Джоана Линдзи
Пленница на любовта (18)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

— Знаеш ли колко е опасно да се намесваш в миналото? Някой от мъжете, които уби днес, може да е прародител на важна личност, на личност с влияние в съответната епоха. А ти прекъсваш наследствената линия, преди този човек да е успял да създаде деца…

Розалин нервно кръстосваше спалнята си, където Торн ги бе върнал. Той стоеше в средата на стаята, скръстил ръце на гърдите си и просто я наблюдаваше.

След като пристигнаха, тя дълго го руга, беше страшно ядосана. В действителност и се искаше да го удари заради тревогите, които й бе причинил, но това само щеше да я ядоса още повече, защото той най-вероятно щеше да се развесели.

Накрая се успокои достатъчно, за да му обясни къде е сгрешил, а той я прекъсна:

— Притесняваш се за дреболии.

„Дреболии, възмути се цялата й същност, когато се променя ходът на историята?“

Присви очи и остро го попита:

— Каква изобщо беше тази битка? Има ли сведения за нея?

— Нищо повече от дребна схватка между съседи, без особени последствия.

Безразличието в гласа му жестоко я подразни. За викингите битките бяха славна и неделима част от ежедневието. Живееха заради тях и не занимаваха умовете си с жертвите на своите остриета. Ако за дадена битка си струваше да се разкаже, не изпитваха угризения на съвестта или съжаление към победените, а само гордост и задоволство от факта, че победителят е бил достатъчно умел да оцелее в боя, за да го опише.

— Не разбираш какво ти говоря, Торн. Битката се е състояла преди стотици години. Завършила е по определен начин, които влияе на събитията в следващите векове. И ако някой като теб, който не е участвал в първата битка, се появи, промени съотношението на силите и убие лице, което иначе би продължило да…

Той отново я прекъсна, за да каже този път:

— Один ме предупреди да не отнемам живота на тези, на които не им е писано да умрат и да избягвам да срещам себе си в епохите, които съм посетил.

— Да не срещаш себе си? — повтори тя, изненадана от подробностите, над които не се бе замисляла. Но първата половина от изречението му звучеше така уместно, че тя не изчака отговор. — И защо не послуша съвета на своя бог?

— Направих го — рече той. — Враговете в онази битка воюват от доста време. Малко от тях оцеляха в боя, а към края се намеси и трети съсед, който мразеше другите двама. Той се възползва от случая и изби всички останали на полесражението. Има ли значение дали са посечени от моя или от чужд меч, Розалин?

Хвана я натясно.

— Защо не ми каза по-рано? И откъде впрочем знаеш?

За пръв път долови нотки на отвращение в гласа му:

— Този ден яздех с третия лорд. Той и антуража му притежаваха меча ми. Всички до един бяха много жестоки. Гавреха се с жертвите, преди да сложат край на мъките им.

— И ти ли вършеше същото?

— Не. Но гледах, неспособен да предотвратя действията им. Сега поне някои от воините загинаха от по-бърза и благородна смърт, причинена от моята ръка.

Розалин се зачуди какво му е благородното на убийството. Докато асимилираше получената информация, той гневно се сопна:

— От сега нататък ми се подчинявай. Моят живот не бе в опасност, но твоят не е прокълнат. Бойният кон, който се опитваше да яхнеш, можеше да те убие за секунди.

Тя се усмихна с надежда да смекчи яда му:

— Всъщност тоя звяр като че ли ме хареса.

Усилието й не се увенча с успех. Торн изръмжа:

— А сега кой не схваща смисъла на забележката?

— О, разбрах те — сухо отбеляза тя. — Мяташ ме на някакво дърво — а това изобщо не ми хареса — без да ме предупредиш, че накрая бойното поле тъй или иначе ще заприлича на трапеза на лешояди.

После с много сарказъм допълни:

— Ако го беше споменал по-рано, навярно щях да се настаня удобно и да се наслаждавам на представлението, въпреки липсата на пуканки.

Когато тя изрече „пуканки“, за миг по лицето му се изписа изненада, но отвърна разярен:

— Ако ме бе послушала…

— Сбърка в подхода, викинг — сряза го тя. — Наясно съм каква ерес за средновековния морал е това, но съвременните жени не търчат да изпълняват заповедите на „господарите си“. Използваме главите на раменете си, правим каквото решим и не се подчиняваме — Господи, как мразя тази дума! — на всеки мъж, на който му скимне да ни командва.

— Когато животът ти зависи от това, ще се подчиняваш!

Той пак говореше спокойно. Къде по-добре беше да бе изревал нареждането си. Но от спокойствието му личеше, че съзнава правотата си, а и тя щеше да я признае, ако не беше ядосана.

— Ако все пак ми беше разяснил ситуацията, Торн, нямаше да изпадна в паника, ужасена, че избиваш прародители на крале и президенти и така променяш изцяло развитието на човечеството. Да не си въобразяваш, че ще си рискувам живота за щяло и не щяло?

— Президенти?

— Различните страни… — започна да обяснява тя, но спря и махна с ръка, за да приключи с темата. — Както и да е, ти не си попадал в демократична държава. Но ако ще пътуваме във времето — запомни тази условност — ще ти бъда благодарна, ако предварително ме уведомяваш какво ни очаква. Какво стана със срещата с Уилям Копелето? Мога да се закълна, че с това ме примами да те придружа.

Той се ухили.

— Лорд Уилям не обича да предизвиквам привържениците му, а аз щях да постъпя точно така, ако първо не бях утолил жаждата си за битки. Сега вече е безопасно да го посетим.

— Безопасно е, така ли? — иронизира го тя. — Страхувам се, че не съм в състояние да понеса подобно вълнение два пъти за един ден. Прочутият покорител на Англия ще трябва да почака до утре. Точно сега възнамерявам да си легна, за да се възстановя от кръвожадните ти пристрастия.

— Идеята за леглото е чудесна, но първо ще опитам твоя „душ“.

Тя си спомни с какво нетърпение се бе опитал да пусне душа преди… едва няколко часа ли? Но едно изкъпване щеше да му дойде добре, както и една смяна на дрехите след това. На нея също. Бе забравила, че облеклото й е изпръскано с кръв и че това, което се бе залъгвала, че е кошмар, в крайна сметка се оказа самата реалност.

— Използвай банята в края на коридора. Брат ми обикновено оставя дрехи там. Не забравяй да нагласиш водата до необходимата температура, преди да застанеш под душа.

— Погрижи се за водата вместо мен, Розалин, тъй като тази вечер ще споделя твоя душ, както и леглото ти.