Патриша Корнуел
Жестоко и необичайно (16)

Епилог

Дворът зад мамината къща в Маями бе наполовина огрян от мекото слънце и наполовина в сянка, а хибискусът буйно растеше от двете страни на градинската врата. Маминият грейпфрут до оградата бе натежал от плод, докато всички други дървета в околността бяха безплодни или изсъхнали. Това беше факт, който не успявах да проумея, защото не знаех, че критичното отношение може да повлияе на растенията. Смятах, че трябва да се отнасяме нежно към тях.

— Кейт? — извика майка ми от кухнята. Чуваше се как водата шурти в умивалника. Нямаше смисъл да й отговарям.

Луси ми взе царицата.

— Знаеш ли — рекох аз, — изобщо не обичам да играя шах с теб.

— Тогава защо непрекъснато ме молиш да играем?

— Аз ли? Ти все настояваш за още една игра.

— Това е, защото искам да ти дам още един шанс. Но ти проваляш всичко.

Седяхме една срещу друга от двете страни на градинската маса. Ледените кубчета се бяха разтопили в чашите ни с лимонада и усещах, че леко съм обгоряла от слънцето.

— Кейти? Ще отидете ли след малко с Луси да вземете виното? — извика майка ми от кухненския прозорец.

Зърнах главата й и овала на лицето й. Вратичките на бюфета се отвориха и затвориха, после телефонът пронизително иззвъня. Търсеха мен и майка ми просто ми подаде безжичния телефон през вратата.

— Обажда се Бентън — Прозвуча познатият глас. — От вестниците научих, че времето при вас е великолепно. Тук вали и е студеничко.

— Не ме карай да изпитвам носталгия.

— Кей, мисля, че установихме главното. И между другото някой си е дал доста труд. Фалшиви документи, и то добре направени. Купил си е оръжие и е наел апартамент, без някой да се усъмни в каквото и да било.

— А откъде е взел пари?

— От семейството си. Сигурно е имал спестени. Както и да е, след като преровихме куп затворнически досиета и поговорихме с доста хора, открихме, че Хилтън Съливан се казва още и Темпъл Брукс Голт, трийсет и една годишен, мъжки пол, от Олбани, щата Джорджия. Баща му притежава орехова плантация, която му носи доста пари. Голт си има някои особености — пада си по огнестрелни оръжия, ножове, бойни изкуства, жестока порнография. Необщителен тип и тъй нататък.

— Кое му е особеното?

— Той е направо непредсказуем. Не отговаря на никое от познатите ни описания, Кей. Този тип е извън всички класации. Щом нещо завладее въображението му, веднага го прави. Суетен е, нарцисист. Например променя цвета на косата си. Сам го прави. Открихме боя за изрусяване, телове и други неща в апартамента му. Има някои, как да кажа, странности.

— Какви?

— Кара тази разнебитена стара камионетка, която някога е принадлежала на някакъв бояджия. Изглежда, че никога не се е опитвал да я измие или поне малко да я почисти, не го е направил дори след като е убил Еди Хийт в нея. Между другото открихме следи от кръв, която е също като тази на Еди. Това говори за непредумишлени действия. Все пак Голт явно е заличил следите от ухапванията и е променил пръстовите си отпечатъци. Това са предумишлени действия, дявол го взел.

— Бентън, а миналото му?

— Съден е за убийство. Преди две години и половина се скарал с някакъв мъж в един бар и го ритал в главата. Това се случило в Абингдън, Върджиния. Между другото Голт е каратист, има черен колан.

— Нещо ново около издирването му?

Наблюдавах как Луси подрежда шахматната дъска.

— Нищо. Но на всички, замесени в тези случаи, бих искал да кажа нещо, което вече съм казвал. Този тип не се страхува от нищо. Ръководи се от моментни импулси и затова е непредсказуем.

— Разбирам.

— Просто вземи необходимите предпазни мерки. Помислих си, че никакви предпазни мерки не биха могли да спрат подобен човек.

— Всички трябва да бъдем нащрек.

— Разбирам — повторих аз.

— Донахю не е имал представа какво чудо е пуснал на свобода. Или по-скоро това се отнася за Норинг. Макар да не вярвам, че нашият добър губернатор е избрал този гад. Просто е искал да си получи обратно проклетото дипломатическо куфарче и сигурно е дал на Донахю пари, като му е наредил да се погрижи за останалото. Норинг май няма да пострада. Бил е прекалено внимателен и прекалено много хора ще откажат да проговорят. — Помълча и добави: — Разбира се, оставаме твоят адвокат и аз.

— Какво искаш да кажеш?

— Беше ми подсказано, разбира се, много деликатно, че ще бъде срамота да се разчуе за дипломатическото куфарче, откраднато от къщата на Робин Найсмит. Грюман е провел с него едно разговорче на четири очи и твърди, че на Норинг леко му призляло, когато споменал за вероятните му ужасни преживявания по време на пътуването му до Центъра за спешна медицинска помощ в нощта преди убийството на Робин Найсмит.

След като бях прегледала доста изрезки от стари вестници и след като бях разговаряла с колеги от различните пунктове за спешна медицинска помощ в града, бях открила, че в нощта преди убийството на Робин Норинг е бил лекуван от звеното за спешна помощ при Окръжната болница на Хенрико, след като сам си е бил инжектирал епинефрин в лявото бедро. Явно е получил тежък алергичен пристъп, дължащ се вероятно на китайските блюда, които са били изхвърлени по-късно в кофата за смет и открити от полицията. Според моята теория в храната, която двамата са яли с Робин, по някаква случайност са попаднали скариди или някакви други ракообразни. Той е усетил, че ще изпадне в алергичен шок, сложил си е една от своите инжекции — вероятно е държал няколко от тях в къщата на Робин — и след това се е качил на колата и е отишъл в болницата. В объркването си е забравил да вземе дипломатическото куфарче.

— Само бих искала Норинг да стои колкото може по-далеч от мен — рекох аз.

— Е, той напоследък май е бил доста зле със здравето и е решил да се оттегли и да си потърси някоя по-спокойна работа в частния сектор. Навярно някъде на Западния бряг. Сигурен съм, че няма да те безпокои повече. И Бен Стивънс няма да те безпокои. Първо на първо, и той като Норинг непрекъснато е на тръни, защото Голт може да е по петите му. Да-а, чух, че бил в Детройт. Знаеш ли за това?

— Ти и него ли заплаши?

— Кей, аз никога не заплашвам когото и да било.

— Бентън, ти си един от най-опасните хора, които съм срещала през живота си.

— Това означава ли, че ще откажеш да работиш с мен?

Луси бе подпряла бузата си с юмруче, а с другата ръка барабанеше по масата.

— Да работя с теб ли? — попитах аз.

— Всъщност главно за това ти се обаждам и знам, че ще ти трябва време да помислиш. Но ние бихме искали да дойдеш при нас като консултант в Отдела по бихейвиористика. Няма да си много заета. Разбира се, понякога става адски напрегнато. Ще проверяваш медицинските и съдебните аспекти на нашите случаи, ще ни помагаш да съставяме характеристиките. Твоите тълкувания ще ни бъдат много полезни. Освен това ти сигурно знаеш, че досегашният ни консултант доктор Елзевиер се пенсионира от първи юни.

Луси изля остатъка от лимонадата си в тревата, стана и започна да се протяга.

— Бентън, ще трябва да си помисля. В моята служба всичко е с главата надолу. Дай ми малко време да намеря нов асистент и нов административен секретар и нещата да потръгнат. Кога трябва да ти отговоря?

— До март.

— Добре. Луси те поздравява.

Когато оставих слушалката, Луси ме погледна предизвикателно.

— Защо приказваш неща, които не са верни? Не съм казала, че го поздравявам.

— Но ужасно ти се искаше. — Станах от стола. — Личеше си по лицето ти.

— Кейти? — Майка ми отново се появи на кухненския прозорец. — Наистина трябва да дойдеш. Цял следобед си навън. Сети ли се да се намажеш с нещо против изгаряне?

— Ние сме на сянка, бабче — извика Луси. — Я виж къде е големият фикус.

— Майка ти кога каза, че ще дойде? — обърна се моята майка към внучката си.

— Щом с оня… Как му беше името, престанат да се чукат, веднага ще дойдат.

Лицето на майка ми изчезна от прозореца и отново се чу как водата шурти в умивалника.

— Луси! — прошепнах аз.

Тя се прозя и се разходи до другия край на двора, за да улови последните изплъзващи се лъчи на слънцето. Обърна лице към слънцето и затвори очи.

— Ти ще го направиш, нали, лельо Кей? — каза тя.

— Кое?

— Онова, за което те помоли мистър Уесли, каквото и да е то.

Започнах да прибирам шахматните фигури в кутията.

— Мълчанието ти е много красноречиво — добави племенницата ми. — Познавам те. Ще го направиш.

— Хайде — рекох аз — да вървим да донесем виното.

— Ако има и за мен.

— Само при положение, че тази вечер няма да караш колата.

Тя ме прегърна през кръста и двете заедно влязохме в къщата.