Тереза Медейрос
Отмъстителят (21)

20

— Ровена, не си ли прекалено сурова с чичо Линдзи?

Ровена зарови лице във възглавниците и стисна ръце в юмруци. Чия ли беше идеята да изпрати Ъруин да говори с нея? Само Марлис или Гарет бяха способни на подобна подлост.

— Остави ме на мира — изсъска тя и изхълца тихо. — Дано Блейн да го обеси.

Ъруин прибра косата й назад и погледна загрижено зачервеното й носле.

— Положението не е толкова лошо. Сър Гарет се застъпи за него, а той е могъщ защитник. Да знаеш само какво направи за него. Имах чувството, че ще му даде дори дрехите от собствения си гръб. Само ако можеше да видиш баща си, Ровена. В момента седи в залата, облечен като крал, и забавлява сър Гарет със сърцераздирателни истории за ударите на съдбата, които е понесъл.

— Тогава се надявам сър Блейн да обеси Гарет.

Ъруин въздъхна и сложи ръка на тила си.

— Странно е, нали — ако всичко вървеше, както трябва, сега двамата щяхме да споделяме това легло.

Последната забележка стигна до ума на Ровена. Тя скочи от леглото, свлече се по стената и обви с ръце коленете си. Ъруин вдигна рамене.

— Мисля, че така е по-добре. След като сме братовчеди, децата ни сигурно щяха да се раждат с четири ръце или слабоумни.

— Или тлъсти — добави злобно Ровена. Ъруин само се усмихна.

— Чуй, Ровена. Чуй само какво пропускаш.

Той наклони глава и се вслуша. Залата долу се тресеше от смях. Гръмнаха барабани, последвани от сладките звуци на обой и песента на лютня.

Ровена разтърка подутите си клепачи. Имаше чувството, че под клепачите й има пясък.

— Няма да го направя. Няма да сляза долу, преди да мине Великден или баща ми да се махне — все едно какво ще стане първо. Не понасям да го виждам как си шепне с Гарет. Ужасно е, че Гарет го посрещна с добре дошъл, като че е собственият му изгубен баща, завърнал се у дома след дълго отсъствие. Бедният татко. Сигурно няма да забележи, че Гарет му е отсякъл главата, докато не я сложи под мишницата му.

Ъруин се просна напреки на леглото и опря брадичка в ръцете си.

— Сър Гарет непрекъснато задава въпроси на чичо Линдзи. Говориха даже за годежа ти.

— Сигурно вече са намерили някой треперещ от слабост старик, за да ме сгодят за него?

— Назоваха няколко имена.

Ровена сведе глава към пода. На лицето й се отразяваха най-различни чувства. Когато погледна братовчед си, очите й бяха по-скоро тъмносиви, отколкото сини.

— Може би все пак трябва да сляза, за да разбера дати Гарет наистина има намерение да се отърве от мен.

Ъруин я потупа окуражително по рамото.

— Правилно, Ровена. — Скочи от леглото и добави: — Ако решиш да пратиш всички по дяволите, аз съм готов да се оженя за теб. Въпреки всичко.

След като братовчед й си отиде. Ровена се наведе над легена и изми парещите си очи със студена вода. С мокро лице коленичи пред раклата и вдигна капака. Докато ровеше вътре, коприненият воал от ковчежето на Гарет падна на пода. Тя го взе, погледна го втренчено и решително го пъхна в деколтето на роклята си.

Щом Гарет беше приел баща й в Ардендон като добър приятел, значи имаше сериозна причина за това. Тогава тя също щеше да го поздрави с добре дошъл, но той беше длъжен да й отговори на няколко въпроса.

 

 

Гарет отново разклати виното, останало на дъното на чашата, и се вгледа с усмивка в скучаещото си изражение. Той опъна устни, изпробва ново изражение и неохотно се заслуша в опитите на Линдзи Фордис за пети път да го забавлява с историята за злощастната съдба, която го бе довела в краката на Ровена. „Пълзящ по корем“ — добави на ум Гарет. Принудителната усмивка изглеждаше много грозна. Той се отказа да се усмихва и изпразни чашата си, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Фордис изпи на един дъх шестата чаша бургундско и зачака одобрителното кимване на събеседника си, за да продължи да говори.

Кръглите сини очи, които му напомняха за очите на Ровена, бяха кръвясали. В ъглите на пълните му устни се събираше слюнка. Щом този човек беше толкова глупав, че да приеме фалшивото съчувствие на Гарет за чиста монета, беше истинско чудо, че Ровена не се е родила слабоумна.

Не, Ровена в никакъв случай не беше слабоумна. Все още усещаше пробождането, което му причини нараненият й поглед, когато спаси баща й от грубото посрещане.

Фордис продължи измислената история за бясната мечка, която го нападната в гората и го ограбила. Спрял в Ардендон, за да помоли за малко храна, но истинската му цел била Карлеон. Новината за щастието на дъщеря му стигнала до ушите му и веднага тръгнат на път, за да сподели радостта й. Гарет ритмично почукваше с пръсти по издраскания плот на масата, докато Мортимър свиреше на лютнята си сърцераздирателна мелодия. Трябваше да знае, че късметът на Ровена веднага ще измъкне Фордис от дупката му и ще го доведе в Карлеон — не слуховете за лошото му отношение към нея. Беше глупак да мисли нещо друго.

Танцуващите двойки се хванаха за ръце и се понесоха покрай масата им като вихрушка от цветове. Марлис подскачаше весело между мъжете и жените и ги блъскаше грубо. Ъруин я следваше и постоянно се спъваше. Блейн и лейди Алис танцуваха в средата и стройните му ръце пускаха нейните само когато трябваше да изръкопляскат в такта на барабана.

Фордис сложи големите си ръце на масата и Гарет неволно го оприличи с огромно бебе. Уплашен, че ще отслаби бдителността си, ако се зазяпа в пъстрата вихрушка от веещи се в ритъма на музиката поли, Гарет взе гарафата и наля още вино и двете чаши.

В този миг на стълбите се появи Ровена и виното в чашата му преля. Наситеночервеното копринено кадифе на роклята й беше набрано под бюста и стегнато със златен шнур. Косата й беше грижливо сплетена и плитките бяха събрани на тила със златни гребени. За разлика от бледите лимонови и светлосини цветове на танцовата площадка, Ровена пламтеше като рубин в златен обков.

Гарет скочи и изруга ядно, когато виното опръска коленете му. Изтри панталона си и се запъти към нея. Появата на Ровена беше отклоняване на вниманието, което не можеше да си позволи, ако искаше да изтръгне истината от баща й.

— Ровена, ангел мой!

Фордис се хвърли към дъщеря си, но спря насред движението, когато сините петна по ръцете му напомниха, че поздравът й за добре дошъл не беше особено сърдечен. Гарет се възползва от случая и го бутна обратно в стола му.

— Татко!

Гостите проследиха смаяно как прелестната любима на мрачния лорд слезе вихрено по стълбата, влачейки след себе си дългите разцепени ръкави. Кадифето се увиваше около краката й като лъскава змия. Тя избягна умело Гарет и се хвърли в прегръдката на баща си.

Линдзи Фордис се стресна, но когато Ровена целуна нежно оредялата коса на темето му, разбра, че това не беше нов удар, и я притисна до гърдите си. По зачервените му бузи потекоха пиянски сълзи. Гарет осъзна, че каквито и пороци да имаше, с една част от себе си Линдзи Фордис обичаше искрено единствената си дъщеря. Ръцете му се свиха в юмруци. Не можеше другояче, освен да се чувства измамен при вида на двамата, опрели буза о буза, русите коси образували златен облак. Изпита чувството, че духът на Илейн ще се появи, за да го подиграе за глупавата му вяра, че е възможно да разкъса връзката между тях.

Гостите изразиха одобрението си към трогателната сцена с весели ръкопляскания. Мортимър изпълни нежна балада. Когато погледът му срещна този на Гарет, двамата си размениха безмълвно послание и Мортимър склони русата си глава в едва забележим знак на съгласие.

Блейн изникна зад Гарет като зъл дух.

— Не всеки ден ставаме свидетели на такива трогателни срещи между баща и дъщеря. Прекрасно, нали?

— Просто не съм на себе си — отговори язвително Гарет.

— Скъпи, скъпи татко — изхълца Ровена, — умолявам те да ми простиш лошото държание отпреди малко. Бях сърдита и не осъзнавах какво правя. — Тя приглади жакета му, бръкна в деколтето си и извади копринена кърпичка, с която попи сълзите му. — Когато се оттеглих в стаята си, размислих над поведението си и се ужасих от проявената несправедливост. Аз съм твоя дъщеря и нямам право да те съдя. Моля те, кажи, че ми прощаваш. Иначе ще умра, това е сигурно.

Фордис се оригна щастливо и я потупа по дупето.

— О, миличка, знаеш, че никога не съм могъл да се сърдя дълго на скъпото си момиче. Хайде да не говорим сега за умиране. Животът е хубав. Ти си до мен, имаме и цяла гарафа с вино. — Той погледна гарафата и със смръщено чело установи, че беше почти празна. Избърса челото си с кърпичката на Ровена и продължи: — А най-доброто, дете мое, е, че твоят любезен рицар ми предложи утеха и компания за Великденския празник.

Фордис погледна сияещо Гарет. Без да обръща внимание на гневно смръщените вежди на Гарет, Ровена отново прегърна баща си.

— Бъди внимателен, татко. Неговата утеха е роза с отровни бодли. Тя заслужава повече предпазливост от враждебността на всеки друг рицар.

Фордис махна на Гарет с кърпичката.

— Винаги съм обичал това момче. Нали аз го научих да хвърля зарове.

Гарет смръщи чело. Погледът му беше прикован към копринената кърпичка, която Фордис размахваше под носа му. Посегна към нея, сякаш омагьосан от танцуващите движения. В същия момент блещукащата коприна привлече вниманието и на Фордис. Той се облегна назад и внимателно приглади гънките. После я сложи на главата на Ровена с крива усмивка.

— Много хубаво. Изглежда прекрасно на русите ти къдрици — също както в деня, когато Дунла я избродира за теб. — Преди Гарет да е успял да го спре, той вдигна чашата си, за да може Ровена да се огледа в полираното сребро.

Гарет проследи как погледът и бавно се плъзна към отражението й. Тя протегна ръка и докосна повърхността на чашата. Руса коса. Сини очи, подути от плач. Едно смешно парче коприна на главата й. Чашата отразяваше чертите й с болезнена яснота. Пред него стоеше дъщерята на Илейн Дьо Креси. Гарет спря да диша, очаквайки, че тя ще плисне виното от чашата в лицето му.

Ровена се изкиска истерично и кимна доволно на отражението си в чашата.

— О, божичко! Е, поне не ме е заровил в овощната градина.

Гарет копнееше да я прегърне, но съзнаваше, че не бива да остави Фордис да се лута сам по тъмните пътеки на спомена. Трябваше да му помогне. Това беше може би единственият му шанс. Ако можеше да изчисти името Дьо Креси, за да се ожени за Ровена, щеше да има много години пред себе си, за да измоли прошката й.

Блейн затропа нетърпеливо с крак, когато Мортимър засвири весела танцова мелодия.

— Елате, милейди. Вярвам, че баща ви няма да има нищо против, ако отпразнуваме помирението ви с един танц.

Гарет вдигна Ровена на крака и я бутна в прегръдката на Блейн. Тя беше скована като кукла.

— Още не съм свършил с баща й. Отведи я оттук.

Блейн се изсмя доволно.

— С удоволствие.

Когато Блейн изведе Ровена в средата на залата, тя вече се усмихваше сияещо. Гарет се отпусна на стола си, поглади брадата си и загрижено се запита какво ли беше замислила пак.

Линдзи Фордис разтриваше с отсъстващ вид ръцете си и се оглеждаше. Погледът му меланхолично проследи пътя на Ровена между танцьорите. Гарет го наблюдаваше с чувство, което много приличаше на съчувствие, и се надяваше, че собственият му копнеж по Ровена не е изписан на лицето му толкова ясно.

Ровена танцуваше скромно, с вродена грация. Днес никой не би предположил, че е израснала като диваче в мочурището. Като видя как Блейн притисна устни към тила й, Гарет стисна ръце в юмруци. Напрежението му не отслабна, когато Ровена изгледа сърдито Блейн и се постара да остане на разстояние от него.

Фордис вдигна препълнената чаша към устните си. Ръцете му трепереха като в треска.

— Много прилича на майка си, нали?

Гарет пое дълбоко въздух, без да смее да се помръдне. Първо си помисли, че измамната мисъл е била изказана от самия него. Фордис закима в ритъма на музиката.

— Така ли? — отзова се уж небрежно Гарет. Само трепкането на малките мускулчета около устата му издаде колко силно се вълнуваше.

Ровена и Блейн, хванати за ръка, закрачиха тържествено между двете редици танцьори към каменната стълба. Фордис остави чашата на масата, виното преля през ръба и Гарет за първи път от много време насам си припомни първото си причастие.

— Моята Алтея нямаше огъня на Ровена. Крехкостта й ми пречеше да я любя, както умеех.

— Алтея ли? — повтори слисано Гарет. Плановете му заплашваха да рухнат като къщичка от карти.

Блейн придърпа Ровена към сянката под стълбата. Двамата заспориха оживено. Ровена се обърна към масата и в очите й светна безмълвна молба.

Фордис продължаваше да дрънка.

— Ами да, скъпата ми съпруга си беше болнава още от самото начало. Трябваше да се грижа за нея. Да се жертвам. Внимавах да не остава на течение, изнасях й ведрото за къпане под слънчевата светлина. Обикновено й давах няколко месеца, за да си отпочине, преди да зачене следващия ми син, а накрая дори реших да задоволявам с други жени низките си мъжки потребности.

Гарет имаше чувството, че ей сега ще му прилошее.

— Моята Ровена обаче не беше боледувала нито един ден през живота си. Обзалагам се, че може да понесе вниманието и на най-похотливия рицар. — Той смушка Гарет в ребрата и се ухили многозначително.

Ровена сложи стройните си ръце върху раменете на Блейн и се надигна на пръсти, за да го целуне. Гарет се изправи с рязко движение и преобърна стола си.

Като видя, че Гарет стана, Мортимър веднага прекъсна песента, която изпълняваше. Барабанчиците също замлъкнаха. Танцьорите спряха.

Трубадурът наклони глава и гладките му коси заискриха под пламъците на факлите. Стройните му пръсти се плъзнаха отново по струните на лютнята и в залата зазвучаха сладките тонове на една балада, която повечето присъстващи бяха чули един-единствен път преди това.

Гарет се вцепени. Мортимър отметна дългата си коса назад и запя с ясния си тенор, непомрачен от развратния му живот, и с искреността на момчето, загубило невинността си в ръцете на рицаря, който бил най-верният приятел на баща й.

Прекрасната Илейн

бе подло убита.

Невярното й сърце

замлъкна в болка.

Даже пламъците в камината спряха да съскат, за да чуят песента. По стените танцуваха сенки, гостите притиснаха ръце към гърдите си. Мортимър се огледа недоволно. Всички погледи бяха устремени към грамадния тъмен мъж, изправен до масата.

Красивата Илейн

Избяга от мъките

И написа с умираща ръка

Името на рицаря на стената.

Гарет чу зад себе си звън на метал. По глезените му потече вино, червено като кръв. Той се обърна и видя смъртнобледото лице на Линдзи Фордис. Дали си припомняше лъжите, които беше разказвал толкова често и толкова добре, че вече сам им вярваше? Сега осъзна, че целият му живот е бил една голяма лъжа. Мускулите на шията му се напрегнаха, но от устата му излезе само задавен стон.

Кръвта на Гарет запя триумфално. Когато улови стъписания поглед на Ровена, за миг изпита разкаяние. Но дори тя не беше в състояние да заглуши триумфа в сърцето му, който заплашваше да го заслепи.

Гарет обърна гръб на Линдзи Фордис. Имаше време, докато узнае истината. Скри доволната си усмивка зад грозна гримаса и сложи ръка върху дръжката на меча. Предстоеше му последната изява на мрачния лорд от Карлеон. След тази нощ гостите на Блейн трябваше да си потърсят друг главен изпълнител за жалките си драми.

Оголил зъби, както подобаваше на досегашното му реноме, той си проби път през тълпата, разблъсквайки небрежно танцьорите. Даже най-твърдите мъже се разтрепериха от вида му. Мортимър продължаваше да пее, сякаш не забелязваше каква буря се надига. Дребен паж в тъмни дрехи се хвърли да защити певеца, но Гарет просто прекрачи през него, сякаш беше само досадна бълха.

Пръстите му се сключиха около струните на лютнята. Последна фалшива нота затрепери във въздуха. Песента заглъхна и в залата се възцари пълна тишина. Чуваше се само тежкото дишане на Гарет. Той вдигна лютнята над главата си, сякаш искаше да я разбие, но като видя трепването на Мортимър, я хвърли в ръцете на пажа зад гърба си. Сграбчи Мортимър за яката и го изтика назад, докато опря гърба му в стената.

— Нещастник! Забрави ли предупреждението ми да не пееш повече тази песен? Не помниш ли какво стана последния път, когато се осмели да я изпълниш?

Опитът на Мортимър да вдигне рамене беше неуспешен. Устните му затрепериха неудържимо.

— Песента е много хубава, милорд. Съжалявам, но паметта ми изневерява — изпъшка той.

— Тогава ти казах, че животът ти няма да струва и пукната пара, ако отново се осмелиш да изпълниш тази проклета балада.

— Но хората, сър! Те жадуват за нови мелодии. Мой дълг е да задоволявам потребностите им.

Гостите изохкаха шумно и се отдръпнаха назад, когато Гарет пусна Мортимър и се обърна към тях. Той сложи ръка върху дръжката на меча си и се огледа въпросително.

— Ще поискам сметка от всеки, който е пожелал да чуе тази песен. Кой ще се осмели да излезе напред?

Широкото острие блесна заплашително под светлината на факлите. Никой не смееше дори да се покашля. Гарет се обърна отново към Мортимър, който безшумно се измъкваше към вратата, и го изрита в задника.

— Бягай, негоднико. Да не съм те чул повече да пееш в мое присъствие. Да знаеш, че първата нота от този миг нататък ще ти е и последната.

Когато Мортимър сведе глава и му намигна съзаклятнически, Гарет с мъка потисна порива да се изсмее. Кесията на трубадура беше пълна с неговото злато — награда за прекрасното представление.

Гарет прибра меча си в ножницата и изтупа ръцете си, сякаш се беше напрашил от докосването до певеца.

Върна се към масата си и жените и мъжете се разделиха, за да му направят път. За първи път скритите погледи и обвиняващите лица го забавляваха, вместо да го ядосват. Много скоро щеше да се отърве от тях, да им посочи фаталната грешка. Може би тогава Мортимър щеше да напише нова балада за случилото се тази нощ. Гарет се усмихна, без да го забележи.

Ала усмивката му угасна внезапно, когато видя какво го очакваше на масата. Само копринената кърпа на Ровена лежеше смачкана на пода. Самата Ровена я нямаше. Линдзи Фордис също беше изчезнал.