Нора Робъртс
Ключът на светлината (11)

Единадесета глава

Флин се озова вътре с гръб към вратата и залитна, когато тя се затвори зад него. Малъри плъзна зъби и устни към врата му и в главата му не остана и капка кръв.

— О, почакай, Мал.

— Не искам да чакам. — Ръцете й работеха трескаво. Нима наистина й бе хрумнало, че ненавижда мъжете? Този определено й харесваше. Толкова много, че бе готова да го погълне на големи хапки. — Защо хората винаги казват, че трябва да чакаш? Искам да…

Всмука меката част на ухото му и прошепна интригуващо желание.

— Господи!

Не бе сигурен дали това е благодарствена молитва, или зов за помощ. Но знаеше, че волята му има граници и че бързо се приближава към тях.

— Добре, добре, да се успокоим за минута, Малъри. — Тя плъзна тялото си по неговото и докато пръстите й нетърпеливо се придвижваха надолу, за миг му се стори, че ще припадне. — Сега продължавай.

— Продължавам.

Наклони главата си назад и похотливо му се усмихна.

— Ха-ха. Разбира се. — Флин обхвана китките й и макар да съжаляваше, повдигна ръцете й към раменете си. Бе задъхан и едва сдържаше възбудата си. — Имаме избор. Сутринта или ти ще мразиш мен, или аз теб. — Очите й искряха, а устните й бяха така съблазнително нацупени, че гърлото му пресъхна. — Господи, колко си хубава, когато си полупияна. Трябва да си легнеш.

— Добре. — Тя се притисна към него и чувствено раздвижи бедра. — Хайде да си лягаме.

Все по-трудно му бе да обуздае напиращата страст.

— Не, ще оставя пияната красавица да спи сама.

— Аха. — Малъри се повдигна на пръсти, отново докосна устните му със своите и почувства учестеното биене на сърцето му. — Няма да стигнеш до вратата. Зная какво правя и какво искам. Това плаши ли те?

— Доста. Скъпа, дойдох тук да поговорим за нещо, което вече не си спомням. Какво ще кажеш да направя кафе и…

— Явно ще се наложи аз да действам през цялото време.

С плавно движение свали нощницата си и я хвърли встрани.

— Мили боже!

Бледорозовата й плът бе неустоима, а буйните руси къдрици се спускаха над гърдите й и докосваха зърната им. Очите й, тъмносини и изведнъж доловили възбудата му, не откъснаха поглед от неговите, докато се приближаваше.

Ръцете й обгърнаха врата му и топлите й устни обсипаха неговите с копринени ласки.

— Няма от какво да се боиш — прошепна тя. — Добре ще се погрижа за теб.

— Не се и съмнявам. — Пръстите му неусетно се озоваха сред прелестните й къдрици. Тялото му бе в лабиринт от чувствени пориви и разумът не можеше да намери изход. — Малъри, аз не съм герой.

— Кой иска да бъдеш? — засмя се тя и всмука брадичката му. — Нека бъдем грешни, Флин. Много грешни.

— Щом настояваш. — Завъртя я така, че се озова притисната между тялото му и вратата. — Дано помниш чия беше идеята и че се опитах…

— Замълчи. Твоя съм.

Ако отиде в ада, щеше да се постарае да си струва. Обхвана ханша й, повдигна я на пръсти и забеляза тържествуващия израз на очите й, преди устните им да се слеят.

Сякаш държеше запален фитил. Тя бе опасна жена, която осъзнава силата си и подлага неговата на изпитание. По кожата й бе избила пот, а тихите звуци, които издаваше, ставаха все по-умоляващи. Вече отчаян, зарови лице косите й и плъзна ръка между бедрата й.

Последва изригване, стон и впиване на нокти в гърба му, докато ханшът й чувствено се поклащаше. Издърпа ризата му нагоре и зъбите й одраскаха рамото му, а бързите й ръце сграбчиха джинсите му.

— В леглото.

В съзнанието му се въртяха еротични видения как дава воля на страстта си до вратата, но удоволствието би било твърде кратко. Затова я заобиколи и захвърли обувките си, когато се препъна с тях в някакъв ръб. Все едно й бе къде. Единственото, което я интересуваше, бе да утоли напиращата жажда. Носеше се във вихър от завладяващи усещания и всяко докосване, всяко вкусване от тях още повече я разпалваше. Искаше да чувства трептенето на мускулите му, топлината, струяща от позите му, и дълбоко в себе си да знае, че причината е тя. Отпуснаха се на леглото, останали без дъх, и безумно се вкопчиха един в друг върху пастелните чаршафи. Тя се засмя, когато ръцете му енергично повдигнаха нейните над главата й.

— Нека не бързаме — успя да промълви Флин.

Изви гръбнак и се притисна към него.

— Защо?

— Ще ти покажа неща, за които е нужно време.

Малъри облиза горната си устна.

— Откъде искаш да започнем?

Стомахът му бе свит до болка. Сведе глава, за да започне от горещите й устни. Вдъхна от опияняващия й аромат и плъзна език към вдлъбнатината под шията й, където се долавяше пулсът й. Бавно продължи надолу към нежните й гърди и когато обхвана зърната им с устни, стоновете й станаха неудържими.

Тя копнееше за блаженството да бъде покорена. Тялото й се предаде на ласките на ненаситните му устни и изучаващи ръце. Когато я издигна, сякаш полетя свободна, носена от гореща струя въздух, а после отново се спусна към него и го притегли към себе си.

Зърна го на светлината, която достигаше до тях от коридора, и сърцето й изведнъж подскочи, щом срещна съсредоточения му поглед. Любовта и насладата се надпреварваха у нея. Достигна до отговора поне на един от въпросите си.

Вече бе сигурна, че са един за друг. Повдигна се и обви тялото си около неговото в изблик на радост.

Устните им отново се сляха в дълбока, пламенна целувка.

Ароматът й бе загадъчен. Ухаеше на съблазън. Задъханите й викове го разсичаха като малки сребърни остриета. Обзе го желание да усеща допира й до края на света. Когато ръцете й бавно се плъзнаха по плътта му и стоновете, които се изтръгваха от гърлото й, издадоха одобрение, изведнъж се запита дали не е попаднал в рая.

Ноктите й леко одраскаха корема му и го накараха да затрепери.

— Желая те. Искам да те почувствам в себе си. Кажи ми, че ме желаеш.

— Разбира се. Желая те, Малъри. — Още веднъж впи устни в нейните. — От първия миг.

— Зная. — Тя отново се изви към него. — Сега.

Подготви се за този миг, но сред лудостта му проблесна искрица здрав разум.

— Господи. Презерватив. В портфейла. В джоба на панталона. Къде е панталонът ми?

— Ммм. Спокойно. — Малъри се претърколи над него и всмука кожата на рамото му, докато отваряше чекмеджето на нощното шкафче. — Тук.

— Споменавал ли съм, че обичам практичните, подготвени жени?

— Какво ще кажеш да ти помогна с това?

Нежните й пръсти го накараха да зарови юмруци в смачканата завивка, сякаш се боеше да не полети към тавана.

„Тази жена има вълшебни ръце“, помисли си той и издаде сподавен стон.

Тя се надвеси над него, тръсна косите си назад и с усмивка промълви:

— Сега.

Бързо я повали по гръб и я притисна с тялото си.

— Сега — повтори той, докато навлизаше дълбоко в плътта й.

Проследи промяната в израза на лицето й, когато слетите им тела завибрираха в ритъм.

Без да откъсва поглед от очите му, тя се раздвижи и го накара да почувства опияняващ допир на коприна. Името й отекваше в съзнанието му като песен или молитва.

Предаде се на това ехо и нишките на разума напълно се загубиха.

Малъри политна към връхната точка. Мигове на пълно блаженство. Потъваше в забрава и отново идваше на себе си. Разсъдъкът й бе замъглен. С една последна дълга въздишка се понесе по гребена на вълната.

Притисна го и го издигна до там, където се намираше тя.

 

 

Не бе способен да мисли. При подобни обстоятелства мисленето не можеше да бъде продуктивно и затова реши напълно да изключи разума си и да изживее върховата наслада от допира на една нежна, страстна жена. Ако не мислеше, може би отново щеше да се предаде на изкушението да се люби с нея. И щяха да последват нови мигове на пълна забрава.

Колко ли дълго би могъл да продължи така? Може би вечно.

Когато тя се раздвижи под тялото му и лениво се протегна, това му се стори чудесна възможност.

— Искам вода. — Погали го по гърба. — Жаден ли си?

— Не, ако трябва да помръдна през следващите петдесет години.

Леко го ощипа.

— Ще се наложи да помръднеш, защото аз съм жадна.

— Добре. — Но остана неподвижен още миг, заровил нос в косите й. — Ще донеса.

— Не се безпокой. — Тя го побутна и се измъкна изпод него. — Аз ще отида.

Застана до гардероба и загърна прелестното си тяло с нещо лъскаво и ефирно, преди да тръгне към вратата.

„Може би сънувам или фантазирам, а всъщност се намирам у дома в леглото си и Мо хърка на пода до мен.“

А може би не.

Флин се надигна и потърка очи. За съжаление, неволно започна да мисли. Бе дошъл, защото се чувстваше объркан и ядосан заради сцената в офиса сутринта, а сега бе гол в нейното легло и току-що бяха изживели истинско блаженство. Докато тя бе пияна. Може би не до забрава, но все пак замаяна.

Трябваше да си отиде, да намери моралната сила да се отскубне от обятията на голата, изгаряща от желание жена, чиито задръжки бяха заличени от алкохола.

Но нима бе светец?

Когато Малъри влезе по къс червен халат, той се намръщи.

— Аз съм човешко същество. Мъж.

— Да, убедих се в това.

Седна на леглото до него и му подаде чаша вода.

— Ти беше гола. — Взе чашата и почти я пресуши на един дъх. — И ме желаеше.

Тя наклони глава встрани.

— Какъв е проблемът?

— Ако съжаляваш…

— Защо да съжалявам? — Взе чашата от ръката му и изпи последната глътка, която бе останала. — Беше съзнателно. Бях пийнала, Флин, но знаех какво правя.

— Добре тогава. Добре. Просто… след онова, което каза тази сутрин…

— Че съм влюбена в теб? — Сложи чашата на подложката върху нощното шкафче. — Истина е.

Изведнъж го завладяха горещи емоции, които не можа да разгадае. Но най-силната от тях бе неописуем страх.

— Малъри. — Тя продължи да го гледа с мълчаливо търпение и страхът скова гърлото му. — Слушай, не искам да те нараня.

— Тогава недей. — Леко стисна ръката му. — Всъщност не аз имам за какво да се безпокоя, а ти.

— Така ли?

— Да. Обичам те, което, естествено, означава, че искам да отвърнеш на чувствата ми. Невинаги получавам каквото искам, но обикновено намирам начин. Всъщност почти винаги. Предупреждавам те, че скоро и ти ще се влюбиш в мен. Ако мисълта за това те плаши, наистина имаш по-сериозен повод за безпокойство, отколкото аз. — Прокара пръст по гърдите му. — Забележителна фигура за човек, който работи на бюро.

Сграбчи ръката й, преди да стане горещо.

— Да не се разсейваме. Това просто не влиза в плановете ми.

— Защото веднъж си пострадал. — Наведе се и леко го целуна. — Нормално е това да остави следа у теб. За твой късмет, аз съм търпелива. И внимателна — добави тя, надигна се и го притисна между бедрата си. — Но упорито преследвам целта си.

— За бога, Малъри…

— Отпусни се и изживей удоволствието да бъдеш ухажван.

Обзет от възбуда и благодарност, той се предаде на ласките й.

— Не бих пропуснал тази възможност.

— Няма смисъл да упорстваш. — Развърза халата си и остави да се свлече от раменете й. Плъзна длани нагоре по гърдите му, а след това обхвана лицето му и го омая с целувките си. — Един ден ще се омъжа за теб — промълви тя и избухна в смях, когато тялото му потръпна. — Не се безпокой. Скоро ще свикнеш с тази идея.

Заглуши възраженията му с устни.

 

 

Малъри се чувстваше на седмото небе. „Не е само заради секса“, помисли си тя, докато пееше под душа, макар и да не можеше да отрече, че това е една от причините. Винаги се чувстваше силна и уверена, когато има ясна цел.

Търсенето на ключа бе нещо загадъчно и колкото я зареждаше с енергия, толкова я хвърляше в паника. Но да убеди Флин, че са родени един за друг, бе нещо кристално ясно. Цел, за която бе готова да се бори със зъби и нокти.

Не можеше да си обясни защо се влюби в него и какво я кара да мисли, че това е истина.

Определено не приличаше на идеалния мъж, чийто образ бе изградила в съзнанието си. Не готвеше специалитети, не говореше френски или италиански и не обичаше да прекарва свободното си време в разглеждане на музеи. Не носеше елегантни костюми и не четеше поезия. Поне тя не мислеше, че чете поезия. Винаги бе мечтала да се влюби в мъж, който притежава поне някои от тези черти. И естествено, очакваше този мъж да я ухажва, да я съблазни и в най-романтичния момент да й се обясни във вечна любов.

Бе подложила на анализ всяка от връзките си преди Флин и бе открила в тях безброй недостатъци. Накрая бе решила, че това няма значение, защото никоя от тях не бе сполучлива.

Нямаше желание да мисли за различията, които имаха с Флин. Знаеше само, че бе пленил сърцето й, когато най-малко бе очаквала. И това й харесваше.

Трябваше да признае, че я привлича и нежеланието му да се обвързва. Виждаше интересно предизвикателство в това, че ще трябва тя да го преследва и впечатлява със своята откровеност.

Когато най-сетне бе успял да се измъкне от леглото около три часа, бе доловила страха и смущението му, както и желанието му да остане.

„Нека се поизмъчва известно време“, реши тя. На шега се обади в местния цветарски магазин и поръча дванадесет червени рози за офиса му. Почти затанцува, докато вървеше към галерията за срещата с Джеймс.

— Много сме весели тази сутрин — отбеляза Тод, когато я видя да влиза.

— Имам повод. — Приближи се към него и звучно го целуна. — Тук ли е?

— Горе. Очаква те. Изглеждаш невероятно, сладурче. Да те схруска човек.

— Чувствам се още по-невероятно.

Потупа го по бузата и се качи по стълбите. Почука на вратата на офиса. Влезе.

— Здравей, Джеймс.

— Малъри. — Той стана от бюрото и протегна и двете си ръце. — Много ти благодаря, че се отзова.

— Моля. — Настани се на стола, който й посочи. — Как вървят нещата?

С измъчен израз на лицето, Джеймс седна.

— Сигурно си чула за проблема на Памела с госпожа К. Ужасно недоразумение, което едва не ни коства един ценен клиент на галерията.

Малъри се постара да си придаде загрижен вид, докато дълбоко в себе си тържествуваше.

— Съжалявам, че… — не използвай думата „провал“, каза си тя и продължи, без да направи друга пауза — … че преходът се оказа труден.

— Да. Доста труден. Памела пое галерията с голям ентусиазъм, но се боя, че все още се учи. Явно съм й дал голяма свобода твърде рано.

За да се сдържи да не размаха юмруци във въздуха, Малъри преплете пръсти и сложи ръце на коляното си.

— Тя има ясни виждания.

— Да, да. — Джеймс нервно заигра с химикалката си и приглади вратовръзката си. — Мисля, че силата й е в по-периферни области, а не в преките взаимоотношения персонал — клиенти. Зная, че между двете ви имаше търкания.

„Спокойно“, напомни си тя.

— Аз също имах ясни виждания, които, за съжаление, се разминаваха с нейните. Така че да, имаше значителни търкания.

— Е… — Джеймс прочисти гърлото си, — може би съм пуснал Памела да ми повлияе в това отношение. Наистина чувствах, че е време да изследваш дарбите си, да експериментираш. Но сега осъзнавам, че не взех предвид твоята привързаност и лоялност към галерията и това, може би, когато излетиш от гнездото, ще се почувстваш разстроена.

— Наистина беше така.

Но Малъри смекчи въздействието на думите с най-чаровната си усмивка.

— През последните две седмици помислих върху всичко това. Много бих искал да се върнеш, Малъри. Отново да поемеш длъжността управител, с десет процента по-висока заплата.

— Толкова е неочаквано. — Трябваше да си втълпи, че е залепена за стола, за да не изтанцува танца на победата. — Поласкана съм. Но… мога ли да бъда искрена?

— Разбира се.

— Търканията, за които споменахме, няма да изчезнат. Честно казано, през последните няколко месеца тук не бях доволна. Излитането от гнездото беше мъчително, страхувах се от неизвестността, но имах възможност да погледна назад и да осъзная, че това гнездо беше станало малко… пренаселено.

— Разбирам. — Той преплете пръсти под брадичката си. — Мога да ти обещая, че Памела няма да оспорва авторитета ти и да променя политиката, която отдавна е в действие. Ти ще имаш последната дума, преди мен, естествено, за закупуване и излагане, лансиране на художници и така нататък. Както преди.

Точно това бе искала. Увеличението на заплатата бе дори нещо повече. Отново щеше да върши работата, в която бе най-добра, със значително финансово възнаграждение и щеше да има удоволствието лично да натрие носа на Памела.

Би могла да спечели битката без един изстрел дори.

— Благодаря, Джеймс. Не мога да опиша колко много означава за мен това, че искаш да се върна, че вярваш в мен.

— Чудесно, чудесно — засия той. — Можеш да започнеш веднага, още днес, ако те устройва. Ще забравим за последните две седмици, сякаш нищо не е било.

„Сякаш нищо не е било.“

Стомахът й се сви. След миг разумната, практична Малъри изведнъж се отдръпна и заговори импулсивната.

— Но не мога да се върна. Винаги ще ти бъда благодарна за всичко, на което ме научи, и за възможностите, които ми даде. Последната от тях бе да постигна нещо сама и ще се възползвам от нея. Започвам собствен бизнес.

„Господи — помисли си Малъри, — собствен бизнес.“

— Няма да бъде нещо голямо като галерията. Не толкова… — Едва не каза „трудно достъпно“. — … елитарно — продължи тя. — Ще се съсредоточа главно върху местни таланти.

— Малъри, навярно знаеш колко време и енергия изисква подобно нещо. Свързано е с финансов риск.

Очевидно Джеймс изпадаше в паника.

— Зная. Вече не се страхувам от рисковете колкото по-рано. Всъщност перспективата да ги поема ми се струва вълнуваща. Все пак много ти благодаря за всичко, което направи за мен. Наистина трябва да тръгвам.

Бързо стана, опасявайки се, че всеки момент би могла да промени решението си. Тук имаше опънато платнище, което би я уловило, в случай че падне, а там, където отиваше, под нея бе далечната твърда земя.

— Малъри, дано не постъпваш прибързано.

— Знаеш ли какво става, когато човек се двоуми твърде дълго, преди да скочи? — Докосна ръката му, преди да забърза към вратата. — Изобщо не скача.

 

 

Не губи време. Откри адреса, който бе чула от Зоуи, и паркира зад колата на Дейна.

„Добро място“, реши тя и практичната Малъри отново зае мястото си. Бе удобно за пешеходци, а имаше и достатъчно площ за паркиране.

Къщата бе чудесна. „Скромна“, помисли си тя. Трите заедно щяха да й придадат приятен облик. Можеха да боядисат терасата и да посадят увивни растения. Навярно Зоуи вече бе пълна с идеи в тази насока. Плочките на пътеката трябваше да бъдат подменени. Записа си това в бележника, който бе взела. Сандъчета за цветя на прозорците? Да, различни всеки сезон.

Дали преддверието не би изглеждало по-интересно с цветно стъкло на входната врата, вместо прозрачно?

Стъклопис, сътворена специално за тях. Щеше да използва връзките си.

Продължи да води бележки и когато влезе във фоайето. Биха могли да поставят в него рекламни материали на трите фирми. Да, щяха да ги съчетаят по подходящ начин и да представят експонатите и услугите си в непринудена обстановка.

Бе достатъчно светло, а паркетът щеше да изглежда чудесно, когато бъде излъскан. Стените, е, щяха да ги боядисат.

Продължи навътре и забеляза, че стаите на първия етаж наистина се сливат, както бе казала Зоуи.

Превъзходен начин за съчетаване на дейности.

След като изпълни няколко страници с бележки, тя се върна точно когато Зоуи и Дейна слизаха по стълбите.

— Накрая ще оборудвам голямата вана с душ и уреди за ароматерапия — говореше Зоуи. — Но засега… Малъри, здравей.

— Здравейте. — Малъри отпусна ръце. — С вас съм.

— Знаех си! — С радостен вик Зоуи се втурна към нея и я прегърна. — Просто знаех. Разгледа ли тук? Нали е страхотно? Идеално?

— Да, да, да. Все още не съм видяла горните етажи, но тук… Харесва ми — каза тя.

Дейна се спря на стълбите и замислено нацупи устни.

— Защо промени решението си?

— Не зная. Поне не ми хрумва никаква разумна причина. Когато Джеймс ми предложи да се върна на работа, при това с по-висока заплата, си помислих: слава богу, всичко отново ще бъде нормално. — Въздъхна, притисна бележника към гърдите си и направи пирует. — После нещо ме накара да кажа, че не мога, защото започвам собствен бизнес. Навярно съм осъзнала, че не желая да живея както преди. Искам да направя това заедно с вас двете. Вече нямам колебания.

— Трябва да бъдем напълно сигурни. Зоуи, кажи й това, което каза на мен. За къщата.

— Собственикът е съгласен да я даде под наем, но би предпочел да намери купувач. По-изгодно е да я купим.

— Да я купим? — Бездната, над която Малъри се готвеше да скочи, стана още по-широка. — Колко?

Зоуи назова сумата и побърза да продължи, когато видя пребледнялото й лице.

— Но това е първоначална цена. Направих някои изчисления и ако сравните ипотечните вноски, при сегашната лихва и погасяване за тридесет години, с предлагания месечен наем, разликата не е голяма. Ще бъде инвестиция и ще получим данъчна отстъпка.

— Не питай каква е отстъпката — предупреди я Дейна. — Очите ти ще изскочат. Повярвай ми, предвидила е всичко.

— Трябва да се свържем с адвокат, за да подпишем договор за партньорство — продължи Зоуи. — Тогава ще заделим пари за началната вноска. Имаме повече от необходимото, особено след като се спазарим за по-ниска цена. Ще ни останат достатъчно за начален капитал. Можем да го направим.

— Вярвам ти. Мисля, че затова се разтреперих. — Малъри погледна Дейна. — Ще купуваме ли?

— Бог да ни е на помощ. Ще купуваме — съгласи се тя.

— Мисля, че трябва да си стиснем ръцете.

Зоуи подаде своята.

— Почакайте, първо трябва да ви кажа нещо. — Малъри прочисти гърлото си. — Снощи правих секс с Флин. Три пъти.

— Три? — Дейна изведнъж седна на стълбите. — Значи на Флин му е провървяло?

— Нали нямаш нищо против?

— Аз съм му сестра, а не майка. — Но потърка слепоочията си. — Не беше ли пияна снощи?

— Не колкото теб. Само бях замаяна. Държа да изтъкна, че той забеляза това и направи сериозен опит да постъпи като джентълмен и да откаже.

— Колко благородно — отбеляза Зоуи.

— Дори когато се съблякох и му се нахвърлих.

— Колко… невероятно!

Малъри се засмя и потупа Зоуи по рамото. Но Дейна остана мълчалива.

— Не го направих само защото бях замаяна и… зажадняла за секс. Влюбена съм в него. Не мога да си го обясня, както и това, че реших да се захвана с този съвместен бизнес. Просто е нещо, което е дълбоко в мен. Влюбена съм в него и един ден ще се омъжа за него.

— Малъри! Това е чудесно. — Романтичната душа накара Зоуи да прегърне приятелката си. — Толкова се радвам за теб.

— Не бързай да си ме представяш в булчинска рокля. Трябва да го убедя, че и той не може да живее без мен. — Малъри пристъпи напред. — Влюбена съм в него, Дейна.

— Разбрах.

— Зная, че това може да помрачи приятелството ни. Готова съм да се откажа от плановете за бизнес, но не и от Флин, независимо дали му харесва или не.

Дейна се изправи и устните й трепнаха.

— Брат ми е късметлия. Ще си стиснем ли ръцете за тази сделка и ще потърсим ли адвокат?