Кони Мейсън
Нежно изкушение (16) (Дива любов)

Петнадесета глава

Робин бе стигнал вече с коня си подножието на Сините планини, а Кулонг се движеше малко по-назад от него пеша — аборигените не обичаха да яздят. Облечен топло в дрехи, изработени от кожа на кенгуру, местният следотърсач подтичваше пъргаво и без усилие догонваше Робин. Бурята беше отминала като остави след себе си земята покрита с дебела снежна покривка, а вековните дървета бе превърнала в приказни същества, обвити в бяла дантела.

Лицето на Робин издаваше тревогата му, очите му бяха помръкнали. Управителят в имението на Потър му съобщи, че господарят му е заминал преди няколко дни и не се е връщал. Което означаваше, че вероятно се намира все още някъде из планината, а може би и с Кейт. Тази мисъл предизвика силна болка в стомаха му, сякаш остро копие бе проникнало в плътта му. Болката непрекъснато му напомняше, че може би ще загуби завинаги Кейт. Ако пътищата им се кръстосат, ще трябва да се бори не само за да върне нея самата, но ще бъде принуден и да неутрализира този Потър.

 

 

Кейт се въртеше неспокойно под тънкото одеяло и не можеше да заспи. Вслушваше се в свистенето на вятъра отвън и очакваше Потър да се събуди, за да я развърже. Усещаше остра болка в китките и глезените си и го проклинаше, че й бе причинил това.

Погледна може би за хиляден път към мъжа, който я държеше като пленница. Той спеше дълбоко, дъхът излизаше на тласъци от устата и ноздрите му, но сякаш с някакво огромно усилие. Осветено от догарящите съчки в огъня, лицето му изглеждаше зачервено. Челото му бе покрито с капки пот, а тялото му потрепваше под одеялото. Кейт се намръщи като се мъчеше да разбере какво означава всичко това. Макар че Потър не изглеждаше добре, не можеше да намери сили в себе си, за да го съжалява.

През отвора на пещерата започна да се процежда светлина и Кейт осъзна, че вече е ден. Знаеше, че продължава да вали, защото на входа се бе натрупала вече малка преспа сняг, навята от вятъра. Най-накрая Потър се размърда. Движенията му бяха бавни и като че ги правеше с голямо усилие, преодолявайки някаква болка. Той седна, на лицето му бе изписано недоумение. А когато забеляза Кейт до себе си, съвсем се намръщи.

— Какво правиш тук?

— Не си ли спомняш — попита разтревожено Кейт. — Болен ли си?

— Аз… просто не знам. Чувствам страхотна болка, когато си поемам дъх и целият горя. Главата ми е съвсем объркана.

— Развържи ме — каза Кейт и протегна ръцете си към него.

— Нима аз съм направил това?

Кейт кимна.

— Но защо?

— Не искаше да избягам.

— Господи, толкова съм объркан. Почакай малко да дойда на себе си.

Той се приближи с мъка до огъня и натрупа още съчки.

— Ти си болен, развържи ме, за да мога да ти помогна.

Внезапно Потър вдигна потното си и грозно лице към нея.

— Сега си спомням. Онзи бандит ме удари с нещо по главата. След това те намерих паднала в снега. Ти си виновна за моите страдания — изглеждаше толкова разярен, сякаш всяка минута щеше да избухне. — Вързах те, за да не избягаш от наказанието, което съм ти приготвил. Но аз… не се чувствам добре и сега не мога да направя това, което бях намислил. Ще трябва да почакаш.

След като промърмори още нещо, което не можеше да се разбере, той легна и затвори очи.

— Роналд, почакай! Не заспивай. Първо ме развържи. Ами ако се почувстваш по-зле? Кой ще се грижи за теб? Ще трябва да отида да потърся помощ, когато престане да вали.

— Остави ме — промърмори. Потър. — Дяволски съм уморен.

— Не! Моля те!

Но нямаше кой да я чуе. Той отново бе заспал и учестеното му дишане ехтеше в празната пещера.

Напълно отчаяна, Кейт се бореше с последни сили, за да освободи ръцете и краката си, но усилията й бяха напразни. Потър я бе вързал много здраво. Изпълнена с ужас и страх, тя го викаше по име, отново и отново, докато накрая я заболя гърлото, а гласът й съвсем прегракна. След това се разплака, но това не й помогна да се почувства по-добре. Така премина останалата част от деня — ту викаше отчаяно Потър по име, ту оплакваше нещастната си съдба. Най-накрая заспа.

Събуди се на следващата сутрин и подскочи от страх, като видя Потър надвесен над себе си с нож в ръка.

Кейт изпищя. Но гласът й бе толкова спаднал, че от устата й се отрони само болезнена въздишка. От пръв поглед можеше да прецени, че Потър е все още болен — едва се държеше на краката си. Дали пък не искаше да я убие? Или се бе побъркал от треската? Той насочи ножа към нея и тя затвори очи. После усети как ножът се плъзна по въжето, с което бяха вързани ръцете й. В момента, в който възелът бе прерязан, Кейт почувства остра болка, причинена от нахлуващата кръв в китките й. Тя разтърка силно пръстите си, за да възстанови нормалното кръвообращение в тях. Като видя, че Потър стои като замръзнал и не посяга да среже и въжето от краката й, Кейт сама сграбчи ножа и се освободи. Потър не й се противопостави, само се смъкна безсилно на колене, а после се свлече и легна по гръб.

След като успя да пораздвижи краката си и не чувстваше вече такава силна болка, Кейт коленичи пред него и с тревога видя, че цветът почти е изчезнал от лицето му, а дишането му е съвсем затруднено.

— Вода — изпъшка той, като я погледна с премрежени очи.

Макар че изпитваше само омраза и отвращение към него, тя не можеше да си позволи да стои безучастно и да наблюдава как един човек умира. Не бе много сведуща в областта на медицината, но все пак разбираше, че Потър е наистина сериозно болен. Скочи бързо, намери канчето за кафе, за което й бе говорил Роналд и излезе с него пред входа на пещерата. Загреба от сняга, натрупан на преспа точно при отвора и го отнесе обратно на огъня.

Там бяха останали само няколко въглена и Кейт внимателно го разпали отново, като постави първо само дребни съчки и едва след това по-дебели клони. Огънят лумна отново и снегът в канчето се стопи само за няколко минути. Кейт го отнесе на Потър. Но той или бе заспал, или бе изгубил съзнание и лежеше неподвижно върху голия под. Тя се наведе над него и видя, че гърдите му се повдигат леко, а в гърлото му се чуваше задавено дишане. Почувства се напълно безпомощна, защото разбираше, че няма достатъчно медицински познания, за да му помогне. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да го завие с двете одеяла и да се опита да изсипе няколко капки вода в устата му. След известно време почувства глад и се разтършува между скромните запаси, които й бяха останали. Извади чай и от изсушеното месо, което бе купила в Батърст. Изяде всичко лакомо и изпи чая си, защото знаеше, че ще са й необходими доста сили, ако се наложи да се скита сама из планината, след като снегът спре. Потър остана все така неподвижен, затова тя си легна и заспа.

Кейт се събуди внезапно късно през нощта с някакво странно чувство. Наоколо цареше пълна тишина. Погледна към Потър и видя, че той продължава да лежи в същата поза. Гърдите му не помръдваха. Обхваната от смразяващ страх, тя допълзя трепереща по-близо до него. Докосна с пръсти лицето му. То беше съвсем студено, студено като смъртта. Отскочи уплашено назад, като притисна с ръка устата си, за да не извика. Потър беше мъртъв! Беше толкова сигурна в това, че нямаше нужда от лекарско потвърждение. Започна да отстъпва назад, като се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от трупа му, цялата пребледняла, обхваната от шок. Когато гърбът й се опря в стената, тя се свлече на земята и покри с ръце лицето си. Остана така часове наред, със затворени очи и празна глава, неспособна нито да се движи, нито да мисли.

 

 

Дори Кейт да бе оставила някакви следи, те отдавна вече бяха заличени от обилния сняг, който бе навалял. Робин стоеше на билото на планината и се оглеждаше наоколо. Докъде би могла да стигне, преди снегът да я е принудил да спре, мислеше си отнесено той. Дали пък не лежеше мъртва някъде наблизо, затрупана под дълбоките преспи? Може би е минал покрай нея, без изобщо да разбере това. Кулонг като че не мислеше така. Той бе коленичил и разглеждаше така внимателно земята под себе си, че Робин се зачуди дали наистина този абориген, не притежава дарбата да разкрива следи дори под снега.

— Какво е мнението ти, Кулонг?

— Никакви фургони не са минавали оттук дни наред — с абсолютна увереност изрече той.

— Може би Кейт е вървяла пеша — предположи Робин, като дълбоко в душата си се надяваше да не е прав.

— Може би — промърмори замислено аборигенът — Кулонг мисли, тя не е дошла толкова далеч. Кулонг мисли ние намерим твоя жена по-близо до Батърст. Хайде да продължим нататък.

Той започна да се спуска надолу по склона на планината, а Робин го следваше наблизо с коня си.

Двамата прекараха една мразовита нощ, сврени под изпъкнала напред скала, после тръгнаха отново рано сутринта. Около средата на деня Кулонг, който се бе откъснал малко напред, внезапно спря, на лицето му бе изписано странно изражение. Бе стигнал до мястото, където фургонът на семейство Линч се бе подхлъзнал надолу в пропастта. Робин наблюдаваше как аборигенът отиде до ръба на пропастта и погледна надолу. После се разходи неспокойно наоколо, огледа внимателно близката околност, като коленичи на няколко места и ровичка из снега.

— Какво има, Кулонг — попита Робин със затаен дъх. — Да не мислиш, че Кейт, че тя…

Думите направо замръзнаха на устните му, а очите му не можеха да се откъснат от дълбоката пропаст в единия край на пътя, в която Кейт би могла да пропадне. Това би довело до моменталната й смърт.

Съвсем неочаквано Кулонг се изправи на крака и се насочи към гората. Той бавно вдигна ръка и посочи към чудното бяло пространство на покритите със сняг дървета и обгърнатите с ледена дантела храсти.

— Кейт със сигурност не би тръгнала през гората — изплашено извика Робин. — Тя би трябвало да знае, че ако се отклони от пътя, непременно ще се изгуби.

— Ако твоята жена е жива, ще я намерим в гората — убедено каза Кулонг.

Той потъна между дърветата, като с това принуди Робин да скочи от коня си и да го поведе за юздите из труднооткриваемите пролуки между гъстите, потънали в сняг храсти.

Придвижването беше много трудно, но те упорито продължаваха напред, докато Кулонг не спря внезапно. Присвил очи, той се замисли внимателно, сякаш току-що си бе спомнил нещо важно. Отново коленичи, разчисти пресния сняг и внимателно се вгледа в оголеното пространство. Изсумтя от задоволство, докато вдигаше някакъв предмет от земята и го подаде на Робин. Беше парче плат от женска дреха. Робин веднага позна, че е на Кейт. Беше я виждал много често облечена в тази пола преди време — тя й бе една от любимите дрехи.

— На Кейт е — потвърди той, като го разпъна, за да го разгледа по-добре.

— Твоята жена спирала тук — обяви Кулонг, без да спира да изучава следите. — Тя не сама.

Робин замръзна на мястото си.

— Не сама? Какво искаш да кажеш?

— Следите показват, че дошъл мъж и отнесъл нея.

Лицето на Робин в миг придоби пепеляв цвят.

— Потър!

Кулонг продължаваше да разглежда наоколо, концентриран, с присвити очи.

— Преди колко време — запита с несигурен глас Робин, изпълнен с ужас при мисълта какво би могло да се случи с Кейт.

— Три-четири дни — отвърна Кулонг и замълча, огледа още веднъж околността, после насочи острия си поглед към Робин: — Кулонг ще намери твоя жена.

— Знаеш ли къде е — извика така силно Робин, че ехото от гласа му премина над покритите със сняг дървета и наруши заобикалящата ги тишина. — По дяволите, човече, кажи ми бързо къде е?

— Недалеч от тук има стара пещера, където са живели хората от моя народ още във „времето на мечтите“. Кулонг откри тази пещера веднъж, когато скиташе дук наоколо. „Времето на мечтите“ е било, когато според аборигените е започнал животът.

— Ти смяташ, че Кейт би могла да намери пещерата — попита Робин, задъхващ се от вълнение и надежда.

— Знаците ми показват, че някой е дошъл от посоката на пещерата — отвърна спокойно Кулонг.

— Можеш ли да я намериш?

Кулонг кимна и тръгна бързо напред. Робин с мъка го догонваше, но бе така развълнуван, че почти не усещаше изтощението и болките в тялото си, предизвикани от натрупаната през последните дни умора. Той усети мириса на пушек доста преди да стигнат до пещерата. Пушекът означаваше огън, а оттук следваше изпълващата го с щастие мисъл, че огънят е запален от жив човек. За малко изгуби Кулонг от очи, но бързо го настигна, застанал точно пред отвора, от който излизаше пушекът.

Робин се спусна да влезе вътре, но Кулонг го спря с ръка.

— Първо влезе Кулонг.

Аборигенът не знаеше какво точно ще намерят в пещерата и не му се искаше Робин да види жена си в положение, което щеше да го ядоса или нарани.

— Не, Кулонг, не се безпокой — твърдо настоя Робин. — Ако Кейт е мъртва, искам първо аз да разбера това.

Като наведе глава, той се провря през отвора.

Бяха му необходими няколко секунди, за да привикнат очите му с тъмнината. Огънят почти беше загаснал, по отсрещните стени танцуваха бледи сенки и Робин заби поглед в грубите и странни рисунки, осветени от пламъците. Откъсвайки очи от древните знаци, свидетелство за началото на човешкия род, Робин насочи поглед към огъня.

— Велики Боже!

Усети силна физическа болка при вида на увития в одеяло продълговат предмет, който лежеше пред краката. Веднага си помисли най-лошото и краката му просто отказваха да се придвижат няколко крачки напред към неподвижното тяло. За щастие Кулонг му спести ужаса да повдигне одеялото и да погледне лицето на трупа, за който предполагаше, че е на собствената му жена. Като коленичи бързо, Кулонг отдръпна настрана завивката и на Робин се стори, че с часове разглежда лицето пред себе си. Когато повдигна глава, той се усмихваше и едва тогава Робин можа да си поеме дъх.

— Не твоя жена. Това мъж — Потър.

Трудно можеше да се намери човек в Ню Саут Уейлс, независимо дали е бял или цветнокож, който да не познава Роналд Потър, мнозина бяха страдали от жестокостта и арогантността му. Така че малцина не биха го познали.

Робин започна яростно да ругае.

— Това мръсно копеле умря, преди да ни каже какво е направил с Кейт.

Прекъсна го някакъв шум, който му заприлича на ридание. Той се хвърли към дъното на пещерата и започна да се оглежда в тъмното пространство пред себе си. В миг видя Кейт, подпряла глава върху коленете си и имаше чувството, че сърцето му ще изхвръкне от радост. Но по някаква странна причина тя все още не можеше да осъзнае, че не е сама. Извика я нежно по име и след като не получи никакъв отговор, коленичи пред нея.

— Аз съм, Робин, любов моя, ти си спасена. Дойдох да те заведа у дома.

Тишина.

— Кейт, чуваш ли ме? Да не би това копеле да те е наранило?

Като вдигна с мъка глава, Кейт хвърли безучастен поглед на Робин. Очите й бяха празни и блуждаещи.

— Тя е в шок — поясни Робин на Кулонг, който също се беше приближил.

Като седна до нея, Робин я взе на ръце и започна да я люлее и успокоява с нежен глас, сякаш беше разплакано дете. В началото Кейт въобще не реагираше, после промърмори нещо неразбрано и накрая се разрида отчаяно. Робин изпита огромно облекчение. Вече беше сигурен, че ще се оправи. Кейт беше истински борец, твърда, когато бе необходимо, но заедно с това толкова женствена и нежна към любимия човек. Затова и така лесно се бе влюбил в нея и я обикна толкова силно. Остави я да се наплаче, а после се отпусна поуспокоена в ръцете му.

— Ти дойде — тихо каза тя с пресипнал глас.

— А нима ти мислеше, че няма да те намеря — успя да й каже с типичния си ироничен тон.

— Аз… не знам, но се надявах…

Внезапно тя забеляза Кулонг, който бе застанал близо до Робин и мълчаливо я гледаше с умните си черни очи. Обхваната от ужас, Кейт се притисна още по-силно към Робин.

— Кой е той?

— Не се страхувай, ако не беше Кулонг, можеше никога да не те намеря. Той е най-добрият специалист по откриване на следи в цял Ню Саут Уейлс. Благодаря на бога, че Деър ме убеди да го взема със себе си. Кулонг, това е жена ми Кейт.

Кулонг й кимна с глава и острите му черти се смекчиха от широка усмивка. Тялото му бе едро и здраво, а лицето му привличаше с ясните си очертания и гордия вид, устните му бяха дебели, а носът и скулите — изпъкнали.

— Благодаря ти, Кулонг — каза Кейт с все още пресипнал глас. — Нямам представа как си успял да откриеш пещерата, но съм ти много благодарна.

— Какво ще правим с него — попита Кулонг, ката посочи към тялото на Потър.

— О, господи — извика Кейт, припомняйки си ужаса на отминалите дни.

— Как умря той, Кейт — меко попита Робин.

Тишина.

— Кейт, не скривай нищо от мен. Разкажи ми, разкажи ми какво точно се случи.

Отново тишина.

— Разгледа ли добре тялото — обърна се Робин към Кулонг.

— Кулонг гледа. Няма рани, няма счупени кости.

— Той беше болен — бавно започна Кейт. Всяка изречена от нея дума й костваше огромни усилия. — Трудно дишаше и… и имаше треска. Накрая загуби съзнание и започна да се задъхва.

Робин се замисли.

— Може би е имал пневмония, но никога няма да узнаем със сигурност.

Кейт също се умълча и той се уплаши, че може би отново губи чувство за реалност. Явно самото присъствие тук на мъртвото тяло на Потър я разстройваше силно.

— Махни го оттук, Кулонг — каза Робин и двамата си размениха многозначителни погледи.

Той притисна главата на Кейт към гърдите си, докато аборигенът измъкна увитото в одеяло тяло на Потър от пещерата. За него нямаше никакво значение какво точно ще направи Кулонг с тялото на Потър, важно беше само то да не е пред очите на Кейт и да й напомня непрекъснато за нещастията, които й бе причинил. Робин отдавна го смяташе за долно и недостойно за живот същество и проклинаше съдбата, която причини смъртта му, но не от неговата ръка.

Кулонг се забави доста време навън, а Кейт се отпусна в неспокоен сън в прегръдките на Робин. Сигурно сънищата й бяха пълни с демони, защото тя често се стряскаше насън и викаше ужасено. При всяко потрепване на тялото й, Робин я притискаше нежно в прегръдката си и с тихи успокоителни думи й помагаше отново да заспи. Тя се събуди доста по-късно и чу, че Кулонг и Робин си говорят тихичко.

— Всичко е наред — безчувствено докладва Кулонг.

Робин само кимна с глава, бе твърде разстроен и загрижен за състоянието на Кейт, така че не се интересуваше какво точно е направил аборигенът с тялото на Потър.

— Добре ли е твоята жена?

— Ще се подобри веднага, щом преживее първоначалния шок. Сега не иска да говори за това, което се е случило, но щом осъзнае, че вече не я грози никаква опасност, сигурно ще ми разкаже всичко.

Черните очи на Кулонг се изпълниха със съчувствие, когато погледна към Кейт. Ясно разбираше, че тя има нужда от време, и то време, прекарано насаме със съпруга й, за да дойде на себе си.

— Кулонг ще си тръгва вече — каза той, като прехвърли торбата си през рамо.

— Тръгваш? Но навън е тъмно и студено. Остани с нас през нощта.

— Кулонг тръгва — упорито настоя аборигенът. — Студът и тъмнината не ме плашат.

Робин разбра, че няма да успее да го задържи.

— Разкажи на Деър какво се е случило. Кажи му да съобщи в общината за смъртта на Потър и какво е станало с тялото му.

Като човек, който не обичаше да говори много, Кулонг само кимна с глава, за да покаже, че е разбрал всичко, обърна се и изчезна през тъмния отвор на пещерата.

— Къде отива — попита Кейт.

— Връща се в Парамата.

— А ти ще успееш ли да намериш пътя през гората — уплаши се веднага тя.

— Да, не сме далеч от пътя. Ще изчакаме, докато събереш достатъчно сили. Имаме храна и силен кон, на който ще можем да се качим и двамата. Нали няма да се плашиш, ако те оставя за малко и отида да разседлая горкото животно и да го вкарам вътре в пещерата заедно с провизиите?

— Аз… разбира се — отвърна неуверено Кейт. Тя изпитваше ужас само при мисълта, че Робин ще я остави дори за минута сама. След всичко, което бе преживяла през последните дни, се чувстваше в безопасност единствено свряна в силното му тяло.

— Няма да се бавя дълго — обеща той. — Като се върна, ще приготвя нещо за ядене.

Когато след петнайсетина минути Робин се върна обратно в пещерата, водейки коня си за юздата, Кейт все още стоеше опряна до стената, изглеждаше странна и отнесена и явно не намираше сили дори да помръдне. Робин разбираше, че тя не може да се измъкне от шоковото състояние и се чудеше как да пропъди тази нейна ужасна апатия.

— Сложи малко дърва в огъня, любов моя, докато аз освободя коня и приготвя нещо за хапване.

Кейт го гледаше глупаво. Тя бе опитала вече да се изправи на крака, но те не искаха да й се подчинят.

— Аз… аз съм така уморена, Робин.

— Не, любов моя, ти спа до преди малко. Хайде, нека да ти помогна.

Като видя, че просто няма воля да се помръдне, Робин взе ръцете й и я издърпа нагоре.

Тя изпищя от болка, когато стисна китките й и в първия момент Робин бе напълно изумен от реакцията й. След това погледна ръцете й и видя синините и раните по тях от въжетата. Той изпсува така грубо, че тя се стресна.

— Потър ли го направи?

Кейт погледна с любопитство китките си, видя синините и си спомни, че бе стояла часове наред овързана като коледна гъска.

— Завърза ме, за да не избягам, докато спи. После му стана много зле и не можеше да ме отвърже, така че трябваше да остана така доста дълго, макар че го молех и виках да ме отвърже.

— Седни, мила моя, сега ще стопя малко сняг и ще ги натопя в ледената вода. Какво друго направи това копеле с теб?

— Завърза също и краката ми — отвърна Кейт, без да разбира точно какво я пита.

— Кейт, не разбираш ли какво те питам? Опита ли се да те изнасили?

Лицето й се изкриви от болка и той си помисли най-лошото, но се успокои, когато му каза:

— Не, не ме е изнасилвал. Беше много болен.

Сълзи на облекчение се появиха в очите на Робин.

Чувствата му към Кейт не биха се променили, каквото и да й бе направил Потър, но той знаеше, че изнасилването е най-отвратителното престъпление, което един мъж би могъл да извърши по отношение на една жена и някои от жертвите не можеха да се възстановят след шока до края на живота си. Като изтри с опакото на ръката влагата около очите си, Робин бързо се зае с подсилването на огъня, а после разтопи лед и внимателно разтърка китките и глезените на Кейт с ледена вода, като накрая ги подсуши с краищата на фустата й.

Огънят междувременно се бе засилил и Робин напълни отново канчето със сняг и го сложи да се свари за чай, а той самият се зае да прави „солени питки“. „Солените питки“ бяха специалитет на ловците и на участниците в проучвателни експедиции, приготвяха се от брашно, сол и вода и се печаха върху живите въглени от огъня. Консумираха се обикновено с топъл чай и сварено солено месо. Като използва провизиите, които бе донесъл със себе си, Робин приготви тази скромна вечеря и я поднесе с усмивка на Кейт.

— Хапни, любов моя, ще ти трябват доста сили.

Кейт посегна към храната в началото с единствената мисъл, че трябва да се възстанови бързо, за да може да пътува, но само след няколко хапки „солените питки“ доста й се усладиха и тя набързо изяде всичко пред себе си и изпи чая. След като свърши възнагради Робин с очарователната си усмивка. Той й отвърна със същото, зарадван от бързото й възстановяване. Вече беше сигурен, че благодарение на здравата си психика и физическите си сили Кейт ще преодолее бързо последиците от преживяния шок.

— Искаш ли да ми разкажеш защо така внезапно реши да напуснеш Батърст?

— Ако не си разбрал сам досега, няма смисъл да ти обяснявам.

— Кажи ми, Кейт, искам да го чуя от твоята уста. Да не би Серина да е изтърсила нещо, с което да те разстрои?

— Да ме разстрои — изкрещя Кейт и гневът й сякаш напълно изтласка на заден план преживяното през последните дни. — Защо трябва да се разстройвам от факта, че Серина може би носи твое дете в утробата си? Тя е по-млада от мен, така че съвсем естествено е да забременее по-лесно.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Ами ако Серина наистина очаква дете от теб?

— Само след една нощ — промърмори Робин, — това ми изглежда доста невероятно.

— Но Серина съвсем не мисли така.

— По дяволите, Кейт, всичко това са само предположения. Ако съм спал със Серина, в което съвсем не съм сигурен, и ако тя е забременяла… Предлагам да търсим решение на проблемите, когато те действително съществуват. Опитах се да ти обясня, че се напих и не си спомням нищо от онази нощ, освен това, което ми разказа Серина. А ти имаш ли още какво да ми кажеш за онези дяволски документи за развод, които си изпратила в Сидни?

— Няма нищо за казване — сви рамене тя. — Роналд непрекъснато ме убеждаваше да се разведа с теб и да се омъжа за него. Вече знам, че единствената му цел е била да се сдобие с имението Маккензи, но тогава си мислех, че ме харесва. След като отказах да се разведа, поел нещата в свои ръце, поискал е документи на мое име и ми ги донесе в имението Маккензи, за да ги подпиша. Предполагам, че те са все още на масата във всекидневната, където ги оставих. Отказах да ги подпиша, преди с очите си да се убедя, че ти и Серина… живеете открито заедно. Бях достатъчно глупава, за да мисля, че ти ще ми останеш верен през цялото време, когато бяхме разделени. Но защо ли да го правиш? Нали самата аз ти позволих да правиш каквото си искаш.

— Не, скъпа, ти не си глупава. Изпитвах съжаление към Серина и затова й предложих подслон при себе си, но не съм спал с нея. Господ ми е свидетел, че тя непрекъснато се опитваше да ме изкуши, но аз не можех да забравя синеоката красавица, която оставих в Парамата. Писмото на Деър, в което ми съобщаваше за развода, направо ме извади от равновесие. И когато Серина извади онова бренди, просто не виждах причина да не се натряскам. Моля те да ми простиш за това, Кейт. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.

Тя прехапа долната си устна докато усети вкус на кръв в устата си. Това бе единственият начин да се въздържи и да не му признае, че също го обича. Много й се искаше да го направи, но някакъв вътрешен глас я предупреждаваше да почака. Думите на Серина все още отекваха ясно в съзнанието й. Ами ако тя наистина носи детето на Робин в утробата си?

— Кейт, чуваш ли ме?

— Толкова съм объркана, Робин — отвърна неопределено тя. — Аз… аз преживях толкова ужасни неща, че имам нужда от време, за да поставя в ред мислите си.

— Съжалявам, любов моя, не бих искал да те притеснявам, особено сега. Ще постеля одеялата, за да можеш да си легнеш и да поспиш.

Кейт го наблюдаваше, докато подготвя внимателно постелята й близо до огъня. Когато свърши, той й помогна да се изправи и я отведе да си легне.

— Ти няма ли да спиш?

— Да, и аз ще дойда, но трябва първо да нахраня коня и да разчистя остатъците от храната.

Тя си легна, но не можеше да заспи. Усещаше присъствието на Робин, който се движеше съвсем безшумно из малкото пространство наоколо. Само чувството, че той е тук, съвсем наблизо, я изпълваше с толкова много спомени. А заедно със спомените у нея се породи и силно желание. Наистина бе изумително, че едър и силен мъж като него умееше да се придвижва така тихо и грациозно като пантера. Представяше си живото му и мускулесто голо тяло, обгърнало я цялата, а членът му твърд и изправен, нетърпелив да проникне в нея и да й създаде неописуемо удоволствие. Като обърна глава на другата страна, тя затвори очи, ядосана на необузданите мисли, които я овладяваха. Как може да желае един мъж, който бе прибрал друга жена в леглото си? Отвори очи, когато Робин лекичко се настани до нея.

— Мислех, че вече спиш — каза той като усети, че тя се стяга и се опитва да се отдалечи от него. Нямаше и представа, че го прави, защото само допирът на тялото му предизвикваше такова силно желание у нея, че това направо я плашеше. Изпитваше непозната до този момент болка в тялото си.

— Не ми е лесно да заспя след…

— Кейт, не мисли повече за Потър, опитай се да си представиш нещо приятно.

— Точно това правя — призна с нежелание тя. — Спомних си как прекрасно се любиш.

Робин само изпъшка силно, неспособен в първия момент да каже и дума.

— Разбираш ли наистина какво каза преди малко? Нима действително искаш да се любим? О, Кейт, моля те, не ме измъчвай така, ако не го мислиш.

Тя мълчеше. Може би това бе последният път, когато двамата с Робин оставаха сами? А това означава и последна възможност да изпитат заедно магията на любовта. Кейт се страхуваше, че след като Робин се върнеше обратно в Батърст при Серина, ще го загуби завинаги. Нима е толкова ужасен грях да изпиташ отново миг щастие с единствения мъж, който би могъл да те отведе в рая?

— Люби ме, Робин, люби ме, сякаш съм единствената жена на този свят.