Аманда Куик
Прелъстяване (7)

Глава VII

Късно вечерта Софи крачеше из спалнята си, премисляйки събитията от вечерта. Всичко бе много приятно и вълнуващо, много различно от случилото се преди пет години, когато за първи път получи достъп до обществото.

Даваше си сметка, че оказаното й внимание се дължи в голяма степен на новото и положение като съпруга на Рейвънуд, но напълно съзнаваше, че и тя самата бе проявила голяма общителност. От една страна, на двадесет и три имаше доста по-високо самочувствие, отколкото на осемнадесет. От друга, вече бе изчезнало мъчителното чувство, че е изложена като стока за продан на тържището за сватосване. Тази вечер тя успя да се отпусне и да се забавлява. И всичко вървеше много добре, докато се появи Джулиан.

Първоначално се зарадва, като го видя, нетърпелива да му покаже, че се справя и сама в неговия свят. Но след първия танц й стана ясно, че той не си бе направил труда да се отбие на бала у Илвъртън само за да се възхити на новооткритата й способност да се движи в обществото. Дошъл бе, защото се тревожеше да не я грабне някой от хищните мъжкари, бродещи из изтънчената градска джунгла.

Съзнанието, че само чувството за собственост го накара да остане близо до нея през останалата част от вечерта, бе извънредно потискащо.

Върнаха се вкъщи преди един час и Софи веднага се качи в спалнята си. Джулиан не се опита да я задържи. Пожела й учтиво лека нощ и изчезна в библиотеката. Преди няколко минути тя чу приглушените му стъпки по покрития с килим под на спалнята, в съседство до нейната.

Възторгът от първата й голяма вечер в обществото бързо угасна, и то по вина на Джулиан. Той наистина направи всичко възможно, за да й развали удоволствието от преживяното.

Софи спря до тоалетката, съзирайки малкото ковчеже за бижута на светлината на свещите. Прониза я остро чувство за вина. Нямаше как да отрече, че в трескавото вълнение на първата й седмица в града като графиня Рейвънуд временно бе пренебрегнала своята цел да отмъсти за смъртта на Амелия. Спасяването на брака й се бе превърнало в най-важното нещо на света.

Не че бе забравила клетвата си да открие прелъстителя, само дето други неща се оказаха по-важни.

Но след като оправеше отношенията си с Джулиан, тя щеше да се върне към намерението си да открие мъжа, отговорен за смъртта на Амелия.

— Не съм те забравила, мила сестричке — прошепна Софи.

Тъкмо повдигаше капака на ковчежето, когато вратата зад нея се отвори. Тя се завъртя, остро поемайки си дъх, и видя Джулиан. Той носеше халата си и нищо друго. Капакът на ковчежето силно хлопна.

Джулиан огледа малкото ковчеже, преди да срещне погледа на Софи. Усмихна се накриво.

— Няма нужда да казваш нищо, скъпа. Още на бала ми стана ясно къде е проблемът. Прости ми, че не се сетих навреме да ти осигуря онези малки дрънкулки, от които се нуждаеш, за да имаш самочувствие тук, в града.

— Нямах намерение да ви моля за бижута, милорд — рече раздразнено Софи. Честно казано, той винаги успяваше да направи най-неуместните догадки. — Желаете ли нещо?

Той се поколеба за момент, без да пристъпи навътре в стаята.

— Мисля, че да — рече най-накрая. — Софи, тревожат ме неуредените неща между нас.

— Какви неща, милорд?

Той присви очи.

— Значи предпочиташ да бъда съвсем откровен? Добре тогава, аз разсъждавах дълго върху въпроса за консумирането на брака ни.

Софи се почувствува тъй, както много отдавна, когато бе паднала от едно дърво в реката.

— Разбирам. Предполагам, че всички тези приказки за развъждането на овце у Илвъртън са ви навели на тази мисъл.

Джулиан бавно пристъпи към нея с ръце, мушнати в джобовете на халата си.

— Това няма нищо общо с овцете. Тази вечер за първи път си дадох сметка, че липсата на всякакъв опит в брачното легло те излага на огромен риск.

Софи примигна учудено.

— Риск ли, милорд?

Той кимна мрачно. Взе от тоалетката един кристален лебед и несъзнателно започна да го върти из ръцете си.

— Ти си прекалено наивна и прекалено невинна, Софи. И не притежаваш онази светска обиграност, която би ти позволила да разбереш нюансите и двусмислените намеци на мъжете в един разговор. Възможно е съвсем несъзнателно да подведеш такива мъже именно защото не разбираш за какво всъщност ти говорят.

— Струва ми се, че разбирам логиката ви, милорд. Според вас фактът, че не съм ви все още съпруга във всеки един смисъл на думата, би представлявал пречка за мен в обществото?

— Да, в известен смисъл.

— Колко ужасно. Почти като това да ядеш риба с неподходяща вилица.

— Малко по-сериозно дори, повярвай ми, Софи. Ако не беше омъжена, незнанието ти за някои неща би ти служило като щит. Всеки мъж, който би се опитал да те прелъсти, щеше да е наясно, че от него се очаква и да ти предложи женитба. Но като омъжена жена ти си лишена от подобна защита. И ако някой мъж се досети, че ти все още не си споделяла леглото със съпруга си, ще бъде абсолютно безогледен в опитите си да те покори. Ще гледа на теб като на изключително интересно завоевание.

— С други думи, този хипотетичен мъж би ме смятал за чудесна плячка, нали?

— Точно така. — Джулиан остави кристалния лебед и одобрително се усмихна. — Радвам се, че разбираш положението.

— О, да. — Тя се опитваше да се овладее. — Искате да кажете, че най-сетне сте решил да предявите съпружеските си права.

Той невъзмутимо сви рамене.

— Напълно е в твой интерес да го направя. Дори и заради самата теб ще е най-добре нещата да бъдат нормални.

Пръстите на Софи се вкопчиха в облегалката на креслото.

— Джулиан, знаеш, че бих искала да бъда твоя истинска съпруга, но ще те помоля за една услуга.

Зелените му очи блестяха издайнически, въпреки външното спокойствие, което демонстрираше.

— Каква услуга, скъпа?

— Да престанеш да се оправдаваш за онова, което смяташ да правиш. Уверенията, че всичко е само за мое добро, ми действат по същия начин, както оня билков чай на теб в „Елсингтън парк“.

Джулиан я изгледа смаяно. Но после я стресна, избухвайки в неудържим смях.

— Значи се боиш да не заспиш, а? — С изненадващо движение той я грабна на ръце и я понесе към широкото легло. — В никакъв случай не мога да допусна това, мадам. Кълна се, че ще направя всичко възможно, за да ангажирам цялото ви внимание.

Притисната към широките му рамене, тя му се усмихна разтреперана. Прониза я някаква възторжена тръпка.

— Имате цялото ми внимание, милорд, повярвайте ми.

— Точно така трябва да бъде, защото в момента и аз не мога да мисля за нищо друго.

Той нежно я положи върху леглото, сваляйки халата от раменете й. Чувствената му усмивка бе изпълнена с мъжко очакване.

Когато съблече и своя халат, разкривайки стегнатото си стройно тяло на светлината на свещите, у Софи не остана никакво съмнение, че той изпитва непреодолима нужда да го направи. Джулиан бе силно възбуден, твърд и натежал от желание. Тя го гледа в продължение на един дълъг миг, с последен прилив на смущение и несигурност, макар и да чувстваше, че собственото й тяло вече започва да откликва.

— Плаша ли те, Софи? — Джулиан се отпусна до нея и я взе в обятията си. Големите му ръце замилваха ханша й, отгатвайки формите под тънката нощница.

— Разбира се, че не ме плашиш. Колко пъти трябва да ти казвам, че не съм някое малко момиченце. — Тя леко потръпна, когато дланта му затопли бедрото й.

— А, да, все забравям, че моята селска женичка е много веща по въпросите на развъждането на животни. — Целуна шията й и се усмихна, когато я прониза още една неволна тръпка. — Както виждам, няма причина да се притеснявам, че случайно мога да нараня нежната ти чувствителност.

— Мисля, че ме дразниш, Джулиан.

— Мисля, че си права. — Той я повали по гръб. Пръстите му намериха панделките на нощницата и той започна да ги развързва с бавна решителност. Очите му нито за миг не изпускаха лицето й, докато освобождаваше гърдите й.

— Толкова си мека и женствена, мъничката ми.

Софи бе хипнотизирана от съсредоточения му поглед. Очарована наблюдаваше как закачливият смях в очите му бързо се превръща в тъмно желание. Тя леко докосна лицето му и се изненада от реакцията му на нежната й, питаща ласка.

Той тежко простена и сведе глава, търсейки устните й. Целувката бе гореща, жадна и настойчива, напълно разкриваща дълбочината на възбудата му. Джулиан леко захапа долната й устна, плъзна език в устата й и в същия миг притисна палец до розовото зърно.

Софи реагира остро на докосването му, покривайки ръката му със своята, когато той откри гърдите й. Усещаше, че тялото й се движи в трепетно предчувствие, че бързо губи контрол.

„Този път всичко е наред“ — каза си тя, когато някаква частица от нея й отправи далечно предупреждение. Джулиан може и да не я обичаше, но бе неин съпруг. Заклел се бе да я пази и да се грижи за нея и тя вярваше, че ще спази тази част от брачното споразумение. В замяна на това щеше да му бъде добра съпруга, истинска съпруга.

Не бе виновен, че тя бе влюбена в него. Не бе виновен и затова, че рискът, който тя поемаше тази нощ, бе много по-голям от отредения нему.

— Отпусни се, Софи. Довери ми се. Толкова си сладка, толкова си нежна. — Джулиан прекъсна страстната целувка, свали нощницата й и я хвърли настрана, поглъщайки жадно с очи очертанията на тялото й в полумрака. Сложи ръка на глезена и бавно я придвижи нагоре към бедрото. Когато тя се разтрепери, се наведе, за да я целуне успокоително.

Но успокоението се превърна моментално във властно желание, щом Софи зарови пръсти в косата му и здраво го притисна към себе си. Краката й се движеха неспокойно, докато той ги прикова със своите. При това движение тя се разтвори още по-пълно за него и той незабавно започна да изучава копринената вътрешност на бедрата й.

Главата на Софи се мяташе по възглавницата. Тя чуваше собствените си невъздържани стонове, докато пръстите на Джулиан описваха кръгове по кожата й. Толкова приятно бе да усеща големите му ръце върху тялото си, силни, сигурни и знаещи. Чувстваше се защитена и желана.

— Джулиан, Джулиан, толкова особено се чувствам…

— Зная, мила. Тялото ти не се и опитва да го скрие. Радвам се. Точно така искам да бъде. — Той се притисна до бедрото й, карайки я да усети формата на възбудената му мъжественост.

Тя потръпна от силата, която го изпълваше, но позволи да отведе пръстите й до пулсиращия му член. Докосна го, отначало колебливо, после постепенно свиквайки с размерите и формата му.

— Виждаш колко много те искам, Софи. — Гласът на Джулиан бе съвсем подрезгавял. — Но ти се кълна, че няма да те взема, докато и ти не започнеш да ме искаш поне също толкова.

— И как ще разбереш това? — Тя го гледаше през полуспуснатите си мигли.

Той леко се усмихна и дланта му покри нежното място между бедрата й.

— Ти ще ми кажеш по свой начин.

Софи почувствува нарастващата топлина там, където беше ръката му, и нетърпеливо се раздвижи в търсене на още по-интимно докосване.

— Сега, Джулиан — прошепна тя.

Пръстът му се плъзна в копринената й мекота. За миг Софи се вцепени, после усети влагата между краката си.

— Скоро — обеща той дълбоко удовлетворен. Устните му изгаряха гърдите й. — Много скоро. — Пръстът му отново потъна в нея.

Софи плахо се раздвижи срещу опитващия му пръст, тялото й инстинктивно се стегна около него, сякаш искаше да го притегли още по-навътре.

Джулиан откликна с глух окуражителен стон.

— Толкова си топла и стегната. — Устните му отново погълнаха нейните. — И ме искаш. Ти наистина ме искаш, миличка! — Езикът му повтаряше предизвикателните движения на ръката му.

Софи простена и се вкопчи в раменете му, придърпвайки го още по-близо. Когато той замилва с палеца си едно миниатюрно и извънредно чувствително местенце, скрито в тъмното гнездо от къдрици, ноктите й се забиха в гърба му.

— Джулиан!

— Да. О, Боже! Да!

Легна върху нея, разтваряйки краката й с мускулестото си бедро, за да направи място за себе си. Софи отвори очи опитвайки се да привикне с това ново усещане. Той бе тежък и някак странно покоряващ. Чувствуваше се приятно прикована към леглото. Когато погледна в упорито съсредоточеното му лице, я заля непонятно вълнение, различно от всичко преживяно досега.

— Повдигни си коленете, скъпа — настоя той. — Точно така, миличка. Отвори се за мен. Кажи ми, че ме искаш.

— Искам те. О, Джулиан, толкова те искам.

Усещаше се открита и уязвима, но някак странно защитена. Джулиан никога нямаше да й причини болка. Той започна да прониква в нея, навлажнявайки се в топлия мед, изтекъл от бедрата й. Тя инстинктивно се стегна и сви колене.

— Не, миличка. Така ще е по-лесно. Трябва да ми вярваш. Кълна ти се, че ще вляза в теб много бавно. Само дотам, докъдето ти ме искаш. Можеш да ме спреш по всяко време.

Тя усети огромното напрежение на тялото му, дланите й се плъзнаха по потния му гръб. „Той лъже — помисли си щастливо тя. — Или пък се опитва отчаяно да убеди себе си, че в един момент би могъл да спре.“ Всъщност той бе на път да изгуби всякакъв контрол върху себе си, както и тя самата.

За миг Софи се възхити от силата на собствената си женственост. Приятно й бе да знае, че може да доведе своя властен и самоуверен съпруг чак до там. Поне в това бяха равни.

— Не се тревожи, Джулиан. Сега бих могла да те спра точно толкова, колкото да спра и слънцето — изрече тя останала без дъх.

— Радвам се да го чуя. Погледни ме, Софи. Искам да виждам очите ти, когато те правя моя съпруга във всеки един смисъл.

Тя отново отвори очи и остро си пое дъх, когато той започна да прониква в нея. Още веднъж ноктите й се забиха дълбоко в плътта му.

— Всичко е наред, мъничката ми. — Потта се събираше на малки капчици над веждите му, докато той бавно си проправяше път напред. — В първия момент може малко да те заболи, но после ще плуваме в открити води.

— Но аз не се чувствам като кораб в морето, Джулиан — успя да изрече тя, учудвайки се на невероятното усещане за твърдост и напрегнатост, което той създаваше в нея. Ноктите й се забиха още по-дълбоко.

— Мисля, че и двамата сме в морето — простена той, борейки се да забави движенията си. — Дръж се за мен, Софи.

Тя разбра, че тънката нишка на самоконтрола му току-що се е скъсала. Опиянението от тази мисъл я погълна в същия миг, когато той простена и се вряза дълбоко в нея.

— Джулиан! — Смаяна от неочакваната огнена атака, Софи отблъсна раменете му, сякаш би могла да го отмести.

— Всичко е наред, любов моя. Кълна ти се, всичко ще бъде наред. Не ме блъскай, Софи. Ей сега ще мине. Опитай се да се отпуснеш. — Джулиан обсипваше шията и устните й с целувки, мъчейки се да стои неподвижно в нея. — Имаме нужда от малко време, скъпа.

— Да не би с времето да стане по-малък? — запита тя някак неочаквано рязко.

Той изохка и взе разтревоженото й лице в големите си длани. Искрящите му очи приковаха нейните.

— Времето ще ти помогне да свикнеш с мен. Ще се научиш да харесваш това, Софи. Сигурен съм. Та ти си великолепна и в теб има такава страст. Нужно е само малко търпение.

— Лесно ви е да го кажете, милорд. Предполагам, че получихте всичко, което желаехте.

— Почти всичко — усмихна се леко той. — Но за мен никога няма да е съвършено, ако не е съвършено за теб. По-добре ли се чувстваш сега?

Тя предпазливо регистрира усещанията си.

— Да — призна най-сетне.

— Добре. — Той дълго я целува, после започна бавно да се движи в нея.

Софи прехапа устни в тревожно очакване нещата да станат още по-лоши. Но не беше така. Съзна, че всъщност съвсем не й е неприятно. Нещо от първоначалното й вълнение се връщаше, макар и бавно. Тялото й постепенно свикваше с пълнотата.

Почти бе стигнала до момента, в който честно можеше да признае, че започва да се наслаждава на странното усещане, когато Джулиан се раздвижи с нарастваща интензивност.

— Чакай, Джулиан. Бих искала да го правиш по-бавно — рече тя нервно, чувствайки, че той напълно се е оставил на стихията, която го изпълваше.

— Съжалявам, Софи. Опитах се. Но не мога да чакам повече. — Той скръцна със зъби, после нададе приглушен вик, бедрата му се извиха и целият потъна в нея.

Тогава Софи усети горещата, тежка субстанция, която се изля в нея. Подчинявайки се на някакъв древен инстинкт, ръцете и краката й се обвиха около него и тя го притисна към себе си. „Той е мой — помисли си тя дълбоко учудена. — Мой е в този миг и завинаги!“

— Дръж ме — гласът му бе съвсем грапав. — Дръж ме, Софи.

Постепенно стихията сякаш се отдръпна и той тежко се срина до нея, целият плувнал в пот.

Софи лежа дълго в мълчание, милвайки разсеяно потния гръб на Джулиан с върховете на пръстите си, втренчена в балдахина над леглото. Не можеше да се каже, че финалният акт сам по себе си й хареса особено, но ласките, които го предхождаха, със сигурност бяха много приятни. Топлата интимност на прегръдките им след това също бе изключително привлекателна.

Тя знаеше, че в никоя друга ситуация Джулиан не би свалил чак толкова гарда си. А дори и това бе достатъчно, за да се примири с правенето на любов в леглото.

Джулиан се раздвижи неохотно и се подпря на лакти. Усмихна се блажено и очите му проблеснаха, когато тя отвърна на усмивката му. Наведе се и целуна връхчето на нослето й.

— Чувствам се като жребец след тежко състезание. Може и да съм спечелил, но съм изтощен и слаб. Трябва да ми дадеш няколко минути, за да се възстановя. Следващият път ще бъде по-добре за теб, миличка. — Той отмести косата от челото й с нежно движение.

— Няколко минути! — възкликна тя смаяна. — Говориш така, сякаш ще го правим поне още няколко пъти тази нощ!

— И защо не? — запита Джулиан с видимо очакване. Топлата му ръка собственически се отпусна върху корема й. — Толкова дълго копнях за теб, моя малка женичке, че смятам да наваксам всички пропуснати нощи.

Болката между бедрата на Софи все още не бе утихнала и тя се надигна неспокойно.

— Извинявай — изрече нервно, — много искам да ти бъда добра съпруга, но не вярвам да се възстановя чак толкова бързо. Ще имаш ли нещо против да не го правим отново толкова скоро?

Лицето му моментално изрази загриженост.

— Толкова лошо ли те нараних, Софи?

— Не, не. Някои моменти бяха много приятни, уверявам ви, милорд, но бих предпочела да изчакаме някоя друга нощ.

Той махна с ръка.

— Съжалявам, мила. Аз съм виновен. Исках да го направя много по-бавно. — Той се претърколи и стана от леглото.

— Къде отиваш?

— Сега ще се върна.

Тя го видя да отива към шкафа и да налива вода в една купа. После взе някаква кърпа и я намокри.

Когато се върна при леглото, на Софи най-сетне й стана ясно какво се готви да направи. Тя скочи, придърпвайки чаршафа чак до брадичката си.

— Не, Джулиан, моля те, и сама ще се оправя!

— Трябва да ми позволиш, Софи. Това е още една от съпружеските привилегии. — Приседна на леглото и решително дръпна чаршафа от ръцете й. — Легни, мила, и ми позволи да се погрижа за теб.

— Наистина, Джулиан, не бих искала…

Но не успя да го спре. Той я сложи да легне по гръб. От нея се изтръгна някакво смутено проклятие, което само го разсмя.

— Тези притеснения са излишни, любов моя. Твърде късно е. Забрави ли, че вече усетих сладостта на твоята страст? Само преди няколко минути ти бе топла и влажна, и много отзивчива. Позволи ми да те докосвам навсякъде. — Той я избърса и хвърли изцапаната кърпа.

— Джулиан, аз… аз трябва да те попитам нещо — Софи бързо се покри с чаршафа, опитвайки се да запази известно приличие.

— Какво искаш да знаеш? — Той спокойно се отпусна до нея.

— Ти ми каза, че съществуват начини при всичко това да не се стигне до бебе. Използва ли някой от тях тази нощ?

Настана кратко, напрегнато мълчание. Джулиан се облегна на възглавниците, с ръце скръстени зад главата.

— Не — каза той доста грубо. — Не съм.

— О! — Тя се опита да скрие тревогата си.

— Ти знаеше какво искам от нашата връзка, когато се съгласи да ми бъдеш истинска жена, Софи.

— Наследник и никакви неприятности. — „Илюзията за близост отпреди малко наистина не е била нищо друго освен илюзия“ — помисли си тя мрачно. Не можеше да се отрече, че когато Джулиан дойде при нея тази нощ, я желаеше много силно, но тя в никакъв случай не биваше да забравя, че главната му цел е да си осигури наследник.

Мъчителна тишина обгърна отново потъналото в полумрака легло. Най-сетне Джулиан запита меко:

— Толкова ли ще е лошо да ми родиш син, Софи?

— А какво ще стане, ако ви родя дъщеря, милорд? — избегна тя директния отговор.

Той неочаквано се усмихна.

— Много ще е хубаво, особено ако прилича на майка си.

Софи се зачуди как да приеме комплимента, но реши засега да не се задълбочава.

— Но вие искате син за Рейвънуд?

— Е, тогава ще продължим да правим опити, докато успеем, нали? — Той я привлече към себе си и залюля главата й на рамото си. — Не мисля, че ще ни е толкова трудно да си направим син. Родът Синклер има много синове, а ти си здрава и силна. Но защо не отговори на въпроса ми, Софи? Ще имаш ли нещо против, ако се случи да заченеш тази нощ?

— Но ние сме съвсем в началото на брака — каза тя плахо. — Имаме още много да учим един за друг. Мисля, че е по-мъдро да изчакаме. „Докато се научиш да ме обичаш“ — добави на себе си.

— Не виждам причина да чакаме. Едно бебе ще ти се отрази добре, Софи.

— Защо? Защото ще ме накара да осъзная по-добре задълженията и отговорностите си като твоя съпруга? Уверявам те, вече съм напълно наясно с тях.

Джулиан въздъхна.

— Исках да кажа само, че сигурно ще бъдеш добра майка. И че ако си имаш свое бебе, ще си по-доволна от ролята си на съпруга.

Софи простена, вбесена на самата себе си за съсипаното настроение на интимност и нежност, след като се бяха любили. Опита се да преодолее мъчителния момент с известен хумор и му се усмихна закачливо.

— Кажи ми, Джулиан, всички съпрузи ли притежават подобна арогантна увереност, че знаят кое точно е най-добро за жените им?

— Оскърбяваш ме, Софи. — Той направи гримаса, опитвайки се да изглежда едновременно обиден и невинен. Но напрежението изчезна и в очите му се появи весела искрица. — Нима наистина ме смяташ за арогантен?

— Има моменти, когато това заключение се налага от само себе си.

Погледът му отново стана сериозен.

— Сигурно на теб ти изглежда точно така. Но повярвай ми, че искам да ти бъда добър съпруг, Софи.

— Зная — промълви тя нежно. — И точно затова съм склонна да търпя пристъпите на високомерие. Виждаш ли каква разбрана жена имаш?

Той я гледаше през полуспуснати клепачи.

— Образцова съпруга.

— Без съмнение. Бих могла да давам уроци.

— Подобна идея ще накара съпрузите в града да замръзнат от страх. Все пак ще се постарая да не забравям похвалните ти намерения, когато се забъркаш в истории с приспивателни чайове или четене на онази проклета Улстоункрафт. — Той надигна глава, за да я целуне силно и се отпусна на снежнобелите възглавници. — Има още нещо, което трябва да обсъдим тази вечер, моя образцова съпруго.

— И какво е то? — прозя се Софи, на която вече много й се спеше. Присъствието му в леглото й бе доста необичайно, но силата и топлината му определено й създаваха усещане за уют. Зачуди се дали той ще остане и през нощта.

— Ти бе ядосана, когато казах, че би трябвало да консумираме брака си — започна предпазливо той.

— Защото настояваше, че е само за мое добро.

Той се усмихна леко.

— Да, сега разбирам защо ме смяташ за високомерен и арогантен. Но независимо от това вече е време да разбереш колко опасно е да флиртуваш с Уейкот и такива като него.

Сънливото, отпуснато настроение на Софи мигновено изчезна. Тя се подпря на лакти и остро изгледа Джулиан.

— Но аз не съм флиртувала с виконта.

— Точно обратното, Софи. Допускам, че го правеше несъзнателно, но той те гледаше като торта с цариградско грозде, покрита със сметана. И се облизваше всеки път, щом ти му се усмихнеше.

— Преувеличаваш, Джулиан.

Той я притисна към рамото си.

— Не, Софи, не преувеличавам. И Уейкот не беше единственият, на когото му течаха лигите тази вечер. Трябва да бъдеш много внимателна с такива мъже. И преди всичко да не ги окуражаваш, дори и неволно.

— Защо се страхуваш точно от Уейкот?

— Не се страхувам от него. Но съм съвсем наясно, че е опасен за жените, и не искам да си изложена на подобна заплаха. Той ще те прелъсти в първия момент, когато прецени, че е възможно.

— И защо точно мен? На бала на лейди Илвъртън тази вечер имаше много по-красиви жени.

— Ако има възможност, той ще предпочете теб пред всяка друга, именно защото си моя жена.

— Но как така?

— Той таи дълбока и трайна омраза към мен, Софи. Никога не го забравяй.

Изведнъж всичко дойде на мястото си.

— Да не би Уейкот да е един от любовниците на Елизабет? — запита тя без дори да помисли.

Чертите на Джулиан се втвърдиха и лицето му се превърни в гневната непроницаема маска, която му бе помогнала да си спечели прозвището дявол.

— Казах ти, че с никого не обсъждам първата си жена. Дори и с теб.

Тя се освободи от ръцете му.

— Прости ми, Джулиан. За момент се забравих.

— Да, наистина. — Ръката му отново я обгърна, когато усети, че тя се опитва да се отдръпне. — Но тъй като си образцова съпруга, сигурен съм, че това няма да се повтори.

Софи напразно се мъчеше да се изтръгне от ръцете му. Тя сведе очи и го изгледа съсредоточено.

— Пак ли ме дразниш, Джулиан?

— Не, мадам, уверявам ви, че говоря съвсем сериозно. — Но той се усмихваше също така лениво и доволно, както след като се бяха любили. — Погледни ме, скъпа. Искам да проверя нещо. — Пръстите му извиха брадичката й и той видя очите й на светлината на свещта. И тогава поклати глава.

— Точно от това се боях.

— Какво има? — попита тя неспокойно.

— Мислех си, че след като най-сетне успея да те любя истински, поне донякъде ще изгубиш тази ясноока невинност, но съм грешил. Очите ти са все тъй чисти, както и преди да те поваля в леглото. Ще ми бъде много трудно да те опазя от светските хищници, скъпа. Виждам, че имам само един избор.

— Какъв избор, милорд? — попита тя потиснато.

— Ще трябва да прекарвам повече време с теб. — Джулиан яко се прозя. — Отсега нататък ще ми даваш списък на вечерните си ангажименти. Ще те придружавам навсякъде, където е възможно.

— Наистина ли, милорд? Как намирате операта?

— Ненавиждам я.

Софи се усмихна злорадо.

— Колко жалко. Леля ви, приятелката й Хариет и аз смятаме да посетим Кралския театър утре вечер. Чувствате ли се задължен да ни придружите?

— Един мъж прави онова, което е нужно — каза благородно Джулиан.