Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Заливът Чесапийк (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inner Harbour, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 157 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
Abalone (2009)
Сканиране
?
Сканиране
savagejo (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Нежни урагани

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Лилия Атанасова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Недка Г.)
  3. — Корекция от Еми

Единадесета глава

Трябваше да кажат на Сет. Имаше само един начин да се направи това — да му се съобщи направо, като на човек от семейството. Етан и Грейс щяха да го доведат у дома, щом пристигнеше бавачката на Обри.

— Не трябваше да я изпускаме от очи. — Кам крачеше из кухнята, пъхнал дълбоко ръце в джобовете, с твърди като стомана сиви очи. — Един господ знае накъде е заминала и вместо да разполагаме с отговори, вместо да й дадем да се разбере, нямаме абсолютно нищо.

— Това не е съвсем вярно. — Анна приготви кафе. — Ще получа доклад от полицията за досието. Не можеш просто да я измъкнеш от участъка, Камерън, и да я принудиш да разговаря с теб.

— Щях да се чувствам много по-доволен, отколкото да я гледам как си заминава.

— Може би за момент. Но за Сет, а и за нас, е най-добре всичко да се уреди по законен и официален ред.

— Какво смяташ ще си помисли Сет? — Извърна се рязко и гневът му се насочи към жена му и брат му. — Мислиш ли, че ще сметне, че за него е най-добре дето сме пипнали Глория и не сме направили нищо?

— Направихте нещо. — Анна разбираше разочарованието му. — Уговорихте се да се срещнете с нея в кабинета ми. Ако тя не се яви на срещата, това е още един аргумент срещу нея.

— Изобщо няма да се мерне край Социалната служба утре. — Филип притисна с пръсти очите си. — Но Сибил ще дойде.

— И от нас се очаква да й вярваме? — рязко подхвърли Кам. — Досега от нея сме чули само лъжи.

— Ти не си я видял тази вечер — спокойно отвърна Филип. — Но аз да.

— Да бе, и знаем с коя част от тялото си гледаш, братко.

— Престанете! — Анна бързо пристъпи между тях. — Няма да се биете заради глупости в тази къща. — Отблъсна първо Кам, а след това и Филип, но и двамата не помръднаха. — На никого няма да помогне, ако се нахвърляте един срещу друг. Трябва да сме единни. Сет има нужда — допълни, чувайки, че входната врата се отваря. — Сядайте сега и двамата. Седнете! — изсъска яростно.

Без да откъсват пламналите си погледи един от друг, двамата издърпаха по един стол. Анна имаше време само да въздъхне с облекчение, преди Сет да влезе в стаята, следван от двете кучета с бодро размахани опашки.

— Ей, какво става? — Усмивката му се стопи. Годините, прекарани с рязко променящите се настроения на Глория, го бяха научили бързо да преценява атмосферата. Въздухът в кухнята беше нажежен от напрежение и ярост.

Отстъпи крачка, после замръзна на място, когато Етан се появи зад него и постави ръка на рамото му.

— Кафето ухае приятно — кротко изрече той.

— Ще дам чаши. — Грейс бързо мина покрай тях и се насочи към шкафа. Знаеше, че ще се чувства по-добре, ако ръцете й са заети с нещо. — Искаш ли кола, Сет?

— Какво е станало? — попита напрегнато момчето.

— Ще трябва малко време, за да ти обясним всичко. — Анна се приближи до него и постави ръце на страните му. Първата задача, реши тя, ще бъде да се премахне страхът, появил се в очите му. — Но не трябва да се тревожиш.

— Пак ли е поискала пари? Тук ли ще дойде? Пуснаха ли я от затвора?

— Не. Ела да седнеш. Ще ти обясним всичко. — Поклати глава към Кам, който се канеше да заговори, и впери поглед във Филип, докато избутваше Сет към масата. Сметна, че той разполага с повече информация и е най-добре обяснението да дойде от него.

Откъде, по дяволите, би трябвало да започне? Филип прокара ръка през косата си.

— Сет, знаеш ли нещо за семейството на майка ти?

— Не. Все ми разправяше разни неща. Един път казваше, че родителите й били богати, ама направо били затънали в богатство, но умрели и някакъв хитър адвокат отмъкнал всичките им пари. Друг път разправяше, че била сираче и избягала от осиновителите си, защото бащата се опитал да я изнасили. Или пък как майка й била някаква филмова звезда и я дала за осиновяване, защото не искала да си провали кариерата. Всеки път историята беше различна. — Докато говореше, погледът му се местеше по лицата им, опитвайки се да разбере какво става. — На кого ли му пука? — приключи накрая. — На кого изобщо му пука? Нямаше никого, иначе щеше да му измъкне пари.

— Има някой и както изглежда наистина от време на време им е измъквала пари. — Филип говореше с тих и спокоен глас, като човек, който успокоява разтревожено кученце. — Днес разбрахме, че има родители и сестра.

— Не съм длъжен да ходя при тях. — В главата му зазвъняха предупредителни сигнали, докато Сет скачаше от стола. — Не ги познавам. Не съм длъжен да ходя при тях.

— Не, не си — хвана го за рамото Филип. — Но трябва да знаеш за тях.

— Не искам — погледна умоляващо Кам. — Не искам да знам. Казахте, че мога да остана. Казахте, че това с нищо няма да се промени.

Кам посочи към стола.

— Оставаш и това с нищо няма да се промени. Седни долу. Никога нищо не се решава с бягство.

— Погледни наоколо си, Сет — меко изрече Етан. — Тук има пет души, които стоят зад теб.

Искаше да го повярва. Не знаеше как да обясни, че е толкова по-лесно да повярваш на лъжи и заплахи, отколкото на обещания.

— Какво смятат да правят? Как са ме открили?

— Глория се обадила на сестра си преди около две седмици — започна Филип, когато момчето отново седна на стола. — Не си ли спомняш сестра й?

— Никого не си спомням — измърмори и сви рамене.

— Ами, както изглежда, е съчинила някаква история пред сестра си, казала й, че сме те откраднали от нея.

— Само лайна знае да приказва.

— Сет! — Анна го прониза с поглед, който го накара да се свие от неудобство.

— Измъкнала пари от сестра си уж за адвокат — продължи Филип. — Казала, че е съсипана и отчаяна, че сме я заплашили. Трябвали й парите, за да те върне обратно.

Сет изтри уста с опакото на дланта си.

— Хванала ли се е? Трябва да е голяма глупачка.

— Може би. Или може би е прекалено чувствителна. Така или иначе, сестрата не повярвала на цялата история. Искала сама да провери как стоят нещата. Затова дошла в Сейнт Кристофър.

— Тук ли е? Не искам да я виждам. Не искам да говоря с нея.

— Вече го направи. Сибил е сестрата на Глория.

Тъмносините очи на момчето се разшириха и избилата червенина по страните му се отдръпна.

— Не може да е тя. Тя е учен, пише книги.

— Въпреки това тя й е сестра. Видяхме я, когато с Кам и Етан отидохме в Хамптън.

— Видели сте я? Видяхте Глория?

— Да, видяхме я. — Филип постави ръка върху ръката на Сет. — Сибил също беше там. Плащаше й гаранцията. Така че всичко излезе наяве.

— Тя е лъжкиня. — Гласът на момчето започна да трепери. — Също като Глория. Проклета лъжкиня!

— Остави ме да довърша. Уговорихме се да се срещнем с тях двете утре сутринта в кабинета на Анна. Трябва да разберем фактите, Сет — допълни, когато той издърпа ръката си. — Това е единственият начин да уредим благоприятно цялата работа.

— Няма да отида.

— Ти решаваш. Не вярваме, че Глория ще се появи. Преди малко се видях със Сибил. Глория се е измъкнала.

— Значи е заминала. — Облекчение и надежда се бореха със страха. — Пак е заминала?

— Така изглежда. Откраднала парите от портмонето на Сибил и изчезнала. — Филип погледна към Етан и прецени реакцията на брат си при новината като сърдито примирение. — Сибил ще дойде в службата на Анна утре сутринта. Смятам, че ще бъде по-добре, ако дойдеш с нас и говориш с нея там.

— Нямам какво да й кажа. Не я познавам. Не ме интересува. Искам да си върви и да ме остави на мира.

— Няма да ти стори нищо лошо, Сет.

— Мразя я. Сигурно е същата като Глория, само дето се преструва на по-различна.

Филип си помисли за умората, вината, мъката, която бе видял върху лицето на Сибил, но каза:

— Това също ти сам решаваш. Но за да го направиш, трябва да я видиш и да я изслушаш. Каза, че те е виждала само веднъж. Глория отишла в Ню Йорк и сте останали известно време в жилището на Сибил. Бил си на около четири години.

— Не си спомням. — Лицето му се вкамени в непреклонно упорство. — Живели сме на много места.

— Сет, знам, че ти се струва несправедливо. — Грейс се протегна и стисна бързо и окуражително свитите му в юмруци ръце върху масата. — Но леля ти може би ще е в състояние да помогне. Всички ще бъдем там с теб.

Кам видя упоритостта в очите му и се приведе напред.

— В семейство Куин не се отказваме от битките. — Изчака, докато погледът на момчето се премести върху него. — Докато не ги спечелим.

Гордостта и страхът, че няма да заслужи името, което му бяха дали, накараха раменете му да се изправят.

— Ще дойда, но каквото и да ми каже, нищо няма да означава за мен. — С блеснали очи той се извърна към Филип. — Прави ли секс с нея?

— Сет! — Гласът на Анна бе суров като плесница, но младият мъж само повдигна ръка.

— Не, не съм.

Сет сковано сви рамене.

— Значи все пак е нещо.

— Ти си на първо място. — Видя изненадата в очите на момчето при това заявление. — Дадох обещание, че ще бъдеш, така че си. Нищо и никой няма да го промени.

Под залялото го топло вълнение Сет кой знае защо се почувства засрамен.

— Извинявай — измънка и сведе поглед към ръцете си.

— Добре. — Филип отпи от изстиналото си кафе. — Утре сутринта ще я чуем какво има да ни казва, а след това тя ще изслуша нас. Ти ще започнеш.

 

 

Тя не знаеше какво ще каже. Чувстваше се зле. Пристъпът на мигрената все още не беше преминал, а нервите й бяха опънати пред перспективата да се изправи срещу братята Куин. И Сет.

Сигурно я мразят. Много се съмняваше дали е възможно да изпитват по-силно презрение към нея, отколкото самата тя изпитваше към себе си. Ако това, което й каза Филип, е вярно — наркотиците, побоищата, мъжете — то тя беше оставила племенника си да живее в ада.

Не биха могли да й кажат нищо, което да е по-лошо от това, което сама си беше казала в безкрайната, безсънна нощ. Но въпреки това й призляваше от мисълта за предстоящата среща, докато спираше на малкия паркинг, определен за Социалната служба.

Сигурно ще бъде неприятно, помисли си и наведе огледалото за задно виждане, за да нанесе внимателно червилото. Тежки думи, студени погледи, а за съжаление тя е така уязвима и за двете.

Може да се изправи срещу тях, каза си Сибил. Може да поддържа външното спокойствие, независимо какво става вътре в нея. Беше усвоила този защитен механизъм през годините. Да остава сдържана и резервирана и да оцелее.

Ще оцелее и от това. И ако може някак си да успокои Сет, всички рани, които би понесла, ще бъдат оправдани.

Излезе от колата — уверена, овладяна жена, в елегантен, семпъл копринен костюм с цвета на утрото. Косата й беше завита на кок, гримът й беше лек и безупречен.

Стомахът й се свиваше болезнено.

Влезе във фоайето. В приемната вече имаше няколко посетители. Бебе хленчеше в ръцете на жена с уморени очи. Мъж с трикотажна риза и джинси седеше с мрачно изражение и със стиснати в юмруци ръце. Други две жени седяха в един ъгъл. Майка и дъщеря, предположи Сибил. По-младата беше облегнала глава на рамото на другата и мълчаливо ронеше сълзи от насинените от побой очи.

Сибил се извърна.

— Казвам се доктор Грифин — съобщи на секретарката. — Имам уговорена среща с Анна Спинели.

— Да, очаква ви. По коридора, втората врата вляво.

— Благодаря. — Стисна дръжката на чантата си и забърза към кабинета на Анна.

Сърцето й биеше лудо, когато стигна пред вратата. Всички бяха там, чакаха. Анна беше зад бюрото с делови вид в тъмносиния си блейзър, с прибрана коса и преглеждаше някаква папка.

Грейс седеше, хванала ръката на Етан. Кам стоеше пред тесния прозорец и се взираше навъсено, а Филип седеше, прелиствайки някакво списание.

Сет се беше настанил между тях, загледан в пода, със засенчени от миглите очи, със стиснати устни и прегърбени рамене.

Събра цялата си смелост и понечи да заговори. Но очите на Филип се стрелнаха към вратата и срещнаха нейните. Погледът му я предупреди, че не е променил позициите си. Тя кимна разбиращо с глава.

— Точна сте, доктор Грифин — изрече той и незабавно всички очи се впериха в нея.

Почувства се едновременно като попарена и прикована на място, но пристъпи прага към това, което напълно ясно съзнаваше, че е запазена територия на Куин.

— Благодаря, че приехте да се срещнем.

— О, с нетърпение го очакваме. — Гласът на Кам беше опасно любезен. Ръката му, забеляза Сибил, се беше озовала на рамото на Сет с жест, който изразяваше едновременно притежание и защита.

— Би ли затворил вратата, Етан? — Анна скръсти ръце върху отворената папка. — Заповядай, седни, доктор Грифин.

Тук няма да са Сибил и Анна. Цялата женска близост, породена в уютната кухня край къкрещите тенджери, се беше изпарила.

Сибил прие и седна на свободното място срещу бюрото й. Постави чантата на скута си, стисна я здраво, после уверено и непринудено кръстоса крака.

— Преди да започнем, бих искала да кажа нещо. — Пое си бавно дъх, когато Анна кимна в знак на съгласие. Сибил се обърна и застана с лице към Сет. Той продължаваше да се взира в пода. — Не дойдох, за да ти причиня зло, Сет, или да те направя нещастен. Съжалявам, че както изглежда сторих и двете. Ако това, което искаш, от което имаш нужда, е да продължиш да живееш у семейство Куин, то тогава искам да помогна да уредим да останеш при тях.

Сега вече момчето вдигна глава и се взря в нея с очи, които бяха изумително зрели и враждебни.

— Не ти искам помощта.

— Но имаш нужда от нея — продума тихо и отново се извърна към Анна. Забеляза в очите й интерес и нещо, което се надяваше, че е непредубеденост. — Не знам къде е Глория. Съжалявам. Дадох дума, че ще я доведа тук тази сутрин. Твърде много време измина, откакто не съм я виждала и не… не си давах сметка доколко… лабилна е тя.

— Лабилна — изсумтя Кам. — Ама че определение!

— Значи се е свързала с теб — намеси се Анна, като стрелна с предупредителен поглед съпруга си.

— Да, преди две седмици. Беше много разстроена, твърдеше, че Сет е бил откраднат от нея, и че има нужда от пари за адвоката, който ще заведе дело за настойничество. Плачеше, беше почти в истерия. Умоляваше ме да й помогна. Успях да получа някаква информация. Кой е взел Сет и къде живее сега. Изпратих й пет хиляди долара. — Сибил вдигна ръце. — От разговора ми с нея вчера подразбрах, че няма никакъв адвокат. Глория винаги е била изобретателна актриса. Бях го забравила — или предпочитах да го забравя.

— Известно ли ти беше, че има проблем с наркотиците?

— Не, и това не, до вчера. След като я видях и разговарях с нея, ми стана ясно, че в момента не е способна да поеме отговорност за детето.

— Тя не желае да поема отговорност за детето — подхвърли Филип.

— Вече го каза — невъзмутимо отвърна Сибил. — Както сам посочи, искала е пари. Наясно съм, че парите са важни за нея. Наясно съм също, че тя не е устойчива. Но ми е трудно да повярвам без доказателства, че е направила всичко, което твърдиш.

— Искаш доказателства? — Кам пристъпи яростно напред. — Имаш ги, сладурче. Покажи й писмата, Анна.

— Кам, седни веднага! — заповяда му тя и едва тогава насочи вниманието си към Сибил. — Ще разпознаеш ли почерка на сестра си?

— Не знам. Предполагам, че бих могла.

— Имам копие от писмото, намерено в колата на Реймънд Куин, когато е загинал, и още едно писмо, изпратено ни по-наскоро.

Извади ги от папката и ги подаде на Сибил.

Думи и фрази изскачаха насреща й, изгаряха съзнанието й.

„Куин, дотегна ми да си играем на дребно. Щом толкова искаш детето, тогава е време да платиш за него.

Сто и петдесет хилядарки са доста добра сделка за хубавичко момче като Сет.“

„О, боже! — беше всичко, което успя да си помисли Сибил. — Мили боже!“

Писмото до братята Куин след смъртта на Рей не беше по-добро.

„Двамата с Рей се бяхме споразумели. Ако сте решили да го задържите… Ще ми трябват малко пари.“

— Взела е тези пари? — с усилие изрече Сибил.

— Професор Куин е пуснал чекове на името на Глория Делаутер, два пъти за по десет хиляди долара и веднъж за пет хиляди — отбеляза Анна. — Той довел Сет Делаутер в Сейнт Кристофър в края на миналата година. Писмото, което държиш, носи печат с дата десети март. На следващия ден професор Куин поискал да му се осребрят облигациите, няколко акции, изтеглил големи суми в брой от банковата си сметка. На дванайсети март казал на Етан, че има работа в Балтимор. На връщане загинал при катастрофа. В портфейла му имало малко повече от четиридесет долара. Други пари не били намерени.

— Обеща, че няма да позволи да се върна — унило се обади Сет. — Беше свестен. Обеща, а тя знаеше, че ще й плати.

— Поискала е още — от вас, от всички ви.

— И сгреши. — Филип се приведе напред, вгледа се в Сибил. Забеляза, че само бледността издава колко е развълнувана. — Няма да измъкне нищо от нас, доктор Грифин. Може да заплашва колкото си иска, но няма да измъкне от нас пари и няма да получи Сет.

— У теб е също и писмото, което аз написах на Глория Делаутер — обади се Анна. — Информирах я, че Сет е под защитата на Социалната служба, че е в ход разследване на същата служба по обвинение за злоупотреба с дете. Ако влезе на територията на окръга, ще й бъде връчена заповед за ограничаване на достъпа.

— Беше бясна — обади се Грейс. — Обади се в къщата, след като е получила писмото на Анна. Отправяше заплахи и искания. Каза, че искала парите или щяла да вземе Сет, но аз й заявих, че се лъже. — Тя вдигна очи и се вгледа в Сет. — Сега той е наше дете.

Продала е сина си, беше единственото, което успя да си помисли Сибил. Беше точно както й каза Филип.

— Значи вие имате временно настойничество.

— Съвсем скоро ще стане постоянно — информира я Филип. — Възнамеряваме да се погрижим за това.

Младата жена остави документите върху бюрото на Анна. В себе си чувстваше студ, мъчителен студ, но сключи леко пръсти върху чантата си и се обърна с равен тон към Сет.

— Удряла ли те е?

— Че к’во ти пука на теб, по дяволите?

— Отговори на въпроса, Сет — нареди Филип. — Кажи на леля си какъв беше животът със сестра й.

— Добре! — изсумтя неуверено. — Естествено, че ме биеше. Ако имах късмет да е прекалено пияна или друсана, не ме удряше силно. Обикновено успявах да се измъкна някак си. — Сви рамене, сякаш това нямаше никакво значение. — Понякога ме сварваше неподготвен. Случваше се да не успее да извърти достатъчно номера, за да си осигури дозата. Така че ме събуждаше и ме понатупваше малко. Или пък започваше да реве пред мен.

Искаше да се извърне и да избяга от тази картина, също както се беше извърнала от отчаяните непознати в приемната. Вместо това продължи да се взира в лицето на Сет.

— Защо не си казал на някого? Защо не си потърсил някой да ти помогне?

— Кой например? — „Толкова ли е глупава?“ — запита се Сет. — Ченгетата? Тя ми каза какво ще направят ченгетата. Накрая съм щял да свърша в затвора и някой тип щял ме използва, както искаха някои от нейните пияндета. Веднъж вляза ли вътре, ще си правят с мен каквото си поискат. Докато бях навън, винаги можех да избягам.

— Излъгала те е — меко проговори Анна. — От полицията щяха да ти помогнат.

— Знаела е? — успя да продума Сибил. — За мъжете, които са се опитвали да те… пипат?

— Разбира се, смяташе го за забавно. Майчице, когато беше друсана, почти всичко й се виждаше забавно. Виж, когато се напиеше, тогава ставаше гадна.

Възможно ли е това чудовище, за което момчето говори така спокойно, да бъде нейната сестра?

— Как… разбра, че е решила да се свърже с професор Куин?

— Не, за това нищо не знам. Един ден говори с някого по телефона, започна да приказва, че е попаднала на златна мина. Изчезна за два-три дни.

— Остави те сам? — Защо това я изпълва с ужас след всичко чуто досега, Сибил не можеше да каже.

— Ей, ами че аз мога да се грижа за себе си. Когато се върна, направо сияеше. Каза, че най-после от мен ще има някаква полза. Имаше в себе си пари, много пари, понеже излезе и се върна с много прахчета, без да търси клиенти. Няколко дена остана друсана и щастлива. После дойде Рей. Каза, че мога да замина с него. Отначало помислих, че е като другите типове, които водеше у дома. Но той не беше. Разбрах го. Изглеждаше тъжен и уморен.

Забеляза, че гласът му се беше променил, беше се смекчил. Значи и той тъгува за него. После видя в очите му да се появява назряващо отвращение.

— Тя се нахвърли срещу него — рязко продължи Сет — и той страшно се ядоса. Не се разкрещя, но очите му станаха страшни. Накара я да се откаже. Имаше в себе си пари и каза, че ако иска да ги получи, да се откаже от тази работа. Така че тя ги взе и работата стана. Каза ми, че има къща на брега, има куче и че мога да живея там, ако искам. И никой няма да ме притеснява.

— И ти отиде с него.

— Беше стар — сви рамене момчето. — Реших, че винаги мога да се измъкна, ако се опита да прави нещо. Но човек можеше да вярва на Рей. Беше свестен. Каза, че никога няма да се наложи да се върна обратно. И няма. Каквото и да става, няма да се върна. А на теб не ти вярвам. — Очите му отново станаха като на възрастен, гласът му беше овладян и подигравателен. — Защото излъга, преструваше се на свястна. А всъщност само ни шпионираше.

— Прав си. — Помисли си, че това е най-тежкото нещо, което някога е правила или ще трябва да прави — да срещне тези изпълнени с презрение очи на детското лице и да признае собствените си прегрешения. — Нямаш основание да ми вярваш. Не ти помогнах. А бих могла — тогава, преди много години, когато те доведе в Ню Йорк. Не исках да видя. По-лесно беше да не виждам. И когато един ден се прибрах у дома, а вие двамата си бяхте отишли, също нищо не направих. Казах си, че не е моя грижа, че не аз нося отговорност за теб. И това не беше просто грешка, беше малодушие.

Не искаше да й вярва, не искаше разкаянието и извинението й и сви ръце в юмруци.

— И сега нямаш нищо общо.

— Тя ми е сестра. Не мога да го променя. — Защото я болеше да вижда презрението в очите му, Сибил се извърна към Анна: — Какво мога да направя, за да помогна? Мога ли да дам писмени показания? Да говоря с адвоката ви? Аз съм дипломиран психолог и сестра на Глория. Предполагам, че мнението ми би могло да има известна тежест при определяне на настойничество.

— Сигурна съм, че ще има — тихо отвърна Анна. — Няма да ти бъде лесно.

— Нямам никакви чувства към нея. Не съм особено горда да го кажа, но това е истината. Не изпитвам абсолютно нищо към нея, а задълженията, които смятах, че е редно да имам към нея, приключиха. Колкото и на него да не му се иска, аз съм леля на Сет. Възнамерявам да помогна. — Стана и огледа лицата в стаята, докато в същото време стомахът й се присви. — Ужасно съжалявам за всичко. Разбирам, че извинението е безполезно. Нямам никакво оправдание за това, което направих. Причини да, но не и оправдание. Съвършено ясно е, че Сет се намира там, където му е мястото, където е щастлив. Ако ми позволите само за момент да събера мислите си, ще ви дам писмени показания.

Излезе от стаята, без да бърза, и продължи навън, където можеше да си поеме дъх.

 

 

— Е, тръгнала е по грешен път, но в момента, изглежда, вече е наясно. — Кам се изправи и неспокойно закрачи из стаята. — Със сигурност не се предава лесно.

— Чудя се — продума почти на себе си Анна. Тя беше много проницателна и инстинктът й подсказваше, че под уверената външност се крият много повече неща, отколкото който и да е от тях би могъл да предположи. — Ако я имаме на наша страна, без никакво съмнение ще е от помощ. Може би ще е най-добре да ни оставите двете насаме, за да мога да поговоря с нея. Филип, ти се обади на адвоката, обясни му положението и виж дали ще иска клетвена декларация от нея.

— Ще имам грижата. — Навъси се замислено, докато пръстите му барабаняха по коляното. — Има снимка на Сет в бележника си.

— Какво? — примигна насреща му тя.

— Прегледах нещата й снощи, преди да се прибере в хотела. — Усмихна се леко, после сви рамене, когато снаха му затвори очи. — Тогава ми се стори нещо съвсем нормално. В бележника си носи снимката на Сет, когато е бил малък.

— И к’во? — попита момчето.

— Ами това беше единствената снимка, която открих у нея. Интересно е. От друга страна, възможно е Сибил да знае нещо за връзката на Глория с татко. След като не можем да разпитаме Глория, трябва да попитаме нея.

— Мен ми се струва — бавно изрече Етан, — че каквото и да знае, ще го е чула от Глория. Трудно може да се вярва. Мисля, че ще ни каже каквото знае — продължи той, — но е възможно това, което знае, да не е истина.

— Няма да разберем никакви факти или измислици, докато не я попитаме.

— Какво да ме попитате? — Вече по-спокойна, твърдо решена да довърши нещата докрай, Сибил влезе в стаята и тихо затвори вратата след себе си.

— Причината Глория да избере баща ни. — Филип стана и се изправи пред нея. — Причината да е сигурна, че той ще плати, за да предпази Сет.

— Сет каза, че е бил свестен човек. — Погледът й се плъзна по лицата на мъжете. — Мисля, че самите вие сте доказателство за това.

— Свестните мъже нямат любовни връзки с два пъти по-млади от тях жени, а после не се измъкват от отговорността за детето, заченато от тази връзка — горчиво изрече Филип, докато пристъпваше към Сибил. — А няма никакъв начин да ни убедиш, че Рей е спал със сестра ти зад гърба на майка ни, а после е изоставил сина си.

— Какво? — Без сама да съзнава, тя протегна ръка и здраво го улови за рамото колкото от изумление, толкова и за да запази равновесие, потресена от думите му. — Разбира се, че не е. Нали ми каза, че не вярваш, че Глория и баща ти…

— Други обаче вярват.

— Но това е… Откъде ти хрумна, че Сет му е син — син от Глория?

— Лесно можеш да го чуеш из града, ако си отваряш ушите. — Той се вгледа в лицето й с присвити очи. — Сестра ти пусна тая муха. Първо го обвинява в сексуална злоупотреба, после го изнудва, продава му сина си. — Погледна отново към Сет, в очите на Рей Куин. — Аз казвам, че това е лъжа.

— Разбира се, че е лъжа. Ужасна лъжа!

Жадувайки да свърши поне едно нещо както трябва, тя пристъпи към Сет и клекна пред него. Страшно й се искаше да хване ръката му, но устоя, след като той се отдръпна от нея.

— Рей Куин не ти е баща, Сет. Той ти е дядо. Глория е негова дъщеря.

Устните му потрепериха, а дълбоките му сини очи заблестяха.

— Дядо?

— Да. Съжалявам, че не ти е казала, толкова съжалявам, че не си знаел, преди той да… — Поклати глава, изправи се. — Не бях разбрала, че има такова недоразумение по този въпрос. А би трябвало. Самата аз го научих едва преди няколко седмици.

Зае отново мястото си и се подготви.

— Ще ви кажа всичко, което знам.