Аманда Куик
Прелъстяване (3)

Глава III

Междувременно, през втората седмица на своя меден месец в имението на Джулиан в Норфолк, Софи започна да се бои, че се е омъжила за човек, който има сериозен проблем с алкохола след вечеря.

До този момент тя почти се бе радвала на своето сватбено пътешествие. „Елсингтън парк“ бе разположен на фона на мрачни гористи хълмове, прорязани от тучни пасища. Самата къща, построена в характерния за епохата класически стил, бе солидна и изпълнена с достойнство.

В интериора имаше нещо тежко и старомодно, но Софи реши, че все пак има някаква надежда за добре разпределените помещения с високи прозорци. С нетърпение чакаше да й се удаде възможност да ги обзаведе отново.

Тя придружаваше Джулиан при обиколките му на кон из околните гори, ливади и плодородни земи, които неотдавна бе купил. Той я запозна със своя току-що назначен управител Джон Флеминг и изглеждаше особено благодарен, задето тя не се дразнеше, че обсъжда часове наред бъдещето на имението със сериозния млад човек.

Джулиан си направи труда също така да запознае Софи с всички арендатори на имота. Изглеждаше доволен от интереса, който тя прояви към отглеждането на овцете и към другите земеделски дейности, които й бяха добре познати. „Има и никои преимущества в това да си израсла на село“, реши в себе си Софи. Най-малкото, такава жена можеше да каже нещо уместно на съпруга си, който очевидно обичаше земята.

Неведнъж тя се питаше дали той би могъл да обича по същия начин и съпругата си.

Арендаторите и съседите очакваха с напрежение пристигането на новия собственик. Но когато Джулиан придружи няколко от фермерите до оборите им, без да се смущава, че ще изцапа лъскавите си ботуши, се заговори, че новият господар на Елсингтън знае какво е земеделие и отглеждане на коне.

Софи бе радушно приета, след като погука на няколко здрави и пухкави бебета, намръщи се с дълбока загриженост на няколко болни и проведе компетентни дискусии за местните билки и домашните лекове. Нерядко на Джулиан му се налагаше търпеливо да чака, докато жена му си разменяше рецепти за сироп за кашлица или за подпомагане на храносмилането с жените на фермерите.

Изглежда му доставяше удоволствие да маха сламките от косата й, когато тя се измъкнеше от теснотията на някоя селска колиба.

— Мисля, че ти ще ми бъдеш чудесна съпруга, Софи — отбеляза доволно той на третия ден от обиколката им. — Този път направих добър избор.

Софи се опита да не показва радостта си от тези думи и само леко се усмихна.

— Искате да кажете, предполагам, че бих станала добра жена на фермер?

— В края на краищата аз съм точно това — един фермер. — Той огледа околността с гордостта на човек, съзнаващ, че всичко, което вижда, е негово. — И една добра фермерска жена много би ми подхождала.

— Говориш така, сякаш ще стане някой ден. Трябва ли да ти напомням, че вече съм твоя жена.

Той и хвърли своята дяволска усмивка.

— Не, все още не си, мила, но скоро ще станеш. Много по-скоро, отколкото предполагаш.

Прислугата в „Елсингтън парк“ бе отлично обучена и похвално усърдна, въпреки че в себе си Софи често потръпваше, когато слугите неочаквано изникваха зад нея, стараейки се да отгатнат желанията й. Очевидно все още бяха нащрек със своя нов господар, но в същото време изпитваха гордост, че служат на толкова известен човек.

Чули бяха слуховете за неговия избухлив и безжалостен характер от кочияша, коняря, камериера и прислужничката на госпожата, които придружаваха лорд и лейди Рейвънуд в Елсингтън, и не искаха да рискуват.

Като цяло меденият месец вървеше добре. Що се отнася до Софи, единственото нещо, което донякъде помрачаваше престоя им в Норфолк, бе деликатният, но все пак твърде осезателен натиск, който Джулиан упражняваше вечер. А това я правеше доста нервна.

Явно той нямаше никакво намерение да стои настрана от леглото й през следващите три месеца. И изглеждаше напълно сигурен, че ще успее да я съблазни много преди уговорения срок.

До момента, в който забеляза нарастващата му пристрастеност към портвайна след вечеря, Софи смяташе, че владее положението. Достатъчно бе само да контролира своите собствени реакции на все по-интимните му целувки за лека нощ. Успееше ли, тя вярваше, че Джулиан ще спази поне буквата, ако не и духа на споразумението им. Инстинктивно чувствуваше, че гордостта няма да му позволи да се принизи дотам, че да употреби сила, за да получи достъп до леглото й.

Но нарастващата консумация на алкохол я разтревожи. И по това напрегнатата ситуация се усложни с още един опасен елемент. Софи твърде добре си спомняше нощта, когато сестра й се върна от една от тайните си среши и обляна в сълзи й каза, че пияните господа са склонни към насилие и се държат като животни. През онази нощ нежните бели ръце на Амелия бяха белязани от синини и драскотини.

Софи побесня и още веднъж направи всичко възможно, за да научи името на любовника й. Но тя предпочете да го премълчи.

— Ти каза ли на твоя прекрасен възлюбен, че фамилиите Доринг и Рейвънуд са съседи вече от няколко поколения? Ако дядо разбере какво става, той ще отиде право при лорд Рейвънуд и ще се погрижи да сложи край на това безумие.

Амелия преглътна сълзите си.

— Точно поради тази причина моят любим никога няма да научи истинското ми име. О, Софи, нима не разбираш? Боя се, ако той разбере, че съм Доринг и че сме толкова близки с Рейвънуд, никога няма да посмее да ме срещне отново.

— И ще позволиш на любовника си да те малтретира, само и само да не му кажеш коя си? — попита невярващо Софи.

— Ти не знаеш какво е любов — прошепна Амелия и малко по-късно заспа, хълцайки.

Софи знаеше, че Амелия не бе права. Тя знаеше какво е любов, но се опитваше да се справи с опасното чувство по по-интелигентен начин от бедната си сестра. Не искаше да повтаря грешките на Амелия.

Софи мълчаливо издържа нарастващото напрежение, породено от пристрастеността на Джулиан към портвайна през няколко потискащи вечери, преди да си позволи да засегне въпроса.

— Да не би да не можете да спите, милорд? — запита тя най-сетне през втората седмица от брака им. Двамата седяха пред камината на потъналия в пурпур хол. Джулиан току-що си бе налял следващата голяма чаша.

Той я погледна с помътнели очи.

— Защо питаш?

— Извинявайте, но не мога да не забележа засиленото ви предпочитание към портвайна вечер. Хората често използуват шери, портвайн или вино, за да заспят. Винаги ли се наливате толкова много вечер?

Пръстите му забарабаниха по облегалката на стола и той дълго я наблюдава мълчаливо.

— Не — отговори Джулиан най-сетне и изпи половината от чашата си на един дъх. — Пречи ли ти?

Софи се съсредоточи върху бродерията си.

— Ако имате проблеми със съня, има и по-ефикасни средства. Бес ме запозна с много от тях.

— Да не искаш да ме приспиваш с лауданум?

— Не. Лауданумът има силен ефект, но не бих прибягнала до него, преди да опитам някои билки. Ако искате, мога да ви приготвя един специален чай. Донесох домашната си аптечка с мен.

— Благодаря, Софи. Но мисля, че ще продължа да разчитам на портвайна. Аз го разбирам и той ме разбира.

Софи любопитно вдигна вежди.

— Какво има да се разбира, милорд?

— Искате ли да бъда откровен, госпожо съпруго?

— Разбира се. — Въпросът я изненада. — Знаете, че предпочитам ясните и открити разговори помежду ни. Вие сте този, който понякога изпитва притеснение да обсъжда някои неща, не аз.

— Предупреждавам ви, че едва ли ще пожелаете да дискутирате тази тема.

— Глупости. Ако имате проблеми със съня, сигурна съм, че има и по-добър лек от портвайна.

— Съгласен съм. Но въпросът е, скъпа, дали ти ще се съгласиш да проведеш лечението.

Ленивият, ироничен оттенък в гласа му я накара бързо да вдигне глава. В същия миг се оказа прикована от искрящите му зелени очи. И тогава разбра.

— Разбирам — успя да произнесе тя спокойно. — Но не знаех, че нашето споразумение ще ви причини такъв физически дискомфорт, милорд.

— А сега, когато вече знаеш, ще благоволиш ли да ме освободиш от обета, който ти дадох?

Кълбото за бродерията се изплъзна от ръката й и падна на пода. Софи проследи с поглед разпилените конци.

— Смятах, че всичко между нас върви много добре, милорд — рече тя сдържано.

— Вярвам ти. На теб ти хареса тук, в „Елсингтън парк“, нали, Софи?

— Много, милорд.

— Както и на мен. В някои отношения. Но в някои други отношения намирам този меден месец за крайно отегчителен. — Той глътна остатъка от портвайна. — Факт е, че положението ни не е най-естествено, Софи.

Тя въздъхна с дълбоко съжаление.

— Предполагам, това означава, че бихте искал да съкратим медения си месец?

Празната кристална чаша се строши между пръстите му. Джулиан изруга и изтръска стъкълцата от ръката си.

— Това означава — заяви ядосано той, — че бих искал да превърна това в един нормален брак. Мой дълг и мое удоволствие е да настоявам да бъде така.

— Толкова ли сте нетърпелив да създадете вашия наследник?

— В момента изобщо не мисля за наследника си. Мисля за сегашния граф Рейвънуд. Както и за сегашната графиня Рейвънуд. Главната причина да не страдаш колкото мен, Софи, е, че просто не знаеш какво пропускаш.

Софи пламна.

— Няма нужда да бъдете така противно снизходителен, милорд. Не забравяйте, че аз съм селско момиче. В двора ни винаги е имало доста животни, а и вече ме викаха да помагам при раждането на едно или две бебета в селото. Знам много добре какво се случва между съпруга и съпругата и, честно казано, не смятам, че пропускам нещо особено възвишено.

— Това не е интелектуално усилие, мадам, а физическо занимание.

— Като язденето на кон ли? Ако ми позволите да се изразя така, изглежда ми дори доста по-безсмислено. Когато язди кон, човек поне върши нещо полезно, като това да достигне до известно предназначение.

— Може би вече е време да научиш какво е твоето предназначение в спалнята, скъпа.

Преди Софи да разбере какво става, Джулиан скочи и се приближи до нея. Дръпна бродерията и я хвърли настрана. После ръцете му я обгърнаха и той я притисна силно към себе си. Когато вдигна поглед към напрегнатото му лице, Софи разбра, че това няма да е още една от ласкавите, омайващи целувки за лека нощ, които бе получавала напоследък. Разтревожена, тя опря ръце в раменете му.

— Спри, Джулиан. Казах ти, че не искам да бъда прелъстявана.

— Започвам да мисля, че мой дълг е именно да те прелъстя. Това проклето споразумение ми дойде твърде много, мъничката ми. Имай милост към бедния си съпруг. Ти просто ще ме съсипеш, ако ме накараш да чакам още три месеца.

— Джулиан, моля те…

— Тихо, мила. — Палецът му докосна ъгълчето на меките устни и очерта контура им. — Обещах, че няма да те насилвам и ще удържа на думата си, дори и това да ме убие. Но имам право да се опитвам да променя решението ти и бог ми е свидетел, че точно това ще направя. Дадох ти десет дни, за да свикнеш с мисълта, че си моя жена. Това са девет дни повече, отколкото всеки друг мъж би позволил в подобна ситуация.

Устните му се приближиха, нетърпеливи и жадни. Предчувствието на Софи се оказа вярно. Това не бе поредната нежна атака върху сетивата й, която бе свикнала да очаква вечер. Целувката бе гореща и преднамерено властна. Усети как езикът на Джулиан смело се плъзна между устните й. За миг я заля тежка, омайна топлина. Но после дъхът на портвайна мобилизира съпротивата й.

— Успокой се — промълви Джулиан. Едрата му длан милваше гърба й с бавни, ласкави движения. — Стой спокойно и ми позволи да те целуна. В момента не искам нищо друго. Само да прогоня някои от глупавите ти страхове.

— Не се боя от теб — опита се да протестира тя, чувствайки осезателно силата на ръцете му. — Но не държа уединението на спалнята ми да бъде нарушено от човек който все още ми е доста чужд.

— Вече не сме чужди един на друг, Софи. Ние сме мъж и жена и е време да станем любовници.

Устните му отново се сключиха върху нейните и прекратиха протестите й. Джулиан я целуна дълбоко и страстно сякаш искаше завинаги да остави отпечатък върху нея, докато тя неволно откликна. Както всеки път, в прегръдката му тя се чувствуваше останала без дъх и учудващо слаба. Ръцете му се спуснаха надолу, обгърнаха я и я притиснаха към тялото му. Тя усети силната му възбуда и потръпна.

— Джулиан? — Гледаше го с широко разтворени очи.

— А ти какво очакваше? — усмихна се дяволито той. — Мъжът не е много по-различен от другите домашни животни. Нали си специалист по въпроса?

— Милорд, не мислите ли, че случаят е малко по-различен от това да се затворят овца и овен в една кошара?

— Радвам се, че откриваш известна разлика.

Но той все още отказваше да я пусне. Вместо това притисна още по-силно ханша й към втвърдените си от напрежение бедра.

На Софи й се зави свят, когато усети натиска на завладяващата му мъжественост. Полите й се усукаха около краката му. Той промени стойката си и тя изведнъж се оказа приклещена между неговите бедра.

— Софи, мъничката ми, сладката ми, нека да те любя. Нима нищо по-редно от това. — Настойчивата молба бе придружена от кратки целувки, които очертаха линията на брадичката и се спуснаха надолу към шията и голите рамене.

Софи не намери сили да му отговори. Чувстваше се повлечена от някаква могъща, властно надигаща се вълна. Обичаше Джулиан толкова отдавна. Изкушението да се поддаде на чувствената топлина, струяща от него, бе почти неустоимо. Ръцете й несъзнателно обгърнаха врата му и устните й приканващо се разтвориха. През изминалите няколко дни той бе успял да я научи да се целува.

Джулиан не се нуждаеше от втора покана. Тих стон на задоволство се изтръгна от него, когато пое устните й. Този път ръката му се спусна под гръдта й, обхвана я нежно, а палецът му затърси връхчето под муселиновия корсаж.

Софи не чу кога вратата на хола се отвори зад нея, но долови ясно тревожното извинение и бързото затваряне. Джулиан вдигна глава, за да погледне над къдриците й, и магията бе разрушена.

Софи се изчерви при мисълта, че някой от слугите е станал свидетел на страстната им целувка, и бързо отстъпи назад. Джулиан не я задържа, а само се усмихна на леко раздърпания й вид. Тя опипа прическата си и откри, че е в много по-голям безпорядък от обичайния. Няколко къдрици висяха съвсем произволно около ушите й, а панделката, оформена с такова старание от камериерката преди вечеря, се бе развързала и се спускаше надолу по врата й.

— Аз… Извинете, милорд. Трябва да се кача горе. Всичко се развърза. — Тя се завъртя и побягна към вратата.

— Софи. — Чу се звън на стъкло.

— Да, милорд. — Тя спря с ръка на бравата и неспокойно извърна поглед.

Джулиан стоеше до камината, небрежно облегнат на мраморния плот. В ръката му имаше нова чаша портвайн. Софи се разтревожи повече от всякога, виждайки израза на мъжко задоволство в очите му. Усмивката му бе нежна, но не успяваше да заличи познатото усещане за арогантност, излъчвано от него. Сега вече той бе напълно сигурен в себе си.

— В края на краищата прелъстяването не се оказа нещо чак толкова ужасно, нали, миличка? Много ще ти хареса и мисля, че имаше достатъчно време, за да го разбереш.

Дали и с бедната Амелия е било същото? Такова тотално опустошение на сетивата?

Софи несъзнателно докосна с пръст долната си устна.

— Нима тези целувки са вашата представа за прелъстяването, милорд?

Той наклони глава, очите му проблеснаха развеселено.

— Дано да са ти харесали, Софи, защото ти обещавам още много такива целувки. Ще започнем още тази вечер. Върви да си лягаш, скъпа. След малко ще дойда. Искам да те съблазня и да си позволим една истинска сватбена нощ. Повярвай ми, любов моя, утре заран ще ми благодариш, задето съм сложил край на тази крайно неестествена ситуация. И ще ми е много приятно да приема благодарността ти.

Гневът, надигнал се в Софи, се смеси с шеметните чувства, които я разтърсваха. За миг тя буквално онемя от ярост. После рязко отвори тежката махагонова врата и се втурна през преддверието към стълбите. Минута по-късно влетя в стаята си и стресна камериерката, която оправяше леглото.

— Милейди! Случило ли се е нещо?

Софи овладя гнева и замаяните си сетива. Но все още дишаше твърде учестено.

— Не, не, Мери. Всичко е наред. Просто изкачих стъпалата прекалено бързо. Моля те, помогни ми да оправя роклята си.

— Разбира се, мадам. — Мери, светлооко младо момиче, което още нямаше двадесет години, бе разтърсено от неотдавнашното си повишение в лична камериерка на графинята.

С благоговейни движения тя докосваше бродирания муселин на роклята на господарката си, докато й помагаше да се съблече.

— Бих искала чаша чай преди да си легна, Мери. Изпрати някой да ми донесе.

— Веднага, милейди.

— А, и поръчай да сложат две чаши на подноса, Мери — Софи дълбоко си пое дъх. — Графът ще ми прави компания.

Очите на Мери се разшириха одобрително, но тя мъдро запази мълчание и само помогна на Софи да облече един кретонен халат.

— Ще изпратя чая веднага, мадам. А, тъкмо се сетих. Едно от момичетата се оплаква, че го боли стомах. Мисли, че е яла нещо развалено. Помоли ме да ви попитам какво да прави.

— Какво? Да, разбира се. — Софи се извърна към своята билкова аптечка и напълни едно пликче със смес от сладък пирен и ревен.

— Занеси й го и кажи да слага по две щипки на чаша чай. Това ще успокои стомаха й. Ако не се оправи до сутринта, непременно ми съобщи.

— Благодаря, мадам. Алис ще ви бъде вечно благодарна. Тя много страда от нервен стомах. Между другото, лакеят Алън помоли да ви предам, че гърлото вече не го боли толкова, след като е изпил сиропа от бренди и мед, приготвен му от готвача по ваше нареждане.

— Чудесно, радвам се да го чуя — рече нетърпеливо Софи. Болното гърло на лакея Алън бе последното нещо, което бе в състояние да обсъжда тази вечер. — Мери, хайде побързай с чая, моля те.

— Да, госпожо — Мери изприпка навън.

Софи закрачи из стаята, меките й пантофи безшумно докоснаха тъмните фигури на дебелия килим. Тя едва ли забелязваше парчето дантела, което се бе откачило от гарнитурата на халата й и се люлееше над едната й гръд.

Невъобразимо арогантният мъж, за когото се бе омъжила, си мислеше, че е достатъчно само да я докосне, за да отстъпи пред неговата опитност. Той щеше да я ухажва и преследва по всякакви начини и нямаше да я остави на мира, докато не постигне своето. Вече го знаеше. Очевидно за него бе въпрос на мъжка чест да я повали в леглото.

Софи постепенно започваше да разбира, че няма да намери покой, докато Джулиан не се убеди, че е неин господар и в уединението на съпружеската спалня. Шансовете й да изгради хармоничната връзка, за която бе мечтала, бяха твърде малки, докато Джулиан бе съсредоточен единствено върху прелъстяването й.

Тя внезапно спря, питайки се дали графът на Рейвънуд би се задоволил само с една-единствена победна нощ. В края на краищата той не бе влюбен в нея. Но в момента тя представляваше голямо предизвикателство, тъй като бе негова съпруга, а му отказваше привилегиите, които по право му принадлежаха. Но ако в един момент той докажеше на себе си и на нея, че най-после е успял да я прелъсти, може би поне за известно време щеше да я остави на мира.

Софи бързо се приближи до украсеното с красива резба медицинско сандъче и се загледа в редиците дървени кутийки и чекмедженца. Разтърсваха я гняв, възмущение и някакво друго чувство, което сега не желаеше да анализира. Не разполагаше с много време. След няколко минути Джулиан щеше да отвори вратата, свързваща спалнята й с неговата. А после да я вземе в прегръдките си и да я докосва по същия начин, както е докосвал своята актриса, балерина или каквато и да е била там.

Мери отвори вратата и влезе в стаята с един сребърен поднос.

— Чаят ви, мадам. Желаете ли още нещо?

— Не, благодаря ти, Мери. Можеш да си вървиш. — Софи изобрази нещо, което трябваше да е обичайната усмивка при сбогуване, но очите на Мери блестяха повече от всякога, когато направи лек реверанс и излезе от стаята. Софи бе сигурна, че чу зад вратата приглушен кикот.

„Слугите изглежда знаят всичко, което става в голяма къща като тази“ — помисли си тя с негодувание. Вероятно за камериерката й не бе тайна, че Джулиан не е прекарал нито една нощ в леглото на жена си. Кой знае защо, тази мисъл й се стори крайно унизителна.

За миг се запита дали част от раздразнението на съпруга й не е породено и от факта, че цялата прислуга умува защо той не посещава новата си жена в спалнята.

Софи събра кураж. Не, тя нямаше да се откаже от целите си само заради мъжката гордост на Джулиан. И без друго той прекалено демонстрираше това свое качество. Протегна ръка към билките и взе щипка лайка и щипка от нещо много по-силно. После сръчно ги разбърка в каната с горещия чай.

След това седна и зачака. Трябваше да седне. Трепереше толкова силно, че едва можеше да се държи на крака.

Не й се наложи да стои дълго в предчувствие на неизбежното. Междинната врата тихо се отвори и тя се стресна. Вдигна очи. Джулиан стоеше на прага в черен копринен халат, избродиран с герба на Рейвънуд. Гледаше я с леко иронична усмивка.

— Толкова си нервна, мъничката ми — каза той нежно, когато затвори вратата зад себе си. — Така става, когато нещата се отлагат прекалено дълго. В съзнанието ти всичко се е разраснало до ужасяващи размери. Утре заран тези неща ще ти изглеждат съвсем различно.

— Джулиан, за последен път искам да те помоля да не продължаваш по този начин. Чувствам, че нарушаваш духа, ако не и буквата на нашето споразумение.

Усмивката му изчезна и погледът му се втвърди. Той мушна ръце в джобовете на халата и закрачи из стаята.

— Няма отново да обсъждаме моето чувство за чест. Уверявам те, че за мен то е много важно и никога не бих направил нещо, което да го опетни.

— Изглежда имате своя собствена дефиниция за почтеност?

Той я погледна ядосано.

— Наистина мога да го определя далеч по-добре от теб, Софи.

— А аз не съм в състояние само защото съм жена, нали?

Той се отпусна, по надменно свитите му устни отново заигра усмивка.

— Ти не само си жена, любов моя. Ти си едно изключително интересно създание, повярвай ми. Когато поисках ръката ти, не съм и помислял, че ще получа такъв главозамайващ коктейл. Знаеш ли, че една дантела се е откачила от халата ти?

Софи неспокойно сведе очи и с огорчение забеляза парчето, увиснало на гърдите й. Направи няколко безплодни опита да го закрепи на мястото му и най-сетне се отказа. Вдигна глава, но се наложи да погледне Джулиан през някакъв кичур коса, който току-що се бе изплъзнал от фибите й. Тя нервно го отметна зад ухото си. После се изправи гордо.

— Желаете ли чаша чай, милорд?

Джулиан й се усмихна великодушно и очите му станаха още по-зелени.

— Благодаря, Софи. След всичкия портвайн, който си позволих след вечеря, чаша чай ще бъде добре дошла. Не бих искал да заспя в някой неподходящ момент. Това сигурно би те разочаровало.

„Той е самата арогантност“ — мислеше си тя, докато наливаше напитката с треперещи пръсти. Усещаше, че Джулиан тълкува поканата й за чай като знак на подчинение. Миг по-късно, когато му подаде чашата, той я прие така, както един пълководец би приел меча на победения противник.

— Какъв особен аромат! Твоя ли е рецептата, Софи? — Джулиан отпи една глътка и отново закрачи из стаята.

— Да. — Думата заглъхна някъде в гърлото й. Тя гледаше като замаяна как той отпи още една глътка. — Лайка и… някои други растения. Има успокояваш ефект върху нервите при прекомерна възбуда.

Джулиан кимна разсеяно.

— Отлично. — Той се спря пред малката етажерка от розово дърво, където тя грижливо бе подредила книгите си. — А, ето твърде съмнителните книги, които чете моята еманципирана жена. Нека видим дали вкусът ти е наистина толкова лош. — Той заизважда един след друг подвързаните с кожа томове. Отпи още една глътка, докато изучаваше гравираните върху кожата заглавия. — Хм, преводи на Вергилий и Аристотел. Малко тежичко за обикновения читател, но не е чак толкова ужасно. И аз съм чел тези неща.

— Радвам се, че ги одобрявате, милорд — изрече сковано Софи.

Той я погледна развеселен.

— Мислиш ли, че съм достатъчно толерантен, Софи?

— Много.

— Не исках да бъда. Но съм толкова любопитен да разбера каква си. — Той остави класиците и извади друг един том.

— Я да видим какво още има тук? „Природознание“ на Уесли. Малко остаряла история, не мислиш ли?

— Но все пак е чудесна книга, милорд. С много подробности за билките в Англия. Дядо ми я подари.

— А, да. Билките. — Той остави книгата и взе друга. Усмихна се снизходително. — Както виждам, романтичните глупости на лорд Байрон са стигнали и до провинцията. Хареса ли ти „Чайлд Харолд“, Софи?

— Стори ми се много забавна, милорд. А на вас?

Той се ухили безочливо на откритото предизвикателство.

— Ще ти призная, че съм го чел и ще призная, че разбира от мелодрама, но смятам, че той е само един от дългата редица мелодраматични глупаци. Боя се, че ще има още много да слушаме за меланхоличните герои на Байрон.

— Но поне не е скучен. Чух, че лорд Байрон сега е на мода в Лондон — каза предпазливо Софи, чудейки се дали случайно не се е натъкнала на една точка на общ интелектуален интерес.

— Ако имаш предвид това, че жените масово се хвърлят на врата му, така е. Всеки мъж се излага на опасността да бъде стъпкан от множество хубави малки крачета, ако е имал глупостта да попадне в навалицата около Байрон. — Джулиан го каза без каквато и да било завист. Явно феноменът Байрон му изглеждаше забавен, но нищо повече. — Какво още има тук? Някой много учен трактат по математика, предполагам?

Софи се сепна, когато позна книгата в ръцете му.

— Не точно, милорд.

Снизходителното изражение изчезна от лицето на Джулиан, когато прочете гласно заглавието.

— „Защита на правата на жените“ на Улстоункрафт?

— Точно така, милорд.

Очите му блестяха, когато вдигна поглед от книгата в ръцете си.

— Значи такива неща четеш? Тези абсурдни глупости, писани от една жена с твърде съмнителна репутация?

— Нищо подобно — избухна Софи. — Госпожица Улстоункрафт е била жена със свободен дух и изключителни интелектуални способности.

— Била е уличница. Живеела е открито с много мъже, без благословията на брака.

— Тя е чувствала, че бракът не е нищо друго освен затвор за жената. Омъжената жена зависи напълно от съпруга си и няма никакви собствени права. Госпожица Улстоункрафт се е отнасяла с дълбоко разбиране към положението на жените и е знаела, че нещо в него трябва да се промени. В това отношение съм напълно съгласна с нея. Казвате, че искате да ме опознаете по-добре, милорд. Е, бихте научил някои неща за моите интереси, ако прочетете тази книга.

— Нямам намерение да чета подобни идиотщини — Джулиан небрежно захвърли томчето настрана. — И няма да позволя да си тровиш мозъка с писанията на някаква жена, мястото на която е или в лудницата „Бедлам“, или при професионалните куртизанки на „Тревър скуеър“.

Софи едва се въздържа да не хвърли чашата чай по него.

— Имахме някакво споразумение по отношение на моите четива, милорд. Да не би да искате да елиминирате и него?

Джулиан допи чая си на големи глътки и остави чашата. Студенина и гняв бяха изписани на лицето му, когато бавно тръгна към нея.

— Опитайте се да хвърлите само още едно обвинение срещу чувството ми за чест, мадам, и вече не отговарям за последствията. Дойде ми до гуша от този фарс, който вие наричате меден месец. Не постигнахме нищо полезно. Време е вече нещата да станат нормални. Бях прекалено снизходителен към теб, Софи. Отсега нататък ти ще ми бъдеш истинска жена както в спалнята, така и извън нея. И ще уважаваш мнението ми по всички въпроси, включително и по отношение на книгите, които четеш.

Чашата и чинийката на Софи тревожно издрънчаха, когато тя скочи на крака. Къдрицата, която преди малко бе сложила зад ухото си, отново падна напред. Тя отстъпи назад и петата на пантофа й закачи подгъва на халата. Чу се остър звук и тънкият плат се раздра.

— Видяхте ли какво направихте! — изплака тя, гледайки към провисналия подгъв.

— Все още нищо не съм направил. — Джулиан спря пред нея, наблюдавайки нервното й, разбунтувано лице. Погледът му се смекчи. — Успокой се. Дори не съм те докоснал, а ти вече изглеждаш така, сякаш трябва да се бориш за криворазбраната си женска чест. — Той вдигна ръка и леко докосна падналия върху лицето й кичур. — Как успяваш винаги да го постигнеш, Софи? — запита той нежно.

— Да постигна какво, милорд?

— Никоя друга от познатите ми жени не се появява в такъв сладък безпорядък. От роклите ти винаги виси по някоя панделка, а косата ти никога не е там, където би трябвало да бъде.

— Нима не знаехте, че не съм от жриците на модата, когато поискахте ръката ми, милорд? — изрече притеснено тя.

— Знаех. Но не го казах като упрек. Просто се чудех как постигаш този ефект. Правиш го така непринудено. — Той пусна къдрицата и силните му пръсти се заровиха в косата й, тъй че от нея паднаха още няколко фиби.

Софи се вцепени, когато другата му ръка обгърна талията й и той я притисна към себе си. Отчаяно се питаше колко ли още ще трае, докато чаят упражни неизбежното си въздействие. Той изобщо не изглеждаше сънен.

— Джулиан, моля те…

— Отпусни се, любов моя. Искам да те направя щастлива тази нощ. Позволи ми да ти покажа, че съвсем не е толкова ужасно да бъдеш съпруга.

— Но нашето споразумение… — Тя се опита да спори, но бе толкова нервна, че едва се държеше на крака. Подпря се на раменете му, за да запази равновесие, като се питаше какво ще прави, ако без да иска е пуснала някакви други билки в чая.

— След тази нощ ти вече никога няма да споменеш това глупаво споразумение. — Устните на Джулиан жадно поеха нейните и ги замилваха бавно и упойващо. Ръцете му намериха връзките на халата й.

Софи подскочи, когато дрехата бавно се свлече от раменете й. Вдигна очи и се опита да открие някаква замаяност в искрящия му поглед.

— Джулиан, остави ми още няколко минути. Не съм довършила чая си. Би ли желал още една чаша?

— Не говори с такава отчаяна надежда, скъпа. Само се опитваш да отложиш неизбежното, но аз те уверявам, че неизбежното ще бъде твърде приятно и за двама ни. — Дланите му нежно обгърнаха талията й, после изпънаха финото ленено платно на нощницата по бедрата. — Много приятно — прошепна той, а гласът му стана дрезгав, докато леко притискаше задните й части.

Софи почувствува, че пламва под съсредоточения му поглед. Желанието му бе хипнотизиращо. Никога мъж не я беше гледал по този начин. С цялото си същество усещаше топлината и силата, които идваха от него. Съзнанието й се замъгли, сякаш също бе пила от упойващия чай.

— Целуни ме, Софи. — Джулиан леко повдигна брадичката й.

Тя покорно вдигна глава и застана на пръсти, за да достигне устните му със своите. Той бе горещ и твърд и някак странно настойчив. Би могла цяла нощ да стои така притисната до него, но знаеше, че той няма да се задоволи само с целувки.

— Така е по-добре, сладка моя. — Гласът му бе изтънял, но не бе ясно дали от чая или от пронизващото го желание. — Когато започнем да се разбираме един друг, сигурен съм, че всичко между нас ще бъде много хубаво, Софи.

— Така ли постъпвахте и с любовниците си? — запита тя дръзко.

Изражението му се втвърди.

— Предупредих те неведнъж да не говориш за тези неща!

— Ти непрекъснато ми отправяш предупреждения, Джулиан. Вече започна да ми омръзва.

— Така ли? Тогава е време да разбереш, че съм способен не само на думи, но и на дела.

Той я вдигна на ръце, отнесе я до вече готовото легло и нежно я отпусна върху чаршафите. Когато тя изплашено се дръпна назад, тънката ленена нощница успя по необясним начин да се запретне чак до бедрата й. Софи вдигна очи. Джулиан бе приковал поглед върху гърдите й. Тя знаеше, че връхчета им се очертават достатъчно ясно под тънката материя.

Той се измъкна от халата си, поглъщайки с поглед тялото й и голите й бедра.

— Имаш толкова хубави крака. Сигурен съм, че и всичко друго у теб е също така прекрасно.

Но Софи не го слушаше. Тя смаяно гледаше голото му тяло. Никога преди не беше виждала гол мъж, още повече напълно възбуден, и гледката беше зашеметяваща. Смяташе се за зряла и добре информирана жена, а не за наивно момиченце, което лесно може да бъде шокирано. В края на краищата, както често бе повтаряла, тя бе селско момиче.

Но половият орган на Джулиан се стори огромен на замаяните й сетива. Той стърчеше агресивно от снопчето къдрави черни косми. Силните мускули изпъкваха под гладката кожа на корема и широките му окосмени гърди. Софи си даде сметка, че едва ли ще е в състояние да му се съпротивлява.

На светлината на свещите Джулиан изглеждаше безкрайно мъжествен и безкрайно опасен, но в силата му имаше нещо необичайно властно, което я разтревожи повече от всичко.

— Не, Джулиан — промълви тя. — Моля те, не го прави. Ти ми обеща.

Страстта в очите му бързо премина в гняв, но вече заваляше думите.

— По дяволите, Софи. Проявих повече търпение от всеки друг мъж. Не споменавай повече нашето така наречено споразумение. Нямам намерение да го нарушавам.

Той се отпусна на леглото до нея и силната му ръка обгърни рамото й. Софи видя, че се унася, но вместо очакваното облекчение изпита истински шок при мисълта, че той всеки момент може да заспи.

— Софи? — Името й бе само един сънлив въпрос. — Толкова си мека, толкова си сладка. Ти знаеш, че ми принадлежиш. — Дългите тъмни мигли бавно се сведоха надолу, скривайки изумлението в очите му. — Аз ще се грижа за теб. Нима позволя да станеш като оная вещица Елизабет. По-скоро бих те удушил.

Джулиан сведе глава, за да я целуне. Софи се вцепени, но той дори не успя да докосне устните й. Простена и се срина върху възглавниците. Силните му пръсти продължиха да стискат ръката й още няколко секунди, после безводно я пуснаха.

Пулсът й бе неестествено ускорен, когато се отпусна на леглото до него. В продължение на няколко секунди не посмя да помръдне. Когато се увери, че няма опасност той да се събуди, сърцето й се успокои. Билките и изпитото преди това вино щяха да го накарат да спи непробудно до сутринта.

Софи бавно се смъкна от леглото, без да откъсва поглед от великолепно изпружените му форми. Върху белите чаршафи той изглеждаше някак особено свиреп и първичен.

Какво бе сторила!

Застанала до леглото, тя се опита да се овладее и да мисли разумно.

Не бе сигурна какво точно ще си спомня Джулиан, когато се събуди. Ако някога разбереше, че е бил упоен, гневът му щеше да е страховит и изцяло насочен към нея. Трябваше да го накара да повярва, че е постигнал целта си. Софи бързо се приближи до медицинското си сандъче. Някога Бес й бе споменала, че когато жената се люби за първи път, има някакво кървене, особено ако мъжът е невнимателен и не особено нежен. Нямаше представа дали Джулиан очаква да открие кръв върху чаршафите сутринта. Но ако я имаше, това само щеше да затвърди увереността му, че е изпълнил своя съпружески дълг.

Софи забърка един червеникав разтвор, като използва подходяща билка и остатъка от чая. После недоверчиво погледна в чашата. Цветът беше този, ала течността бе прекалено рядка. Но може би това нямаше да има значение, след като попие в чаршафа.

Приближи се до леглото и изля малко от фалшивата кръв върху мястото, където бе лежала преди малко. Тя бързо попи, оставяйки малко червеникаво кръгче. Софи се запита колко ли кръв очаква да намери върху чаршафа един мъж, който се е любил с девственица.

Намръщи се съсредоточено и най-накрая реши, че количеството червеникавокафява течност е твърде малко, за да привлече нечие внимание, и добави още. Когато се наведе, ръката й трепна нервно и течността се разплиска от чашата.

Сепната, Софи се отдръпна, при което разля още малко. Сега вече мокрото петно върху чаршафа бе наистина много голямо. Почти бе сигурна, че е прекалила.

Бързо изля остатъка от разтвора в каната. Духна свещите и пъргаво се мушна в леглото до Джулиан, внимавайки да не се допира до тежкото му мускулесто бедро.

Нямаше спасение. Щеше да й се наложи да спи поне върху част от широкото мокро петно.