Светът има нужда от умни. И от луди! от Владимир Колев
Една нощ го слушах по радиото. В някаква колекция. Привидно лековато и забавно, но има и втори план.
Дъщерята… И бащата… от Владимир Колев
Личи пристрастието на мъж, харесал известна жена. Интересен разказ от други времена.
Булдозерът от Владимир Колев
Соцразказ. Правдив, весел, с текст и подтекст. Има и недоизказаност…
Религия за оптимисти от Владимир Колев
Срещал съм този текст в някакво литературно издание. Точен, ироничен изказ. Чете се с удоволствие, особено ако си седнал спокойно и удобно пред екран.
Борба с дракони от Владимир Колев
Техничарски-приключенско. С великолепно чувство за хумор.
Дишай! от Владимир Колев
Диво. Като при Джек Лондон. Само че се говори за авиация…
Сивите котки от Владимир Колев
Тъжно, весело и безсмислено в една сплав. Наречена съвременен български полуживот.
Закрилникът на дон Чичо от Владимир Колев
Пряка и директна асоциация. Познавах човек, със съдба, сходна на описаната. Имам предвид, господин Никодимов. А умни тарикати, като Лео, просто изобилстват в живота ни.
Дузина Джоконди от Владимир Колев
Полу-разказ, полу-фейлетон. Наистина с елемент на фентъзи. Литературен меланж.
Благородният разбойник от Владимир Колев
„Човек произхожда от страната на своето детство“. Прав е Егзюпери. А разказът е топъл и интересен.
Сряда, седемнадесети от Владимир Колев
Ами, наистина хубаво написано. Картинно. Вечерта, мъглата — навън и в душите на героите. Нова история за старите ни, фалшиви надежди.
Врабци по жицата от Владимир Колев
Хубаво написано — определено. Образът на полицайчето е изваян. Щеш не щеш, пак започваш да си задаваш хамлетовския въпрос в нашенски вариант: „Какво правя още тук, в тази страна?“
Елегантен вариант от Владимир Колев
Сюжетът поизмислен. Но звучи по житейски естествено.
Възнесението на Расколников от Владимир Колев
Тоя Въргал се оказва много мощен литературен фактор. И на мен ми звучи с неговия глас. Мутро-барок.
Сезонът на мечтите от Владимир Колев
Част от този разказ го има в ю-тюба, но с друго заглавие. „Очакваната гостенка“. Изслушайте го. Препоръчвам го.
Разходка до Сидни от Владимир Колев
Докато осмислях какво да напиша, прочетох коментара на Алеко. Повтарям го: "Банално като сюжет. Но изпипано.
Замъкът на котараците от Владимир Колев
Този инспектор Жано ми е доста… типово ченге. Сюжетът е свежарски, но звучи познато. Добра разработка. Приятно за четене, но…нищо повече.
Романът на бъдещето в българска интерпретация от Владимир Колев
"Мисленето чрез утвърдени образи с типовата им характеристика ни запраща в наистина странни посоки. Замисляли ли сте се, кои са най-популярните литературни герои? — Ами, тираните с въображение. Непредсказуемите. За да оживееш край император Калигула, трябва да имаш фина усетливост как разсъждава той в момента, какви ветрища се вихрят в главата му. " Цитат от статията. Характеризиращ я синтетично, като цяло.
„Човек се ражда два пъти — веднъж, за да съществува и втори път — за да живее“ от Владимир Колев
Би могло да мине за весело писание. Ако не беше зле прикрития скепсис на автора. Този човек ме раздвоява.
За ситите и равните от Владимир Колев
Хубаво есе. Мъдро, тъжно и весело. Като съдбата на българите.
Читателски коментари от konstantin popov