Ървин Уелш
Порно (10)

10. Малко терапия

Та като ме пита, значи, тази, Ейврил, вика, какво те кара да се чувстваш кофти, а аз й казвам, дъждът и Хибс, значи. После размислям, цъ, не е точно така, защото понякога като Хибс са добре, аз съм кофти. Та двете не вървят винаги ръка за ръка. Все пак, обаче зелените котараци, смарагдовите копелета по терена, те са главните виновници. Но, това всъщност си е просто оправдание и може би пък е дъжда, защото няма грешка, като вали винаги издишам. Като бях по-млад, като си пусна някое парче и помагаше, но сега и това го няма, значи, защото старият винил вече го няма, човече, отдавна е продаден из секънд-хенд шоповете, попилян по старият маршрут нагоре по Уок до Винил Вилънс, а кешът превърнат в кафяв прах, който пък е минал по стария маршрут на вените ми. И Запа го няма, човече, Франк Запа, значи, а не котаракът ми Запа, значи. Опитвам се да се държа далече от кафявото, но коката си я дърпам, а наоколо има толкова крек, човече, а като те пусне крека ти се ще малко кафяво, да притъпиш острите ръбове, значи.

Та това гадже Ейврил тука, в групата, иска от всеки котак, човече, от всяка мачка, значи, да си има план, човече. План как да спре скуката, значи, да придаде, малко форма и насока на тоя живот, пълен с апатия. Не мога да ритам срещу такава идея, човече, просто си има нужда, има си нужда да има план.

— Следващия път, когато дойдете, искам всеки да помисли какво би могъл да направи — казва тя, чукайки с химикалката по тия перлено бели свои зъби.

Леле, от тия бели зъбки направо ми идва, идват ми лоши мисли и не трябва да мисля така за Ейв, защото тя е свястно момиче, значи.

Всъщност не е чак толкова зле да си мисли човек нещо по-свежо, защото напоследък направо само черни такива страшни мрачни мисли ми идват. Цялата работа е, че все повече и все повече си мисля да си бия шута от този град, за доброто на всички, значи, както тоя Вик Годар каза за Джони Тъндърс, значи. Направо ми дълбае тази мисъл в главата, човече, особено като ме налегне онова тегаво чувство отнякъде, значи. Тая мисъл за пръв път ми дойде в кафеза, човече, като четях онази книга, значи. Никога не съм бил котак, дето гони буквите, както се казва, но четох „Престъпление и наказание“ от оня, руския пич.

Така си беше, човече, но може да си сигурен, че ми отне време докато я захапя, значи. Нали тия руските типове са с все по две имена, та, нали се сещаш, страшно объркващо. Странна работа, човече, щото тук още от времето на всеобщия данък, сума си народ изобщо си нямаше каквото и да било име, поне не и официално, та дето се вика има равновесие на тоя свят.

И ей ме, заклещен в килията, значи, с тая преработена дървесина, която постепенно и полека яко ме хвана. Цялата работа е, че ми подсказа как мога да извъртя един номер, значи. Как да извъртя нещата, че да оправя всички проблеми, всички проблеми, които, така да се каже, съм причинил, просто защото съм си аз, предполагам. Да, модерният свят си има нещо като естествен подбор и това определено не е моята игра, човече. Тоя тип котараци като мен са на изчезване. Не могат да се приспособят, значи не могат да оцелеят. Нещо като саблезъбите тигри. Странна работа за тях, тия саблезъбите, не мога да разбера защо те са изчезнали, а други къде по-хилави котки са оцелели. Искам да кажа, че така един на един, челно, ако трябва да се борят, определено човек трябва да си сложи парите, че саблезъбите ще отнесат всяка обикновена или по-свирепа друга котка, дори обикновения тигър. Отговорът го пише на пощенските картички, човече, там отзад, в многоточието…

Когато човек одъртее, човече, тая работа, дето все ти разправят как нямаш характер започва да става жестока, човече. Пийва ти соса. Навремето като ми дуднеха разни даскали, шефове, социални, данъчни, съдии, всички, които ми викаха, че съм нямал характер, аз пък им казвах, ей, по-полека, приятел, аз съм си аз, просто моята игра е различна от твоята, нали чаткаш? Сега обаче, май трябва да призная, че котаците са си разбирали какво говорят, че са били прави. Колкото повече остаряваш, толкова повече ударите попадат право в мишената, мишената, която си ти, човече. Като Майк Тайсън, боксьорът, сещаш се? Всеки път като решиш да се върнеш, всеки път разбираш, че повече неща ти липсват. И пак се дъниш. Така е, не съм от пичовете, дето им приляга модерния живот, това ми е проблемът. Понякога нещата си вървят гладко и тогава взема и се панирам и тряс, бум, всичко си се връща по старому. Какво да правиш?

Много от нас си имат недостатъци, човече. Моят е дрога, дрога и дрога. Направо е грехота човек да плаща толкова пъти за един и същи грях. Ударите не престават и така, човече, но ако бях му теглил наистина шута, ама сериозно, тогава можеше ударите да спрат или поне да са малко по-нарядко.

Тая работа с терапията, човече, никога не съм мислил, че ми е много от полза, значи. Искам да кажа, всеки път като си лафя с тия хора още чувствам да ме дърпа към дрогата. Може, така да се каже, да го осмисляме, да го поглеждаме от страни, но щом излезеш от стаята, мислиш само как да се боцнеш. Веднъж излязох от сеанса, такъв замаян, значи, и още преди да се усетя здраво тропах на вратата на Сийкър. Сякаш изведнъж дойдох в съзнание и ето ме там, блъскам по синята врата. Сигурно трябва да съм я извадил от пантите, преди някой да отвори.

Въпреки това с нетърпение очаквам да се съберем групата. Как да ти кажа, просто е готино, някой хубав човек да те изслуша. А тази Ейврил я признавам, човече. Свястна, не е някоя надута, такива работи. Понякога се чудиш, дали сама го е преживяла или са някакви заучени колежански положения. Не че имам нещо против образованието, защото и аз да го имах нямаше да съм на тоя хал. Но всеки, пич или пичка, е имал или ще има добри и лоши моменти в живота си. Това е неизлечима болест и няма мърдане. Никакво мърдане, да.

Котаците и маците тук варират от злобния враждебен тип, до кротки, направо плашливи и свити, дори такива дето мъркат. Едно момиче, Джуди се казва, тя е адски странна. Само си мълчи, но като заговори не може да се спре. И говори, говори всякакви адски лични неща, дето никога не бих ги казал пред толкова хора.

Точно като сега, човече. Става ми страшно неловко и ми се иска да си сложа ръцете пред лицето като моя, малкия ми син, когато нещо се срамува.

— Бях още девствена и след като се чукахме, той ми даде да се боцна. Това ми беше първият път… — казва гаджето Джуди, страшно сериозно.

— Явно е бил гадно копеле — коментира Джоуи Парки. Дребния Парки, най-доброто ми приятелче тук, но егати човека. Никакви спирачки, човече, по-зле и от moi. Като е чист — всичко е наред, но не може да си позволи и една глътка, една малка глътчица, която всеки си позволява от време на време. Имам предвид, дори чаша вино, ей така, с гаджето на свещи, вечеря за двама и една чашка само винце и след това, две седмици по-късно ще го намериш в някое шибано свърталище, човече, тъпкан с крек до козирката, да се въргаля като парцал.

Тая Джуди обаче се връзва на дребния.

— Ти не го познаваш! Не знаеш какъв чудесен човек е той! Да не си посмял да говориш срещу него!

Джуди съвсем не е грозна, но кафявият прах я е състарил. Прахът е черна магия, мила, прави от принцесите дърти вещици. Съжалявам.

За разлика от Ейврил. Гаджето дето движи нещата тука. Тя е слаба, с лъскава русо-белезникава коса, подстригана късо и погледът й е силен, но не напрегнат, а пълен с енергия, но спокоен, ако ме разбираш. И Ейв мрази да се повишава тон. Конфликтите, винаги казва тя, могат да бъдат разрешавани позитивно. И като се замислиш, права е, но това се отнася само за някои видове котки. Имам предвид, че не можеш да кажеш на типове като Франко Бегби, Нели Хънтър, Алекс Доил или Лексо Сетърингтън, или някои от момчетата, дето се сблъсках в панделата като Чизи Звярът, или Хами, или Чалнатия Крейги, просто ей така, да им кажеш „виж, пич, дай да разрешим позитивно този конфликт“. Просто няма да сработи, човече, няма изобщо да подейства. Не искам да ги обиждам, тия момчета де, но те си я карат само както си знаят. Ейв обаче, тя си е достатъчно печена да се справи с такива като Джоуи и Джуди.

— Мисля, че е време за почивка! — казва тя. — Какво ще кажете?

Джуди кима тъжно, а Джоуи Парки свива рамене. Едно тантуресто гадже, Моника се казва, само си мълчи, смуче кичур от косата си и си гризе ноктите. В ръцете е като ония големи бутове шунка, не че нещо или пък трябва да се срамува от това, просто си е така, значи. Усмихвам се на Ейв и казвам:

— Аз съм съгласен. Едно кафе с цигара ще ми дойдат добре. Кофеиновата инжекция, просто задължителна, нали?

Ейв отвръща на усмивката ми с усмивка и в гърдите ми нещо притрепва, защото винаги е готино да ти се усмихне някое момиче. Това блаженство не продължава дълго, защото осъзнавам, че е минало много време, откакто не съм карал моята Алисън да се усмихва така.