Читателски коментари от konstantin popov

Гледал съм сериала три пъти. Нещото, което ми прави впечатление: Статията добронамерено, с добро чувство за хумор, обективно анализира филма. Но малко ми липсва връзката книга-филм. Странно ми е. Но я четох с удоволствие.

„Понякога мислиш, че страшно си сам“. Само понякога ли? И въобще, самотата наказание ли е или естествено състояние на духа?!

При Синклер има всичко. Мащабност, оптимизъм и добре прикрит песимизъм. Умен до скучност. Лесен е за зачитане, труден за дочитане.

Суворов почти ме възмущава. Почти, но не съвсем. Логиката му е просто безупречна. В купището от познати факти открива нестандартни варианти. Официалната руска историография го мрази, но му обръща учудващо голямо внимание; Защо ли?

„Парите значат свобода“. Виждане от някога. Виждане и днес. Дали е истина?

Стихотворението е написано „грапаво“. Има нещо от топлата грубост на Вапцаров.

Поетична нежност във философски план. Красиво. Благодаря!

На Ремарк, просто не можеш да поставиш оценка, по ниска от отличен. „Рових“ напосоки, защото съм чел много пъти книгата. „Звучеше“ ми познато и все така интересно.

Разказът, като топонимия, наистина не е български. Но като звучене си е направо и то много български.

И аз си я представих на живо. В полуосветения трамвай. Помислих си и още нещо. Няма да споделя какво точно.

Вълнуващо написано. По този сюжет може да се направи и филм. Но не съм режисьор. Жалко, че не съм.

Не е най-доброто от този автор, но е определено добро.

Тема банална, но добре разработена. Наистина малко в стил О,Хенри.

И тази статия ми звучи „deja vu“. Срещал съм я още някъде. Но пак я прочетох с удоволствие.

Така трябва да се изписват и темите в учебниците на средния курс. Четеш, научаваш и ти е приятно.

Определено интересна статия. Чел съм доста материали по темата „Распутин“. Този е един от добрите. Разсъжденията по темата са поднесени по умерено „весел“ начин.

Приятна статия. Имам усещането, че съм я чел и в някакво печатно издание.

Леко банално като идея, но добре разработено. „Ухае“ на Сена и предградията край нея.

Смесица от мутренски сюжет и класическа стилистика. Хубаво написано, но нещо ме наежва.

Лековат привидно, но нелишен от вътрешно движение сюжет. С тънък, тъжен хумор.