Кони Мейсън
Нежно изкушение (8) (Дива любов)

Седма глава

Първата й мисъл бе, че Робин изглежда прекрасно в светлобежовите си панталони, черни обувки, бяла риза и тъмно сако. Силният тен на лицето му ярко контрастираше с белотата на ризата, а слънцето бе превърнало косата му в истинско злато. Блестящите му сини очи издаваха интелигентност и вълнение, което не можеше да не се забележи, а чувствените му плътни устни се разтвориха в лека усмивка в отговор на нейния поглед. Последва по-широка усмивка, която накара Кейт цялата да потрепери. Знаеше, че той мисли за ужасни неща и в очите й блесна омраза. Робин се изсмя и после рязко се обърна на другата страна, за да разговаря с Деър. Кейт реши, че е време да отиде при баща си.

— Всичко мина чудесно, Кейт — щастливо каза Уилям. — Готов съм да се закълна, че няма да съжаляваш за брака си с Робин. Но не искам никакви глупости довечера. Този брак трябва да бъде истински.

Внезапно почувства силна умора, гласът му потрепери, а очите му се притвориха. Робин, който внимателно следеше за състоянието на тъста си, забеляза всичко и веднага се приближи и предложи помощта си.

— Искаш ли да те заведа да си легнеш, Уилям?

— Да, много разумно предложение, Робин. Нали ще ме извиниш, дъще?

Той се облегна на Робин и започна бавно да се качва по стълбите. На половината на пътя залитна и Робин го взе на ръце и го занесе до стаята. Настани го в леглото му и тръгна към вратата. Уилям го спря с ръка.

— Помни думите ми, Робин. Кейт сигурно ще направи всичко възможно, за да се измъкне от задължението си към теб тази нощ, но аз разчитам на теб да се справиш с нея.

— Ще се справя, Уилям — отвърна с усмивка Робин.

— Точно така мисля и аз.

Празненството свърши. Храната беше вече изядена и гостите си бяха отишли. Мод и Лизи привършваха работата си в кухнята, а Уилям си беше легнал.

— Време е да се качваме горе, Кейт — каза Робин.

— Ти отивай, Робин, аз ще дойда след малко. Искам първо да навестя татко.

— Той е добре, Кейт, току-що го погледнах.

— Аз… аз бих искала да дам някои разпореждания на слугите.

Робин си припомни предупреждението на Уилям и стисна устни.

— Казах им вече да оставят всичко за утре й да си лягат. Да не би да се страхуваш от мен, Кейт? Или се плашиш от удоволствието, което ще те накарам да изпиташ?

— Нито един мъж досега не ме е накарал да се страхувам — обяви Кейт с блеснал поглед. — Да свършваме с това, щом се налага.

Робин се усмихна, развеселен от реакциите й.

— Каза го сякаш ти предстои мъчение, а не дългоочакваната първа брачна нощ.

— Защо пък мислиш, че е дългоочаквана?

— Така би трябвало да бъде. Обещавам ти, че наистина ще изпиташ удоволствие в ръцете ми. Освен това съм готов да се закълна, че ще изпитваш удоволствие и всеки път след това, когато се любим.

— Ако зависи от мен, това ще бъде единственият път — отвърна упорито Кейт. После вдигна глава, тръгна първа по стълбите и не спря, докато влезе в стаята, определена за тяхна спалня.

Робин бе само на няколко крачки от нея. Той затвори съвсем леко вратата, но звукът накара сърцето на Кейт да забие силно като камбана. Бяха сами. Тя беше вече мисис Робин Флетчър и сега се очакваше от нея да се подчини на съпруга си.

В този миг Робин вече бе до нея и нежно я обърна с лице към себе си със силните си ръце, в които раменете й направо се губеха.

— Кейт, не бих искал да те нараня.

Той наведе глава и потърси устните й.

За частица от секундата тя се опита да се съпротивлява, но Робин държеше здраво главата й в ръцете си и не й позволи да избегне целувката му. Първо докосна нежно устните й, а после започна да я целува силно и страстно, като само за миг изсуши влагата в крайчеца на устата й и езикът му започна да напира навътре. Опитите й да протестира почти се задушиха в гърлото й и той не им обърна никакво внимание, тъй като точно тогава езикът му намери пролука през стиснатите й устни и усети, че започва да губи контрол върху себе си. Това чувство още повече се засили, когато Кейт се отпусна в ръцете му и отговори на целувката му.

Дишайки ускорено, Робин се откъсна от нея, защото се страхуваше, че ако не спре веднага да я целува, в следващия миг ще я хвърли върху леглото и веднага ще я обладае. Но той не искаше такава да бъде първата брачна нощ на съпругата му. Повдигна глава и я погледна. Венчето от цветя все още стоеше върху лъскавата й черна коса, а очите й бяха толкова тъмносини, че изглеждаха почти като черни. Застинала на мястото си, Кейт също го гледаше с разтревожен поглед, а устните й бяха силно червени от страстната му целувка. Той сведе поглед към гърдите й, ясно очертани под бледата дантела. Бавно започна да разкопчава дрехата й и скоро тя се смъкна от раменете й.

Някой бе запалил лампата в спалнята им преди да се качат и от слабите отблясъци на светлината гърдите й ставаха сякаш златни. Робин просто не можеше да откъсне очи от тях и започна бавно, съвсем бавно да сваля сакото и ризата си. Кейт просто пребледня, като видя голите му рамене. Чувстваше, че след тази нощ животът й напълно ще се промени и от тази мисъл стомахът й се сви.

Той погали нежно с ръка едната от гърдите й и почувства, че тя цялата потрепери.

— Господи, ти си наистина прекрасна.

Започна отново да я целува и сякаш като по чудо роклята бавно се свлече надолу по тялото й и се смъкна в краката й. После и фустата я последва. Робин отстъпи една крачка назад със странен блясък в очите, когато за първи път я видя съвсем гола пред себе си, само с чорапи и обувки. След като се наслаждава известно време на тази поразителна гледка, той я притисна отново до себе си и нежно я положи на леглото. После започна да съблича останалите дрехи от себе си.

Изправи се гол пред нея с изумителната си мъжествена фигура.

Макар и изпълнена със срам, Кейт не можеше да откъсне поглед от него. Той бе толкова силен и красив, мускулите му пулсираха под бронзовия загар на кожата му. Очите й се спряха върху члена му, плътен, изправен, нетърпелив. И толкова заплашителен! Робин се притисна към нея и тя едва си пое дъх.

— Никога не съм изпитвал такова страстно желание към жена, каквото изпитвам сега към теб — каза той и с изненада помисли, че това наистина беше така. Винаги бе изпитвал влечение към Кейт, но острото желание, дори болка, които усещаше в този момент, бяха почти изненадващи и за него самия. Лицето му бе изопнато, очите му горяха от страст. Беше му трудно да мисли, а още повече да се въздържа, докато подготви Кейт така, че да го приеме, без да изпита голяма болка.

— Нима ме желаеш толкова силно, колкото желаеш Кейси?

Кейт сама не разбра как изтърси тези думи и веднага съжали. Не трябваше да го казва точно в този момент.

Тъмна сянка сякаш пробяга по лицето на Робин и той явно се ядоса.

— По дяволите, Кейт, ти действително знаеш как да охладиш страстта на един мъж.

Тя се опита да стане от леглото, но той не й позволи. Целуна я силно по устата, след това по шията и продължи надолу към вдлъбнатината между гърдите й. С език и зъби започна да дразни връхчетата на гърдите й, като ту ги смучеше, ту ги хапеше, докато тя извика от болка. Като не обръщаше внимание на опитите й да се измъкне от него, той продължи със същите страстни движения надолу по стомаха й, а тя стискаше чаршафа и го молеше да спре. Вместо да го направи, Робин продължи надолу по тялото й, докато тя усети топлия му дъх в най-чувствителните части между краката си.

— Робин! За бога, спри!

Думите й прозвучаха като стон на отчаяние. Тя се опита с всички сили да отблъсне главата и силните му рамене, за да му попречи да направи това, което бе намислил. Но когато не успя да го помръдне и усети езика му между краката си, Кейт се отпусна отчаяно върху леглото и покри лице с ръцете си, прекалено засрамена да наблюдава всичко това. Никога не си бе и помисляла дори, че подобно нещо би могло да й се случи. А най-ужасното беше, че с движенията си той й създаваше огромно удоволствие. Господи, колко го мразеше в този момент!

Робин изпита съжаление към нея и вдигна глава, осъзнавайки, че тя е прекалено неопитна за подобни ласки. Въздъхна със съжаление и се закле наум, че след време ще я научи на всички възможни начини за любов между един мъж и една жена.

— Някой ден ще ме молиш да направя това с теб, Кейт.

— Никога — разгорещено отвърна тя.

— Ще видим. А сега разтвори краката си, любима, ще го направим както ти искаш.

Кейт се поколеба за миг дали да не се противопостави и на това, но бързо реши, че така едва ли ще постигне нещо. Подкрепян и от баща й, Робин явно бе решил да стигне докрай тази нощ. Тя разтвори крака.

— По-широко, скъпа. А, точно така — каза той, докато се настаняваше между краката й. — Първия път ще боли, но аз ще се опитам да изпиташ колкото се може по-малко болка.

— Свършвай по-бързо, Робин — отвърна Кейт със стиснати зъби.

В този миг усети твърдия му член между краката си. С ужас зачака. Но вместо да проникне бързо в нея и да й причини болка, както тя очакваше, той се спря на входа, като се движеше бавно напред-назад. Кейт осъзна, че Робин е наистина нежен и опитен любовник, когато той започна постепенно да я възбужда като смучеше зърната на гърдите й, а ръцете му не спираха пламенно да докосват ту краката, ту гърба и задните й части, ту стомаха. Тези негови движения я оставиха направо без дъх, изпитваше силно желание и Робин го знаеше. Когато ръката му се пъхна между краката й и намери онова чувствително място, както онази нощ на верандата, Кейт цялата настръхна.

После трескаво се притисна към него, за да влязат пръстите му по-навътре. Цялата трепереше и търсеше да даде израз на надигащата се в нея страст. Той бе малко учуден и страшно доволен от чувствеността й. Разбираше, че приближава върховия й момент и инстинктивно реагира.

Кейт усети, че прониква в нея и изстина от страх.

— Не се бой, скъпа — пошепна той и проникна по-навътре. Без да осъзнава това, Кейт разтвори още повече краката си, за му бъде по-лесно. Тънката мембрана го спря само за миг, а след това се разкъса.

— Не мърдай — изпищя Кейт.

Той се опита да се подчини на тази заповед като с мъка си пое въздух.

— Моля те, боли ме.

— Това няма да продължи дълго — пошепна той и се отдръпна леко назад, сякаш за да я освободи от себе си, но после бавно проникна с пълна сила в нея.

Кейт изпитваше болка и ужас и се чудеше кога ще свърши всичко това. Той се мърдаше нежно, като с ръцете си върху хълбоците й се опитваше да я подчини на своя ритъм напред-назад, за да изпитат и двамата удоволствие. Кейт не можеше да повярва, че тялото й така безропотно се подчинява на Робин, който не само я ръководеше с ръце, но и пошепваше отвреме-навреме и нежните си заповеди.

— Кръстосай краката си на гърба ми — инструктира я той.

Тя се подчини и усети как прониква още по-навътре в нея.

— О, господи!

Усещаше нежната топлина на пръстите му, които продължаваха да шарят по тялото й и да я галят. Тя се притисна към него. Той я желаеше страстно, движенията на телата им вече бяха в общ ритъм и в миг Кейт сякаш загуби чувство за реалност. Някаква огромна енергия се освободи от тялото й и я обля гореща вълна.

Кейт извика.

Точно в същата секунда, като притисна с ръце хълбоците й плътно към тялото си, Робин изпита невъобразимо удоволствие и я изпълни с топла течност, после остана така неподвижен безкрайни секунди, с чувството, че сърцето му е спряло.

Постепенно светът спря да се върти около тях и Кейт погледна към Робин. Той й се усмихваше и това я ядоса.

— За какво се хилиш?

— Усмихвам се на теб, скъпа. Никога не съм предполагал, че в това прекрасно тяло е скрита такава страст. Да е женен човек за теб май ще се окаже прекрасно нещо.

— А бракът с теб няма да е нищо друго, освен ужасен ад — отвърна му веднага тя, като го удари с юмрук по гърдите. — Махай се от мен, толкова си тежък.

— Ама че романтичка — въздъхна Робин и се отмести до нея. Но в момента, в който престана да усеща тялото й под себе си, се почувства страшно ограбен. — Нашият брак може да бъде наистина чудесен. Аз го желая, стига и ти да помогнеш. След всичко, което току-що преживяхме, съм убеден, че не сме имали съвсем ясна представа за чувствата си преди.

— Нищо не може да промени факта, че ти направо ме ограби — процеди Кейт през зъби.

Робин повдигна изумено вежди.

— За своята девственост ли говориш? Мисля, че отдавна беше време да се простиш с нея. Пък и аз съм ти съпруг, нали не си забравила?

— Как бих могла да забравя? Омъжих се за теб, за да зарадвам баща си, но не мисли, че това ми доставя удоволствие. Не става дума за моята девственост, тя не е толкова важна. Говоря за имението Маккензи. Може би вече ще го наричаш имението Флетчър.

Робин направо не повярва на думите й за нейната девственост.

— Твоята девственост бе така важна за мен — с гордост подчерта той. Това бе толкова интимна забележка, при това изречена с такъв тържествен глас, че Кейт се смути. Нарочно се обърна с гръб към него, но той не я остави на мира. — Не съм свършил още с теб, мила.

— Какво още искаш? Нали си направи удоволствието?

— Искам отново да се любя с теб.

Думите му направо я втрещиха.

— Нима това е възможно?

— Наблюдавай и ще видиш — усмихна се доволно той.

Ръката му се плъзна бавно по бедрото й и се пъхна между краката й. Пръстите му проникнаха навътре, после се измъкнаха навън.

— Да не си сърдита?

— А ти какво очакваш, след като напъха това — тя погледна ужасено към пениса му, който отново бе започнал да се втвърдява, — в мен. Остави ме на мира, Робин, уморена съм.

Той изпита съжаление към нея и бе почти готов да изпълни молбата й, но в този миг си спомни думите на Уилям.

— Няма да стане.

Пръстите му продължиха трескаво да работят и само след секунди тя вече се притискаше по-плътно към тях. В началото това изглеждаше като случайно движение, но Робин, който безпогрешно усещаше всяка промяна в чувствата й, го разбра ясно и се усмихна. Палецът му отново намери онова чувствително място между краката й и го притисна нежно, докато пръстите му се движеха навън и навътре. Кейт въздъхна, а в отговор Робин лапна зърното на едната от гърдите й и започна да го смуче лакомо.

— Ти… копеле — изруга Кейт.

— Да — дяволито потвърди той.

— Ох…

— Да, скъпа.

Гласът му бе задъхан, в тялото му се надигаше непреодолима болка, докато наблюдаваше как лицето на Кейт пребледняваше с наближаването на върховия момент. Сега му изглеждаше по-хубава от когато и да било. Той бързо измъкна ръката си и навлезе дълбоко в нея. Точно в този момент цялото й тяло се разтресе. Той се наведе страстно към нея, изпълнен с непреодолимо желание и само след миг топлото му семе се изсипа в нея. После се отпусна върху нея, мокър и изтощен.

Когато отвори очи, Кейт го наблюдаваше. В погледа й имаше враждебност, но и любопитство. Сякаш се мъчеше да разбере какво всъщност ставаше между тях. Той се премести встрани, за да я освободи от тежестта си, усещаше се изтощен, но по-задоволен от всякога през живота си. Дори вестта за окончателното му освобождаване не бе го накарала да се чувства толкова добре.

Кейт се завъртя и му обърна гръб.

— Кейт, знам, че това е малко необичайно за теб, но ще свикнеш.

— Съмнявам се, Робин — извърна тя внезапно лице към него. — Защото едва ли ще се повтори. Оженихме се и бракът ни вече е консумиран. Изпълних обещанието, което дадох на татко. От утре можеш да се настаниш в друга стая.

 

 

За първи път, откакто бе пристигнал в Ню Саут Уейлс, Уилям се чувстваше достатъчно добре, за да се присъедини към Кейт и Робин за вечеря. Кейт бе във възторг, защото мислеше, че това са първите признаци за възстановяването на баща й. Дори и тенът на лицето му бе придобил естествения си цвят. Робин съвсем не беше сигурен, че нещата стоят така. Очите на Уилям болезнено блестяха и макар че бузите му бяха зачервени, на Робин тази червенина му изглеждаше доста необичайна, след дългите дни, прекарани от Уилям в затворената стая.

Но реши да не казва нищо на Кейт. Всъщност, той въобще не беше разговарял с нея от ранната сутрин, когато напусна общото им легло.

Преди да се развидели, той я притисна в ръцете си и отново се люби с нея. Още сънена, тя не можа да окаже никаква съпротива и стана лесна жертва на страстта му, като въпреки усилията си също бързо се възбуди и изпълни със страст. Когато напълно се събуди, Робин вече го нямаше.

По-късно, когато Робин изпрати нещата си от колибата на затворниците, тя нареди да ги занесат в една от празните спални, разположена в дъното на коридора, далеч от нейната. А когато той пристигна да вземе душ и да се преоблече, не бе допуснат в покоите й. Кейт знаеше, че ще бъде много ядосан, и затова гледаше да не се мярка пред очите му до вечерта, когато се събраха във всекидневната за вечеря. След като Уилям се почувства добре и се присъедини към тях, Робин се отказа да повдига въпроса, макар че по гневните погледи, които й отправяше по време на яденето, Кейт ясно разбра, че е вбесен.

Но Кейт продължаваше с удоволствие да се храни, защото бе уверена, че Робин няма да спомене нито дума относно решението й да спи отделно от него, за да не разтревожи Уилям. А след това, докато съпругът й помагаше на Уилям да си легне, Кейт изтича в стаята си и здраво я заключи. Никога повече няма да позволи на Робин да се наслаждава на женския й порив, когато се намираше в ръцете му, твърдо реши тя. Никога няма да му прости и това, че оказа натиск върху баща й за тази женитба. Зависимостта и от него й се струваше сега дори по-ужасяваща, отколкото принудителното й връщане в Англия при леля Еудора. Мразеше го защото бе собственик на имението, което би трябвало да принадлежи на нея, независимо дали начинът на придобиване на тази собственост бе законен или не. Мразеше го и затова, че заради него откри у себе си нова същност, която никак не й се нравеше. Една същност, която дори не бе и предполагала, че съществува, докато той не я взе в ръцете си и не я притисна до себе си, изпадайки в пълен екстаз.

Доволна, че така лесно бе надхитрила съпруга си, Кейт се приготви да си ляга. Ще се наспи добре тази нощ, без възбуждащото присъствие на Робин до себе си, реши тя. Облечена в нощницата с висока яка, Кейт се качи в леглото и вече се готвеше да духне лампата, когато я стресна силен удар по вратата. Не беше нужно да чува гласа му, отлично знаеше кой е, дори ясно си представяше потъмнялото му от гняв лице и бурните облаци, стаени в сините му очи. Не искаше да му отговаря, не искаше да я отведе отново в онзи свят, в който не съществуваше нищо друго, освен нежните му ласки и непослушното й тяло, което с готовност им отговаряше.

— Кейт, знам, че си будна. Ако не отвориш, ще счупя вратата.

Кейт въздъхна. Дали пък би направил това? Разбира се, че ще го направи, мислено си отговори сама на въпроса. Би трябвало да очаква всичко от Робин Флетчър. Той беше бивш затворник и беше способен на какво ли не.

— Да не си посмял!

— Тогава отвори, Кейт. Или искаш Уилям да ни чуе?

Успя да намери точно с какво да я притисне. Кейт се смъкна без желание от леглото и бавно се приближи към вратата. Завъртя ключа, за да отключи и в същия миг вратата се отвори с трясък. Робин стоеше пред нея с кръстосани отпред ръце, леко разкрачени крака и намръщен поглед. Веднага влезе и затръшна вратата след себе си. Кейт стоеше замръзнала на мястото си, докато той мина покрай нея.

— Как… какво искаш?

— Нима има нещо неестествено в това, човек да желае да спи с жената, за която току-що се е оженил? Защо заключи?

Тонът му беше хладен и спокоен, но Кейт знаеше, че е страшно ядосан.

— Казах ти, че случилото се през миналата нощ никога няма да се повтори — опита се да бъде твърда тя. — Стаята ти е в дъното на коридора. Моля те с добро да ме оставиш на мира. Нали получи всичко, което искаше?

— Искам съпругата си, Кейт — гласът му бе мек, но не умолителен, просто декларираше един факт. — Нима не помниш какво удоволствие изпита снощи? Искам да те обладая отново, да усетя как трепериш в ръцете ми, да възбудя същата страст у теб, да навляза бавно…

— Спри — изкрещя Кейт и закри с ръце ушите си. — Защо правиш с мен всичко това?

— Не е ли очевидно? Защото те желая.

— Но аз не те желая. Да не мислиш, че ми е приятно да се превръщам в напълно непознато същество, загубило разума си? Не ти ли стига това, че съм напълно зависима в живота си от теб след нашия брак? Остави ме поне да запазя това, което смятам за моя същност.

— Искам те цялата, Кейт.

— Върви по дяволите!

Загубила контрол над себе си от ярост, Кейт започна да го удря, мъчейки се да го изтласка от стаята.

Твърдо решил да й се противопостави, Робин стоеше насред стаята с леко разкрачени крака като непоклатим дъб с дълбоки корени. Отначало понасяше спокойно ударите на Кейт, но скоро загуби търпение. Посегна, сграбчи краищата на леката й бяла нощница и я разкъса. Спря за миг като я гледаше очаровано, а после смъкна напълно дрехата от нея и я хвърли настрани. Живите му, цинични очи, напълно в съзвучие с настроението му, я гледаха вторачено, погледът му се плъзна бавно отгоре до долу по голото й тяло. Тя си наложи да остане неподвижна, докато той изпитателно я измерваше с поглед. Дяволски очи. Остри и проникващи, и толкова сини, че направо ослепяваше от тях.

— Ти си много красива, Кейт, но съм виждал и по-хубави от теб.

— Колко си жалък! Ти ме желаеш просто за да попълниш празнотата, оставена след Кейси Пенрод.

Робин пребледня като чу думите й. Те разровиха една жива рана в душата му, събудиха спомена за Кейси и за това колко много я обичаше. Но той винаги бе знаел, че това е недостижима за него любов, любов без взаимност и без награди и компенсации. Кейси принадлежеше на Деър от първия миг, в който съдбата ги срещна. Сега, по повеля на съдбата той бе намерил друга жена и се бе оженил за нея. Една жена, която го мразеше. Една жена, която неоснователно го обвиняваше, че е измамил баща й, за да получи най-добрата овцевъдна ферма в Ню Саут Уейлс.

Най-смешното бе, че допреди няколко седмици обвиненията й може би имаха известно основание. Но с времето любовта му към Кейси се бе превърнала в сърдечно приятелство и дълбоко уважение. Дори за него самия бе истинска загадка кога и как се случи всичко това, но той вече не завиждаше на Деър за любовта, която изпитваха с Кейси един към друг. Те я бяха заслужили. Но как сега той самият да реши проблемите си с Кейт?

— Желая те, защото си прекрасна, Кейт, и защото си ми жена — каза той, като погали гърдите й и притисна зърната й с върха на пръстите си.

Кейт се отдръпна рязко и веднага съжали, защото забеляза по израза на лицето му, че реакцията й предизвика у него дълбока болка.

— Нима ме мразиш толкова силно, Кейт?

— Аз… да.

Това не беше вярно. Дори в този миг усещаше удоволствие от досега с него, желание за още ласки. Но по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да узнае колко силно е въздействието му върху нея.

— Предпочитам в бъдеще отношенията ни да продължат без интимности.

— А какво ще ми препоръчаш да правя, когато изпитвам желание да се любя със собствената си съпруга?

— Намери си друга жена. Сигурна съм, че за Лизи ще бъде удоволствие да изпълни тази роля. Или може би Серина, ако за нея не е пречка да се люби с женен мъж.

Господи, нима беше полудяла, за да му предлага всичко това?

— Наистина ли искаш да го направя?

Тя искаше само да запази контрол над собственото си тяло, да съхрани недокоснато сърцето си, да продължи да вярва в това, в което бе вярвала досега — да си бъде пак същата. Робин Флетчър с внушителното си мъжко присъствие й отнемаше всичко това.

— Да, това искам — отвърна Кейт, като сведе очи, за да не открие в тях Робин точно обратните чувства.

— Тогава ти желая лека нощ, любов моя. Не бих искал да се натрапвам там, където не ме желаят. Достатъчно съм възпитан, за да не ти досаждам и да не настоявам за съпружеските си права. И след като сама ми предложи да удовлетворявам желанията си с други жени, вярвам, че няма да се оплакваш, когато чуеш, че наистина го правя. В същото време — той я погледна застрашително, — ако ти си позволиш да си намериш любовник, ще го пречукам с удоволствие, а що се отнася до теб, любов моя, и ти ще си получиш заслуженото.

Кейт бе напълно изумена. Не бе очаквала, че той ще отстъпи така лесно. Сякаш специално бе чакал тя да му откаже, за да може да се впусне в удоволствия с друга жена. Но нямаше защо да се безпокои за нея, тя никога не би си намерила любовник. Самата мисъл за това я отвращаваше. Беше омъжена жена и нито за миг не би могла да го забрави.

Като се усмихваше едва-едва, Робин се обърна да си върви, после внезапно промени решението си, врътна се и сграбчи Кейт, а безпощадните му сини очи я пронизаха и тя в миг остана без дъх. Докато свеждаше глава към устните й, тя забеляза, че лицето му е потъмняло и сякаш беше придобило отмъстителен вид, но бързо забрави за това, замаяна от болезнено нетърпеливата му целувка. Ръцете му вече притискаха силно приятно заоблените й хълбоци и тя бе толкова близо до него, че ясно усещаше растящата му възбуда.

Сподавена въздишка се откъсна от гърлото й, когато езикът му намери пролука през устните й и навлезе навътре в трескава битка с нейния. Едната му ръка се придвижи бавно нагоре и потърси гърдите й. В миг усети как пръстите му започнаха да мачкат зърното на едната й гърда и примря от удоволствие. Господи, той започна отново, трескаво помисли Кейт. Нима винаги ще ми действа по този поразителен начин?

Внезапно Робин я пусна и се отдалечи от нея с подигравателна усмивка. Кейт дишаше така ускорено, че цялата се тресеше. Възбудена и смутена, тя се чудеше какво ли пък е измислил сега съпругът й. Дали е готов да наруши думата си, която й даде с такава лекота?

— Исках да ти оставя само един малък спомен за това, което губиш като ме отпъждаш от леглото си — с усилие каза Робин, не по-малко възбуден от самата нея. — Приятни сънища, любов моя. Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен.

Той бързо излезе от стаята, като тресна вратата след себе си.

— Безчувствено прасе — промърмори Кейт след него. После взе остатъците от нощницата си и като се увери, че не стават за нищо, ги хвърли настрана. Бе прекалено ядосана и разстроена, за да търси друга, затова се вмъкна гола между чаршафите, въртя се дълго, изпълнена с гняв и възбуда, и накрая изтощена заспа.

Имаше чувството, че са минали само няколко минути, когато чу потропване по вратата. Отвори очи и видя, че вече е ден, с учудване установи, че е спала доста дълго, след среднощното посещение на Робин и кавгата им.

— Кой е?

— Лизи. Донесох чистите кърпи.

— Влез — отвърна Кейт, облекчена, че не идва Робин отново да я безпокои.

Лизи влезе, остави, кърпите и вдигна завесите от прозорците, за да влезе слънчева светлина. Погледна крадешком към леглото и с почуда забеляза, че Робин не е спал тук през нощта. Откритието породи у нея не само изненада, но и разочарование. За никого не бе тайна, че тя бе влюбена в Робин и преживя доста голямо разочарование, когато разбра, че ще се жени за Кейт. Естествено тя не го обвиняваше, тъй като жертвата му наистина си заслужаваше — притежанието на имението Маккензи щеше чувствително да подобри живота му. Но все пак женитбата на Робин за една стара мома, каквато беше Кейт, изглеждаше на Лизи доста голяма жертва от страна на Робин. Всички бяха разбрали, че той ще си има и отделна спалня, но все пак като новобрачна двойка бе логично Робин да прекарва поне първите нощи с Кейт. Дали пък нещо не беше наред? Ако е така, Лизи се помъчи да измисли как би могла да се възползва от възникналата ситуация.

Кейт седна в леглото и се прозина, като забрави, че е гола. Когато чаршафите се смъкнаха от раменете й и откриха голите й гърди, Лизи се усмихна с разбиране. После забеляза нощницата й на земята и я вдигна.

— Искаш ли да я смъкна долу за пране?

В този миг Лизи погледна нощницата и остана с отворена уста. Дрехата беше разкъсана отгоре до долу. Кейт се изчерви от срам, защото се сети, че е абсолютно гола. Бързо сграбчи чаршафа и се покри до врата.

— Направо я изхвърли, Лизи.

Кейт не би искала никога вече да види тази дреха. Не искаше нищо да й напомня за Робин и за униженията, на които я бе подложил. Всъщност тя ни най-малко не се нуждаеше от този Робин Флетчър.