Шърли Бъзби
Среднощен маскарад (21)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

В продължение на няколко секунди тези думи увиснаха помежду им в мрака, след което двамата избухнаха в луд смях. Стана ясно, че мислите им са взели една и съща посока.

Морган поклати глава и отбеляза:

— Сигурно на Джейсън вече му пламтят ушите, а аз горя от нетърпение Леони да разкаже всичко на Катрин. Тогава и нашият мил приятел ще си изпати!

Вече в по-добро настроение, двамата отпиха от брендито си и потънаха в блажено мълчание. Накрая Доминик се сети да разкаже на брат си какво беше чул от Дебора. Морган го изслуша с напрегнато внимание и когато чу името Роксбъри, изсвири през зъби.

— Тази стара лисица! — промълви той, люшкайки се между възхищението и гнева. — Как не се сетихме, че опитен мошеник като него не може да не е замесен в тази афера. Трябва да ти кажа, че това никак не ме учудва. Джейсън също няма да се изненада, че зад пътуването на Лейтимър се крие любимият му чичо. — Лицето му беше замислено. — Все пак се учудвам, че Роксбъри е избрал именно Лейтимър за целите си — обичайно той използва хора с характер, не негодници.

— Такива като теб и Джейсън ли? — ухили се Доминик.

— Точно така.

Двамата поговориха още малко и се оттеглиха по стаите си, тъй като изчерпаха темата, а и самите те се чувстваха изчерпани. Въртяха се дълго в самотните си легла, като всеки горещо желаеше да е някъде другаде — а именно в обятията на съпругата си.

Ако се учуди, че на сутринта бе поздравена от девера си, макар ясно да помнеше как бе помахала за сбогом на него и Леони, Мелиса не допусна да се забележи нищо. Тя се усмихна учтиво и направи всичко, което се изискваше от една съвършена домакиня. А що се отнасяше до собствения й съпруг… и към него щеше да прояви същата безлична учтивост.

И никой, най-малко Морган, не се учуди, когато след закуска пристигна Леони, изписала на лицето си полуупорита, полусъкрушена усмивка, под предлог, че иска да си побъбри с Мелиса. След половин час, през който двете обсъдиха и последната подробност от изминалата вечер, Морган, все още облечен във вечерния си костюм, подкани жена си да си тръгват и Леони се съгласи с многозначителна усмивка. Тя побърза да се сбогува и милостиво позволи на съпруга си да й помогне при качването.

Докато Морган и Леони погребваха окончателно различието в мненията си, Доминик и Мелиса мълчаха упорито. Когато Мелиса запази през целия ден хладната учтивост на домакиня към гост, явил се неканен, Доминик се раздразни до крайност.

Той знаеше много добре, че жена му няма да му повярва — разбира се, само в случай, че му бе позволено да й разкрие истината. Двамата с Морган бяха засегнали и този проблем в нощния си разговор и бяха стигнали до извода, че колкото по-малко говорят за Лейтимър, толкова по-добре. Морган бе описал в толкова ярки краски реакцията на Леони, че Доминик се уплаши. Та двамата бяха женени повече от десет години! Досега не беше разбрал дали Мелиса умее да си държи езика зад зъбите и това го правеше несигурен. Като цяло, ситуацията беше отвратителна, не на последно място и защото изгледите да има нормален брак с Мелиса се стопяваха с всеки миг. Признанието, че иска да води нормален семеен живот, му струваше много сили. При това имаше предвид не само общото легло — о, не! За негов ужас се потвърдиха опасенията, че иска точно това, което вече имаше брат му Морган — изпълнена с любов и доверие брачна връзка.

След като Морган и Леони се сбогуваха, Доминик прекара времето си да наблюдава Мелиса, която усърдно се хвърли в домашната работа, подпомагана от мисис Мийкс. Двете надзираваха със строги очи почистването на къщата и градината. Младата съпруга се преструваше, че изобщо не забелязва мъжа си, макар в действителност да трепереше от нерви.

Положението не се разведри и когато Доминик погълна доста голямо количество стар френски коняк и с падането на мрака езикът му натежа. На вечеря Мелиса го огледа скришом и смаяно установи, че само неясният изговор и преувеличено точните движения издават състоянието му. Никога не беше виждала мъж, който да носи толкова много алкохол.

Двамата вечеряха в мълчание. Единствените шумове бяха потракването на среброто и порцелана и лекото прозвънване на кристала, когато Доминик отново и отново пълнеше чашата си. Внезапно погледите им се срещнаха и той попита с подигравателна усмивка:

— Не би ли искала да ми правиш компания с чаша бренди? Твърди се, че е отлично средство за сън.

Мелиса го удостои с високомерен поглед. Не й харесваше небрежната му поза, нито протегнатите под масата крака.

— Аз смятам, че чистата съвест е много по-добро успокоително — отговори сковано тя.

— Чистата съвест? — повтори провлечено той. — Какво те кара да смяташ, че ме мъчат угризения на съвестта? Не съм направил нищо, от което би трябвало да се срамувам. Дори напротив, мисля, че съм действал твърде благородно, като се имат предвид обстоятелствата. — Той изкриви лице и добави: — Все пак те направих своя жена.

Мелиса скочи като ужилена, хвърли салфетката си на масата и отиде при него.

— Много ти благодаря! — изсъска извън себе си тя и брадичката й затрепери от гняв. — За съжаление благородството ти стигна само до брачния олтар!

Замаян от близостта на неравномерно повдигащите се млади гърди, Доминик втренчи жаден поглед в деколтето на жена си. Неволно той протегна ръце и я привлече в скута си, скри лице в ухаещата й гръд и страстно притисна устни в голата плът.

— Благороден съпруг ли искаш, Лиса? — прошепна задавено той. — Великодушен, изпълнен с добри помисли и добродетелен в постъпките си? — При това вдигна глава и се взря в изненаданото й лице.

Мелиса беше толкова смаяна, че не можеше да промълви нито дума. Тялото й тръпнеше от желание да го прегърне и целуне, но споменът за самодоволната усмивка на Дебора се натрапи в съзнанието й. С едно-единствено движение тя се освободи от прегръдката му и скочи. В гласа й прозвуча повече огорчение, отколкото гняв:

— Престани най-после! Не си играй с мен! Не мога да го понеса! — И изтича с развяващи се поли от стаята.

Загубил ума и дума, Доминик остана загледан след жена си. Той ли си играеше с нея? Мелиса беше полудяла! Тя беше обърнала целия му свят с главата надолу, беше приложила коварна хитрост, за да го примами в клопката на брака, беше завладяла с пристъп бедното му сърце и го беше стъпкала с краката си — а сега смееше да го обвинява, че си играе с нея!

Потънал в мрачни размишления, Доминик седя дълго и изобщо не забеляза влизането на слугата, който се покашля дискретно и попита:

— Да разчистя ли масата, сър?

Господарят сякаш се събуди от тежък сън.

— А, да, разбира се — промърмори след малко той и стана. Внезапно усети въздействието на изпитото количество алкохол и прибави енергично: — Донесете ми една голяма кана кафе в галерията. Ще поседя малко на въздух преди лягане.

След няколко чаши черно кафе и два-три часа, прекарани сред нощния хлад, Доминик се почувства в обичайната си форма, макар че мислите му не можаха да се прояснят докрай. Единственото му желание беше да докаже на съпругата си, че и дума не може да става за игра от негова страна. Нали не той я беше изгонил от спалнята си; нито пък беше прекъснал грубо многообещаващата прегръдка снощи! За Бога, нямаше да търпи това още дълго!

Когато влезе и хукна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, лицето му изразяваше решителност. Нахлу в спалнята си като вихър, съблече се и набързо се изми с водата от каната.

Застана пред свързващата врата, обзет от внезапна нерешителност. Ивицата светлина издаваше, че Мелиса е още будна. Дали копнее за мен? — запита се неволно той. Или мисли за друг? Например за Лейтимър!

Той разтърси сърдито глава, за да прогони неканената мисъл. Постара се също да забрави, че съпругата му надали ще го посрещне с отворени обятия. Подобни размишления не можеха да отрезвят обърканата му глава. Щеше да й покаже с тялото си онова, което още не смееше да признае пред себе си — че я обича и желае. Щеше да й даде да разбере, че никоя друга жена не е в състояние да събуди тези чувства у него. Може би ухажваше чуждите жени, може би дори ги окуражаваше да флиртуват с него, но Мелиса беше единствената, за чиято прегръдка копнееше. Искаше нейните целувки, нейното тяло. Веднъж завинаги щеше да й докаже, че всеки път, когато отказваше близостта му, когато се отдръпваше от него, тя играеше лоша шега на самата себе си…

Доминик не смееше да помисли какво ще стане, ако се беше излъгал, ако сладкият огън на страстта й не беше предназначен за него. Тласкан от телесната си жажда и от демоните в главата си, той отвори вратата и влезе в спалнята на Мелиса, великолепен в голотата си. Огрян от меката светлина на свещите, пристъпи към леглото и дръпна настрана леките сатенени завеси на балдахина.

Потънала в нерадостни мисли, Мелиса не беше чула нито отварянето на вратата, нито стъпките му и когато коравата мъжка ръка рязко дръпна завесите, извика от уплаха. Втренчи замаян поглед в него и когато осъзна факта, че е гол, дъхът й спря в гърлото.

Застаналият пред нея мъж беше прекрасен. И изобщо не се смущаваше от голотата си. Погледът му беше втренчен в розовата плът, която прозираше под леката нощница. От кехлибарена коприна, богато украсена с дантели, одеждата й изглеждаше едновременно изкусителна и целомъдрена. Прозрачният материал скриваше толкова, колкото и разкриваше, докато широките дълги ръкави и скромното деколте й придаваха невинност.

Мелиса се беше разположила удобно върху лавандуловосинята завивка и се беше подпряла с няколко възглавници. Доминик реши, че жена му никога не е изглеждала толкова красива както сега, със свити колена, полуседнала, полулегнала. Косата падаше на меки вълни по раменете й, устните й бяха зяпнали от смайване. Неспособен да се сдържи, той се приведе и докосна сладкия отвор с мека целувка.

Когато веднага след това вдигна глава, Мелиса не знаеше дали да се радва или да се разочарова. В отчаян опит да заглуши дивата възбуда, която караше сърцето й да бие ускорено, тя отмести поглед от голото му тяло и попита, останала без дъх:

— Какво искаш?

Глупав въпрос. И двамата го знаеха. Много й се искаше да си отхапе езика, особено като забеляза подигравателната усмивка на Доминик.

— Не е… много прилично да се разхождаш гол.

— Не ти ли харесва тялото ми?

— Не, не, изглеждаш великолепно — отвърна спонтанно тя и се обля в червенина, осъзнала значението на думите си.

Доминик се усмихна със самодоволството на мъж, узнал, че любимата жена цени физическите му качества. Докато погледът му се плъзгаше собственически по красивите й форми, той пошепна дрезгаво:

— А аз намирам, че ти изглеждаш възхитително.

За момент погледът й се потопи в неговия и тя се опита да разгадае колко истина се съдържаше в думите му. Топлотата в сивите очи накара сърцето й да забие още по-силно, но побърза да си припомни, че има насреща си опитен прелъстител, и отвърна безизразно:

— Аз и всяка друга, която се изпречи на пътя ти.

Доминик сключи ръце около тила й и доста грубо я притегли към себе си.

— Не — изрече остро той, — няма друга. — Устата му завладя нейната в пареща целувка, едната му ръка стисна здраво главата й. — Само ти — промърмори едва чуто той, когато за миг откъсна устните си.

Мелиса, която желаеше с цялото си сърце да му повярва, и вече не можеше да се бори срещу желанието на собственото си тяло, дори не предприе опит да му избяга. Толкова ли беше важно дали я обичаше? Веднъж постъпи глупаво, като го прогони от леглото си и оттогава горчиво съжаляваше. Защо сега да не приеме онова, което беше готов да й даде? Тя го искаше, той беше неин мъж. Тя го обичаше. Как да се откаже от шанса, който й даваше?

Тя не беше единствената, която си припомни изгонването от спалнята. Доминик повдигна брадичката й и погледът му потъмня.

— Днес ще споделиш моето легло, сладка вещице — изръмжа той. — И се съмнявам, че ще имаш смелостта да ме изхвърлиш от него.

През това време Мелиса бе прогонила надалеч всички съмнения и се притисна до съпруга си в нежна отдаденост. Докато устните му се плъзгаха със страстна нежност по лицето й, тя прошепна:

— Защо да го правя? Там ще бъдем двамата…

Доминик беше толкова смаян от неочакваната й капитулация, че по-късно изобщо не можа да си спомни как я е вдигнал и я е отнесъл в стаята си. Не помнеше и как я бе положил върху широкото махагоново легло. Едва когато забеляза красивия контраст между кехлибарената нощница и наситеносинята завивка, той разбра къде се намираха. А оттам нататък обстановката вече нямаше никакво значение…

Стенещ от възбуда, той я целуваше с необуздана страст, освободена за първи път от много дни насам. Мелиса отговаряше на целувките му с не по-малка жар.

Доминик се чувстваше на седмото небе. Да я държи отново в прегръдката си, да усеща топлината на тялото й, да се наслаждава на близостта й, да изследва всяка частица от кожата й! Тялото му гореше като в треска. Лъскавата коприна на нощницата й излъчваше чувственост, но само след миг той усети властно желание да премахне и тази последна преграда помежду им. Когато пръстите му се плъзнаха по голата й кожа, от гърдите му се изтръгна дрезгав вик. Той се беше зарекъл да бъде нежен, да я люби бавно и меко, но всички добри намерения бяха забравени. Многото нощи въздържание, безсънните часове, в които отново и отново беше преживявал сватбената нощ, го бяха изпълнили с неутолимо физическо желание, което заплашваше да се излее в насилие.

— Толкова ми липсваше… Дни наред не мисля за нищо друго и се питам дали онази нощ не беше само игра на въображението ми… — шепнеше той, притиснал лице във врата й, за да усеща лудото пулсиране на кръвта.

Мелиса също беше прекарала немалко безсънни нощи и сега трепереше от радостно очакване. Само Доминик беше съумял да събуди в тялото й такава безумна страст. Само той я караше да забравя всичко около себе си освен щастието да лежи в прегръдките му и да преживява отново и отново чудото на целувката му, да се губи в магията, създадена от умелите му ръце. Думите му дишаха еротика, неприкритият глад в гласа му я възбуждаше не по-малко от милувките му. Тя го обгърна с две ръце и плахо призна:

— Ти… ти също ми липсваше. Аз… тогава не исках да те прогоня. — Думите й прозвучаха като балсам в ушите на Доминик след толкова отчуждение, натрупало се през последните дни. Тя беше готова да му се извини, а това беше равносилно едва ли не на любовно обяснение!

— О, Господи! — промълви дрезгаво той. — Какво да правя с теб? Ти обърна света ми с главата надолу! Почти успя да ме убедиш, че си безсърдечна и алчна, а сега казваш нещо, което оборва всичките ми грижливо построени умозаключения… — Зацелува я като умиращ от жажда, без да спира да говори: — Наистина ли ти липсвах? Искаше ли ме пак в леглото си?

Разговорът беше съдбоносен, но тъй като Доминик не преставаше да я милва и целува, Мелиса не беше в състояние да разсъждава трезво и само безпомощно простена:

— О, да! Никога не съм искала да ме напуснеш!

Това признание отне и последната частица от самообладанието му. Той завладя отново устните й в огнена, почти дива целувка, и притисна тялото и до своето с такава сила, че Мелиса едва не загуби свяст. Доминик я целуваше с неутолима жажда, изпълваше устата й с езика си и се наслаждаваше на сладостта й.

Прилепена до мускулестото му тяло, Мелиса отговаряше на целувката с пялата си страст. Огънят, който пламтеше в него, се предаде и на нея. Тя се наслаждаваше на увереността, че поне тази нощ Доминик желае само нея, че устата му жадуват за нейните целувки. Прегръдката й стана по-здрава, топлото й тяло се триеше чувствено в неговото, устремено към нови и нови наслади.

Натискът на тялото й беше сладко мъчение за Доминик, което изтръгна от гърлото му нечленоразделен звук на първична плътска наслада. Той обхвана с две ръце стройните й хълбоци и ги притисна към пулсиращата си мъжественост, при което задвижи бедрата си в чувствено бавен ритъм, за да могат и двамата да вкусят предстоящата наслада.

Мелиса, чието тяло гореше в буйни пламъци, се извиваше сладостно в прегръдката му. Дъхът й идваше на неравни тласъци, а когато Доминик сведе глава към гърдите й, от гърлото й се изтръгна дрезгав стон.

Без да осъзнава какво прави, тя се изви насреща му, предложи му се и когато устните му се сключиха около набъбналото връхче на гърдата й, бе понесена от замайващата вълна на удоволствието.

Пръстите му се плъзнаха по плоския корем и спряха за миг върху гъстите светли кичурчета между краката й, пред да намерят мястото, което търсеха.

Интимността помежду им беше още твърде крехка и смущаваща. Мелиса се вцепени от срам. Сякаш се уплаши от удоволствието, което й предстоеше. Сковаването й обаче не уплаши Доминик. Той надигна глава към нея и дрезгаво помоли:

— Отвори краката си… Не се бой… Сигурен съм, че ще ти бъде хубаво… както и на мен…

Тя се подчини безмълвно и разтвори стройните си бедра. Мъжът издаде доволна въздишка и пръстите му си проправиха път между гъстите кичурчета. Мелиса бе пронизана от непозната досега наслада. Отначало той я милваше нежно и постепенно увеличаваше желанието й, докато цялото й тяло се разтърси от силни тръпки и от устните й се отрони страстна молба:

— Моля те… вземи ме… искам да те почувствам в себе си… Обезумял от желание, Доминик се надигна и проникна в нея с един-единствен мощен тласък. Двамата застинаха за миг неподвижни, вгледани един в друг, вкусвайки невероятното чувство на съединение.

Все още неподвижен, Доминик я целуна с неизказана нежност и едва след това се задвижи ритмично в топлата й утроба, увеличавайки до краен предел страстта на телата им. Въпреки мощното желание, което напираше в слабините му, той отчаяно се стараеше да удължи сладостта на сливането.

Мелиса, вкопчила се в него с ръце и крака, усети сдържаността му, видя изкривените му черти, чу неравното му дишане и това още повече усили възбудата й. Хълбоците й се раздвижиха, за да се нагодят към ритъма му, краката й се надигнаха, за да го приеме още по-дълбоко в себе си. С всеки тласък в утробата й се разгаряше все по-силен и изпепеляващ огън. Бедрата й се извиваха и тръпнеха, от гърдите й се изтръгваха сладостни стонове. Когато сладкото мъчение стана непоносимо, екстазът обхвана изведнъж цялото й тяло, изля се като мощна вълна и я накара да извика от удоволствие.

Викът й сложи край на желязното му самообладание. Тялото на Доминик се разтресе под напора на освобождаването. Докато страстта бавно отшумяваше, двамата лежаха с преплетени тела и усещането за уморено доволство беше по-приятно дори от елементарните сили, които бяха бушували само до преди минута.

Двамата дълго не се помръднаха. Никой не искаше да наруши интимността, никой не смееше да се опълчи срещу трудностите, които все още не бяха отстранени от пътя им. Първата силна жажда беше удовлетворена, но потребността от милувки и нежности остана. Доминик я целуна, обзет от внезапна благодарност, че съдбата я бе въвела в живота му. А когато тя се раздвижи под тежестта на тялото му, задържа ръцете й и думите му прозвучаха като милувка:

— Недей, искам те отново. Не усещаш ли как желанието се надига?

Мелиса, която знаеше, че той говори истината, му отговори с новосъбудила се страст. В очите й проблеснаха дяволити искри, когато прошепна:

— Значи няма да ме изхвърлиш от леглото си, така ли? Отново потънал в огъня на страстта, Доминик я притисна властно до себе си.

— О, Господи, никога! — закле се тържествено той.