Ървин Уелш
Порно (60)

60. Един филм на Саймън Дейвид Уилямсън

Зад едното си око усещам тъпо дълбоко пулсиране. Под душа съм и се опитвам да отмия поредния махмурлук. Иска ми се водата някак да попие през кожата ми и да проникне вътре в мен. Да се получи моментална рехидратация. Вземам шампоана, изстисквам гъстия детергент със синтетичен мирис на билки в шепата си и започвам да го разтривам по тялото. Коремът ми е загубил предишната си стегнатост и това ме притеснява. Налага се фитнес. Насочвам движенията си между краката и се опитвам да бъда делова. Опитвам се да не мисля за Саймън. Тъмните му вежди, изваяното му италианско лице, ледената му усмивка и сладките думи от змийските му устни. Но най-вече тези магнетични езера, очите му. Кафяви, но изглеждащи изцяло черни, все едно са целите зеници. Дори и когато са недоволни, те никога не се свиват отместват, а само загубват лъскавия си блясък, покриват се с матов слой и вече не виждаш отражението си в тях. Все едно не съществуваш, сякаш си заличен.

Опитвам се да се съсредоточа върху звука от радиото, закрепено върху ваната. Мазен водещ пита млада жена за любимата й музика и какво означава тя за нея. Моментално разпознавам тези хрисими безлични, леко кресливи звуци в отговор. Когато споменава този диск, този пълен боклук, вече съм сигурна, че е тя, още преди да чуя водещия да казва името й.

— Джайв Бъни и Дъ Мастърмиксърс, Swing the mood! О, направо ги обожавам! Просто… не знам… чух ги на такава възраст, когато всичко ти изглежда възможно… бях на четиринайсет и моята кариера като гимнастичка тъкмо започваше…

Каролин Тъпата Павит.

Каролин и аз някога бяхме, кавички — най-добри приятелки. Беше етикет, който всички ни лепяха — родители, връстници, но най-вече треньорите. Само и единствено защото малката Ники и малката Каролин ходиха заедно на гимнастика. Но макар, че бяхме свързани заради спорта, никога не сме гледали една на друга като на големи приятелки. Като две добри малки момиченца на нас се гледаше като на сродни души. Всъщност, още от началото двете бяхме смъртни врагове.

Като тийнейджърки двете си съперничехме много сериозно. В началото бях по-добра от тромавата Каролин, макар че грозното патенце се превърна в лебед, когато тя се отдаде на спорта. Проблемът бе, че когато пубертетът отмина, аз получих циците, а тя трофеите.

В този момент осъзнавам, че съм пуснала студената вода с все сила и вече не чувам гласа на „гордостта на Великобритания, Каролин Павит“. Чувствам единствено пронизващия студ, тежестта в гърдите си и ми се струва, че ще припадна, но успявам да стъпя страни от душа, едва дишайки. Изключвам радиото и започвам да се търкам с хавлията, а отвътре започва да струи компенсаторна топлина, която достига до кожата. Скапаната Каролин Павит.

Отивам в стаята и се преобличам, чудейки се кой пуловер да сложа, стегнатия кашмирен или безформения от ангорска вълна. Замислям се за нуждата от повече фитнес и избирам втория. Чудя кой би избрала тя. Но днес нищо не може да ми развали настроението за дълго. Цялата съм преизпълнена от вълнение. Саймън се обади много късно снощи и ми каза да ида в пъба в 9.30 сутринта, защото ще показва част от филма! Пак се сещам за Каролин. Можеш да набуташ бронзовия си медал в задника, скъпа, а скоро се готви да се примириш и с артрита, който те чака!

Когато пристигам в Порт Съншайн, Саймън е страшно оживен. Очевидно е, че се е натъпкал с кока. Той ме целува по устата и ми смигва нервно, докато се отдръпва.

Раб също е тук и се заговаряме за курсовите работи. Той се бе справил по-добре от мен вероятно. Аз му казвам, че сигурно съм се издънила, защото не бачках достатъчно. Приказваме си тривиалности, но от погледа му, леко преценяващ и съжалителен в същото време, ми прималява. Сядам до Мел, Джина, Тери и Къртис. Влиза Марк Рентън, който изглежда напрегнат и потаен, а Сик Бой изкрещява:

— Рент Бой най-сетне успява да стигне до Лийт! Трябва да се съберем отново старата тайфа! Малък купон за приятели в Лийт!

Марк не му обръща внимание, кима към мен и си разменя поздрави с останалите. Саймън отива до бара и налива питиета, продължавайки да се заяжда с Марк.

— Чудех се, кога ще събереш кураж да си покажеш физиономията тук. Сигурно си спрял таксито точно пред вратата, а?

— Не бих пропуснал режисьорския дебют на най-добрия си приятел за нищо на света — подхилва се Марк. — Особено след като се е погрижил за моята безопасност.

Тук определено става нещо, но Саймън отвръща на очевидната нападателност на Марк с крива усмивка.

— Така… Кой липсва… Мигел Форестър ни увери, че ще дойде — казва той и се обръща, тъкмо когато през вратата влиза Майки облечен с лъскав бял рапърски анцуг, целия накичен със злато и следван от Уанда.

— За вълка говорим! Мигел! Точен като часовник! Заповядай! Облечен като за премиера, виждам — подхвърля Сик Бой саркастично. Форестър не забелязва подигравката, а напротив — чувства се поласкан. Тогава забелязва Марк Рентън и заковава. Следва недоброжелателна, смразяваща тишина преди двамата да си разменят сковани кимвания. Единственият човек, който се прави, че не забелязва какво се разиграва е Саймън.

— И така, приятели, да започваме — изревава триумфално той, отваряйки кашон с видео касети, които ни раздава.

Саймън прави малко линии кока, но всички с изключение на Тери и Форестър отказват.

— Още по-добре за сериозните пичове — казва той със смес от облекчение и презрение, но ние не реагираме, защото разглеждаме обложките на касетите.

Направо ми призлява. Чувствам се разочарована и предадена. Видът на обложката е първия куршум право в сърцето ми. Моето лице с целия този грим. Огромно, безвкусно, крещящо и всичко това изпълнено със сгадяващ евтин печат! Отгоре на всичко бе използвал точно снимката, която ми обеща, че няма да използва, онази, на която едната ми цица изглежда по-малка. Приличам на травестит или на куклата, която Саймън подари на Къртис. Този убийствен кич е увенчан с надпис:

Но това, което наистина ме вбесява е представянето на авторския екип:

Останалите очевидно споделят чувствата ми.

— Картинката е ясна — казва Раб, поклаща глава и мята обратно в кашона своето копие.

— Той я е нагласил тази картинка — избухвам, местейки поглед от кашона с касетите към Саймън и обратно. Дробовете ми се свиват, а маникюрът ми се забива в дланите. Толкова е лесно сега да мисля за моя Саймън, моя любовник като за Сик Бой. Гадното копеле. Мърморенето се усилва, но той се прави, че не чува, само си подсвирква небрежно и вади още една касета от кашона.

— Какво общо, мамка му, имаш ти със сценария? — пита настоятелно Раб. — Къде са високите ти критерии за опаковката? Високите разходи по производството на обложката? Изглежда като пълен боклук — казва той и изритва кашона.

Сай… не, Сик Бой го раздава повече от нагло.

— Деца, вие сте неблагодарни — подигравателно с диктаторски тон отсича той. — Можех да сложа Тери като координатор, Рентс като копродуцент, но хората искат да си имат работа с едно име, за да не се разводнява бизнес частта на предприятието. По този начин, само това тъпо копеле тук — той сочи възмутено себе си — ще отнесе всички тояги, а какво получавам в отплата — само се вижте!

— Какво общо имаш ти със сценария — пита отново Раб с бавен, равен глас, гледайки към мен.

— Сценарият се нуждаеше от някои промени. Като режисьор, продуцент и редактор имах това право.

Тери хвърля бърз поглед към Рентън, който само повдига вежди в отговор. Лимонадения извръща глава нагоре и започва да разучава пожълтелия от никотин таван. Отвътре всичко ми е свито не толкова от предателството спрямо мен, колкото от арогантната незаинтересованост на Саймън. Застанал срещу нас с черната си Т-шъртка, черните си панталони и обувки, той ни гледа като черен ангел със скръстени на гърди ръце, сякаш сме кучешки фъшкии, които са полепнали по обувките му. Паднала съм си по пълен гадняр!

Всички седим мълчаливо с нарастващи лоши предчувствия докато един превъзбуден, трескав Сик Бой набутва касета във видеото. Целува пластмасовата кутия и заявява разнежен:

— В играта сме! Имаме продукт — значи съществуваме! После отива до прозореца, поглежда надолу към оживената, пълна с хора улица и изкрещява:

— Чувате ли? ЖИВИ СМЕ!

Първият монтиран вариант на нашата работа. Седя до Мел и Джина и гледам. Както и мислехме всичко започва със сцената пред телевизора, където сме аз и Джина. Не мога да не си помисля, че тялото ми изглежда наистина добре — гъвкаво, пластично, с приятен тен. Не отстъпвам изобщо пред Мел, която е с пет години по-млада! Оглеждам се наоколо и се опитвам да преценя реакциите. Тери изглежда изцяло потопен в порното. Къртис, Мел и Рони гледат доволно, а Раб и Крейг с неудобство. Рентън и Форестър са напълно неразгадаеми. Джина е някак странно развълнувана и направо свенлива.

После действието се пренася в столовата на петролната платформа, където „братята“ планират ваканцията си в „Гласбург“. Прилича на аматьорска несръчна препратка към началната сцена на Кучета в резерв, но става. Нататък всичко също изглежда добре, макар че Саймън само мрънка нещо за „подобрения“ и „читави копия“. Продължаваме със сцената с мен и Саймън във влака, после следва чукане в предполагаемата тоалетна на вагона, която всъщност е кенефа на пъба.

— Иха — възкликва Тери. — Ебати жестокия задник… — После се обръща към мен и се усмихва: — Извинявай, Ник!

Намигвам му в отговор, защото започвам да се чувствам по-добре. Всичко е почти както го искахме и ако сме честни към Саймън, той го е редактирал доста добре. Темпото е точно, макар актьорското изпълнение да е гола вода — заекването на Къртис е болезнено очевадно на няколко пъти, а явно и Раб не е очарован от качеството на образа. Въпреки това във филма има нещо, някаква енергия. Чак когато вече сме изгледали около три-четвърти, забелязвам, че Мел е направо бясна. Чувам я да казва:

— Не… не… Не е честно… — почти на себе си. Обръщам се и виждам как гледа онемяла сцената с минета, който прави на Къртис. Но тя му духа точно след като той я е чукал в задника.

— Какво е това! — изпищява тя.

— Кое какво е? — пита спокойно Сик Бой.

— Начинът, по който си ги подредил, копеле! Изглежда така, все едно му духам, след като си го е вкарвал в задника ми! — изръмжава тя.

А сега монтажът се отнася и с мен по подобен начин. Близък план на лицето ми, после кадър с кура на Къртис, влизащ и излизащ сякаш от моя анус, но това е всъщност отново задникът на Мел.

— Никой не ме е чукал отзад! Какво, мамка му, е това, Саймън!

— Така е! — обажда се в подкрепа Къртис. — Тя не искаше да го прави!

— Това е монтаж — обяснява Сик Бой. — Творчески подход. Използвах задника на Мел, а техниката позволяваше да пренеса цвета на твоя върху нейния!

Повтарям и гласът ми се извисява нагоре панически:

— Казах, никой не ме е чукал в задника! Защо е нужно да се прави такъв монтаж? Това не съм аз, а Мел!

Сик Бой поклаща глава.

— Виж, това е творческо решение. Ти не искаше да се чукаш отзад и не го направи. Смяташ ли, че Винг Раймс е бил наистина изчукан отзад от оня пич, дето играе Зед в Криминале?

— Не, но това е порно…

— Това е филм — казва Саймън. — Просто имитация. Направих същото, което Тарантино е направил с Винг Раймс. Смяташ ли, че Раймс се е обърнал към Тарантино и му е казал — „Махни тази сцена че хората да не си помислят, че съм педал“? Друг път!

— Не — крещя, — защото е различно! Това е порно филм и никой не очаква да има имитация, хората смятат, че всичко което правим е наистина!

— Ники, просто се вслушах в съветите на по-опитни порно продуценти и режисьори от Холандия и Лондон! С Марк решихме, че… нали знаеш…

Обръщам се към Марк, който вдига оправдателно ръце.

— Не ме намесвай, Саймън — казва той. — Ти си босът. Така пише на касетата — Рентс размахва кутията. Сега Раб скача гневно в наша защита, сочейки Саймън:

— Не е честно, Саймън! Имахме уговорка! Ти си прецакал момичетата!

Мел е готова да експлодира, болезнено стиснала стола си.

— Изглеждаме като шибани помиярки! Не знам някоя, която ще се навие да духа кур, току-що изваден от гъза й!

Тери я поглежда хладно.

— Има ги такива, вярвай ми — настоява той. Тя изглежда разколебана от репликата му.

— Да, но не и на видео, Тери, не и когато всички гледат!

Саймън набутва ръце в джобовете на черните си кожени панталони, за да спре да жестикулира.

— Вижте, хората разбират, че това е филм, че има монтаж и в живота не е същото. Всички са наясно, че човек си измива кура след анално чукане преди да си го набута в устата или в путката на гаджето!

— Но в сценария нямаше такова нещо — изправя се и крещи Мел. — Ти ни изпързаля!

Сик Бой изважда ръце от джобовете си.

— Никой не ви е изпързалял! — изревава той, плясвайки се по челото. — Монтажът е творчески процес, майсторство, изкуство, чието предназначение е да усили еротичното изживяване. Прекарах четири дни и нощи в работа върху този филм, очите ми станаха на нищо, а какво получавам в замяна! Имам нужда от творческа свобода, за да сглобя филма! Вие сте фашисти!

Двамата започват да си крещят един на друг.

— Ти, мръсно, подло копеле! — вие Мел.

Джин, цялата тънеща в доволство от чуждото нещастие, се намесва:

— Я вземи се успокой малко!

— Затваряй си плювалника, шибана примадона такава! — изкрясква Саймън на Мел. Сик Бой изглежда отвратително, такъв, какъвто никога не съм смятала, че ще го видя. Онзи лежерен, печен предприемчив тип, както го виждах досега, се е превърнал в най-обикновен пенявещ се чук, каквито с лопата да ги ринеш.

Но на Мел не й мига окото, защото и тя се е превърнала в друг човек, прави крачка напред и му изкрещява:

— ГАДНО КОПЕЛЕ!

Те са застанали на няколко метра един от друг и аз вече не мога да издържам, самата пронизваща височина на звука, която очевидно не им прави никакво впечатление. Чувствам се като в детски кошмар, когато родителите ти се превръщат в демонични карикатури на самите себе си.

Джина е сграбчила да озаптява Мел, а Раб успокоява Сик Бой, който се пляска по главата или по-скоро набива дланта в собственото си чело. Тери гледа вяло към Марк. Майки Форестър плещи някакви пълни глупости в защита на Саймън, после се заяжда с Марк, че щял да види той като дойдел някой си Беги или Бегби. Марк явно се вбесява.

— Давай, давай да те видя! Винаги си бил гаден червей, предателска свиня…

Майки отвръща с някакви приказки за Марк, че крадял от своите и изтръпвам да няма предвид нещо за нашата операция 1690. Вече всички крещят, репчат се и ръкомахат. Не мога да понасям това. Измъквам се надолу по стълбите и излизам навън, минавайки през бара. Поемам на големи глътки зловонните изпарения от колите които насищат пролетния въздух докато крача устремено нагоре по Лийт Уок с желанието да се отдалеча колкото се може повече от тях. Мисля, че дори никой не забеляза, че си тръгнах.

Насочвам се към града, напредвайки срещу силния, хапещ студен вятър и си мисля в какви скучни времена живеем. Това е нашата трагедия. Никой, освен разрушителните експлоататорски копелета като Сик Бой или откритите опортюнисти като Каролин, не влага истинска страст в живота си. Всички останали са толкова съсипани от целия боклук и посредственост наоколо. Ако през осемдесетте ключовата дума е била „аз“, през деветдесетте „те“, то в началото на века е неопределеното „нещо като“. Всичко трябва да бъде размито. Първо същността е била най-важна, после стила, а сега имитацията. Мислех си, че те поне са истински — Саймън и останалите.

Като удар с железен юмрук в гърдите ме блъсва мисълта, че в днешното глобално село, по някакъв начин, някак си, баща ми ще види как дъщеря му го поема изотзад без дори да го е направила. Мразя самата идея за аналния секс. Тя е отрицание на собствената ми женственост. Но най-вече мразя имитацията. Семейството ми. Момчетата от Университета, някой от онези жалки нищожества, които съм разкарала, ще онанират, гледайки как ми го вкарват отзад. Маклимънт ще издебва жена си да заспи, ще се настанява пред телевизора с чаша уиски в ръка и ще удря доволен една чекия, докато се наслаждава на аналното чукане. Седнете, моля, Мис Фулър Смит. Или може би, ще предпочетете да останете права-ха-ха-ха. Колин също ще го види, може дори да дойде в квартирата. „Ники, гледах филма. Сега разбирам всичко. Разбирам, защо ме разкара. Това е бил зов за внимание, който не съм разбрал… Ти си била очевидно наранена и объркана…“

Покрай мен профучава кола и ме опръсква. В обувките ми се процежда ледено студена кална вода. Когато стигам вкъщи се чувствам отвратително. Лорън е у дома, всъщност тъкмо е станала, още по нощница. Държа видеокасетата с филма в ръка и сядам на дивана до нея.

— Дай ми една цигара — почти се моля. Тя се обръща и вижда сълзите ми.

— Какво има, скъпа?

Хвърлям касетата в скута й. Хлипам и се свличам в нея, а тя ме прегръща. Сега вече се разревавам неудържимо, но сякаш го прави някой друг, а аз само усещам топлината и свежия й аромат през клокочещите ми, пълни със сополи ноздри.

— Не се тревожи, Ники, всичко ще е наред — успокоява ме тя. Искам цялата да се потопя в нейната топлина, защитена от всичко, което би могло да ме нарани. Вкопчвам се в нея, толкова силно, че тя неволно издава лек гърлен звук. Искам да е… Повдигам глава, за да я целуна. Тя отвръща на целувката ми, а в очите й се чете несигурност и страх. Искам да е по-освободена, а не онова дърво, което винаги е била, искам да се отпусне назад… но когато ръката ми докосва плоското й коремче и започва да го гали, тя се вцепенява и ме отблъсква.

— Недей, Ники, моля те, не го прави!

Тялото ми се вдървява колкото и нейното. Сякаш току-що и двете сме дръпнали по една линия силна кока.

— Съжалявам, мислех, че го искаш. Мислех, че винаги си го искала.

Лорън поклаща глава шокирано.

— Наистина си смятала, че съм обратна? Че си падам по теб? Защо? Защо не можеш да приемеш, че хората могат наистина да те харесват без да искат да те чукат? Толкова ли е ниско самочувствието ти?

Наистина, толкова ли? Не знам, но знам, че няма да се вържа точно на нея! За коя се мисли? За кои се мислят всички: Каролин Павит по Въпрос на Спорт, Сик Бой Саймън, който се дуе като филмов магнат. А сега и Лорън, малката шибана морализаторка която само те прикотква, а като получи каквото си е търсила, бяга като опарена.

— Лорън, ти си на деветнайсет. Просто си чела неправилните книги и си говорила с неправилните хора. Дръж се на възрастта си. Не се прави на майка си. Не е редно.

— Не ми говори какво е редно и какво не, не и когато се опитваш да направиш такова нещо с мен — отиграва безцеремонно тя с цялата арогантност на своето целомъдрие.

В отговор не ми хрумва нищо освен глупавото и вяло:

— Значи сексът между жени е нещо нередно, това ли искаш да кажеш?

— Не ставай глупава! Аз не съм лесбийка, нито пък ти! Не ми разигравай тъпи игрички — казва тя.

— Все пак малко те харесвам — отвръщам отстъпчиво, чувствайки се сякаш Лорън е по-голямата сестра, а аз съм глупавата малка девственица.

— Да, но аз не си падам. Дръж се прилично и се чукай с някой, който иска да те чука и ако може прави го без да има намесени пари! — присмива се тя, става и отива към прозореца.

В гърдите ми се надига ярост.

— Вземи се изчукай, време ти е! — казвам и тръгвам към стаята си, тъкмо когато се прибира Даян. Даян е с нова прическа. Отива й.

— Здрасти Ники — усмихва се тя, борейки се с ключовете, папките, които носи и чантата си. Устните й са палаво присвити, очевидно е дочула нещо.

В този момент Лорън изкрещява след мен:

— Да, голямо добро си видяла от всички тия курове!

Даян повдига вежди.

— О! Нещо интересно ли изпуснах?

Усмихвам се изтощено и влизам в стаята си, където се тръшвам възнак върху леглото. Повече никога няма да правя порно. И никога вече няма да се върна в шибаната сауна.