Каси Едуардс
Диви мъгли (19)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Слънчевата светлина докосваше върховете на зелените илинойски хълмове, но мъглата все още забулваше полята, галейки тревата и бляскавата роса по нея. Джонатан яздеше в лек галоп, здраво седнал на коня си. Главата му бучеше, гърлото му бе пресъхнало, а лицето му трескаво гореше. Нищо не бе в състояние да го спре в решителното преследване на Дамита и Тимоти. Издирването им го бе довело до Илинойс, следвайки дирята на преселващите се индианци.

След като бе разбрал, че племето на Железния облак бе напуснало резервата приблизително по едно и също време с изчезването на Дамита и Тимоти, Джонатан бе стигнал до заключението, че вождът на омахите е техният похитител. Той не проумяваше истинската причина за това, освен като знак на отмъщение.

Когато Джейкъбс си припомняше последното посещение на Железния облак в агенцията и това, как от пръв поглед индианецът и Дамита бяха изпитали някакво вътрешно влечение един към друг, кръвта му моментално кипваше. Вождът на омахите бе решил да я отвлече, за да му отмъсти. Джонатан смръщи вежди. Не можеше да разбере защо и Тимоти бе замесен в целия план, тъй като той определено се явяваше спънка в отвличането. Мъжът изтри една студена капка пот от челото си. Раменете му се приведоха напред поради влошеното му здраве. Той бе подочул слухове за това, че Железния облак е избрал Илинойс за своя цел. Черния койот, който се беше отцепил от племето си, бе разпространител на мълвата, но когато Джонатан се опита да го намери, за да му помогне в преследването, той бе изчезнал яко дим.

Агентът хвърли уморен поглед към Брайън Дейвис, който от всички войници във форта бе най-подходящ за подобна задача — да открие вожда на омахите. Не бе тайна, че те двамата с Железния облак бяха яздили редом през войната и бяха останали приятели. Ако Дейвис откриеше следите на бегълците, то Джонатан щеше да обърка плановете на твърдоглавия индианец. Именно затова Джейкъбс бе помолил войника да го придружи в този поход из непознатите земи, но също така би се радвал да види как приятелството на Железния облак към Брайън се превръща в изпепеляваща ненавист.

Приятният отрязък равна земя остана зад тях. Групата войници, които следваха агента, прекосиха един поток, граничещ с мочурище, покрито с млади фиданки, шубраци и тръстики, където рояци комари закръжиха около Джонатан и нападнаха лицето му. Той ги размазваше, ругаейки. Мъжете навлязоха в район, който бе един лабиринт от мочурлива земя, шипки и тръни, големи площи с дива лоза и акри^[5] висока тръстика. Острите краища на листата на водните растения режеха кожата като бръсначи. Конниците преминаха това злокобно място и продължиха пътя си през ливади, където многобройни метличини бяха цъфнали с приличащи на сини шапчици цветчета, украсени по края с бели ивици.

Брайън яздеше на разстояние зад Джонатан. Беше все още разгневен, че именно той бе избран да търси верния си другар. Приятелите не се предават един друг. Намирането на Железния облак би било най-лошата измяна. Ако вождът на омахите бе желал той да узнае плана му за отвличането, както и подробности, свързани с тайнственото му заминаване, би му казал. Години наред те бяха споделяли своите тайни. Но този път индианецът явно не бе се доверил на Брайън и войникът разбираше защо. Железния облак е имал вътрешно предчувствие, че може би приятелят му ще бъде принуден да издаде местонахождението му. А би могъл и да го открие, тъй като беше прекрасен следотърсач.

В началото Брайън се бе опитал да води Джонатан в кръг, за да забави пристигането им в Илинойс. С това целеше да обезкуражи агента и да го накара да се върне във форт Калхуун. Но веднага, щом хитростта му бе разкрита, бе принуден да тръгне в правилната посока, водеща към Железния облак.

Изпълнен с гняв, войникът държеше ръката си върху пистолета, поставен в кобура на кръста му. Беше убеден, че каквото и да е сторил приятелят му, то е за доброто на племето. Лейтенантът обаче бе изненадан от решението на вожда да похити двама от белите хора, ако наистина го бе сторил, тъй като не това бяха похватите на Железния облак. Ако беше отвлечена само жената, това би имало някакъв смисъл, тъй като Брайън бе усетил симпатията му към нея. Но да вземе и момчето? Това е напълно безсмислено, освен ако не бе направено за отмъщение.

Войникът наблюдаваше Джонатан внимателно през последните два дни и забелязваше колко е зачервено лицето му и как понякога като че ли се люшка върху седлото, готов да падне всеки момент. Брайън смушка с токовете на ботушите коня си и се изравни с него.

— Не изглеждаш особено добре — каза загрижено лейтенантът.

— Не ти влиза в работата как изглеждам — изръмжа агентът и го погледна сърдито. — Върши си работата. Заслужи парите, които правителството великодушно ти плаща. Заведи ме до селището на Железния облак.

Брайън смръщи вежди, когато Джонатан сухо се закашля в шепата си. За първи път видя и обрив по врата на агента, високо над яката му.

— Боже мили, човече! — извика уплашено той. — Защо не ни каза, че си болен от морбили? Или искаш всички ние да се заразим и да те последваме в страданието ти?

Агентът неочаквано зяпна, а очите му се разшириха от страх, докато гледаше Брайън.

— Какво искаш да кажеш? Че имам морбили? По дяволите! Просто съм се простудил. Това е всичко.

— Не съм чувал за простуда, придружена с обрив — отвърна му лейтенантът. — Сигурен съм, че си болен и си с висока температура. Освобождавам те от каквито и да било задължения. Ще поема командването на хората. В интерес на всички ни е да се завърнем обратно във форта.

Джонатан докосна с ръка врата, а после лицето си, като мърмореше:

— Не може да бъде! Не е… възможно… да съм заболял от морбили!

Той замълча, защото се чувстваше прекалено зле, за да се държи върху седлото. Спря коня си и се плъзна на земята. Коленете му се подгънаха под тежестта на тялото му. Хвана главата си с ръце за миг, след това си спомни какво му беше казал Брайън за завръщането им във форта и отново се изправи на крака и се качи на седлото на коня си.

— Никъде няма да отида, освен в селището на омахите! — отсече той. — Беше ти наредено да намериш Железния облак. Никой не е отменял заповедта.

— Аз я отмених! — отвърна лейтенантът и спря с ръка останалите конници. — Трябва да те върна във Форта, където ще бъдеш лекуван.

— Не ми трябва доктор! — каза Джонатан и бавно посегна към кобура на пистолета си. Ръцете му силно трепереха, но той с мъка успя да измъкне оръжието, закрепи го върху гърба на коня си и го насочи към Брайън.

— Заповядвам ти да продължиш мисията си! — нареди той с пръст, поставен на спусъка. — Ако се възпротивиш, ще те застрелям.

— И ще бъдеш арестуван за истинско убийство, когато се завърнеш във форт Калхуун — саркастично се усмихна Брайън. — Не мога да повярвам! Или треската напълно е помрачила разсъдъка ти?

Обезумял от болестта и без да е в състояние нормално да прецени последиците от своята постъпка, Джонатан стреля. Куршумът премина на милиметри от лявото рамо на лейтенанта и изплаши коня на агента, който се впусна в бесен бяг, като остави господаря си да се държи с мъка на крака, с пистолет, паднал на земята до него.

Брайън за момент се вкамени, но след това вълна от гняв го заля и той пришпори коня си, като ритна пистолета от ръката на Джонатан.

— Кучи сине, заслужаваш да пукнеш тук сам! — изръмжа войникът. — Не си бил нищо друго, освен трън в очите на всички индианци от Небраска. Нито един агент не би могъл да е толкова отмъстителен, жесток и алчен, както ти. Не зная какво е мислел президентът Грант, когато те е назначавал на този пост.

— Ти ще… съжаляваш — закани се Джейкъбс. Той дишаше тежко, а очите му светеха трескаво. — По дяволите, Брайън, ще ми платиш за това! Когато се върна във форт Калхуун, ще получа главата ти!

Лейтенантът го изгледа с презрение, след това обърна коня си и полетя напред. Войниците му го последваха.

Брайън бе разбрал за заповедта на Джонатан да бъдат разстреляни жената и детето поради страха му от разпространение на болестта сред останалите от племето.

— Никой не е насочил пистолет в главата му. Независимо от това обаче, той е не по-малко обречен да умре заради онези, които заповяда да бъдат разстреляни — прошепна Брайън, като съжаляваше, че няма доказателства за убийството.

С дни бе търсил телата на убитите, но не бе ги открил. Ако успееше да открие останките на майката и детето, то светът щеше да се отърве от един луд, тъй като Джонатан щеше да бъде обесен. Но без доказателства никой не би могъл да убеди Вашингтон, че агентът е виновен. Това бе причината той спокойно да остане на поста си във форт Калхуун, като продължаваше да нанася вреда на индианското население.

Мислите на Брайън отлетяха към Железния облак. Чудеше се къде ли е сега и дали е в безопасност. Не преставаше да мисли за Дамита и Тимоти. Дали наистина са с индианеца? Ако не беше придружен от войници, той не би издържал на изкушението да намери вожда, та дори и само за да задоволи любопитството си. Но не би сторил нищо, което би застрашило приятеля му, особено сега, когато Джонатан не бе сред тях. Никога нямаше да отведе войниците си до новите земи на омахите, тъй като никога не би могъл да знае кой измежду тях е приятел и кой враг на индианеца. Лейтенантът яздеше пред останалите с надеждата, че ще види някога приятеля си при по-благоприятни обстоятелства.

Джонатан направи опит да се изправи, но краката му не го слушаха. Главата му бучеше, а устата му бе пресъхнала, като че беше пълна с памук, който попиваше слюнката. Той започна да се влачи по посока на водата, която блестеше недалеч в храсталака.

— Господи! — отчаяно промълви на себе си той. Не виждаше дори коня си наоколо. Всички го бяха изоставили!

Обзе го празнота, страх обхвана съзнанието му. Прекалено слаб, за да продължи, той се обърна по корем и зарида, заровил лице в ръцете си.

— Господи, какво съм сторил, за да заслужа това?

След известно време Джонатан започна бавно да се придвижва, докато стигна брега на езерото. Сумтейки, той затътри тялото си до него и успя да потопи ръцете си във водата. Пресегна се и напълни две шепи със студена, прясна течност и жадно я преглътна. След това тежко въздъхна и се обърна на една страна. Остана да лежи свит на кравай, разтърсван от студени тръпки. Скоро се отдаде на съня си, пълен с кошмари. Индианци го бяха заобиколили и изчакваха реда си, за да забиват острите си стрели в тялото му.