Джон Огъст, Джейн Хемшър, Куентин Тарантино, Оливър Стоун
Родени убийци (23)

20.

Скъпа Нора,

Ти сигурно не си ме спомняш, но ние се срещнахме на спонсорирания от теб конгрес за „ангелите“. Ти тогава вероятно не знаеше коя съм аз, но след това сигурно си чула за мен, ако имаш телевизор.

Искам да ти пиша само за да ти кажа колко много бях повлияна от сбирката ви и колко много промени тя живота ми. Не искам да ти създавам неприятности или нещо подобно, задето си получила това писмо, и да се притесняваш дали можеш да го покажеш. Виж, аз го изпратих на приятел, който го изпрати на приятел, който го изпрати на приятел (идеята е на Мики) и няма начин да проследят откъде е изпратено. Умничък си ми е той — Мики де, мисля, че има Божа дарба да избягва копоите.

Както и да е, тъй като си нямам нито семейство, нито приятели от времето, когато още растях (ще се учудиш каква е реакцията на хората, когато разберат, че си убила родителите си), исках някой да знае какво ни се случи след бягството и да кажа, че се справяме добре.

Надявам се да публикуваш това при писмата на читатели, за да научат хората, че ако ни мислят за късметлии, аз смятам, че късметът ни идва от ангелите. Една ангелка постоянно седи на рамото ми. Тя седи там всеки ден и питай ме дали не й е трудна работата. Трябва непрекъснато да държи под око Мики и демоните му, защото обърнеш ли им гръб за минутка, следващото, което ще се случи, е да се разбесуват с гръм и трясък.

След като застреляхме оня, журналиста, Мики ми обеща, че това е последното ни убийство. Аз все още му бях доста сърдита, задето уби индианеца, но пък толкова се радвах да го видя след цяла година, че не си струваше да го правя на въпрос. Не вярвах, че е възможно някой да обича някого толкова много, та чак съдбата да се принуди да ги събере отново заедно, независимо от препятствията. Когато видях Мики да идва в килията ми с оная карабина, знаех, че нищо вече не може да ни раздели, дори и смъртта, ето защо не се страхувах да умра с него, ако това се наложеше.

За щастие, не се наложи и ние с Мики дадохме обет, че обръщаме нова страница. Никакви убийства, ще си живеем живота мирно и тихо. Не ще да е минало повече от един час и обещанието ни беше подложено на проверка.

Бензинът на караваната, в която се возехме, свършваше и се наложи да спрем на бензиностанция да напълним. Беше бензиностанция на „Шел“, мисля. Направихме си труда да претършуваме из караваната за някакви пари с които да си платим бензина, за да не се налага да убиваме някого за тая цел.

Намираме значи пари и Мики отива до човека в малката будка и ги слага на касата. Но оня тип дрънкаше с приятелката си по телефона или нещо от тоя сорт. Мики просто си седи там и само хвърля по някой поглед към караваната, и аз знам какво си мисли — ако беше по-рано, да съм убил тоя тип, а виж колко съм добър, дори пистолета си не съм извадил, не се ли гордееш с мен? И аз му се усмихвам, защото се гордеех с него. Мислех си колко е хубав и какви усилия прави да е добър и така нататък.

Да, ама оня педераст беше решил да му изпробва търпението на Мики или нещо подобно, не знам точно, защото продължи да си говори и хич не обръщаше внимание на Мики. Само виждах как на Мики започва да му прекипява търпилката. И така, той почуква на стъклото.

— ’Звинявай, братче, обаче бързам — дума му Мики. Оня тип продължава да си говори, затуй Мики изтрясква по стъклото, тоя път по-силно. Оня най-накрая се обръща и казва на Мики не може ли да види, че е зает. Мики му казва, добре де, не ти ли е работа да взимаш на хората парите, за да си напълнят бензин. Оня изобщо не му обръща внимание.

Мики се върна на бегом до караваната за карабината си. Ако си си изработил някаква система да се справяш с проблемите си, която по-рано е действала много успешно, е трудно да се разделиш със старите си навици. А и честно да ти кажа, тоя олигофрен ми беше кипнал и на мене лайната. Хич не ми харесва, когато някой говори така на любимия ми пред мен.

Но аз знаех, че убием ли го тоя, така ще си продължим да убиваме, и да убиваме, и да убиваме, и чух ангелът ми да ми казва: „Малъри, време е ти и Мики да поемете по друг път“.

Тъй че сложих ръката си върху неговата и нямаше нужда да казвам нищо, защото с Мики си знаем какво мисли другият, преди още да го е изрекъл. Той ме погледна в очите и видях демонът му да проблясва за секунда, но сигурно и той видя моя ангел и остави карабината.

Та той удари няколко юмрука на оня тип и го просна в несвяст, и отидохме да заредим на друга бензиностанция.

Когато тръгвахме, му изкрещях на оня:

— Това е най-щастливият ден в целия ти живот, скапаняко!

Сега ще ти разкажа за гордостта и радостта на живота ми, моето бебче Фара.

Тя е един жив ангел. Има руса коса като Мики и й е много дълга. Нито Мики, нито аз някога сме предполагали, че някой може да е толкова красив и толкова съвършен като Фара. Малко бях притеснена, преди тя да се появи на бял свят, че Мики може да я обикне дори повече от мен. Но сега цялото ми внимание и любов са за нея, тя е ангел, слязъл на земята.

Трябва да ги видиш как си играят двамата с Мики. Идеалната картина на щастливо семейство. Не знам как нещо подобно може да се случи след всичко, което преживяхме, но това е истината. (Не мога да ти кажа къде точно става всичко това, но ти трябва да ми повярваш, страхотно е.) Ти ще си помислиш, че с нашата известност не бихме могли да отидем някъде, без някой да ни разпознае и да съобщи за нас в полицията. Но тия хора от медиите вечно си намират нещо, за което да се закачат, а и оттогава мина вече повече от година. Понякога дори ми става малко тъжно, чувствам се сякаш някой ни е изместил. Но струва ми се, заслужава си да те забравят, ако това означава, че ще бъдем заедно и ще отгледаме Фара.

Единственият проблем, който все още ни тормози, и то ежедневно, е, че Мики се заглежда по всички жени. И не престава да ми къса нервите. След всичко, което преживяхме, човек би си помислил, че той ще уважава мен и чувствата ми. Той го прави — дотолкова, че ги разбира, а това не е много. Но той е достатъчно умен да си даде сметка, че някоя сутрин може да се събуди с топките си, натикани в устата му, и знае, че аз съм момичето, способно да го направи, тъй че съумява да държи панталоните си закопчани. Виж как се случва понякога в живота, че в края на краищата получаваш това, което си заслужил. Каква ирония, а?

Мога още много да продължа да ти разказвам, но всъщност няма толкова много интересно за разказване. Откакто престанахме да убиваме хора, животът ни вече не е толкова драматичен, какъвто беше. Само дребни, ежедневни неща, като сменяне на пелени и игра с бебето, и прекарване в компанията на приятели. Чийто брой е изненадващо голям, да ти кажа. Те наистина доста ни помогнаха да се устроим в новия си живот и ние сме им много благодарни. Страхотно беше, когато оня филмов продуцент ни откри и ни плати всичките тия пари за историите на живота ни, тъй че престанахме да живеем на техен гръб, но предполагам, че не трябва да пиша повече защото Мики страшно се ядосва и ми вика голямо плямпало.

Още веднъж искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен, и за цялата работа, която вършиш от името на ангелите. Аз мисля, че ти самата си един ангел, Нора. И можеш да кажеш на хората да не ни мислят с Мики.

Ние се справяме чудесно.

 

С обич

Малъри Нокс