Първият роман на Азимов и определено не най-добрият. Личи си, че с тази книга дебютира във формата на романа
и „опипва“ все още почвата, както се казва. Препоръчвам по-късните му произведения (романи), иначе
в разказите е ненадминатият маестро.
Романът е хубав, според мен. Някои идеи биха могли да вземат още по-интригуваща посока. Има прилика и с Фондацията.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.