Владимир Колев
„Човек се ражда два пъти — веднъж, за да съществува и втори път — за да живее“ ^[0]

Вероятно, е така… И как да не е? — Всяко съществувание се предхожда от раждане. Даже и божествата, и те се раждат. От баща Бог и майка Богиня. Или, от баща Бог и майка неБогиня. Това обикновено става в случаите, когато майката на младини е била по-засукана и е ловяла окото. Не мога да си спомня само, дали беше възможен обратния случай — майката да е Богиня, а бащата да е простосмъртен. Би трябвало да може — и жените се зазяпват по мъжете, а хубавото си е хубаво.

Едно е ясно — животът, битието, може да бъде изживяван и просто така, и божествено. И като смесица между едното и другото.

Просто така живеят много от хората. Например етиопците. Животът им е безкраен низ от действия, чиято крайна цел е да се преживее днешния ден, за да се дочака някак си утрешния. Утрешния нищо чудно да е последен… Умните ще определят, че това се случва при зле организираните общества, на които липсва усета към държавност. Но тук има един малкоизвестен факт. Когато етиопците са имали държава, тя е била великолепно организирана за времето си. Да се не начудиш, защо са на такова дередже сега?…

Мимоходом ще спомена, че почти като етиопците живеят и съседите им — суданците. И несъседите им — кубинците. И много други. Има-няма, около 60% от населението на земята. Поради доброто си, патриотично възпитание, няма да вкарвам в класификацията българите…

Умните — това нерядко са американци или западноевропейци — би трябвало да живеят добре. А не да съществуват. Но и при тях има достатъчно клошари и самоубийци. Предлагам да не правим обобщения и на основата на този факт!

Може би разделителната линия между живота просто така и животът по-така — не трябва да се търси по земята, между държавите? А вътре в самите държави, между хората. Един си е постлал по-добре и живее в хармония с вижданията си, а друг я кара някак си, в зависимост от това, откъде ще го подпре живота. И накъде ще го лашне…

Най-популярната постановка, базирана на този принципи е, че щастливци са само богатите. Сентенция на доброто самочувствие „По-добре богат, но здрав, отколкото беден, но болен“ Или малко по-скромното „Смисълът на живота не е в парите, а в тяхното количество“.

Но и тук лъсва вариант, който може да ни накара да се усъмним „Богатите също плачат“ Това беше май заглавието на филм или някаква сапунерка? Без много да се замислям, се сещам, че и богатите изпадат в депресия. Налитат на наркотици. Нерядко влачат крака през живота. И неволно си задавам въпроса — това, тяхното, живот ли е или съществувание? Явно и този биологичен вид си има своя вътрешна диференциация — на живеещи и съществуващи.

Като че ли започва да ми просветва малко… Има хора, за които е валидна поговорката „Родил се теле, за да умре вол“ Но има и други, които търпят, освен биологично, и някакво друго развитие. Например се занимават с наука и стават нещо. Или се занимават с изкуство и пак стават нещо. Обобщено казано, имат тръпката, занимават се с нещо и стават нещо.

Без да съм уверен, ми се струва, че тук някъде е границата. От едната й страна се намират тези хора, които животът ги влачи. Те не са добре нито в богатите държави, нито в бедните. Те съществуват.

От другата страна на линията са тези, намагнетизираните. Те предпочитат, съвсем естествено, да живеят в бели държави. Но могат да живеят и в по-бедни. Те се оправят винаги. Те имат интерес към живота и всеки един от тях си има своя точка на хоризонта, към която се стреми. Те не съществуват. Те живеят… Те са тези, родените два пъти…

Винаги е имало и от едните, и от другите. Но физиономията на един народ се оформя от „другите“. Те са наясно със себе си. И се чувстват може би щастливи?…