Ървин Уелш
Порно (39)

39. „…въпрос на цици…“

Лорън се върна от Стърлинг. Чудя се какво ли толкова е станало в семейното огнище, че е толкова положително заредена и жизнерадостна. Тя почти се извинява, че се е опитала да ми се меси, като обаче, разбира се, продължава да счита, че греша. Слава богу, телефонът иззвънява. Обажда се Тери, който ни кани на един „течен обяд“. Аз искам да отида, защото след два дни ще се наложи да се снимаме заедно в секс-сцена, така че е добре да го опозная малко повече. Лорън трябваше да бъде убеждавана, защото първоначалната й идея бе да отпразнуваме сдобряването си като изпушим по джойнт и се посмеем на телевизионните новини, преди да отидем на следобедната лекция. Аз обаче настоях и дори успях да я накарам да си сложи малко очна линия и червило преди да тръгнем.

От вратата ме връща ново позвъняване — баща ми. Аз започвам да се чувствам виновна за снощните си изпълнения, докато той не спира да говори за Уил, все още непримирим с факта как би могъл собственият му син да се окаже педал. И каква тогава е разликата между двете му деца? И двете лапат курове, но дъщеря му си изкарва хляба с това. Нямам търпение да затворя и излизам.

Бизнес Бара е едно от онези места между клуб и пъб с диджей бокс и декове в ъгъла. Препълнено е, защото се носи слух, че Ен-Сайн, очевидно стар приятел на Тери и Били Биръл — брат на Раб, ще пуска днес тук. Тери ни представя на Били, който е доста добре сложен. Всъщност Раб изглежда като силно размита версия на брат си. Били се усмихва и ни стиска ръце с доста старомоден и джентълменски жест, но в който няма нищо изкуствено. Той изглежда в отлична форма и трябва да си призная, че извиква спонтанна хормонална реакция у мен, но е твърде зает, за да флиртувам с него.

Тери се пуска на Лорън, която се чувства наистина неудобно. На даден етап тя му казва да си махне ръцете от нея.

— Извинявай, кукло — Тери мята ръце във въздуха, — просто съм си такъв тип, тактилен, така да се каже.

Тя бърчи лице и се измъква към тоалетната за малко спокойствие. Тери се обръща към мен и тихо ми казва.

— Защо не поговориш с нея? Защо е толкова нервна? Винаги съм насреща, ако някое гадже има нужда от едно прилично чукане? Гарантирам!

— Тя беше доста по-отворена, преди да започнеш — подкачам го, но ми е трудно да не се съглася с него. Ако някой изчука Лорън, ще съм му вечно задължена, защото най-сетне ще кротне. Има прекалено много свободно време, което използва само, за да се нахъсва, да се потиска и да се безпокои за глупости. Чуждите глупости.

— Това не е ли Матиас Джак на масата в ъгъла? — пита Раб Тери.

— Да, човече, да! Били ми каза, че миналата седмица тук са били Ръсел Латапи и Дуайт Йорк. Където има футболисти — там има и гаджета — ухилва се Тери. — Какво обаче ще кажеш за тези Двенките, не са ли трепач, а, Раб? — Той е прехвърлил ръка през кръста ми и е разперил другата в очакване да прихване и Лорън. Тя обаче застава на разстояние и поглежда часовника си.

— Аз ще се връщам на лекции — заявява тя.

Раб и аз схващаме намека. Допиваме питиетата си и оставяме Тери, страшно доволен, че ще може да запива и да си приказва с Били на бара. Преди да си тръгнем му се усмихвам:

— Ще се видим в четвъртък.

— Нямам търпение — отвръща той весело.

— Съжалявам за всички тези простотии — казва Раб докато вървим към Норт Бридж, преминавайки покрай Скотсмън Хотел.

Макар че денят е ясен, духа силен, пронизващ вятър и разбърква цялата ми коса.

— Беше забавно — отвръщам, — и стига си се извинявал заради приятелите си, Раб. Много добре знам какъв е Тери и той е направо знаменит — натъртвам и се опитам да издърпам косата си назад, като я прехвърля зад ушите си. Поглеждам Лорън, която нагъва Кит-Кат и обгърнала тялото си с ръце, се мръщи срещу вятъра, после внезапно изругава и започва да примигва, защото нещо е влязло в окото й. Сещам се, че ни предстои семинар за Бергман и почти се изкушавам да го пропусна. Въпреки това оставам и през цялото време се чувствам виновна, че ми е скучно, докато Лорън и Раб са почти изцяло погълнати. След като семинарът свършва нямам желание да се моткам наоколо, Раб си тръгва и двете с Лорън се отправяме към къщи, където Даян е направила спагети.

Храната е добра, дори отлична, но аз едва преглъщам, защото дават нея по телевизията. Британската олимпийска сензация, медалистката Каролин Павит, както я определя Сю Баркър. Каролин се старае да покаже всичките си зъби, усмихвайки се широко, а косата й е изрусена, но леко прораснала. Тя го разиграва сладкишче с лек примес на динамична персона, което направо увълчва Джон Перът и някакъв друг гост — футболист. Надявам се тимът на Али Макойст да разбие тъпата безцица крава и да я накара да изглежда толкова имбецилна, колкото всъщност си е. „Въпрос на спорт“? Какво, по дяволите, разбира тя от спорт? Трябва да нарекат предаването „Въпрос на цици“! А къде са твоите цици, скъпа? После поглеждам отново. Не може да бъде — виждам цици на екрана! Направили са й цици! Британската олимпийска медалистка, безцицата анти-гимнастичка заедно с изрусената си коса и облечени зъби се е сдобила с чифт импланти, цинично навирени към нова медийна кариера!

Просто ми е ясна мръсната лъжлива кучка…

След вечерята Даян отива на гости у техните. Лорън и аз оставаме пред телевизора. Тя се дразни от някаква културна програма, където група интелектуалци обсъждат явлението „популярни японски романи, писани от млади момичета“. Показват множество снимки на авторките върху задните корици — всичките на хубави девойчета в софт-порно пози. „Но могат ли те да пишат“ — пита един критик. На което някакъв професор по съвременна култура, напълно сериозно излайва — „Не виждам как това изобщо би могло да има значение!“

Лорън почти побеснява от това! Изпушваме по джойнт и си взимаме още храна. Аз омитам още чиния спагети, а Лорън отваря бутилка червено вино. Спагетите, които съм изяла са съвсем малко, но ми се струва, че доста ми натежават и се сещам за снимките на Севериано/Енрико и очертаващото се коремче. Веднага отивам в банята и ги повръщам, мия си зъбите и пийвам магнезиево мляко, за да успокоя стомаха си.

Когато се връщам впервам завистлив поглед в Лорън, която продължава да нагъва. Тя е дребна и слаба, но се тъпче като разпрана. Тя е това, което те биха искали да бъдат: всички тези момичета от шоу-бизнеса, които твърдят, че не са анорексички и ядат като коне. Ние обаче знаем, че това са долни лъжи, но не и за нашата Лорън. Тя постоянно дъвче нещо. Скоро червеното свършва и се отваря нова бутилка бяло вино. Уютна разпускаща вечер, точно като едно време, само аз и тя, съвсем сами, чисто женска вечер. Обаче в този момент се чука на външната врата, Лорън направо подскача от уплаха и след това смръщва вежди:

— Недей да отваряш — настоява тя.

Аз вдигам рамене, но чукането е настоятелно.

Ставам.

— О, Ники, недей… — моли се Лорън.

— Може да е Даян, сигурно си е забравила ключовете или нещо такова. Отварям и разбира се, не е Даян, в рамката е застанал Саймън, ухилен до уши. Той изглежда толкова зашеметяващо, толкова апетитно, че се налага да го пусна, макар да ми е ясно, че си играе с мен. Щом влиза в хола, лицето на Лорън помръква.

— Надуших спагетите — казва той, гледайки почти празната чиния. — Италианското в мен проговори.

— Можеш да хапнеш, ако искаш? Има още много? — предлагам и забелязвам как Лорън поглежда встрани.

— Мерси, но съм вечерял вече — потупва той стомаха си и погледът му се насочва към Лорън. — Много готина Т-шъртка — казва й той. — Откъде я намери.

Тя го изглежда и за миг си помислям, че ще го прати по дяволите, но тя само измърморва:

— От „Некст“, нищо особено.

После става, занася чинията си в кухнята и се прибира направо в стаята си. Чудя се, дали Саймън не е целял точно това с въпроса си.

Сякаш да потвърди подозренията ми, той вдига вежди и снижава глас.

— Това момиче има крещяща нужда от префасониране — заговорнически споделя той. — Иначе е много хубава. Дори под тези парцали си личи. Да не би да е лесбийка?

— Не мисля — казвам, почти през смях.

— Жалко — казва той умислено, с почти видимо съжаление. Това вече наистина ме разсмива, но той остава безучастен и аз отбелязвам:

— Лорън винаги ми напомня за първата глава от Middlemarch на Джордж Елиът.

— Освежи паметта ми — помолва ме Саймън и добавя: — Аз съм доста начетен, но не помня много цитати.

— „Тя имаше този тип красота, която още повече изпъква на фона на бедняшките й дрехи. Някакво достойнство лъхаше от простото й облекло“ — цитирам.

Саймън се замисля, но явно решава, че не е впечатлен. Това ме кара да се чувствам кофти и се мразя заради това. Всъщност, трябва да му кажа да си гледа работата. Защо одобрението на този съмнителен тип изведнъж е станало толкова важно за мен?

— Виж, Ники, имам едно предложение за теб — казва той страшно сериозно.

Направо ми се замайва главата. Какво има предвид? Продължавам да говоря общи приказки.

— Знам ги тези предложения. Днес се черпихме с Тери? По обед? Не знам дали ще издържи до четвъртък?

— Да, четвъртък е голям ден — казва замислено той, — но не става дума за това. Бих искал да ми помогнеш, за финансовата страна на нещата. Става дума само за бизнес.

Само за бизнес? След онази нощ? За какво говори той изобщо? Тогава той ми разказва странния си план, който звучи толкова вълнуващо, толкова интересно, че нямам друг изход, освен да се съглася.

Сик Бой, няма грешка.

Знам, че се опитва да ме манипулира, с цветята и така нататък, но аз се опитвам да правя съвсем същото. От цялата интимност, цялата онази нежност на предишната нощ не е останала и следа. Аз сега съм просто бизнес партньор, порно-звезда. Вървя през минно поле, но не мога да се спра. Добре, Сик Бой, ще играя твоята игра докогато искаш ти.

— Днес се запознах с брата на Раб — Били. Изглежда готин — казвам му, наблюдавайки да видя реакцията му.

Саймън вдига една вежда.

— Бизнес Биръл — казва той. — Странно, преди ергенското парти не знаех, че е брат на Раб. Все пак си приличат. Преди години се бяхме скарали, точно когато отвори Бизнес Бара. Бях с Тери, който довтаса по работен гащеризон. Бая се намотахме. Казах на Бизнес — „Бокс, а? Не е ли малко буржоазен спорт?“. Просто се опитвах да се пошегувам, но той се върза. Както и да е, изрита ни навън — хили се той, по-скоро с презрение, отколкото със завист.

— Местенцето му си го бива — подхвърлям.

— Да, но той е само параван. Бизнес Бара е собственост на големите акули зад Били Биръл — кисело обяснява той. — Той е само един високопоставен барман и толкова. Питай Тери, ако не ми вярваш.

Саймън може да не завижда на Били, но определено завижда на бара му. Трябва да призная, че заведението е доста по-класно от Порт Съншайн.

— Виж, Ники… — започва Саймън. — За онази нощ… Искам да излезем някой път като хората. В петък трябва да пътувам до Амстердам, да се видя с този мой стар приятел, Рентън. Пак е свързано с парите за филма. В четвъртък ще снимаме и след това сигурно ще се отцепим. Какво ще правиш утре?

— Нищо — казвам малко прекалено бързо, искайки ми се да добавя „ще те чукам“, но се въздържам. Трябва да запазя достойнство. — Ами… смятах да ходя на басейн? В Роял? След смяната ми в сауната?

— Великолепно! Там е страхотно. Често отскачам до фитнес центъра. Може да се срещнем там и след това да те заведа на вечеря. Добре ли е така?

Повече от добре. Пулсът ми бясно препуска, защото най-сетне го заковах. Той е мой и това значи, че… Какво значи? Значи, че това е моят филм, моята тайфа, моите пари. Значи абсолютно всичко.

Той не се задържа много след това и Лорън се връща в хола, искрено облекчена, че си е тръгнал.

— Какво искаше? — пита тя.

— О, нищо, само да ми обясни някои подробности по филма? — казвам, наблюдавайки как лицето й се изкривява.

— Той наистина е влюбен в самия себе си, нали?

— О, определено. Когато реши да си бие чекия, първо си запазва стая в първокласен хотел — казвам й.

За пръв път от много време двете се смеем с глас.

Е, още не го познавам толкова добре, но силно подозирам, че самочувствието никога не е било проблем за Саймън. Но сега сме аз и той. Неизбежно, непредотвратимо.