Филип К. Дик
Доклад на малцинството (8)

8

Ед Уитлър го чакаше на покрива на сградата. Веднага щом малкото корабче се спусна на предишното си място, бойните кораби от ескорта синхронно обърнаха плавниците си, бързо завиха и отлетяха. Андертън веднага излезе от лодката.

— Получи каквото искаше — каза той на Уитлър. — Сега можеш да ме арестуваш и да ме изпратиш в лагера, но се страхувам, че това няма да е достатъчно.

Изглеждаше, че на новия комисар бяха пребледнели дори предизвикателно сините му очи.

— Не те разбирам…

— Това е изцяло моя вина. Изобщо не трябваше да напускам тази сграда. Къде е Уоли Пейдж?

— Вече го обезвредихме — припряно отвърна Уитлър. — Пейдж вече не може да ни попречи.

Андертън се намръщи.

— Арестували сте Уоли? Сигурно не за това, за което трябва. Няма нищо престъпно в това, че Пейдж ме е пуснал в „маймунарника“. Но виж, да предава секретна информация на външни лица — това е съвсем друго нещо. Момче, под носа ти е действал военен шпионин! Е, добре де, ако трябва да сме честни — под моя нос.

— Вече оттеглих заповедта за ареста ти. Сега всички оперативни групи търсят Каплан.

— И какво са открили?

— Каплан е заминал оттук с военен камион. Проследихме го до военното градче, но не успяхме да хванем Каплан… Шапкарите веднага изкараха зад вратата един свръхтежък R-3 и блокираха единствения вход към базата. За да преместим този танк, ще ни трябва поне гражданска война! А Каплан си седи спокойно в казармата.

Бавно, неуверено, Лиза най-накрая се измъкна от „лодката“. Тя все още беше твърде бледа, а на гърлото й се образуваше огромна отвратителна синина.

— Какво е станало? — разтревожи се Уитлър и в този момент съзря неподвижните крака на Флеминг, който продължаваше да лежи в безсъзнание. — Надявам се, вече не смяташ, че аз съм организирал това? — каза той на Андертън, усмихвайки се криво.

— Не, не смятам.

— И повече не смяташ, че аз… — Уитлър се намръщи гнусливо, — искам да заема поста на комисаря?

— Разбира се, че искаш! А пък аз искам да запазя мястото за себе си. Но не прилича на заговор.

— Защо смяташ, че си се предал твърде късно? Сега ще те изпратим в лагера за седмица, и през това време с Каплан няма да се случи нищо.

— Разбира се, че нищо няма да му се случи, проблемът не е в това. Сега той може да докаже, че би бил жив и здрав дори и да не бях арестуван. Каплан е получил информация, опровергаваща доклада на мнозинството и сега възнамерява да разруши цялата система на препрестъпността. Той вече победи! И, естествено, армията ще се възползва от победата му.

— Защо военните ще искат това?

— Те загубиха влиянието след англо-китайската война. Вече не е като в добрите стари времена на ОАЗА, когато управляваха навсякъде: политиката, икономиката, гражданското общество! Те заседаваха в правителството и поддържаха тайни полицейски детективи…

— Като Флеминг — със слаб глас вметна Лиза.

— Именно. След войната Западният блок беше демилитаризиран, а Каплан и всичките му колеги вкупом бяха преведени в запаса. Дори му съчувствам, но това повече не може да продължава.

— И ти смяташ, че Каплан е победил? — навъси се Уитлър. — Нима не можем да направим нещо?

— Ние знаем, че не възнамерявам да го убивам. И Каплан го знае. Съдейки по всичко, той скоро ще се появи и ще ни предложи съмнителна сделка. Например, ние формално продължаваме да работим сякаш нищо не се е случвало, но правото на реални решения фактически отива към Сената. Ще ти хареса ли такова нещо?

— Изобщо няма да ми хареса — разпалено каза Уитлър. — В края на краищата, в един прекрасен ден ще оглавя тази агенция. — Внезапно той се изчерви и припряно добави: — Не сега, разбира се, но някой ден…

Андертън въздъхна мрачно:

— Много лошо, че публикува доклада на мнозинството. Голяма грешка. Ако не бързаше толкова, можехме внимателно да потулим нещата, но сега вече е твърде късно. Когато докладът е прочетен от всички, не можем просто да го отречем.

— Предполагам, че не можем — съкрушено се съгласи Уитлър. — Страхувам се, че… хм, не проведох тази операция толкова ловко, колкото си мислех.

— Опитът идва с практиката. От теб ще стане отличен полицейски офицер, защото вярваш в системата. Но се учи да не приемаш всичко много присърце — усмихна се Андертън. — Добре, ще отида да прослушам записите, върху които се основава докладът на мнозинството. Трябва да знам точно как съм възнамерявал да убия Каплан… Може би тогава ще ми хрумне нещо.

Лентите на всеки мутант се пазеха отделно. Андертън отвори хранилището на Дона и намери там приблизително това, което очакваше. Именно този материал е използвал Джери за своето „особено мнение“.

В този вариант на бъдещето той беше отвлечен от хората на Каплан, докато се връща от работа. В извънградската вила на Каплан заседава Организационният комитет на Международната лига на ветераните, който поставя на Андертън ултиматум: или комисарят доброволно се отказва от системата на предпрестъпността, или ще се сблъска с открита конфронтация от страна на армията.

Андертън се обръща за помощ към Сената, но не я получава. Напротив, за да избегнат гражданска война, сенаторите одобряват унищожаването на полицейската система и въвеждат така наречените временни военни закони. Заедно с група предани последователи-полицаи Андертън проследява Каплан и го застрелва. Стреля и по другите функционери на Лигата на ветераните, които са били заедно с Каплан, но умира само Леополд Каплан. Превратът завършва успешно.

Това беше вариантът на Дона. Сега Андертън взе лентата на Майк. Неговата информация трябваше да е идентична, тъй като предсказанията на тези двама мутанти формираха доклада на мнозинството.

При Майк всичко започваше по същия начин: в бъдещето Андертън научаваше за заговора на Каплан и т.н. Но нещо притесняваше сегашния Андертън; нещо не беше както трябва. Озадачен, той превъртя лентата отначало и много внимателно я прослуша. Това беше напълно невероятно, но… той прослуша лентата още веднъж. Да, информацията на Майк не съвпадаше с това, което беше видяла Дона.

След час дълбоко замисленият Андертън напусна мазето, влезе в асансьора и се върна в офиса си. Виждайки изражението на лицето му, Уитлър развълнувано попита:

— Какво е станало?

— Не, нищо особено — разсеяно отвърна Андертън, продължавайки да размишлява. — Нищо лошо, по-скоро обратното… — Шумът зад прозореца го разсея и той отиде да види какво става.

Тротоарите бяха пълни с народ, а по улицата маршируваха войници в пълно походно снаряжение от времето на последната война. Карабини, каски, камуфлажни дрехи, тежки кубинки… Над колоната гордо се издигаха знамена с буквите ОАЗА, развявани от хладния есенен вятър.

— Войници — със слаб глас измърмори Уитлър. — Излиза, че сме сгрешили. Те изобщо не са възнамерявали да ни предлагат сделка. А и защо да го правят? За Каплан е по-изгодно да направи всичко пред очите на тълпата.

Андертън изобщо не се учуди.

— Той смята да разкрие „особеното мнение“ на Джери — констатира той.

— Сигурно. А после Сенатът ще ни унищожи… За това, че сме затваряли невинни, за полицейските акции, терор и така нататък.

— Мислиш, че Сенатът ще се реши на това?

— Знаеш ли, нещо не ми се иска да отговарям на този въпрос — сви рамене Уитлър.

— Знам — спокойно кимна Андертън. — Ще се реши, къде ще ходи. Като нищо! Всичко, което виждам сега, Ед Уитлър, до болка съответства на данните, които току-що открих в „маймунарника“… Всъщност ние сами се натикахме в ъгъла. А от него има само един изход, независимо дали това ни харесва.

Андертън се усмихна на Уитлър и в очите му светна стоманен блясък.

— Какво си намислил?! — потрепери младия човек.

— Ще се учудиш как не сме се сетили по-рано за това. Очевидно е, че трябва да изпълня онова, което е записано в официалната ми инфокарта. Ще убия Каплан. Това е единственият начин да попреча на шапкарите да ни опозорят и унищожат.

— Но нали официалната информация е невярна? — изуми се Уитлър. — Това бъдеще вече се промени!

— И въпреки това… Все още мога да го направя — каза Андертън. — Помниш ли как се наказва убийство първа степен?

— С доживотен затвор?

— Минимум. Но ако успееш ловко да изиграеш козовете си, доживотния затвор може да се замени с доживотно изгнание. На една от най-далечните планети-колонии.

— Наистина ли искаш да отлетиш от Земята?

— Не особено, но това е по-малката от двете злини — усмихна се Андертън. — И ти ще трябва да се постараеш, Ед Уитлър.

— Не разбирам по какъв начин ще можеш да убиеш Каплан?

Андертън пъхна ръка в джоба си и не без гордост показа на своя приемник страховитото армейско оръжие на Флеминг.

— Ще използвам ето това.

— И няма да те спрат?

— Разбира се, че не. Дори няма да им хрумне. Нали Каплан има сериозно доказателство, че съм променил смъртоносните си намерения.

— Но тогава излиза, че докладът на Джери е погрешен!

— Нищо подобно! Той е абсолютно верен, но това няма да ми попречи да убия Каплан.