Линда Уилкокс

Понякога приказките се сбъдват и богатите британски лордове се женят за прекрасните руски балерини, без да има някаква тайна шпионска умисъл или велик план за отравяне на кралската фамилия. И тези съюзи по любов дават на света красиви богати дами, които могат да се справят чудесно с аматьорско детективстване из скъпарските къщи на висшето общество. Запознайте се с лейди Елеонор Бейкуел, която е руса красавица с интелект и без парични проблеми, което автоматично я прави обект на дива омраза, но всъщност успява някак да завоюва своята идентичност на полето с десетките лейдита детективи.

Нейните приключения винаги включват опортюнистични престъпления, практически невъзможни за разрешаване без технология, днк или някакви базови умения на екипа на От местопрестъплението, но пак ѝ се отдава да се справи с обикновено синьокръвните убийци. Факт, те всички са повече емоционални, отколкото хладнокръвни престъпници, никой не е гений от нивото на Мориарти, и няма никакъв световен конспиративен план за унищожение на света, но пък резултатът са приятни, леки и лесни за четене криминалета. В крайна сметка читателите се чувстват що-годе на нивото на главните персонажи, защото загадките почти се разкриват пред четящите по същото време като разгадаващите ги, което е свежо разнообразие поне за мен.

Линда Уилкокс създава приятна поредица с приятни образи, забъркващи се в неприятни каши, но пък разрешаването им е винаги приятно изживяване. Въобще приятно е ключовата дума и идеалната препоръка за почитателите на леките умствени упражнения в компанията на интересни и симпатични персонажи, в истории без стрес и с малка усмивка за разкош. Лятна отмора за почитателите на дамските кримки. Хей, не съдете преди да сте опитали.

Умишлено пропусках известно време възможностите да си наваксам с този роман. От една страна вкусът ми е скептичен към критериите за отличаване на съвременна литература, а от друга, стилът на Георги Господинов не е сред най-грабващите ме, макар да признавам всичките му достойнства.

И така, дойде и времето на "Времеубежище". Замаскирана зад писателски похвати и инструменти, там се е разположила една история за България с повече минало и малко настояще. За западния свят нашите български лутания и политически криволици сигурно ще са интересни или поне любопитни. Предполагам и затова са харесали абсурдите в текста. За мен са основно тъжни, защото са 1:1 истински. По принцип в писането на Георги Господинов откривам много тъга, много обръщане към миналото. Прекалено много за моя вкус. В тази книга тъгата беше смесена с повече дози меланхолия, но миналото си беше все там - европейско, българско, с цялата непоклатимост и фаталност на нещо, което никой вече не може да измени.

Не знам дали има смисъл да се преразказва и дали ще стигне до умовете на тези, които на моменти осмива. Струва ми се, че ще си я четем само петте процента на "умните и зелените", от което нито ще поумнеем още, нито ще позеленеем  повече. Ще останем доволни в балона си, поласкани от това, че някой е писал за нас и е погъделичкал егото ни. А как да се излезе от крадливата ни комунистическо-популистка въртележка тя няма да ни каже, за бъдещето няма дори да намекне. Защото когато нещата загрубяха, героят просто хвана предпоследния самолет и избяга към хубавото. Към францисканските си манастири и нюйоркски библиотеки.

Не знам дали скоро бих чел пак нещо от Георги Господинов.

Изслушана в Сторител

От много отдавна не ми остава време да чета и да пиша. Насъбраха се няколко изслушани истории, за които ще се опитам да нахвърля няколко думи.

“Теменужки през март” е деликатна любовна история, която се развива в две времеви линии. Емили Уотсън е постигнала зашеметяващ успех с издаването на първата си книга, била е щастливо омъжена и е имала всичко в живота си. След раздялата със съпруга си и продължителен творчески застой, решава да замине при леля си Бии на остров Бейнбридж. Там случайно попада на дневника на непозната, млада жена на име Естер. Започва едно вълнуващо пътуване назад към миналото, което ще определи бъдещето. Емили започва да разплита загадката около Естер и неочаквано ще научи страшно много неща не само за себе си, но за семейството си. А може дори отново да намери любовта.

Книгата е леко мудна, но стилът е приятен и непретенциозен. Върви бързо и леко като прочита в Сторител е много приятен. Историята е увлекателна, без да е нещо особено. Много прилича на филмите от неделя следобед по Холмарк. Добрият край се подразбира още от първите редове. Подходяща е за момент, в който искате да си починете и да се разтоварите. Има няколко свежи обрата и неочкавани момента. През цялото време симпатизирах на Емили, но така и не разбрах напълно Естер, която взимаше сприхави и прибързани решения. Любовните истории не бяха достатъчно убедителни поне за мен, стояха ми твърде идеално.

Не знам дали бих посегнала към друга книга от авторката и не бих я препоръчала, ако предпочитате по-сериозни четива.