Аманда Ашли
Сара (24)

Глава 23

Облечена в черно, Нина се бе притаила в сенките срещу операта. Наблюдаваше Джовани. „Той чака — помисли си тя, — чака своята малка балерина да излезе от театъра.“

Усещаше как умът му изследва нощта и търси. Нина знаеше, че търси нея.

Усмихна се. Наистина ли си въобразяваше, че ще може дай попречи да си отмъсти, че ще може да предпази тази малка глупава смъртна жена?

Усмивката й се стопи, когато си припомни как бе отказал да сподели една-единствена нощ с нея. За хиляда години нито един мъж не се бе осмелил да й откаже и след това да остане жив.

Но тя нямаше да убие Джовани — много по-голямо удоволствие щеше да й достави да унищожи неговата жена.

Или поне така си казваше. Това бе лъжа и тя го знаеше. Обаче не искаше да си признае, че просто не можеше да го унищожи дори и след всички тези години, през които той я бе отбягвал. Джовани бе единственият мъж, който я бе интересувал. А той я бе отблъснал заради друга жена.

В гърдите й се надигна ревност, горчива като смъртоносна отрова. Беше просто немислимо, че един мъж, който някога я обожаваше, ще отблъсне любовта й заради някакво жалко същество с наивни сини очи и бледоруси коси.

Нина присви очи и ги втренчи в Джовани. В този миг го мразеше също толкова силно, колкото го обичаше.

През изминалите хиляда години тя бе пожелавала много мъже, беше се любила с тях, но не бе обичала нито един от тях. Беше твърде голям егоист, за да даде на някого част от себе си. Имаше някаква жестока ирония във факта, че единственият мъж, с когото искаше да сподели част от съществуването си, не я желаеше.

И заради това онази жена щеше да си плати.

А чрез нея щеше да си плати и Джовани.

Но не веднага, помисли си тя, прикривайки присъствието си от Джани.

Още не…