеш до стената и сътрудничката ти, която е добър полицай, но е много по-неопитна от теб, те е упрекнала заради жестокостта ти. Ала не тя е влязла в онази залята в кръв баня, не тя е заварила убийцата да реже на парчета нещастния Тривейн. Научих подробностите от новините — допълни Рурк, когато забеляза въпросителния й поглед. Сетне продължи да говори, преди да е успяла да го прекъсне: — После си наругала сътрудничката си, която се е опитала да ти направи забележка, и си я освободила, за да продължиш разпита на Форт в нейно отсъствие. Съгласна ли си с обобщението?

Ив намръщено го изгледа, докато той се наведе да свали панталоните й.

— Опростяваш нещата, а положението е много по-заплетено.

— В живота нищо не е елементарно, скъпа Ив. — Рурк вдигна краката й и я побутна да легне. — Ще ти кажа мнението си за теб. Ти си отлично ченге, което изцяло се е посветило на професията си. Ала едновременно си добросърдечна и при всяка своя по-жестока постъпка страдаш от угризения на съвестта. — Той също се съблече, легна до нея и продължи: — Питам се дали няма да бъде по-добре да се разведа с теб и да заживея спокойно. — Притегли я към себе си, докато тя отпусна глава на рамото му. — Очевидно досега не съм забелязал ужасните ти недостатъци.

— Говориш така, сякаш ме смяташ за умопобъркана.

— Точно това целях. — Целуна я по челото и нареди на осветлението да се изключи. — А сега заспивай.

Ив обърна глава така, че да усеща аромата на кожата му. Въздъхна и прошепна:

— Няма да се съглася на развод.

— Така ли? Защо?

— Защото не мога да живея без чаша хубаво кафе.

 

 

Ив влезе в кабинета си точно в осем сутринта. Преди това се беше отбила в лабораторията и беше вдигнала малък скандал, който й подейства ободряващо. Когато отвори вратата, видя Пийбоди, застанала до бюрото. Видеотелефонът също звънеше. Тя превключи апарата на запис и се обърна към сътрудничката си:

— Подранила си. Работното ми време започва след трийсет минути.

— Исках преди това да разговарям с вас.

— Добре. — Ив реши да прослуша по-късно съобщенията. — Какво се е случило? Изглеждаш отвратително.

Пийбоди дори не потрепна. Знаеше как изглежда. Не беше хапнала нито залък, цяла нощ не беше спала. Случвало й се бе и преди, когато някой мъж скъсаше с нея. А думите на Ив я бяха засегнали по-дълбоко, отколкото раздялата с любовник.

— Бих искала официално да ви се извиня, лейтенант, задето ви упрекнах относно разпита на Форт. Беше непростимо от моя страна да се усъмня в методите ви. Надявам се, че грешката ми не ще ви накара да ме отстраните от случая или от вашия отдел.

Ив седна и се облегна на стола, който заплашително изскърца под тежестта й.

— Свърши ли, полицай?

— Да, лейтенант. Но искам да…

— Ако имаш да казваш още нещо, престани да стърчиш така, сякаш си глътнала бастун. В момента говорим неофициално.

Пийбоди се приведе, сякаш върху плещите й тегнеше тежко бреме.

— Моля да ме извините. Не можах да издържа, докато гледах как Час рухва пред очите ми. Не успях да се абстрахирам от чувствата си и да направя обективна оценка на ситуацията. Не вярвам… не искам да повярвам, че Форт е виновен.

— Права си, че в нашата работа обективността е изключително важна. Ала в повечето случаи е невъзможна, макар никой да няма смелостта да го признае. Ето защо реагирах прекалено остро на думите ти. Извинявай.

Пийбоди зяпна от изумление, сетне изпита неописуемо облекчение. В миг забрави страховете си от предишната нощ.

— Няма ли да ме прехвърлите в друг отдел?

— Не, защото съм изразходвала прекалено много време и енергия, за да те обучавам. — Ив се обърна към видеотелефона.

Пийбоди затвори очи, пое си въздух, преглътна и най-сетне събра смелост да попита:

— Това означава ли, че вече не ми се сърдите?

Вместо отговор Ив промърмори:

— Защо ли не изпия чаша кафе? — Още не беше изслушала първото съобщение, когато Пийбоди й поднесе кафето.

„Обади се, Далас — говореше Надин. — Хайде, помогни ми. Готова съм да се срещнем по всяко време на деня или нощта. Обади се, по дяволите! Искам само няколко пикантни подробности.“

— Няма да стане, Надин — промърмори Ив и набързо прослуша следващите три съобщения от репортерката, чийто глас звучеше все по-отчаяно.

Пристигнало беше и заключението на патолога, извършил аутопсията, от което тя поиска разпечатка. Последното съобщение беше от лабораторията. Анализът беше доказал, че кръвта върху черната роба е на Уайнбърг.

— Не мога да повярвам — промълви Пийбоди и сви рамене. — Доказателствата са налице и все пак не мога да повярвам, че Час е виновен.

Ив уморено потърка челото си.

— Ще му предявим обвинение в предумишлено убийство на Уайнбърг. Ще изчакаме с обвинението за заговор срещу Тривейн, докато Майра направи тест на Мириам. Решила съм да го разпитаме още веднъж. Може би ще признае и за другите убийства.

— Но защо е отнел живота на Алис? Ами на Франк? — прошепна Пийбоди.

— Тях не ги е убил той.

— Нима мислите, че Селина е причинила смъртта им?

— Убедена съм. Но засега нямам никакви доказателства.

 

 

До обяд отново прочете всички рапорти, свързани с убийствата и написа своя. Когато започна да разпитва Час, беше решила да възприеме нова тактика.

Огледа адвокатката на Форт — много млада жена с тъжни очи, която навярно току-що беше получила право да практикува. Дори не се учуди, когато си спомни, че я е видяла на церемонията по посвещаването на Мириам. Помисли си: „Адвокатка — магьосница. Само това ни липсваше“.

— Това ли е адвокатът ви, господин Форт?

— Да. — Лицето му беше бледо като на мъртвец, под очите му имаше сенки. — Лайла се съгласи да ми помогне.

— Господин Форт, обвинен сте в извършване на убийство.

— Поискала съм освобождаването му под гаранция. — Младата адвокатка подаде на Ив необходимите документи. — В четиринайсет часа молбата ще бъде разгледана от съда.

— Няма да бъде удовлетворена — отсече Ив и подаде документите на Пийбоди. — На ваше място не бих си губила времето — това няма да помогне на клиента ви.

— Дори не познавах убития — обади се Час. — За първи път го видях в ритуалната зала, където бяхте и вие, лейтенант.

— Бил сте на местопрестъплението, което означава, че сте имал възможност да причините смъртта на Уайнбърг. Колкото до мотива… — Тя се облегна назад. — Наблюдавал сте го внимателно и сте разбрал, че нервите му не издържат и че е готов да признае всичко. Ала той не е бил първият, когото сте убили, господин Форт.

— Не знам как да ви убедя в невинността си. — Гласът му се разтрепери. Той си пое въздух и хвана ръката на Лайла, сякаш търсеше подкрепа. — През целия си живот не съм причинил зло никому. Убийството противоречи на принципите ми — та нали винаги съм се старал да не приличам на баща ми. Бях напълно откровен с вас, надявах се да ме разберете и да ми повярвате.

— Притежавате ли черна копринена роба?

— Имам много роби, но нито една не е черна. Не обичам този цвят.

Ив му показа дрехата, поставена в прозрачен плик.

— Да разбирам ли, че никога не сте виждал тази роба?

— Не е моя. — Той видимо се успокои.

— Нима? Тогава ще ви кажа, че я открихме в спалнята на апартамента, където живеете заедно с Изида. Дори не беше скрита както трябва, а бе пъхната в скрина под другите ви дрехи. По нея има кръв, господин Форт. Лабораторният анализ показа, че кръвта е на Уайнбърг.

— Не! — Час рязко се отдръпна, като че го беше ударила. — Невъзможно е!

— Но е факт. Адвокатката ви може да се запознае с доклада от лабораторията. Питам се дали Изида ще познае дрехата. Може би като я види… ще си припомни нещо важно.

— Не забърквайте Изида. Тя няма нищо общо! — Той скочи от мястото си. — Невъзможно е да я подозирате в…

— В какво? — Ив наклони глава. — В съучастничество ли? Живее с вас, работи с вас, споделя леглото ви. Виновна е, дори ако само ви прикрива.

— Не бива да я забърквате! Не й причинявайте болка! Оставете я на спокойствие! — Приведе се и се хвана за ръба на масата. Ръцете му трепереха. — Обещайте ми, че ще я оставите на спокойствие и ще ви кажа всичко, което искате да чуете.

— Успокой се, Час. — Лайла се изправи и сложи ръка на рамото му. — Седни. Не казвай нито дума повече. — После се обърна към Ив: — Искам да разговарям насаме с клиента ми, лейтенант.

Ив втренчено я изгледа. Младата адвокатка изглеждаше напълно спокойна и самоуверена.

— Предупреждавам ви, госпожо адвокат, че не можете да се надявате на споразумение. — Тя също се изправи и направи знак на Пийбоди. — Но ако клиентът ви направи пълни самопризнания, може би ще остане до края на живота си в психиатрията, вместо в затвора. Помислете върху предложението ми.

Щом излязоха в коридора, гневно изруга и възкликна:

— Ще му затвори устата. Час безпрекословно ще й се подчини, защото е изплашен до смърт. — Закрачи напред-назад, сетне възкликна: — Незабавно трябва да се свържа с Майра. Би трябвало вече да е приключила с теста. А ти се обади на прокурора. Надявам се да изпратят някого тук. Предполагам, че ще постигнем резултат, ако представител на прокуратурата разговаря с адвокатката на Форт.

— Беше съкрушен, когато го заплашихте, че ще обвините и Изида. — Пийбоди се обърна и хвърли последен поглед към вратата, зад която беше Чарлс Форт. — Убедена съм, че я обича.

— Странна любов, няма що.

— Не проумявам защо е правил секс с Мириам.

— Понякога сексът е прекрасен метод за манипулиране. — Тя се отправи към кабинета си, за да се свърже с Майра.