Айзък Азимов
Камъче в небето (10)

Интерпретация на събитията

Двамата земляни бяха пълна противоположност — единият привидно олицетворяваше най-голямата сила на Земята, а другият я притежаваше реално.

За никого нямаше съмнение, че Върховният министър е най-важният жител на планетата Земя, общопризнатият й управник, съгласно указа на Галактическия император — и че само Прокураторът стои в йерархията над него. А неговият личен секретар на пръв поглед беше човек без никаква власт — обикновен член на Обществото на Древните, назначаван, теоретически, от Върховния министър, за да се грижи за някои определени въпроси и освобождаван, също теоретически, по волята на Върховния министър.

На цялата територия на планетата Върховният министър бе крайният арбитър относно проблеми, свързани с Обичаите. Именно той обявяваше амнистираните от Срока, той единствен можеше да съди нарушителите на този ритуал, както и онези, които отказваха да изпълняват квотите си, проникваха в Забранените територии и така нататък. Секретарят, от своя страна, бе човек напълно неизвестен, дори по име, за когото и да било — ако се изключат, разбира се, Обществото на Древните и самият Върховен министър.

Върховният министър бе човек на думите и често се обръщаше с речи към своя народ, речи, наситени с емоционален заряд и мъдри съвети. Имаше светли дълги коси и аристократичен изглед. Секретарят пък беше чипонос с набръчкано лице, предпочиташе да се изразява кратко или по възможност да мълчи — особено на обществено място.

Нямаше никакво съмнение, че именно Върховният министър олицетворяваше силата на властта, а секретарят я притежаваше реално. Това обстоятелство не бе никъде така очевидно, както когато двамата бяха сами в кабинета на Върховния министър.

Защото лицето на Върховния министър имаше плах и неуверен израз, докато това на секретаря бе хладно и надменно.

— Не мога да разбера, — тъкмо казваше Върховният министър — каква е връзката между двата доклада, които току-що ми донесохте. Доклади, доклади! — Той вдигна ръка и почука с пръст по купищата листове. — Нямам време за тях.

— Вярно — кимна навъсено секретарят. — Затова съм на работа при вас. Аз ги чета, вниквам в тях и ви предавам същината.

— В такъв случай, добри ми Балкис, да преминем към дело. И по-бързо, защото не мога да се занимавам с дреболии.

— Дреболии? Ваше превъзходителство може някой ден да пострада сериозно, ако не държи под око всичко наоколо… Да видим първо за какво става дума в споменатите доклади, а после сам ще прецените, дали това са дреболии. Ето тук разполагаме с оригинален доклад, със седем дневна давност, от един подчинен на Шект и именно този доклад ме поведе по следата.

— Каква следа?

Балкис го погледна с огорчена усмивка.

— Ще ми позволи ли Ваше превъзходителство да припомня един доста важен проект, върху който се работи тук, на Земята, от няколко години?

— Шшт! — Върховният министър се огледа предпазливо, внезапно забравил осанката си.

— Ваше превъзходителство, не прекомерната предпазливост, а вярата ще ни донесе победа… Знаете добре, че успехът на споменатия вече проект, изцяло се гради върху все още непотвърдената полза от малката играчка на Шект — синапсатора. До този момент, поне до колкото можем да съдим според сведенията, които получаваме, разработването на проекта е изцяло под наш контрол и се движи в предполагаемата насока. Но ето, че сега, без никакво предупреждение, Шект е синапсирал един непознат човек, нарушавайки грубо нашите разпореждания.

— Случаят не е от особено значение — рече Върховният министър. — Накажете Шект, задръжте под стража човека, подложен на експеримента и въпросът ще бъде решен.

— Не, не. Мисля, че прибързвате, Ваше превъзходителство. Пропуснахте един важен момент. Не е въпроса какво е направил Шект, а защо го е направил. Обърнете внимание, че става дума за случайност, дори за цяла поредица от случайни съвпадения. В същия този ден лично Прокураторът на Земята посещава Шект и ученият бърза да ни докладва за тази среща, подробно, изчерпателно, точно както се изисква според взаимното ни споразумение. Ениус е изразил желание да получи синапсатора, за да бъде използван от Империята. Срещу него е готов да обещае безвъзмездна и широкомащабна помощ от самия Император.

— Хъммм — рече Върховният министър.

— Вие сте заинтригуван? Подобен компромис ви се вижда привлекателен, в сравнение с опасностите, които крие настоящия ни политически курс?… Спомняте ли си обещанията за доставки на храна, по време на глада, преди пет години? Помните, нали? А след това ни отказаха, защото не разполагали със субсидии за Имперския флот, а земните стоки не можели да бъдат изнасяни поради опасност от заразяване. И какво стана с обещанията за помощ тогава? Получихме ли заем? Стотици хиляди жители на Земята измряха от глад. Не залагайте на обещанията на Чуждоземците.

Но не това е най-важното. Ако анализираме поведението на Шект, ще стигнем до извода, че е проявил лоялност по отношение на нас. След случай като този, трудно бихме се усъмнили в него. Най-малкото, можем да го обвиним в предателство. И въпреки това, подобни съмнения възникват още сега.

— Имаш пред вид неразрешения експеримент, така ли, Балкис?

— Тъкмо него, Ваше превъзходителство. Кой е човекът, подложен на опитно лечение? Разполагаме с негови снимки и — с помощта на един от заместниците на Шект — с отпечатък от ретината. Проверихме незабавно в Планетарния регистър, но такъв човек там не се води на отчет. Единственото логично заключение е, че е Чуждоземец, а не жител на Земята. Несъмнено Шект е бил запознат с този факт, тъй като регистрационната карта не може да бъде нито фалшифицирана, нито прехвърлена на друго име — когато се стигне до проверка отпечатъка на ретината. С други думи, съдейки по изброените досега факти стигаме до извода, че Шект е синапсирал Чуждоземец, давайки си ясна сметка с кого си има работа. Но защо?…

Отговорът на всички тези въпроси може би е смущаващо прост. Шект в никакъв случай не е идеалният инструмент за постигане на нашите цели. На млади години е бил убеден асимилационист, веднъж дори е издигнал кандидатурата си за Съвета във Вашен, с платформа за обединяване с Империята. Естествено, провалил се е.

— Виж, това не знаех — прекъсна го Върховният министър.

— Че се е провалил?

— Не, че въобще е опитал. Защо не съм информиран за това? Шект е много опасен човек, като се има пред вид положението, в което се намира.

Балкис се усмихна иронично.

— Шект е открил синапсатора и за момента е единственият човек, който може да оперира с него. Непрестанно е под наблюдение, няма да го изпускаме от погледа си и за в бъдеще. Не бива да забравяте, че един предател от нашата среда, известен на нас, може да навреди далеч повече на врага, в сравнение с ползата, която бихме имали от някой лоялен съратник.

И така, да продължим с разбора на фактите. Шект прилага синапсатора на един Чуждоземец. Защо? Има само една конкретна причина, при която се налага лечение със синапсатора — усъвършенстване на ума. Но с каква цел? Защото само по този начин могат да бъдат създадени умове, превъзхождащи по интелект онези наши учени, които вече са били синапсирани. Тоест? Това означава, че Империята има ясна представа, или поне основателни подозрения, за онова, което става на Земята. Според вас, това дребен въпрос ли е, Ваше превъзходителство?

Челото на Върховния министър беше изпъстрено с разнопосочни бръчки.

— Така ли мислите, наистина?

— Това са просто факти от китайската мозайка, които не могат да бъдат подредени по друг начин. Чуждоземецът, подложен на споменатия експеримент, не е бил идентифициран. Напълно естествено — дори човек, чиято външност не се отличава с нищо особено, би могъл да бъде Имперски шпионин — при това, някой от най-опитните. О, да. Да. Нима на друг биха поверили толкова отговорна мисия?… Все пак, успяхме да проследим донякъде този шпионин, чийто псевдоним, между другото, е Шварц. Да преминем сега, към втория доклад.

Върховният министър погледна купчината документи.

— Онзи, в когото става дума за Бел Арвардан ли?

— Доктор Бел Арвардан, — подчерта Балкис — прочут археолог от Сириуския сектор, родно място за безброй храбри и благородни фанатици. — Последните думи бяха произнесени с презрение. — Но няма значение. Във всеки случай, тук имаме изкривено огледално изображение на Шварц, с почти поетични контрасти. Не само, че не е неизвестен, а напротив — той е човек със завидна слава. Не се промъква тайно, а идва на вълната на публичната известност. Знаем за него не от някакъв дребен лаборант, а лично от Прокуратора на Земята.

— Наистина ли смятате, че има някаква връзка, Балкис?

— Може би Ваше превъзходителство предполага, че единият е създаден, за да отвлече вниманието ни от другия. Или пък, ако са се съобразили с богатия ни опит в междупланетните интриги, са решили да изпратят двама агенти под различно прикритие. В случая с Шварц всичко тъне в мрак. В случая с Арвардан, светлината блести право в очите ни. Но и в двата примера, не бива да видим нищо… Чакайте малко, припомнете си какво ни предупреждаваше Ениус за Арвардан.

Върховният министър потърка замислено нос.

— Ами той каза, че Арвардан пристигал на археологическа експедиция, спонсорирана от Империята, и че искал да посети Забранените зони с научна цел. Не желаел да нарушава нашите Обичаи и ако сме можели да го спрем по някакъв легален начин, той щял да подкрепи действията ни пред Имперския съвет. Нещо от този род.

— С други думи, да държим Арвардан под око — но с каква цел? Естествено, за да не му позволим да проникне без наше разрешение в Забранените зони. Странно само, че водачът на експедицията е вече тук, без никакви помощници, кораби, или екипировка. На всичко отгоре не си стои на Еверест — където му е мястото — а тръгва да обикаля Земята и веднага се отправя към Чика. Възможно ли е тъкмо по този начин да са отвлекли вниманието ни от истинската цел? Разбира се — като ни накарат да следим един човек, чието присъствие няма никакво значение.

Но забележете, Ваше превъзходителство, че този Шварц е бил задържан в Института за Ядрени Изследвания в продължение на шест дни. Не е ли чудно? После, изведнъж вратата била отключена. В коридора нямало пазач. Каква странна верига от случайности. И в кой ден става бягството? Ама разбира се — същия ден, когато Арвардан пристига в Чика. Второ необяснимо съвпадение.

— Значи смятате… — поде напрегнато Върховният министър.

— Смятам, че Шварц е чуждоземен агент, че Шект е свързан с асимилационистите сред нас, а Арвардан пък осъществява връзката с Империята. Обърнете внимание на начина, по който е осъществена срещата между Шварц и Арвардан. Оставят Шварц да избяга и след известно време една от сестрите — не коя да е, а дъщерята на Шект, което е поредното странно съвпадение — тръгва да го търси. Ако замирише на провал, няма никакво съмнение, че ще го открият неочаквано и ще го представят за нещастен, поразен от болестта пациент, задоволявайки по този начин излишното любопитство на всеки, който би им се изпречил на пътя, а после ще го върнат обратно — без съмнение за да повторят опита си при първия удобен случай. Дори, в хода на издирването, тази легенда е била представена на двама таксиметрови шофьори, които по-късно за малко да си изпатят от срещата.

Сега вече, слушайте внимателно. Шварц и Арвардан се срещат за първи път в един Храномат. Държат се така, сякаш не се познават. Това е предварителна среща, уговорена за да разменят сигнали дали всичко е наред и трябва ли да се премине към следващата стъпка… Поне не са ни подценили, което значи, че изпитват уважение към нас.

После Шварц излиза, няколко минути по-късно Арвардан го последва и се среща с дъщерята на Шект. Всичко е изчислено до секунда. След като изиграват кратка сценка пред споменатите по-горе таксиметрови шофьори, те се отправят към търговския център „Дънхъм“, където се събират с Шварц. Какво по-удобно място от един универсален магазин? Идеален избор за среща. Нито една планинска пещера не може да им осигури по-удобно прикритие. На открито са — за да не предизвикат подозрения. Мястото е твърде многолюдно за да ги проследят. Великолепно… великолепно измислено — моите уважения на опонентите ни.

Върховният министър седеше прегърбен в креслото.

— Ако опонентите ни действително заслужават толкова много похвали, значи ще спечелят.

— Невъзможно. Защото тук му е мястото, да отдадем дължимото на ненадминатия Натер.

— И кой е този Натер?

— Един незначителен човек, който трябва да използваме докрай, след всичко, което се случи. Действията му вчера са направо безценни за делото. Задачата му беше да следи Шект. За целта се разположи на една сергия с плодове срещу института. От една седмица насам го инструктирахме да следи развоя на аферата Шварц. Бил е на своя пост тъкмо в момента, когато човекът, познат му от фотографиите и забелязан лично от него, когато за пръв път са го довели в института, избягал. Проследил го, оставайки незабелязан и именно благодарение на сведенията, получени от него, съставихме първия доклад. С невероятно интуиция, той е решил, че целта на това „бягството“, е да бъде осъществена среща с Арвардан. Почувствал се неподготвен за тази среща и затова решил да я предотврати. Шофьорите, към които дъщерята на Шект се обърнала за помощ, описали избягалия като човек болен и предположили, че се касае за Радиационна треска. Натер използвал тази възможност с бързината на гений. Веднага щом забелязал тримата в универсалния магазин, той съобщил на местната полиция за случай на треска и, Земята да ги благослови, онези действали достатъчно бързо.

Магазинът бил изпразнен и по такъв начин тримата се лишили от прикритието, на което толкова много разчитали. Останали сами, естествен център на подозрение в опустелия магазин. Натер не спрял дотук. Приближил се към тях и ги убедил да му позволят да изведе Шварц от магазина. Тримата се съгласили. И какво друго им оставало?… Така срещата протекла без Арвардан и Шварц да разменят и дума. Избягнат бил риска от открито арестуване на Шварц. Двамата все още не подозират, че са разкрити и ще ни отведат при голямата игра. Но и тук не свършва изобретателността на Натер. Той уведомил за случилото се и Имперския гарнизон, постъпка, която няма равна на себе си. И ето че Арвардан попаднал в ситуация, която едва ли е могъл да предвиди. Или трябвало да се разкрие като Чуждоземец и да изгуби привидното прикритие, под което действал, или да запази този факт в тайна и да се изложи на униженията, които неминуемо щели да последват. Избрал по-героичната възможност и дори счупил ръката на един от офицерите, обладан от страст към реалистична игра. Това, със сигурност, ще бъде един от малкото му успехи. Действията му, от тук нататък, говорят сами. Защо му трябва на един Чуждоземец да рискува да бъде парализиран с невронен камшик заради някаква земна девойка, ако зад това не се крие някаква далеч по-важна причина?

Върховният министър бе опрял с юмруци бюрото пред него. Очите му блестяха, лицето му бе изкривено от завладялата го тревога.

— Направо се изумявам, Балкис, как можеш да създадеш цялата тази стройна и логична картина, разполагайки с многобройни, но разпокъсани на пръв поглед факти. Толкова умело го правиш, че едва сега, с твоя помощ, прозирам всичко. Логиката не ни оставя друга възможност… Но това означава, Балкис, че те са твърде близо. Твърде близо… И този път няма да ни простят.

Балкис сви рамене.

— Едва ли са чак толкова близо, като се има пред вид потенциалната опасност за Империята, иначе досега да са нанесли удар… Не разполагат с много време. Арвардан тепърва ще трябва да се срещне с Шварц и дори да успее, мога спокойно да предскажа какво ще последва.

— Направи го.

— Шварц ще бъде отведен без много шум. Въпросът на пръв поглед ще изглежда приключен.

— Но къде ще го отведат?

— И това ни е известно. Шварц е бил доведен в института от някакъв мъж, по всичко изглежда — фермер. Получихме неговото описание както от лаборанта на Шект, така и от Натер. Прегледахме досиетата на всички фермери, живеещи в радиус шейсет мили около Чика и Натер разпозна човека по снимка. Името му е Арбин Марен. Лаборантът потвърди отделно идентифицирането. Проучихме внимателно този тип — както стана ясно, той издържа тайно своя тъст, безпомощен инвалид, нарушил Обичая на Срока.

Върховният министър удари масата с юмрук.

— Тези случаи взеха много да зачестяват, Балкис. Трябва да прилагаме сурови мерки…

— Не в това е въпросът, Ваше превъзходителство. По-важното е друго, след като този човек е закононарушител, той може да бъде шантажиран.

— Аха…

— Шект и неговите чуждоземни съюзници са не нуждаели от послушно оръдие за този случай — тоест място, където Шварц да се крие в безопасност, когато напусне института. Именно безпомощният и всъщност невинен фермер се е оказал най-подходящ за тази цел. Както и да е, ще го следим. Няма да изпуснем този Шварц и за миг… В момента вероятно подготвя нова среща с Арвардан. Нещо неясно от казаното досега?

— Не.

— Е, слава на Земята. Тогава, ще тръгвам. — И той добави с добре познатата, иронична усмивка: — С ваше позволение, разбира се.

Без да забележи иронията, Върховният министър махна благосклонно с ръка.

По пътя към своя кабинет, секретарят беше съвсем сам и понякога в подобни моменти мислите му излизаха изпод контрол и се насочваха към потайните ъгълчета на неговия ум.

Твърде малко място отделяха тези мисли на доктор Шект, Шварц, Арвардан — и почти никакво на Върховния министър.

Вместо това се появи картината на една планета, Трантор — от чиято колосална, обхващаща цялата планета метрополия се управляваше галактиката. Сетне той си представи един дворец, чийто кули и арки никога не бе виждал с очи, както и всички останали земни жители. Секретарят си мислеше за невидимите нишки на силата и величието, които свързваха всички слънца, оплитаха ги в мрежа от плътни въжета, в чийто център бе именно този дворец, или още по-точно — Императорът, който в края на краищата бе само човек.

Умът му се спря на тази мисъл — мисълта за силата, която може да обожестви някой за краткото време, отредено му да живее — пък дори и той да е само човек.

Само човек! Като него!

Значи и той би могъл…