Кони Мейсън
Нежно изкушение (14) (Дива любов)

Тринадесета глава

Кейт се завъртя и се насочи към вратата. Не искаше Робин да разбере колко силно я бе развълнувала целувката му.

— По дяволите, Кейт, нима не чу нито дума от това, което ти казах? Толкова ли е трудно да повярваш, че искам само теб? Господ ми е свидетел, че дори и не помня да съм спал със Серина.

— Мисля, че трогателната сцена, която без да искам прекъснах с пристигането си тази сутрин, бе достатъчно показателна.

Но защо ли изпитваше толкова силна болка?

— Обърни се и ме погледни! Не искам да говоря на гърба ти!

Тя се обърна бавно и тъмносините й очи го гледаха осъдително.

— Защо дойде тук, Кейт?

— Аз… аз исках лично да се убедя, че приказките, които се говорят за теб, са верни.

— Как стигна до тук? Кой те доведе?

— Аз… — спря за миг, като се опита да подбере внимателно думите си. Нямаше никакъв смисъл да го лъже, пък и не беше свикнала да си служи с лъжи. Освен това, рано или късно, той трябваше да научи истината. — Роналд предложи да ме придружи до Батърст.

— Преди или след като вече бе подала искането за развод?

— Аз не съм искала развод — горещо запротестира Кейт. — Това… това беше просто грешка. Роналд бе решил, че искам да се разделим и попълнил документите вместо мен. Но нали пък за теб това е най-доброто решение?

— Най-доброто решение! Глупости! Аз искам собствената си жена. Напуснах имението Маккензи, защото не можех да търпя повече да се отнасят с мен като с нежелан натрапник. Не можех да издържам безразличието на жена си. Дадох ти достатъчно време, за да се възстановиш след смъртта на баща си и да помислиш как ще живеем по-нататък заедно. И колко време, след като заминах, ти се захвана с Потър?

— Никога не съм „се захващала“ с Роналд — яростно възразяваше тя. — Той просто ме посещаваше в имението, нищо повече. Мислех… че ми е приятел.

— Мислеше — рязко попита Робин. — Нима това отвратително копеле ти е направило нещо?

Очите на Кейт помръкнаха. Дали Големия Джон ще каже на Робин за нападението на Потър върху нея? Дали пък да не му разкаже подробно за отвратителния опит на Потър да я изнасили? Бе почти готова с решението си, когато Робин разтърси грубо раменете й.

— Кажи ми веднага какво ти направи той!

— Нищо! Не можа да ми направи нищо — с мъка сподави риданието, което се отрони от гърдите й. След като вече истината излезе наяве, много й се искаше да изплаче цялата си мъка на силното рамо на Робин, да получи утеха и успокоение от него, че ще я закриля от такива изверги като Потър. — Той… той опита, но… не успя. Как можах да се доверя на такъв човек?

— Ще го убия — каза тихо Робин. — Деър трябваше отдавна да го направи. Аз не съм толкова великодушен.

— Не, Робин, не искам да рискуваш отново да загубиш свободата си. Той сигурно вече си е тръгнал обратно за Парамата. Големия Джон каза, че не вярва Потър да посмее да се появи тук, след това, което се опита да ми направи.

— Големия Джон? Какво общо има той с това? Може би трябва да ми разкажеш всичко от начало до край.

— Роналд ми предложи да ме придружи до Батърст и аз най-наивно приех предложението му. Винаги се бе държал така любезно и приятелски, че аз реших, че мога да му се доверя. Той… настояваше да се разведа с теб и двамата да се оженим. Много се ядосах, когато ми донесе подготвените за подпис документи за развод. Те са все още вкъщи. Въобще не съм ги подписвала. Дори след като научих, че открито живееш заедно със Серина.

Робин остави без коментар забележката й.

— Продължавай, какво стана по-нататък?

— Тръгнахме с Роналд, като аз съзнателно излъгах, че заминавам за Сидни, за да не се тревожат Деър и Кейси. Всичко вървеше добре до третата нощ. Събудих се, защото Роналд се опитваше да… да… о, господи… не искам да говоря за това.

— Опитваше се да те изнасили — тихо й подсказа Робин. — А какво общо има Големия Джон?

— Той пътувал за Батърст, когато чул писъка ми и дойде да ми помогне. Удари Роналд с един клон по главата и ме доведе сам до Батърст. Слава богу, че по една случайност бе спрял да нощува близо до нас.

— Какво? Големия Джон е пристигнал в Батърст? Не знае ли колко е опасно в града за него?

— Надява се, че никой вече не си спомня за миналото му.

Робин изруга.

— Как би могъл някой да го забрави? Но точно сега няма какво да говорим за Големия Джон, сега искам да чуя всичко за теб. Сигурна ли си, че Потър не…

— Докосна ме, но това бе всичко — увери го Кейт. — Каза освен това, че теб едва ли ще те интересува какво е направил с мен, след като си имаш Серина.

— Лъже, проклетото копеле — изсъска през стиснати зъби той. — Погледни ме, Кейт — Робин посегна и нежно повдигна брадичката й, докато очите им се срещнаха. — Мисля, че има и друга причина за пристигането ти в Батърст. Нещо, което се страхуваш да признаеш дори пред себе си.

— Може би — бавно призна тя. — Но дори и да е имало друга причина, тя не съществува от момента, в който ви видях как се прегръщате в леглото със Серина.

— Не можеш ли да забравиш какво си видяла? Обясних ти, че бях твърде пиян, за да си спомням каквото и да било.

Кейт се поколеба, но чувстваше, че не може нито да забрави, нито да прости за болката, причинена й от притиснатите две голи тела на леглото.

— Съжалявам, Робин, но тази картина се е запечатала така силно в съзнанието ми, че ще я помня за цял живот. Веднага ще се подготвя за връщане обратно в имението Маккензи. Ако желаеш, ще подпиша документите за развод и ще ги представя на губернатора Маккери, за да можете със Серина да се ожените.

Робин въздъхна тежко. Нямаше ли някакъв начин да убеди тази упорита жена, че не иска никоя друга, освен нея? Точно в този момент се сети за нещо, което може да й направи впечатление. Дори да не промени веднага решението й, при всички случаи ще я накара да размисли още веднъж. Естествено в името на това се налагаше да преглътне гордостта си и разкрие цялата си душа пред нея, като рискува да стане жертва на присмех и дори подигравка. Но гордостта му вече нямаше значение, след като имаше опасност да загуби завинаги жената, която обичаше.

— Кейт, аз не искам този дяволски развод. Искам само жената, която вече имам. Винаги съм те искал, единствено теб. Аз… аз те обичам, Кейт.

Ето, това беше, всичко свърши. Сега може да му се присмива, ако иска, но се чувстваше много по-добре, след като й го каза.

Кейт го гледаше с изумление. Обича я? Как би могъл да й обича, след като всъщност обичаше Кейси? Ами Серина? Защо си играе той така със сърцето й?

— Ами Кейси?

— Какво Кейси, тя е съпруга на Деър. Отдавна бях разбрал, че това са безнадеждни чувства. Ние сме просто чудесни приятели, нищо повече. Със Серина наистина имах връзка, но това беше преди да те срещна. Бях приятел с родителите й. Когато те загинаха по време на преминаването на планината на път за Батърст, се почувствах отговорен за Серина. Тя внезапно остана без близък човек, който да се погрижи за нея, да я защити. Нима би искала от мен да я изоставя в такъв момент?

— Родителите на Серина са загинали? Аз… не съм знаела за това. Господи, какъв ужас за нея.

— Това ли само ще кажеш — неодобрително попита Робин. — Нима за теб няма никакво значение, че те обичам?

— Просто… просто не знам, Робин. Толкова съм объркана. За кратко време се случиха толкова много неща, че просто не знам какво да мисля. Ти би могъл и да ме лъжеш.

— Нямам причина да те лъжа, любов моя — гласът му сякаш искаше да достигне чак до сърцето й, сините му очи я гледаха жадно, а ръцете му се протягаха към нея. — Всяка дума, която ти казах, е самата истина. Искам винаги да бъдеш до мен. Искам да ти дам всичките си ласки и да те закрилям. Искам да се любя с теб… сега. Искам да проникна дълбоко в тебе, да те взема цялата, защото чувствам, че иначе ще експлодирам.

И Кейт искаше същото, но се страхуваше, толкова се страхуваше да разтвори сърцето си за него след всичко, което току-що бе видяла. Как би могла да е сигурна, че нещо подобно няма да се случи отново? Ако не със Серина, то може да се намери друга жена? Несъмнено Робин бе изпълнен с добри намерения в момента, но поне от това, което знаеше за мъжете, у нея се бе създало убеждението, че те са непостоянни същества, които щедро дават обещания, но са готови да ги забравят веднага, щом им се открие някаква възможност. Освен това, как би могъл Робин да я обича, след като преди това е обичал жена като Кейси Пенрод?

— Не искам да бъда сравнявана с никоя друга жена.

Робин изруга и се изплю направо на пода.

— Ти не можеш да си тръгнеш вече от живота ми, Кейт, нито сега, нито когато и да било. Ти си единствената жена в моя живот.

— Не забравяй, че ти бе този, който си тръгна — напомни му тя.

— Само защото бях напълно отчаян. Не можеш ли да разбереш, че се нуждая от теб, че ми е невъзможно да живея под един покрив с теб и да не те любя?

Думите му звучаха толкова убедително, че тя напълно забрави за гнева си. Изглеждаше съвсем искрен и искаше да му повярва, но…

Той я притисна до болка в прегръдките си и Кейт почувства, че тялото му направо се тресе от близостта с нейното.

— Нима не усещаш колко силно те желая?

Тя инстинктивно погледна надолу към издутината между краката му, която се притискаше към нея.

— Не само там, но и тук — каза Робин, като взе ръката й и я постави на гърдите си.

Кейт почувства силния мускул под ризата му и още по-навътре сърцето му, което развълнувано биеше. Опита се да свие ръката си и да я отдръпне, но той я притисна по-силно, за да усети по-добре ударите. Очите му горяха от страст и й се струваше, че усеща техния огън върху кожата си.

— Нима можеш да отречеш, че и твоето сърце бие също толкова силно?

Робин опря ръката си върху лявата й гърда й се увери, че е напълно прав.

— Спри — опита се да извика Кейт, но се чу само приглушен шепот. Искаше й се да се отскубне от него, да протестира и да го убеждава, че съвсем не изпитва същото желание, както него, но просто нямаше сили за това.

Лицето му бе вече изопнато от страстното желание, а дъхът му гореше лицето й. Устните му намериха нейните. Кейт пое дълбоко въздух сякаш за да почувства по-добре силното му излъчване и за първи път си даде сметка какво невероятно привличане съществува между тях. Затвори очи и се предаде на магическото му въздействие и само в миг замайващото удоволствие изтласка от главата й всякакви мисли за съпротива. Усети, че губи почва под краката си и осъзна, че Робин я отнася в леглото си и сякаш болката от изневярата му напълно се разтопи, пометена от много по-силни чувства.

— Никога няма да спра, любов моя. Ти самата не искаш това.

Кейт усети как Робин свлича бързо и грубо дрехите й и ги хвърля встрани, после почувства топлината на ръцете му върху голата си кожа, пръстите му, които нежно се плъзгат между краката й и ги раздалечават един от друг, за да е готова да го приеме.

— Знаеш ли колко пъти съм си мечтал да те видя как лежиш така под мен? Ти си толкова красива, цялата. Искам да се наслаждавам на всяка частица от тялото ти, любов моя.

Лицето й цялото гореше, но Кейт не можеше да откъсне поглед от прекрасното му тяло. Той остана толкова дълго неподвижен, че тя имаше чувството, че се е превърнал на камък. Това бе истина, но само за една част от тялото му. Онази негова мъжка част, която й доставяше такова невероятно удоволствие, когато проникваше в нейното тяло твърда като гранит. Кейт се задъха цялата, когато вдигна очи и забеляза изражението на лицето му. Той се усмихваше така злорадо, че тя побърза да покрие с ръце очите си.

— Не — нареди й той, — не се опитвай да скриеш чувствата си от мен. Аз съм твой съпруг и всичко, каквото правим двамата в леглото, е напълно естествено, няма защо да се срамуваш от нищо.

Само след миг я притисна назад с цялата тежест на тялото си.

— Съжалявам, Кейт, но не мога да издържам повече, следващия път ще го направим по-бавно.

В следващата секунда почувства как проникна целия в нея и я изпълни с наслада. Кейт трескаво произнасяше името му, повтаряше го отново и отново.

Всичко свърши съвсем бързо, изтощени от силната възбуда и двамата само за миг достигнаха до върховен екстаз, а после им трябваше доста време, за да дойдат на себе си и да могат да кажат нещо.

Кейт се размърда, а Робин се наведе над ухото й и й пошепна:

— Лежи спокойно, любов моя.

После внезапно скочи от леглото и след малко се върна със съд вода и кърпа. Без да обръща внимание на протестите й, той нежно разтвори бедрата й и започна да измива всички следи, които бе оставил между краката й. После бързо изми и себе си и легна до нея.

— Наистина вярвам, че следващият път ще стане по-добре. Извинявай за бързината, но след толкова дълго въздържание…

Страшно дълго, от тази сутрин, помисли си Кейт, но не каза нищо. Тъжните мисли бързо я напуснаха, когато бавно наведе глава и я целуна. Този път целувката му беше нежна и продължителна. Трябваше му доста време, за да докосне всяка частица от устните й с езика си, преди да проникне с него навътре и да усети сладкия вкус на устата й.

Сладкото мъчение продължи безкрайно дълго, след като устните му се отделиха от нейните и намериха твърдите върхове на гърдите й. В същото време пръстите му се смъкнаха надолу, за да усетят влажността на най-интимните й части. Ръцете му действаха с такова изумително умение, галеха и притискаха, проникваха ритмично в нея, после се връщаха, докато възбудата я обхвана с нова сили и усети как гореща вълна се надига в тялото й. Като смучеше сладко едното от зърната на гърдите й, Робин едновременно дразнеше с ръка онова най-чувствително място между краката й, което й причиняваше огромно удоволствие. С бързината на мълния от това място се разнасяше топлина по цялото й тяло.

— Робин!

— Да, любов моя, почти го направихме. Не се дърпай назад, искам да наблюдавам лицето ти, когато всичко се изпише на него.

Чувстваше болезнена нужда, свита като топка в слабините й. Неговата топлина, неговият мирис, присъствието му я изпълваха цялата и тя нетърпеливо извиваше тялото си около търсещите му пръсти. Като наведе глава между краката й, Робин докосна с езика си същото място, което преди притискаше с пръстите си. Кейт просто не можеше да издържи на всичко това. Тя си сви, изкрещя, изви цялото си тяло като го притискаше отново и отново към устата му. Когато отвори очи, видя, че Робин я наблюдава.

— Ти си още по-красива така, когато човек проследи всичко.

Лицето му бе влажно от потта, а очите му горяха от нетърпение да удовлетвори по-скоро желанието си, въздържано, за да й достави по-голямо удоволствие.

Той бързо спусна напред глава и потъна в нея, като се притискаше все по-дълбоко и по-дълбоко. После като я целуваше нежно, леко се отдръпна назад, сякаш имаше намерение да се отдалечи, но само след миг отново проникна в нея и с ритмичните си движения скоро успя да предизвика нова възбуда у Кейт, което й се струваше почти невъзможно, след всичко, преживяно само преди минути. И двамата издаваха щастливи звуци, опиянени от удоволствието, което изпитваха.

Минути по-късно Робин бе рязко изваден от еуфорията си от риданията на Кейт.

— Не исках да ти причиня болка, любов моя. Груб ли бях с теб?

— Не е това — с мъка си пое дъх тя. — Проблемът е, че отново го направи.

— Какво съм направил?

Робин недоумяваше какво би могъл да направи, че да предизвика толкова сълзи.

— Ограби ме, взе душата ми — обвинението бе изречено с такъв сериозен тон и се стовари като камък върху него. — Когато се любиш с мен забравям за всичко на този свят освен че ти си до мен и ме караш да се чувствам прекрасно.

— Нима това е лошо — усмихна се той.

— Да… не… не зная. Не обичам да ограбват разсъдъка ми. А още по-малко мога да понеса някой да ме използва.

— Да те използва? За какво всъщност говориш, наистина не мога да те разбера?

— Ти ме използва, за да станеш собственик на имението Маккензи. А когато вече нямаше нужда от него, просто ме напусна. Използва ме и току-що като успя да ме накараш да забравя за връзката ви със Серина. А най-лошото от всичко е, че ти, Робин Флетчър, се опитваш да ме накараш да повярвам, че ме обичаш.

— Господи, тези жени — с отвращение се изплю той на пода, — никога няма да мога да ги разбера. Обичам те, Кейт. Нима можеш да предположиш, че ще се любя с друга жена по същия начин, по който го правя с теб? Никога с друга жена не съм изпитвал такова удоволствие.

Робин се измъкна бавно от леглото и посегна към дрехите си.

— Къде отиваш?

— Трябваше да отида на работа още преди няколко часа. Все пак вярвам, че ще успея да те убедя, че няма друга жена в живота ми. Сега си поспи. А аз ще намеря Големия Джон и ще му предложа да работи при мен.

Кейт го наблюдаваше как снове из малката барака, облича се и бързо излиза без дори да се обръсне, въпреки че явно има нужда от това.

После въздъхна и се отпусна върху мекия дюшек. Бе спала съвсем малко предишната нощ, а и Робин напълно я изтощи. Имаше достатъчно време да мисли какво да прави по-нататък, най-добре беше да го изчака да се прибере.

 

 

Когато изхвръкна ядосана от бараката по молба на Робин, Серина нямаше ни най-малка представа къде би могла да отиде. Тя тръгна из града, като се мотаеше безцелно по улиците и ясно долавяше лакомите погледи на мъжете, които се обръщаха подире й. Беше красива и привлекателна жена и нямаше мъж, женен или не, който да я погледне и да не пожелае да спи с нея. Сайлъс Дод, собственикът на един от големите магазини на главната улица, изпитваше точно същото чувство. Той не бе съвсем добре запознат какви точно са отношенията между нея и Робин Флетчър, бе чувал само разни клюки, но искрено завиждаше на магистрата. Бе мечтал през целия си живот, а вече бе надхвърлил средната възраст за жена като Серина и съжаляваше, че тя принадлежи на друг мъж. Знаеше, че не е омъжена и това все пак му даваше някаква надежда и всеки път, когато тя влезеше в магазина, го обземаше силно желание да я притежава.

Вчера Сайлъс се остави да го убеди да й продаде бутилка бренди, а след това се проклинаше за проявената слабост, защото знаеше, че алкохолът е предназначен за любовника й. Среден на ръст, с буйна червеникава коса, Сайлъс Дод бе симпатичен мъж, осъден на принудително транспортиране в наказателната колония за участие в бунтове в родната си Ирландия, а наскоро помилван и освободен окончателно. Когато започна създаването на селище отвъд Сините планини, той продаде трийсетте акра, които беше получил, купи стока, натовари я на един фургон и пристигна в Батърст с надежда да започне нов живот като равноправен гражданин.

Занимаваше се не само с магазина, но бе успял да купи и доста земя на няколко мили западно от града и възнамеряваше да създаде голяма ферма, трябваха му само още пари, за да се сдобие с достатъчно добитък. Засега живееше в задната част на магазина и обслужваше гражданите на Батърст, винаги усмихнат и услужлив.

Когато тази сутрин видя Серина да се мотае из магазина, кафявите му очи светнаха от удоволствие.

— Здравейте, мис Линч, мога ли да ви помогна с нещо?

Серина го погледна с празен поглед, сякаш нямаше ни най-малка представа какво търси тук и защо е дошла. Знаеше само, че той винаги се бе държал мило с нея, както и че бе симпатичен човек. Може би дори красив, по свой собствен начин. Тялото му бе силно и мускулесто, очите му — живи и интелигентни, имаше правилни черти на лицето.

Сайлъс забеляза празния й поглед и веднага се разтревожи.

— Какво ви е, мис Линч? Да не сте болна?

— Болна — безучастно повтори Серина. — Не, не съм болна, само… само… — не можа да продължи по-нататък, защото се задави в ридания и едри сълзи започнаха да се стичат по бузите й.

Тя бе желала Робин през половината от живота си, и точно когато й се струваше, че е успяла да го спечели, пристигна жена му и й го отне. Бе толкова тъжна, ядосана и потисната от неосъществени желания, че нежното внимание на Сайлъс само още повече я разстрои и тя се разрида по-силно.

— Какво има, мис Линч… Серина, можеш ли да ми кажеш? Да не би да те е обидил някой?

Само при мисълта, че някой си е позволил да нарани това прекрасно създание, целият настръхна, готов да я защити на всяка цена.

— Ще трябва да седнеш за малко и да се успокоиш, встрани от погледите на клиентите ми. Ела, задната ми стая е на няколко крачки.

Напълно объркана, Серина не оказа никаква съпротива, докато Сайлъс я отведе в стаята зад завесата, която бе чиста и спретната, макар и доста скромно обзаведена. Имаше само едно легло, дрешник, маса, стол и огнище, където готвеше прости гозби. Той наля чаша вода от каната на масата и я подаде на Серина. Докато я пиеше, изтича обратно в магазина, постави на прозореца табелка „Затворено“ и заключи вратата. Върна се пак при нея, преди още да бе успяла да изпие водата.

— По-добре ли се чувстваш — попита той, докато кафявите му очи шареха по забележителната й фигура. Изглеждаше прекрасно, макар че бе малко небрежно облечена, сякаш току-що бе станала от леглото и навлякла набързо каквото й е попаднало в ръцете. Бюстието й бе неправилно закопчано и Сайлъс лакомо закова поглед в бялата плът, която се показваше през пролуката.

Серина въздъхна. Тя нямаше да се почувства по-добре, докато не разбере защо е пристигнала Кейт в Батърст и какво точно и е казал Робин за техните взаимоотношения. Надяваше се, че Кейт ще повярва на това, което бе видяла с очите си — че те с Робин са любовници и ще си замине обратно за имението Маккензи, където й е мястото.

— Мога ли да ти помогна с нещо — попита Сайлъс, когато Серина остана дълго мълчалива и замислена.

Тя го измери внимателно с поглед. Привлекателен мъж, помисли си, макар и не толкова красив като Робин, а и явно доста заинтересован от нея. Беше и приятно, че поне някой се въртеше загрижено около нея, сякаш бе много важна личност. През последните няколко седмици Робин просто не й обръщаше внимание, сякаш изобщо не съществуваше.

Сайлъс се опита отново да подхване разговор.

— Как беше брендито? Хареса ли го мистър Флетчър?

Брендито! Това проклето бренди, което направо провали плановете й по отношение на Робин снощи. Точно когато се бе съгласил да се люби с нея, просто се отпусна и заспа. Тя въздъхна отново, като се чудеше защо Сайлъс се държи така любезно с нея. Дали я харесва? Дали я желае? Добре поне, че все пак някой още я желаеше.

— Смятате ли, че съм привлекателна, мистър Дод — попита направо Серина. Ужасното й настроение просто не й позволяваше да бъде по-внимателна и въздържана. През целия си живот бе обградена от любов и възхищение. Първо от родителите си, а после от страна на обожателите. Просто не би могла да живее, ако нямаше до себе си човек, който да я хвали и да й се възхищава.

— Привлекателна — промърмори изумен Сайлъс, — ти не си просто привлекателна, ти си най-красивата жена, която съм виждал. Ти си богиня. Завиждам на мъжа, който ще има щастието да живее с теб.

Внезапно Серина се оживи, в главата й се зароди невероятна идея. Очите й леко се свиха и тя се облегна, а после се притисна предизвикателно към Сайлъс. После се изви назад, погледна го с премрежен поглед и му се усмихна.

— Разкажи ми за себе си, Сайлъс.

След час се измъкна от магазина му с бодра крачка, леко сърце и великолепно настроение. Нещата отново приемаха благоприятен обрат и тя вече не се съмняваше, че ще спечели Робин. Съвсем скоро той ще забрави Кейт и ще се ожени за нея. Сайлъс я наблюдаваше как се отдалечава с изражение на почуда върху лицето. Дори в най-прекрасните си мечти не си е представял, че може да се случи това, което стана само преди минути в задната стая на магазина му. Това беше като сън и той се надяваше никога да не се събуди.

 

 

Вратата на бараката се отвори с трясък и събуди Кейт. В първия миг не можеше да разбере къде се намира, потърка очи, силно объркана. Едва когато срещна пълния с омраза поглед на Серина, тя си припомни къде е и какво се бе случило след пристигането й в Батърст. Отчаяно се огледа из стаята за Робин, но него го нямаше. С усилие успя да седне на леглото, чувстваше се напълно отпусната. Очите на Серина се насочиха към гърдите й и в този миг Кейт осъзна, че е гола и бързо издърпа чаршафа, за да се прикрие.

— Все още ли си тук — злобно я попита Серина. — Надявах се, че Робин вече е успял да се отърве от теб. Какви лъжи ти наговори за нас?

— Както виждаш, все още съм тук — отвърна Кейт с ледено безразличие. — За какви лъжи говориш?

— Нима той се опита да отрече, че сме любовници — язвително продължи Серина. — И ти явно си му повярвала, защото по всичко личи, че тук са се вихрили доста страсти. Този Робин е наистина ненаситен. Мислех, че е напълно изтощен, след като се любихме снощи и тази сутрин отново, но както виждам, греша. Учудвам се откъде е намерил сили да те задоволи. Все пак успя нали — нагло попита тя.

— Лъжеш — изсъска Кейт, — говориш всичко това, защото се опитваш да откъснеш Робин от мен. Е, няма да успееш. Просто не ти вярвам.

— Така ли? Нима дълбоко в себе си вярваш, че двамата с Робин сме си живели тук като брат и сестра седмици наред? Робин ме обича, Кейт, винаги ме е обичал. Ожени се за теб само защото искаше да стане собственик на имението Маккензи. Сам ми го каза. А аз имам достатъчно пари, за да може да създаде най-богатата ферма от тази страна на Сините планини. Той изпитва към теб съжаление, нищо повече.

— Съжаление? Защо да ме съжалява?

— Защото беше самотна стара мома, когато се ожени за теб, но поне бе девствена, което бе някакво достойнство. Сега вече не притежаваш и това единствено достойнство и едва ли някой ще се омъжи за теб, след като се разведете. Той е прекалено добър и няма сили да ти го каже в очите, но точно това си мисли. Толкова пъти сме ти се присмивали за това, както и на съпротивата ти срещу тази женитба, след като и двамата добре сте знаели, че той се жени за теб само заради богатството ти.

Серина само предполагаше, че Кейт е била против женитбата, но с удоволствие видя, че думите й попаднаха точно на място. Кейт пребледня, защото веднага си помисли, че Серина няма откъде да знае всичко това, освен ако Робин не й го бе казал. Което означаваше, че и всичко друго, което говореше Серина, е пълна истина. Почувства се толкова наранена и ядосана, че скочи веднага от леглото, без да обръща повече внимание на голотата си. Събра набързо дрехите си и започна да се облича.

— Какво ще правиш — попита невинно Серина.

— Веднага ще се махна оттук.

— А какво да кажа на Робин като се върне?

— Кажи му… кажи му… всъщност няма значение. Аз си отивам вкъщи.

— Но какво ще стане с развода?

— Нима знаеш и за това?

— Разбира се — доволно потвърди Серина. — Робин ми казва всичко. Доста се посмяхме и затова. Той беше доволен, защото всъщност иска този развод.

От устните на Кейт се отрони звук, който приличаше на ридание.

— Ако Робин иска развод, нека сам да го поиска. Нямам намерение да го спирам.

Серина се намръщи. Не бе очаквала точно такава реакция, но нищо повече не можеше да се направи. Не знаеше, че Кейт е толкова упорита.

— Сигурна съм, че ще го направи — заяви тя, но в гласа й не се чувстваше увереност. — Робин би искал да има деца един ден. Аз може би вече съм бременна. Господ ми е свидетел, че дори и да не е така, причината не е в недостатъчното опити. Познаваш Робин — подсмихна се Серина и хвърли на Кейт изразителен поглед, — той е направо ненаситен.

— Ти си истинска мръсница, Серина, но все пак ви желая щастие на вас двамата с Робин. Напълно сте подходящи един за друг.

Като отхвърли назад буйната си черна коса, Кейт бързо излезе от бараката и тресна вратата след себе си. Все пак успя да чуе доволния смях на Серина, който ехтеше и отвъд затворената врата.

Фургонът си стоеше на двора, както го бяха оставили сутринта и биволите дори не бяха разпрегнати. Тя без колебание скочи на седалката и ги подкара. Фургонът не принадлежеше на Робин, така че той не би имал нищо против, ако го вземеше. Спря само на две места, преди да се отправи към планината. Първия път пред магазина за хранителни стоки, за да си купи достатъчно продукти за няколко дни, и втория — пред оръжейния магазин, където се сдоби с пистолет. Той се оказа доста сложно нещо, с три пълнителя, но след като продавачът й показа как да го пълни и как да стреля, Кейт бе твърдо убедена, че при необходимост ще може да го използва. После подкара биволите по пътя за Парамата, без да се обръща повече назад.

 

 

Почти се бе вече свечерило, когато Робин излезе забързано от недовършената още сграда на административното управление, скочи на коня си и го подкара в галоп. Имаше още толкова неща, за които да разговаря с Кейт. Господи, тя бе наистина упорита жена, помисли си с любов. Но и той нямаше право да я обвинява за каквото и да било, след като го бе заварила със Серина в леглото. Все още не можеше да повярва, че се е любил със Серина. Твърденията й му изглеждаха доста неправдоподобни. И преди се беше напивал, но никога не бе забравял, ако се е любил с някоя жена през нощта. Само Кейт да му простеше за тази глупост, веднага щеше да се заеме с намирането на дом за Серина, дори на съпруг, ако се налагаше.

Серина стоеше приведена над огнището, лицето й се бе зачервило приятно от топлината. Тя си тананикаше някаква песничка, докато приготвяше вечерята.

— О, ти се прибра — извика, като го видя и се втурна към него.

Щеше да го целуне, ако не я бе отблъснал грубо встрани.

— Къде е Кейт?

— Откъде да знам — троснато отвърна Серина. — Явно тя изобщо не се интересува от теб.

— По дяволите, Серина, стига си ме разигравала! Казвай къде е Кейт.

— Обясних ти вече, че не знам — повтори намръщено тя. — Замина.

— Замина? Кога? Къде отиде? Какво си й наговорила?

— Не съм й казвала нищо — излъга Серина. — Замина преди няколко часа. Не ми каза къде отива.

Очите на Робин се изпълниха с луда ярост, а лицето му бе направо свирепо. Серина здравата се уплаши, за първи път, откакто го познаваше, изпита страх от него.

Беше го виждала ядосан, но гневът му винаги бе насочен към друг, а не към нея самата.

— Сигурна ли си, че Кейт не каза нищо? По-добре не се опитвай да ме лъжеш, Серина, защото, кълна се, такъв бой ще ти хвърля, че не знам дали ще оживееш след него.

— Не лъжа, повярвай ми! Кейт просто стана и си тръгна. Видях я, че подкара фургона на двора. Нищо повече не знам. Но какво значение има къде е отишла? Ти имаш мен и аз никога няма да те напусна.

— Точно от това се страхувам — яростно изсъска Робин и излезе с трясък от бараката.