Филип К. Дик
Доклад на малцинството (10)

10

Четирима полицаи помогнаха на Андертън да си опакова багажа и да го натовари във фургоните. През петдесетте си години бившият комисар от полицията беше събрал доста вещи. Той печално гледаше върволицата от кашони, минаващи край него и изчезващи във фургоните. Щяха да откарат вещите и Андертън директно в космопорта, а оттам щяха да се отправят към системата Центавър. Дълго пътешествие за вече възрастен човек, но в крайна сметка той нямаше да се връща обратно.

Лиза, в обикновен пуловер и стари панталони, тичаше из къщата, стараейки се да не забравят нещо.

— Според мен не си заслужава да вземаме битовата техника. Там, на десетата от Центавър, едва ли ще работят.

— Надявам се, че не си много разстроена от този факт, скъпа — машинално каза Андертън.

— Нищо, ще се наложи да свикна — усмихна се в отговор жена му.

— Да не съжаляваш после? Можеш да останеш на Земята.

— Не съжалявам за нищо — увери го жена му. — Помогни ми с този кашон, ако обичаш.

Тъкмо се бяха настанили в първия камион, когато долетя полицейска патрулна кола. От нея припряно изскочи Уитлър, на чието лице беше изписана силна загриженост.

— Преди да заминеш, обясни ми какво става с нашите мутанти! На бюрото ми лежи запитване от сената; тези дъртаци искат да знаят дали Джери е сгрешил, или не. Лично аз не мога да им обясня нищо! Беше ли грешен, или не? Докладът на малцинството?

— Какво малцинство? — попита Андертън с усмивка.

Той извади лулата си и бавно я натъпка с тютюн. Лиза му подаде запалка и отново изтича до къщата да провери нещо.

— Имаше три уникални доклада — започна той с епичен тон, наблюдавайки с удоволствие изражението върху лицето на Уитлър. Някога това хлапе ще се научи да не се замесва с проблеми, от които нищо не разбира. Но сега Андертън имаше пълното право да се позабавлява малко. Нищо че е стар, плешив и уморен — той беше единственият човек, разбрал всичко до края и това му доставяше огромно удовлетворение.

— Всичките три материала са получени последователно. Дона е била първа. В нейното видение на бъдещето Каплан ми предлага да избирам между два варианта, но и двата не ме устройват и аз го убивам. Сега Джери. Той е виждал по-далеч от Дона и е използвал нейният материал като отправна точка. В неговото видение на бъдещето аз, научавайки за инфоркартата, искам само едно: да запазя мястото си. Аз изобщо не възнамерявам да убивам Каплан, вълнува ме единствено служебното ми положение и личното ми благополучие.

— А Майк? Неговият доклад последен ли е?

— Да, Майк е виждал най-далеч от всички. А сега внимавай! Знаейки първия вариант на бъдещето, аз решавам да не убивам Каплан. И това става причина за появяването на втория вариант. Но след като научавам за втория вариант на бъдещето, аз отново си променям мнението… Защо? Защото за Каплан е най-изгодна ситуация номер две, той е искал да създаде точно нея. Но през това време аз разгадах плановете му и реших да спася системата на предпрестъпността. По такъв начин третият доклад анулира втория, по същият начин както вторият анулира първия. И това ни връща в точката, от която започнахме…

Лиза изтича запъхтяна от къщата.

— Добре, можем да тръгваме, взели сме всичко! — С тези думи тя скочи в камиона и седна до мъжа си. Андертън покорно включи двигателя.

— Всяко предсказание е било индивидуално и уникално — каза той на Уитлър. — Но две от тях са имали общ детайл: ако съм на свобода, ще убия Каплан! Това е създало илюзията за единна информация от мнозинството… Но, както вече казах, това е била само илюзия. Дона и Майк са виждали различни варианти на бъдещето. Отчетите на Дона и Джери — тоест докладът на малцинството и половината доклад на мнозинството — са били еднакво неверни. От тримата само Майк се оказа прав… Защото не разполагахме с нищо, което можеше да докаже обратното!

Онемелият Уитлър тръгна редом с камиона. Сега лицето му изглеждаше далеч по-мрачно.

— Може би трябва да разделим нашата тройка? Та това повече да не се повтори!

Андертън намали ход и каза:

— Това може да се повтори само в един-единствен случай. Не забравяй, че моята ситуация беше уникална! Само аз от всички заподозряни имах пълен достъп до информацията. Да, това може да се случи отново, но само със следващия комисар на нашата агенция. Така че внимавай много!

Андертън намигна на Уитлър. Беше страшно доволен, че няма той да разрешава този проблем. Лиза се усмихна загадъчно и се облегна на рамото на мъжа си.

— Много внимавай! — с удоволствие повтори Андертън. — Това може да се случи с теб във всеки момент, Уитлър.