Тереза Медейрос
Отмъстителят (20)

19

Макар че стремежът й беше да предизвика някаква реакция у Гарет, като флиртува с Блейн, Ровена не беше очаквала, че тази реакция ще е пренебрежение. Първата вечер той изобщо не й обърна внимание, сякаш бяха гости на различни замъци. Изкусителният чар, който толкова й харесваше по време на пътуването до Ардендон, изчезна напълно. Вече не проявяваше нежна загриженост за удобствата й. Нямаше го и ръмжащият великан с ревниви очи. Чертите на лицето му се бяха втвърдили като екзотичен благороден камък, възхитително красиви, но без никакво човешко вълнение. Ровена беше толкова отчаяна, че започна да си мечтае за прояви на презрение и изблици на гняв.

С всеки час Гарет все повече се превръщаше в мрачния лорд на Карлеон, когото бе видяла за първи път в Ревълууд. След пристигането им в Ардендон настроението му непрекъснато се влошаваше. Колкото по-изискана беше обстановката, толкова по-груб ставаше той. Отговаряше на всеки учтив опит за разговор с кратко изръмжаване или със саркастична забележка, която обиждаше човека насреща му, преди да е разбрал, че е само пионка в играта му. Ако наранените чувства можеха да предизвикат смърт, рицарската зала на Блейн щеше да се напълни с трупове.

На масата Гарет зае място близо до Блейн. Ровена седеше в другия край между една закръглена дама и похотливия й син. За нещастие тя забеляза веднага, че Гарет беше единственият рицар, който няма до себе си дама. Лейди Алис делеше вниманието си между Блейн и Гарет, пиеше от чашата на Блейн и похапваше захаросано грозде от чинията на Гарет. Когато случайно улавяше погледа на Ровена, Гарет я поглеждаше, сякаш се опитваше да си спомни коя е, и бързаше да извърне глава, сякаш намереният спомен му беше неприятен.

Ровена мачкаше опечената в мед круша в чинията си, докато я направи на пюре. Когато лейди Алис стана да танцува, тя се възползва от случая и хукна да заеме мястото й.

— Добър вечер, сър Гарет. Надявам се, че печеният фазан ви хареса.

— На моята възраст не са ми останали много зъби — отвърна хладно той. — Но крехкото месо може да се смели и с небцето. Още не съм ви намерил съпруг — ако това е причината, поради която ми досаждате. Но ми се струва, че пъпчивият младеж до вас е подходящ. Мисля, че майка му още го повива в пелени.

Ровена се усмихна очарователно и изсъска в лицето му:

— Престани да се държиш отвратително. Не бъди жесток. В крайна сметка идеята да ме продадеш на друг мъж беше твоя.

Гарет се опря на лакти и се престори, че не е чул обвинението й. Грацията му беше заплашителна като на змия. Ровена се почувства като сива мишка, чакаща змията да я погълне. Любопитните погледи на гостите лепнеха като мазни пръсти по кожата й. След като бе дошла при него, щеше да бъде груба обида, ако не й предложеше нещо от чинията си. Гарет отхапа парче наденица и й подаде останалото.

— Ще позволите ли да ви изкуша?

Ровена преглътна острия отговор, който напираше на езика й, и посегна към наденицата, но той я отдръпна.

— Позволете на мен. Една дама не бива да цапа крехките си пръстчета.

Наведе се към нея с парчето наденица между палеца и показалеца. Ровена я помириса с наслада. Празният й стомах изръмжа като звяр — а Ровена беше смятала, че го е укротила завинаги. Стана й неловко.

Само че звярът събуди още едно чувство — гняв. Щом Гарет искаше да играе, и тя щеше да играе. Устните й се разделиха в свежа усмивка.

— Как бих могла да устоя на любезността ви, сър?

Тя пое с устни парченцето наденица и уж случайно облиза пръста на Гарет. Остана със сведена глава, облиза внимателно сока от месото и задържа пръста му в устата си. Кожата му имаше лек вкус на ръкавиците му.

Устните му се отвориха, но от тях не излезе нито дума. Ровена го погледна крадешком и видя, че очите му бяха устремени към устата й, пленници на усещането за влага и мекота. Тя се усмихна вътрешно. В кръвта й запулсира триумф. Как бе успяла да го хване в собствения му капан.

Тя му кимна и се надигна. Усмихна се за сбогом и на бузата й се появи прелестна трапчинка.

— Беше прекрасно — пошепна тя. — Нямате ли и малко сирене, чичко…

Гарет вдигна влажния пръст до устните си.

— Не.

Капанът щракна с кадифена въздишка и Ровена разбра, че нейната глава беше още вътре. Напълно забравил любопитните зрители, Гарет се наведе и я целуна по устата. Съпротивата й се стопи като захарна къщичка под слънцето. Победата му беше кратка, но убедителна.

Гарет се отдели от нея и тя се опря с лакът на чинията му, за да не загуби равновесие. Смачка парче сладкиш и по полата й покапа мед.

Гарет се надигна и направи безупречен поклон.

— Желая ви приятни сънища, милейди. — Когато се запъти към стълбата, Алис се извини и напусна танцуващите, за да го последва. Триумфалният поглед, който хвърли към Ровена, бе забелязан от всички гости.

Късно след полунощ Ровена лежеше на мекия дюшек и се вслушваше в тихото похъркване на Марлис. Сребърният диск на луната се подаваше през тесния отвор на прозореца.

Тя копнееше за Гарет и изпитваше почти физическа болка, която й вдъхваше страх. По-страшна от болката обаче беше тревогата, че ако отиде при него, може би няма да го намери сам.

Ровена отметна тънката завивка и се надигна. Какво беше по-лошо — да лежи тук сама и разкъсвана от болка или да отиде в стаята на Гарет и да намери в леглото му надменната лейди Алис? Не можа да вземе решение. Най-после хъркането на Марлис я приспа. Събуди се само веднъж и забеляза, че завивката беше вдигната до брадичката й и подпъхната отстрани. Сгуши се в топлото гнездо и си каза, че сигурно е сънувала утешителната целувка по челото. Леглото на Марлис беше празно.

 

 

Блейн вдигна дългия си крак на облегалката на стола и наложи на лицето си добродушна усмивка, докато хората от околните села минаваха покрай него и го даряваха с традиционните яйца, които символизираха края на пролетните пости и началото на великденските празници в Ардендон.

Една красиво изплетена кошница привлече вниманието му и той надникна вътре.

— Господи, яйца! Какво оригинално хрумване! Само ти ли се сети?

Селянинът се ухили с беззъбата си уста и кимна в знак на съгласие. Блейн посегна към кожената кесия на колана си. Извади сребърна монета и я хвърли високо във въздуха. Среброто блесна на слънчевата светлина, падна със звън на каменния под и се търкулна под масата. Селянинът се отпусна на колене и я затърси трескаво.

Блейн изчака мъжът да прибере монетата и да се оттегли и връчи кошницата на един от ухилените си пажове.

— Какво вони повече, селяните или яйцата? — пошепна той на Гарет.

— Селяните — отговори разсеяно Гарет и също вдигна крак на облегалката на стола. Вниманието му бе привлечено от група кикотещи се слугини, които местеха дългата маса към стената. Те го поглеждаха често-често през рамо и криеха зачервените си лица в престилките. През дългите идилични седмици с Ровена в Карлеон той беше забравил какво бе да се боят от него или да му се подиграват и сега се почувства зле. Пръстите му се впиха в тапицираната облегалка.

Блейн беше разтегнал устни в любезна усмивка. Само лекото издуване на ноздрите издаде отвращението му, когато в залата влезе сбръчкана старица, чиито стъпала бяха увити в кравешка кожа. В мига, когато тя се обърна да си върви, той хвърли кошницата й на друг паж, убеден, че момчето ще използва яйцата, за да обстрелва всички хлапаци, осмелили се да се подиграят с ниския му произход.

Блейн подсвирна изненадано, когато пред стола му се появи непознато лице. Гарет също се изправи. Момичето беше на не повече от тринайсет години. Русата коса, още доста тънка, падаше по лицето му. Нослето му беше украсено с черна ивица. Въпреки това косо разположените очи и пълните устни обещаваха, че един ден ще стане истинска красавица.

Момичето направи несръчен реверанс. Езикът му се удряше неспокойно в един разклатен зъб на долната челюст.

— Яйца, сър Блейн. Мама ви ги изпраща за Великден — пошепна срамежливо то.

Блейн помилва бузата му.

— Бог да благослови добрата й душа. — Обърна се към Гарет и попита полугласно: — Какво ще кажеш да отведа малката горе и да й покажа един истински празник? Ще дойдеш ли с мен?

В друго време предложението на Блейн щеше да предизвика у Гарет само гняв. Сега изпита отвращение.

— Твоите гости може и да са убедени, че съм дълбоко покварен, но никога не бих изнасилил дете, което носи великденски яйца. Никога.

Блейн изпухтя обидено.

— Лицемер. Това дете не е много по-младо от онова, на което се наслаждаваш. Освен това никога не ми се е налагало да прибягвам до насилие. Може и по друг начин.

Момичето местеше смутен поглед от Блейн към Гарет и очевидно не разбираше нито дума от бързия им френски. Блейн навлажни показалеца на дясната си ръка и внимателно изтри мръсотията от нослето му.

— Не би ли искала да се изкъпеш, малката?

— Не. Не иска. — Гарет извади от кесията си три сребърни монети и ги пъхна в шепата на момичето. После го бутна към вратата. — Върви си вкъщи — каза меко той. — И не идвай повече. Нито следващата година, нито по-следващата.

Момичето отново направи реверанс, стисна здраво монетите и хукна към вратата. На излизане му хвърли през рамо сладка усмивка. Очевидно бе забравило Блейн.

Господарят на Ардендон хвърли кошницата с такава сила зад гърба си, че едно от боядисаните яйца се удари в челото на пажа.

— Какво ти става, Гарет? Сигурно си представяш как твоето малко момиче ще попадне в леглото на някой похотлив господар? Как смяташ да й намериш съпруг, когато единственият ти сватбен подарък за нещастника ще бъде кама в гърлото му?

Гарет се облегна назад в стола си и затвори очи.

— Прекалено дълго си бил в компанията на Мортимър. Станал си много раздразнителен.

— Много добро обвинение от устата на човек, който има темперамента на дявола. Да не би да си дошъл в Ардендон само за да тероризираш гостите ми и да хвърляш тъмната си сянка върху нашата радост? Мрачната ти физиономия може да е привлекателна за дамите, но аз намирам, че съмнителното й очарование бързо отслабва.

Гарет отвори очи и на устните му заигра усмивка.

— Ти се сърдиш, защото миналата нощ Алис дойде първо при мен, преди да дойде при теб.

— Което не й донесе нищо. Аз не съм глупак, Гарет. Когато се вмъкна в леглото ми, тя не носеше твоята миризма.

— Но ти нямаше да я отпратиш даже и да ти беше замирисала на мен, нали?

Още преди да е изрекъл думите докрай, Гарет си пожела да беше ги преглътнал. Блейн се изправи. Лицето му побледня, чертите му се изкривиха — Гарет много добре помнеше този израз от детските им години. Точно в този момент на стълбата се появи Ровена, загърната в облак от лилаво копринено кадифе, и очите на Блейн се присвиха. На устните му заигра зловеща усмивка.

— Блейн, аз… — започна примирително Гарет.

— Спести си извиненията. И аз щях да съм в лошо настроение, ако любовницата ми спеше в стаята на сестра ми. Особено ако сестра ми се казва Марлис.

Убеден, че стрелата му е улучила точно в целта, Блейн прекоси залата и предложи ръката си на Ровена. Гарет стисна толкова силно облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Надигна се, но пътят му бе препречен от дрипава фигура, която връхлетя в залата и блъсна един от пажовете.

Момчето се изправи на крака, но отново бе повалено на пода, когато след първата фигура дотича втора и изрева:

— Крадец! Веднага ми върни яйцата! Жалък крадец!

Едното око на преследвача беше скрито под черна превръзка, но в другото светеше жажда за убийство. Той размаха тоягата си и Гарет видя, че на мястото, където трябваше да е малкият му пръст, имаше само черен чокан. Ровена отстъпи крачка назад, когато първият мъж се хвърли по лице пред краката на Блейн и падна точно върху чувала, който стискаше в ръцете си. Чу се силен шум от трошене на черупки.

Дрипавият мъж се вкопчи в ботуша на Блейн.

— Милост, милорд! Умолявам ви да отсъдите справедливо. Исках да ви поднеса даровете си, но точно пред вратата ви този крадец и убиец се нахвърли върху мен.

Вторият мъж се изправи, олюлявайки се. Гарет сграбчи косматата му китка, преди да е размахал тоягата си и да е опръскал полата на Ровена с мозъка на другия.

Селянинът се разяри още повече и посегна да удари нападателя, но като видя, че го държеше рицар, свали тоягата и с уважение сведе глава.

— Този е жалък лъжец, милорд — обясни почтително той. — Аз стоях отвън и чаках реда си, когато този негодник изтръгна чувалчето от ръцете ми и побягна. Аз ви познавам, откакто бяхте малко момче, сър Блейн. Може да съм женкар и да обичам играта на зарове, но не съм лъжец. — Той вдигна тоягата си. — Позволете да му пръсна черепа.

Блейн вдигна ръка.

— Не, Джак. Остави това на мен. — И добави с приглушен глас: — Дълг на твоя господар е да въздаде справедливост.

Гарет извъртя очи. Мъжът на пода обсипа ботушите на Блейн с целувки.

— Изчезвай, Джак — заповяда приятелски Блейн. — Преди да осъдим този човек на смърт, трябва да открием какво го е накарало да открадне. Освен това иде Великден — добави той и хвърли многозначителна усмивка към Ровена.

Като чу заплахата да увисне на въжето, крадецът отново запълзя по корем пред Блейн. Когато стигна до Ровена и започна да целува полите й, отново се чу шум от чупене на яйца. Гарет неволно се запита дали пък Блейн не беше платил на мъжа за това ужасяващо представление.

— Умолявам ви, милейди — захленчи селянинът. — Кажете една добра дума за мен на своя милостив съпруг. Оставам в краката ви, милейди, защото съм уверен в съчувствието ви. — Той се вкопчи в полата на Ровена и вдигна глава.

Промяната в изражението на Ровена веднага предупреди Гарет да внимава. Очите му се разшириха от изненада, когато тя изтръгна полата си от ръката на мъжа и го изрита по пръстите с такава сила, че той изрева задавено и политна назад. Блейн зяпна смаяно, когато Ровена продължи да рита молителя и да го тъпче, сякаш беше паяк, излязъл изпод стенния килим.

— Ще ти дам аз на тебе милост — съскаше Ровена. — И гостоприемство. Ще ти окажа същата милост, която ти оказа на мен, когато дойдох пред портата ти умираща от глад и помолих за убежище.

Гарет хвана мъжа за яката и го издърпа по-далеч от побеснялата Ровена. Мъжът се обърна и го погледна в лицето. Забравил благородния мотив, който го бе накарал да го спаси от Ровена, Гарет го удостои с хладна усмивка.

Когато застана между усмивката на Гарет и святкащите от гняв очи на Ровена, Линдзи Фордис се обърна безпомощно към Блейн:

— Обесете ме, сър. Моля ви.