Кони Мейсън
Нежно изкушение (7) (Дива любов)

Шеста глава

Робин внимателно подбираше думите за своя отговор. Не му се искаше да наранява Уилям, но не можеше да се съгласи и да бъде тласнат към нещо, за което ще съжалява до края на живота си. Идеята да притежава фермата Маккензи бе наистина привлекателна за него. Той не би могъл да натрупа толкова земя до края на живота си. Но ако имаше на този свят двама души, които никак не си подхождаха, то това бяха те двамата с Кейт. Робин не бе сигурен, че ще може да свикне с непрекъснатите й язвителни забележки, с които го засипваше още на втората секунда от разговора им.

— Това, което искаш, е просто невъзможно, Уилям — бавно каза Робин. — Ние с Кейт не си подхождаме. Знаеш нейното отношение към затворниците. И двамата няма да бъдем щастливи. Нали не искаш това да се случи с дъщеря ти?

— Искам за нея най-доброто — отвърна Уилям, — и наистина вярвам, че тя се нуждае точно от мъж като теб, макар че и двамата все още не сте осъзнали това.

Думите му бяха изречени с толкова дълбока убеденост, че Робин просто се обърка и не знаеше какво да каже.

— Нали поне ще помислиш върху предложението ми — използва паузата и попита Уилям.

— Кейт ще бъде първата, която ще ти каже, че това просто е невъзможно, Уилям. Тя никак не ме харесва. Сигурно си забелязал, че непрекъснато се караме. Не е възможно да не си видял гневните й погледи, отправени към мен.

— Да — тържествено потвърди Уилям, като направи усилие да скрие усмивката, която се появи на бледото му лице. — Наблюдавах ви внимателно и видях двама души, силно привързани един към друг. Много хора са се женили, без да изпитват и частица от това. Нима не изпитваш нищо към Кейт? Или може би ще отречеш, че тя е красива и привлекателна?

Робин не би могъл да го излъже.

— Да, Кейт наистина е хубава, и привлекателна също. Достатъчно е само да я погледне човек, за да се увери в това. Що се отнася до по-силни чувства, никога не съм си позволявал дори да мисля за това. Кейт веднага би ме отхвърлила, дори ако я обичах. Тя е доста упорита жена, Уилям.

— Да, Кейт трудно се поддава на убеждение, но мисля, че ти си човекът, който бе могъл да се справи с нея. Все още не си ми отговорил: ще помислиш ли поне върху предложението ми?

— Добре — съгласи се без желание Робин. — Но мисля, че е достатъчно само да споменеш на Кейт за това свое решение, за да се откажеш веднага от него.

— Ще видим — упорито каза Уилям. Вече се уморяваше много бързо и сега се облегна назад върху възглавницата и затвори очи.

Робин си тръгна след малко като поклащаше глава и се подсмихваше. Представяше си как ще реагира Кейт, когато Уилям й каже за решението си. Не би искал да присъства на подобна сцена.

Това стана късно същата вечер, когато Кейт се отби да целуне баща си за лека нощ. Той й каза да седне, защото иска да си поговорят и тя се подчини.

— За нещо специално ли искаш да говорим, татко?

— Да, наистина специално. Твоето бъдеще, Кейт.

— Вече толкова пъти сме говорили за това — намръщи се Кейт. — Щастлива съм и така, както си живея сега.

— Доста мислех върху това, Кейт. Ти си добра дъщеря, съгласяваше се с мен за важните неща и все пак успя да запазиш своята независимост. Възхищавам ти се за това и знам, че то ще ти помогне, когато мен вече няма да ме има.

— Татко…

— Не, изслушай ме докрай. И двамата знаем, че няма да издържа още дълго и затова доста премислях кое ще бъде най-доброто за теб.

— Няма да се върна обратно в Англия при леля Еудора — твърдо декларира Кейт.

— Знам това, така че мисля, че намерих изход от нашата дилема. — Той въздъхна, изгледа внимателно Кейт и продължи: — Искам да се омъжиш за Робин, Кейт.

Столът падна назад, докато Кейт скочи на крака с разярено лице.

— Да се омъжа за Робин? Да не си полудял? Не мога да повярвам, че ми предлагаш да се омъжа за един затворник, за човек, способен на убийство.

— Знам всичко за Робин. Деър ми разказа при едно от посещенията си. Робин не е нито убиец, нито долен престъпник. Това, което е направил…

— Не ме интересува какво е направил, татко, няма да се омъжа за него. Кога успя да те обработи да вземеш това решение? Той иска единствено фермата Маккензи. Не притежава нищо освен тези трийсет акра некачествена земя и затова се опитва да спечели доверието ти. Колко време му трябваше, за да те убеди да направиш тази лудост?

— Идеята не е на Робин, Кейт, реших всичко сам. Ако само му дадеш възможност, ще се увериш, че Робин е честен човек, на когото може да се разчита. Убеден съм, че ще ти бъде добър съпруг.

— Не искам никакъв съпруг.

— Имай милост към един болен човек, Кейт, позволи му да си отиде без мъка от тази земя. Искам да уредя бъдещето ти, преди да умра. Дори и да не съм извършил нищо благородно през моя живот, осигуряването на твоето благополучие ще бъде напълно достатъчно. Повярвай ми, че това, което ти предлагам, е най-доброто за теб.

— Прекалено болен си и не можеш да разсъждаваш спокойно, татко, иначе не би ми предложил подобно скандално нещо — горчиво каза Кейт. — Двамата с Робин дори не се понасяме. Женитбата би превърнала живота ни в ад.

— Сигурна ли си, че не се харесвате? Границата между любовта и омразата е толкова тънка, че човек понякога се заблуждава.

— Може би Робин се е опитал да те заблуди и затова? Какви глупости ти говори той? Не трябваше да му разрешавам да те посещава толкова често. Любов — Кейт се намръщи с погнуса, — каква любов може да съществува между един бивш затворник и мен?

— Независимо от това ще настоявам да се ожените до Коледа.

— Никога!

— Не бих искал да постъпвам така с теб, дъще, но ти ме принуждаваш. Ако не се съгласиш до Коледа, ще завещая фермата на Робин и ще го направя твой попечител докато се омъжиш.

— Не можеш да направиш това!

— Мога и ще го направя. Не си мисли, че след като си вече на двайсет и шест нямаш нужда от човек, който да се грижи за теб. Кейт, не ме принуждавай да постъпвам по този начин. Вярвай ми, дъще.

— Съжалявам, татко, не бих искала да те разстройвам, но ми трябва време, за да помисля върху всичко това. Явно на Робин страшно му се иска да стане собственик на имението Маккензи, щом те е убедил да постъпиш така. Просто не мога да разбера как е успял да го постигне.

Уилям въздъхна уморено. Днес бе водил толкова тежки спорове, че лицето му бе съвсем пребледняло, а ръцете му трепереха. Надяваше се само, че усилията му няма да отидат напразно. И двамата млади възразиха остро на предложението му — прекалено остро, мислеше си той. Честно казано, много му се искаше да бъде около тях след пет години, за да види какво ще направи с тях времето. Сигурно би било много интересно да наблюдава какви пламъци ще припламват тогава между тези упорити младежи.

— Казах ти, че всичко съм измислил сам. Можеш да говориш с Робин и ще видиш какво мисли той за моето решение, пък след това ми отговори. Но помни, ако не се съгласиш, имението Маккензи ще стане притежание на Робин. Вече гледам на него като на собствен син, какъвто никога не съм имал.

 

 

Кейт бе изпълнена с гняв, когато напусна стаята на баща си. Не можеше и да си представи, че би могла да говори с Робин тази вечер, по-скоро би го убила. Но когато се опита да заспи, сънят все не идваше, главата й бе пълна с какви ли не мисли. След като се повъртя доста дълго в леглото, тя стана, наметна една лека жилетка върху нощницата си и запали лампата. Беше топло и задушно. Не подухваше дори и най-лек ветрец, пердетата на отворения прозорец стояха съвсем неподвижни и внезапно Кейт изпита непреодолимо желание да излезе навън. Слезе внимателно по стълбите с лампата в ръка и като я остави на масата във всекидневната тихо се измъкна навън.

Пое дълбоко въздух и сякаш заобикалящата я тъмнина й донесе известно облекчение. Тя напълно съответстваше на настроението й. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че баща й настоява да се омъжи за човек, който й изглежда по-страшен от всички мъже, които някога бе познавала. Той бе истинска заплаха за душата й, за разума й, за самото й съществуване дори. Тя непрекъснато усещаше силното въздействие, което оказва Робин Флетчър върху нея. Ако се омъжи за него, вече няма да е същият човек.

— И ти ли не можеш да заспиш?

— Ти! Какво правиш тук по-това време — извика Кейт, като се опитваше да преодолее шока си.

Робин стоеше на няколко крачки зад нея, явно току-що бе станал от един от столовете, скрити в сянката на верандата.

— Същото, каквото и ти, предполагам. Разговаря ли с баща си?

— Ако се интересуваш дали ми е казал за абсурдното си решение, отговорът е да. Колко време ти беше необходимо, за да го убедиш, че трябва да се оженим?

— Не беше моя идеята. И аз като теб мисля, че това е истинско безумие и го казах на Уилям.

— Лъжи, Робин, чисти лъжи! Ти искаш фермата Маккензи и единственият начин да я получиш е ако се омъжа за теб. Ще бъде твоя дори ако откажа да го направя. Във всички случаи ти печелиш, а аз губя.

— По дяволите! Нямах ни най-малка представа, че Уилям ще вземе подобно решение! Как така имението ще бъде мое, след като ти не искаш да се омъжиш за мен? Не сме разговаряли за такъв вариант, казах му дори, че и женитбата ни ми изглежда невъзможна, ние изобщо не си подхождаме.

— Не разигравай тази комедия пред мен. Много добре знаеш, че татко твърдо е решил да се оженим и в случай че откажа, ме заплаши, че ще остави фермата на теб и ще те определи за мой попечител докато сключа брак. И двамата знаем, че това едва ли ще се случи на моята възраст.

— По дяволите — повтори Робин. — Не съм знаел нищо за това. Съжалявам, Кейт, но и за мен съобщението е голяма изненада. Не искам земята ти. Не търся лесни богатства и измамите не са мой стил. В този живот не съм постигал нищо без огромни усилия и все пак съм оживял. Нямам нужда нито от теб, нито от земята ти. Ще си построя ферма без външна помощ, със собствен труд и усилия.

— Не ти вярвам, Робин. Ти си убедил татко да вземе това решение, така че сега пак ти трябва да го разубедиш.

— Нима ти изглеждам толкова отвратителен, че дори мисълта да те докосна е непоносима за теб? — В гласа му имаше толкова болка, че Кейт се уплаши. — Спомням си няколко наши целувки, които май ти бяха приятни. Нима мислиш, че съм недостоен за ръката ти?

— Не съм и помисляла достоен ли си или не, въобще не мисля за теб — високомерно отвърна Кейт.

— Сега пък ти лъжеш — каза Робин и пристъпи толкова близко до нея, че дъхът й стопли врата му, после още по-близо, докато гърдите й се притиснаха към тялото му. Тя чувстваше неговата топлина, усещаше дъха му и в миг разбра, че гневът му се замества от възбуда.

— Не ме докосвай — пошепна Кейт.

Гласът й беше несигурен, цялото й тяло трепереше, докато очите й се плъзнаха по лицето му и се спряха на устните му. Припомни си вкуса на тези устни, колко меки и изпълнени с желание ставаха те, когато се притиснеха до нейните. А езикът му! О, господи! Езикът му бе груб и в същото време мек като кадифе, проникваше така упорито, така пламенно и… бе наистина чудесен.

— За какво мислиш, Кейт — попита Робин и без да й дава време за отговор, добави: — Може би се чудиш как би се чувствала, ако опра устни в твоите?

— Не!

— Да… да…

— Не мечтаеш ли да почувстваш ръцете ми върху тялото си, да те галят и докосват навсякъде, за да ти доставят удоволствие, докато поискаш пощада?

— Спри! Ти си… ти си… лишен от всякакво чувство за приличие — изплака Кейт, като покри с длани очите си. Думите му я накараха да мисли за неща, за каквито нито една възпитана жена няма право да мисли. А още по-малко една неомъжена жена.

— Целуни ме, Кейт.

Той се наведе й притисна устните си към нейните, а тя почувства страстната му целувка чак с пръстите на краката си. Продължаваше още и още, а ръцете му нежно се плъзгаха нагоре и надолу по гърба й, като я притискаха плътно към тялото му и тя ясно усещаше силната му възбуда. Събра всичките си сили, за да се отдръпне от него. После го удари.

Робин почти се засмя, сякаш намираше поведението й за твърде забавно.

— Имам достатъчно опит с жените, за да преценя, че съвсем не си безразлична към мен.

— Ще се прибирам.

— Не още. Какво каза на Уилям? Съгласи ли се да се оженим?

— Никога няма да се съглася!

— Но той изглежда доста държи на решението си. Какво ще правиш?

— Двамата с теб ще трябва да го разубедим. Той ми даде срок до Коледа. Значи разполагаме почти с две седмици.

— Май няма да е толкова лошо да се ожени за теб човек — каза Робин като внимателно следеше реакцията й.

Тя последва мигновено.

— Да, за теб не би било лошо, след като ще получиш толкова много.

— Естествено, ти си дяволски привлекателна жена, Кейт. Сигурно ще е истинско удоволствие да се люби човек с теб. Ти си така топла и мека, че всеки мъж изпитва страстно желание да те притежава.

Думите му направо изумиха Кейт. Бракът му щеше да го направи собственик на имението Маккензи и изключително богат човек, а той си мислеше как ще се люби с нея. Типичен мъжки отговор. Тя се изсмя.

— Защо се смееш?

— Защото никога няма да получиш възможност да спиш с мен.

— Девствена ли си, Кейт? Нима никога не си преживяла истинска страст?

Тя вдигна ръка, за да го удари отново, но този път той я изпревари. Кейт усети, че ръцете й са приковани назад, а тялото й така силно бе притиснато към неговото, че гърдите й сякаш се бяха слели с неговите. След това той започна да я целува, езикът му бързо раздели устните й и проникна навътре, като че искаше да усети цялата й сладост. Едната му ръка се плъзна под нощницата и усети меката кожа на бедрата й. Господ да му е на помощ, той наистина желаеше тази устата заядливка. Защо? Този въпрос увисна във въздуха като есенна мъгла.

Вбесена от неговата арогантност, Кейт едва си поемаше дъх докато чувстваше как ръката му се изкачваше все по-нагоре по краката й и накрая се спря на мястото, където вече усещаше болка. Тя се бореше отчаяно, но с движенията си само помагаше на Робин да я гали нежно но това така чувствително място. Усети влага между краката си и чу страстната въздишка на Робин. Цялата се изчерви, защото вече със сигурност знаеше, че реагира точно по начина, по който Робин бе очаквал.

— Ти си така топла и влажна, нима искаш да кажеш, че не ме желаеш?

Странен звук се отрони от гърлото й, когато пръстът му проникна в нея. Никога не бе изпитвала такова приятно чувство. Но бе готова да лъже до посиняване, само и само да не признае тази своя срамна възбуда.

— Не изпитвам нищо, освен отвращение.

Лъжи, само лъжи.

— Не изпитваш нищо — упорито продължи да я разпитва Робин, като се усмихваше.

Приличаше й на дявола, който изкушава невинните създания и ги отвежда в ада. Макар че съвсем не се чувстваше като в ад, когато той проникна по-навътре в нея с пръста си, после с двата си пръста, а накрая започна да прави с тях нежни движения, които бързо я доведоха до необикновен, разтърсващ екстаз. Всичко стана толкова бързо, че Кейт просто не може да разбере как точно се стигна до това чувство, усещаше само, че нещо вътре в нея напира да излезе навън.

— Робин!

— Е, значи все пак изпитваш нещо?

— Моля те, спри това, моля те!

Кейт бе напълно безпомощна, тялото й се крепеше изправено само благодарение на неговата подкрепа. Той се наведе и нежно я взе на ръце, занесе я до стола, на който бе седял преди малко и я сложи върху коленете си. Краката й се очертаха като две мраморни колони под бледата светлина на луната, след като повдигна нагоре нощницата й.

— Не мисля, че вече мога да спра, Кейт. Това е нещо, което исках да направя още от първия ден, когато те срещнах. Ще те накарам за първи път за изпиташ удоволствие като жена.

После започна бавно да разкопчава затворената чак до врата й нощница, разтвори я и с изумление погледна гърдите й.

— Ти си толкова красива, Кейт.

Искаше й се да протестира, да го накара да спре да целува тялото й, но точно в този миг устните му се притиснаха към върха на една от гърдите й и тя направо изгуби дъх. Когато ръката му се приближи отново до влажното място между краката й, тя вече не беше в състояние да пророни и дума.

Точно сега Кейт най-много мразеше Робин.

Той я караше да се чувства така унизена. Никога не си бе представяла, че е възможно такова нещо. Да бъде така зависима от един мъж! Пръстите му й създаваха невероятно удоволствие. Палецът му намери едно толкова чувствително място, че тя едва не скочи от скута му, когато я докосна. А устата му! Устата и езикът му не се отделяха нито за миг от зърната на гърдите й.

Робин с удоволствие наблюдаваше как нарастваше възбудата й. Не си бе и представял, че в нея е стаена толкова страст. Едва се въздържаше да не проникне целия в нея. Изпитваше болезнена нужда от това. Целият пламтеше. Но вместо това се зае да й достави пълно удоволствие, като наблюдаваше с радост как лицето й грейва, а очите й се изпълват със страст. Не й даде нито миг отдих, работеше непрекъснато с ръце и устни, докато я докара до пълен екстаз. Пръстите му проникнаха толкова дълбоко в нея, че докоснаха плътна преграда и той с удоволствие откри, че тя е все още девствена. Това му достави голяма радост, макар че не искаше да си го признае.

Когато Кейт въздъхна и се притисна към него, Робин увеличи усилията си, пръстите му трескаво се движеха и накрая от устните й се отрони вик на удоволствие, а тялото й силно се разтресе. Притисна я нежно към себе си, докато се успокои и дъхът й се върне.

— Беше чудесна, Кейт — похвали я като с мъка сподави болката си. Тялото го болеше, изпитваше почти непреодолимо желания да я обладае. Защо ли не го направи в този момент, когато бе все още замаяна и готова да го поеме, след като бе достигнала оргазъм? Сам не можеше за разбере…

След миг вече бе твърде късно, тъмносините й очи се отвориха, потъмнели от гняв и още нещо, което не можеше да определи.

— Ах ти, долно копеле! Защо направи това?

— Не ти ли беше приятно?

— Беше ужасно. Мразя те!

Тя скочи от скута му и бързо закри с нощницата краката и гърдите си.

— Искам да се махнеш оттук още утре.

 

 

За нейна изненада, Робин не си тръгна нито на другия, нито на следващия ден. Уилям го беше помолил да остане и докато той беше жив, Робин възнамеряваше да удовлетвори молбата му. Разбираше, че бе постъпил лошо с Кейт, но тя наистина му въздействаше така, че направо губеше контрол върху себе си. В началото откритието, че тя не е безразлична към него, му се струваше много приятно, но колкото повече разсъждаваше, толкова повече се обвиняваше, че бе постъпил по този начин с една девствена жена. Съжаляваше, но каквото и да кажеше или направеше, Кейт нямаше да му прости. Всъщност тя дори не разговаряше с него.

Мина цяла седмица, преди Уилям отново да постави пред него въпроса за женитбата му с Кейт. Този път разговорът стана в присъствието на Кейт, която му хвърли няколко пъти изпълнени с ненавист погледи, но през повечето време седеше с наведена глава.

— Постигнахте ли някакво решение, вие двамата — попита нетърпеливо Уилям. — Д-р Проктър ще дойде утре и бих искал да го помоля да бъде свидетел на новото ми завещание, ако вие не можеше да се споразумеете.

— Татко, няма да го направиш — извика Кейт, като пое с мъка въздух.

— Да, дъще, ще го направя.

— Може пък да искам да се омъжа за някой друг. Например за д-р Проктър. Или за Роналд Потър. Предпочитам всеки друг, но не и Робин.

— Потър не ми харесва — кисело отвърна Уилям. — А д-р Проктър е добър човек, но не може да се занимава с фермата. Той е отдаден на лекарската професия. Аз съм избрал Робин, Кейт, Робин и никой друг.

— Невъзможно е, татко.

— Хайде момичето ми, отстъпи. Удовлетвори последното желание на един умиращ човек. Ако поне малко ме обичаш, ще направиш това за мен.

— Знаеш, че те обичам, татко, но не е справедливо да ме караш да се омъжвам за човек, когото не обичам.

— Кейт има право, Уилям — намеси се Робин.

— Да не искаш да кажеш, че не желаеш да получиш имението Маккензи — попита Уилям с тих глас.

— Бих бил горд да притежавам имението, но не за сметка на Кейт — отвърна Робин като я погледна.

— Ще се грижиш ли за нея, така че никога нищо да не й липсва?

— Разбира се — веднага каза Робин, обезпокоен от по-нататъшните въпроси, които Уилям може да му зададе.

— Какво повече би могла да искаш, дъще — погледна към нея Уилям. — Омъжи се за Робин, ако наистина желаеш да умра щастлив.

Лицето й издаваше неописуемата мъка, която изпитваше. Кейт искаше да се подчини на баща си, действително искаше. Но дълбоко в себе си все още се питаше дали Робин не е накарал баща й да постъпи по този начин, единствено за да получи имението Маккензи. Може би дори й се присмиваше в момента затова, че бе успял така лесно да я възбуди, и се надяваше лесно да я подчини изцяло, след като се оженят… ако въобще се съгласи да се омъжи за него. Защо жената да трябва винаги да се подчинява на мъжа? Може би на другите жени това им харесва, но не и на нея. Дори и да се омъжи за Робин, за да удовлетвори последното желание на баща си, тя не би искала да му даде нищо от себе си. Ще си остане такава, каквато е в момента, а нека имението Маккензи да принадлежи формално на съпруга й.

Тя погледна Робин право в очите.

— Ще се омъжа за него, но при едно условие, татко.

— Какво е условието, дъще?

— Че женитбата е само формална.

В първия момент Робин я изгледа с изумление, а след това се подсмихна, като се сети колко беззащитна бе Кейт, щом я притисне, щом я към себе си. Ако се съгласеше да се омъжи за него, той дори не се и съмняваше, че ще успее да я привлече в леглото си. Но честно казано, не беше съвсем убеден, че той самият иска тази сватба. Кейт в никакъв случай не беше съпругата-мечта за един мъж.

— Не, Кейт — твърдо отвърна Уилям. — Формалната женитба не е никаква женитба. Искам бракът да бъде съвсем истински. А как ще живеете по-нататък, си е ваша работа — на теб и на съпруга ти.

Кейт така силно прехапа долната си устна, че в крайчеца на устата й се появи капка кръв. Господи, колко трудно беше всичко!

— Двамата с Робин спечелихте. Съгласна съм.

За първи път от месеци Уилям се усмихна доволно.

— Знаех, че ще приемеше моето решение. Вярвай ми, Кейт, никога не бих направил нещо, което да те нарани. — После се обърна към Робин и попита: — А ти съгласен ли си?

— Аз… аз — Робин сякаш бе загубил дар слово. Превръщането му в собственик на имението Маккензи му изглеждаше като сбъднат сън, но дали си заслужаваше в името на това да си спечелва омразата на Кейт? Но тя и без това вече ме мрази, рече си той. Дали наистина Уилям би лишил Кейт от наследство и би променил завещанието си, ако Кейт откаже да се омъжи за мен? Да, сигурно. На Уилям страшно му се искаше да омъжи Кейт и да уреди бъдещето й, преди да умре. Така че имаше само един възможен отговор: — Да, Уилям, съгласен съм.

 

 

Къщата бе украсена цялата с цветя. Беше Коледа. Уилям бе събрал сили, бе станал от леглото и излязъл от стаята си в чест на сватбата на дъщеря си. Настаниха го в един голям стол във всекидневната, който още повече подчертаваше измършавялото му тяло. Започнаха да пристигат и гостите за тържеството, а Мод бе приготвила купища храна в кухнята. Кейт беше в стаята си, Кейси, която бе нейната свидетелка, й помагаше да облече най-хубавата си рокля. За Деър бе определена ролята на шафер. Д-р Проктър също присъстваше, макар че не бе в особено добро настроение, както и Роналд Потър, който бе направо бесен. И двамата бяха силно разочаровани, че губят шансовете си да се оженят за Кейт Маккензи, макар и подбудите им да бяха твърде различни.

Кейт изглеждаше доста отнесена, докато обличаше най-хубавата си рокля от съвсем бледа тафта с волани от дантела по полата, което подчертаваше тънката й талия. Ръцете й бяха голи до лактите, а надолу носеше дантелени ръкавици. На главата й бе сложено красиво венче от цветя. Имаше наистина великолепен вид и Кейси й го каза. Но комплиментът не подобри лошото й настроение, така че Кейси не каза нищо повече, макар че толкова й се искаше да я разпита за разни неща. Например как се разбират с Робин. Но не знаеше как точно да подхване разговора, пък и на Кейт явно не й се говореше. Кейси смяташе, че това е от плахост и от страх пред първата брачна нощ.

— Няма защо да се страхуваш от Робин, Кейт — каза Кейси, като се надяваше по този начин да я разведри. — Той е толкова нежен и никога не би те наранил. Нямах и представа, че двамата се обичате, но много се радвам, че е срещнал жена, която да обикне.

Кейт реши, че е най-разумно да не се впуска в подробни обяснения. Очевидно Робин не бе споменал пред най-близките си приятели защо точно се жени за нея, така че тя не искаше да помрачава настроението им, като им каже за неговите главни мотиви. А и без това вече беше време да слязат долу.

 

 

Докато слизаха надолу по стълбите, не само Деър, но и останалите мъже си помислиха, че Кейси изглеждаше не по-малко красива от булката в бледозелената си муселинова рокля. Но Робин не откъсваше очи от Кейт. Един свещеник от Парамата бе пристигнал специално за церемонията и само след няколко минути Робин бе вече свързан с брак с една жена, която не можеше да го понася. Докато целуваше студените устни на Кейт, Робин си мислеше за разговора, който проведе с Деър точно преди церемонията.

— Нямах и представа, че ти и Кейт… че си влюбен в нея — му бе казал Деър. — Не познавам още много добре Кейт, но при всички случаи тя е значително по-добра партия от Серина.

— Честно казано, Деър, и аз самият не съм я опознал още добре — намръщено бе отвърнал Робин.

— Сигурно си се влюбил в нея от пръв поглед, точно като мен. Само че на мен ми бе необходимо доста време, за да осъзная това, докато при теб, за щастие, работите не стоят така.

— Това не е брак по любов, Деър — изплю накрая камъчето Робин.

Деър в миг се намръщи.

— Не ми казвай, че се жениш за Кейт по същата причина, поради която бе готов да вземеш и Серина — гласът му бе пълен с неодобрение. — Наистина ли искаш единствено имението Маккензи?

— Не бих се оженил за Кейт, ако Уилям не настояваше толкова — опита се да му обясни Робин. Не можеше да понесе мисълта, че Деър го смята за толкова недостоен човек. — Уилям умира. Безпокои се за бъдещето на Кейт и ме помоли да се оженя за нея.

— И Кейт се съгласи?

— Не, господи. И аз дълго време отказвах. Но старецът беше толкова упорит, че накрая, не знам как точно го направи, но успя да убеди Кейт да се омъжи за мен. Проблемът е, че и до този момент не знам дали аз бих искал да се оженя за нея. Тя е убедена, че идеята за сватбата е моя, че съм накарал и баща й да настоява и сега ме обвинява за цялата тази каша.

— По дяволите, май нещата между вас двамата не тръгват както трябва. Желая ти късмет, приятелю.

Робин с облекчение си помисли, че с това разговорът им е приключен, но Деър го изгледа изпитателно и попита:

— А какви са чувствата ти към Кейт?

— Аз… аз просто не знам. Честно казано, с удоволствие бих се любил с нея. Но е толкова устата и така упорита, просто не знае как трябва да се държи една жена. Тя е така независима, готова е за всичко да спори, и в същото време е безумно хубава, едвам сдържам ръцете си, когато е до мен.

Деър го гледа известно време, а след това изви очи и започна високо да се смее.

— Какво, по дяволите, е толкова смешно?

— Ти, мой скъпи приятелю. Изглеждаш точно както аз преди години. А жената, която току-що описа, би могла да бъде и Кейси. Не ми казвай, че си раздвоен и не знаеш какво да правиш, защото и аз съм преживял всичко това. Но веднага искам да те предупредя. Ако се опиташ да властваш над Кейт, бракът ви е обречен.

— Но не мога да й разреша да ми се качи на главата — възрази Робин.

— Трябва да имаш малко търпение, Робин. Кейт се омъжва за теб, за да достави радост на баща си, или поне така мисля, макар че не изключвам тя да изпитва и нежни чувства към теб. Имението Маккензи също става твое по закон, тъй като жените нямат право да притежават своя собственост. Тя получава твърде малко от този брак.

Тогава Робин се намръщи, но сега, докато около него се трупаха хора и му поднасяха поздравленията си, си припомни отново тези думи. Кейт бе така прекрасна, че му се искаше да я отвлече веднага оттук, и да я направи своя жена в буквалния смисъл на думата. Не можеше да мисли за нищо друго, след като тя, макар и с нежелание, се съгласи да се оженят. Погледна към Уилям, който изглеждаше значително по-добре, след като се бе спасил от тревогата за бъдещето на Кейт. Дори само заради него си струваше да се съгласи на този брак.

Кейт не беше погледнала към Робин до момента, в който ги обявиха за мъж и жена. Просто не можеше, въпреки че полагаше усилия. Болката, че е съпруга на човек, който й бе откраднал всичко, бе все още много силна. Той наистина имаше право да използва тази нощ тялото й така, както пожелае. В този миг погледна към баща си и спокойният му поглед я накара да мисли, че наистина си заслужаваше да направи тази жертва заради него. Превила леко рамене, тя приемаше поздравленията на гостите с усмивка и най-накрая се осмели да хвърли поглед и на съпруга си.